Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
Намерени са
8760
резултата от
1485
текста в
9
страници с корен от думите : '
отнасяте отношение отношения
'.
На страница
6
:
1000
резултата в
148
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Никога да не се чувстваш завършен – това в известно
отношение
е неудобно.
Това, което днес не искат да разберат, е непосредственото възприемане на Духа. Това е възприемане на нещото, което го има в теб, на творчеството на живия Дух; то изисква подвижност на преживяванията, която липсва.
Никога да не се чувстваш завършен – това в известно отношение е неудобно.
Но това е необходимо за да върви човечеството напред. Да усещаш духовната наука като стимул за живия живот, действително да живееш в това, което изисква съвременният етап на развитие на човечеството – това е най-важната задача на тези, които действително са се посветили в служба на Духа; това значи да живееш с човечеството и да научиш, какво в дадения момент е неговата задача в хода на развитието, тоест, какво му е предопределено да извърши. Пробвайте непредубедено да подходите към заобикалящите ви събития. Болшинството хора, собствено, проспиват събитията, ставащи около тях. Те мислят, че трябва да се върне положението от преди 1914 година и чакат това.
към текста >>
Но днес: тези малки знаци, които стоят на бялата хартия пред очите на дечицата и трябва нещо да значат, тези малки знаци, които децата сами извикват на хартията, какво
отношение
имат те към душата на детето?
В тази култура няма за какво да се хванем, но духовната наука никога няма да стане реакционна. Тя, разбира се, винаги ще се съобразява с достиженията на външната, материална култура, но тази външна материална култура с нейните достижения има нужда от противовес. Животът на хората е вървял по-различно в древните времена, когато в детството не са се учили на четене и писане. Не се обявявам срещу грамотността, не ме разбирайте в такъв смисъл, но в наше време неграмотността се смята за нещастие, тъй като достойнството на човека не го виждат в това, което като живо живее в неговата душа, а в това, което той придобива отвън, което, собствено, много малко засяга самото същество на душата на човека. В древните времена, когато писмото е било още йероглифно, когато всеки буквен знак е обозначавал цяло понятие, писмото още е било живо.
Но днес: тези малки знаци, които стоят на бялата хартия пред очите на дечицата и трябва нещо да значат, тези малки знаци, които децата сами извикват на хартията, какво отношение имат те към душата на детето?
Това не са рисунки, изобразени по своя воля. Това са само знаци, произволни знаци. Можем да си представим, че всичко написано тук би могло да бъде изобразено със съвсем други знаци. Мнозина днес вече имат тенденция към друг способ на изобразяване. Изобретиха стенографията.
към текста >>
Помислете, как в това
отношение
човекът е сътворен по-различно.
Вече съм цитирал тук думите, които често употребяваше моят стар приятел Винценц Кнауер /бележка 104/, автор на трудове по история на философията. От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне. Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето. Да се вижда само голото материално оформление, а не одухотвореното материално, не води до разбиране на сътворения свят, а ни отдалечава от него. Животните около нас са създадени в най-многообразни форми.
Помислете, как в това отношение човекът е сътворен по-различно.
Замислете се ясно, в какво тук е работата. Хората по цялата Земя са формирани еднотипно, като изключим малките расови различия, които са осезаеми, но не достигат до значителните разлики в света на животните. Защо? Съотношението на силите на равновесието при човека е различно, отколкото при животните. При животното силите на равновесието се разполагат съответно със земята. Можете да видите това при маймуните, тялото на които е насочено почти право, можете да го видите.
към текста >>
2.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В бъдеще, именно по силата на запазващите се предразсъдъци, ще бъдат не по-способни от днес, да си съставят здраво и обективно съждение по
отношение
на този въпрос.
Искам само да предпоставя някои бележки, за да ви бъде ясно от какво изхождам, осветлявайки този въпрос. В лекциите, които изнесох в Дорнах в Гьотеанума, никога не съм бягал от отговора на този въпрос и никога не съм затаявал своите възгледи, които могат да бъдат изречени при всякакви обстоятелства пред целия свят. Не споделям мнението, че непредубеден, обективен отговор на този въпрос, може да даде само бъдещето, че трябва да го предоставим на историята.
В бъдеще, именно по силата на запазващите се предразсъдъци, ще бъдат не по-способни от днес, да си съставят здраво и обективно съждение по отношение на този въпрос.
Съвсем не мисля, че обективно съждение по този въпрос ще стане по-възможно в бъдеще.
към текста >>
Но не смятам за необходимо в това
отношение
да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът.
Това е първото, което искам да кажа и ето защо го казвам. Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено.
Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът.
Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот. Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения.
към текста >>
И така, както правя това във всички области на духовната наука, никога да не предпоставям готови съждения, а само да се старая да дам материал за съставяне от всеки на собствено мнение, така ще бъде и днес по
отношение
на събитията на историята от външния свят.
Искам да кажа още, че винаги се старая да не оказвам влияние върху съжденията на тези, които ме слушат, и бих искал, доколкото е възможно в рамките на определеното ни кратко време, да спазя този принцип и днес. Във всичко, което съм говорил, винаги съм се стремил към изброяване на едни или други факти, на едни или други моменти, да дам на всеки основание за съставяне на свое собствено мнение.
И така, както правя това във всички области на духовната наука, никога да не предпоставям готови съждения, а само да се старая да дам материал за съставяне от всеки на собствено мнение, така ще бъде и днес по отношение на събитията на историята от външния свят.
към текста >>
В това
отношение
англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята.
Второто, към което е насочена такава печална и погубваща за Средна Европа политика, се състои в следното. Тя е предвидлива. Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от мировите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики.
В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята.
Ето в какво се състои второто. Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира. Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен. Но при това той си казва: но той трябва така да бъде разрешен, че да не бъде нанесен ущърб на мисията на англосаксонците. Той си казва това почти дословно, и тези думи са се произнасяли често: западният свят не е предназначен да бъде разрушаван от социални експерименти, за това съществува изтокът.
към текста >>
Аз, например, отлично помня, как тогава, във връзка със завършването на строежа на гарата в Арлсберг, политици от целия спектър изказаха мнение, че постройката на това здание е наложена насилствено, тъй като е ясно, че селското стопанство не може да се развива нормално по-нататък, ако от запад както преди продължава тази непоносима трескава политика по
отношение
на селскостопанските продукти.
Бих могъл да дам безброй примери от дебатите в австрийския парламент от края на 70-те и началото на 80-те години, от които би ви било ясно, че аграрната програма изискваше незабавно разрешение, и че в Австрия виждаха това.
Аз, например, отлично помня, как тогава, във връзка със завършването на строежа на гарата в Арлсберг, политици от целия спектър изказаха мнение, че постройката на това здание е наложена насилствено, тъй като е ясно, че селското стопанство не може да се развива нормално по-нататък, ако от запад както преди продължава тази непоносима трескава политика по отношение на селскостопанските продукти.
От самосебе си се разбира, че проблемът не беше разбран правилно, но въпреки това имаше пророчески думи. И всички тези факти – могат да се приведат стотици – показват, че в края на краищата, до 1914 година, Австрия беше доведена до такова състояние, че трябваше да си каже: не можем повече да съществуваме, длъжни сме да се разпаднем като държава, да се признаем за безсилни – или трябва да играем ва-банк, да се опитаме по някакъв начин да вдигнем своя престиж, да се измъкнем някак си от положението. Да се играе ва-банк – нищо друго не оставаше да прави този, който изобщо стоеше на позицията, че австрийският държавен деец би могъл да си остане държавен деец, ако се придържаше към различна гледна точка – даже ако беше и толкова ограничен, като граф Берхтолд, който каза: Има нещо да се случи – не мога да помогна по друг начин, освен да играя ва-банк. Колкото и нелепо да изглежда това от определена гледна точка, то трябва да се разбере в неговия исторически контекст.
към текста >>
Различните
отношения
в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси.
Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси.
Русия има своите съюзници Франция и Англия. В една или друга степен те ще вземат участие в това. Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке.
към текста >>
Никой и понятие е нямал за непоколебимата увереност на англичаните в мисията на англосаксонството, в това
отношение
през цялото време се е водела политиката на щрауса – това беше трагично.
Ако това, което тогава стана, е можело да бъде предотвратено, то би трябвало да бъде предотвратено от германската политика. Би трябвало да бъде предотвратено това, което самите вие бихте сметнали за предотвратяемо, ако ви обърна внимание на следните факти. Това е било в събота следобед; тогава тук се е приближило това, което е трябвало да доведе до решението, и тук, след 4 часа /през деня/ началникът на Генералния щаб фон Молтке е заварил императора, Бетман-Холвег /бележка 121/ и ред други влиятелни лица, които видимо са били доста оптимистично настроени. Току що било получено съобщение от Англия – мисля, че, наистина, това съобщение едва ли е било прочетено както трябва, тъй като то не би могло да бъде възприето така /оптимистично/, както е било възприето, – това съобщение е гласяло, от гледна точка на германските политици, че Англия все още може да се въздържи от намеса във войната.
Никой и понятие е нямал за непоколебимата увереност на англичаните в мисията на англосаксонството, в това отношение през цялото време се е водела политиката на щрауса – това беше трагично.
Лекомислено са се надявали да прочетат от тази телеграма, че събитията могат да се разгърнат и по различен начин – и стана това, че императорът не подписа заповед за мобилизация. И така, особено подчертавам, че вечерта на 31 юли заповедта за мобилизация в началото не е подписана от императора, макар началникът на Генералния щаб от своята, военна гледна точка да е смятал, че не трябва да се доверяват на такава телеграма и планът за военни действия безусловно трябва да се осъществява. Вместо това дежурният офицер получил заповед – въпреки мнението на фон Молтке – да телефонира, войската на запад да бъде спряна до вражеските граници, и императорът казал: сега, определено, съвсем не е нужно да нахлуваме в Белгия.
към текста >>
Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин фон Молтке, с когото дълги години беше в дружески
отношения
: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия?
Знам, че особено недоволство предизвика това, че написах в брошурата на 5 страници каквото смятах за необходимо, за да осветля правилно ситуацията. Писах за това, как в момента на най-отговорните военни решения, непосредствено предшествали разразилата се катастрофа, всичко в Германия беше поставено накарта, как това става ясно от злополучното нахлуване в Белгия, което едновременно беше и военна необходимост, и политически недопустимо.
Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин фон Молтке, с когото дълги години беше в дружески отношения: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия?
– и чу отговор: в дните, предшестващи нахлуването, той нищо не е знаел за това, тъй като предвид неговите особености се е налагало да се опасяват, че той всичко ще раздрънка на всички. Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше. Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това чудовищна трагедия, ако трябва да се води политика в такива условия?
към текста >>
Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по
отношение
на чувството му за лична отговорност.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент. Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности.
Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност.
Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>
Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по
отношение
на съседите.
Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната.
Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите.
Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>
3.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Отношение
то на животните и човека към Слънчевите и Лунните течения.
Душевната природа на човека ще става все по-интровертна, науката все по-екстровертна. Новите импулси във възпитателното изкуство като средство срещу ариманизиране на душевния живот.
Отношението на животните и човека към Слънчевите и Лунните течения.
Подходящите описания на животинския и растителния свят като педагогическа необходимост. За опустошителното въздействие на специализираната терминология. Приносът на Роман Боос.
към текста >>
Борбата срещу Духовете на Мрака Освалд Марбах и неговото
отношение
към "Фауст".
Духовете на Мрака и техните намерения: триумф на човешкото остроумие и утвърждаване на спиритизма като основно средство за общуване с духовния свят. Победата на Михаил и духовното причастие на човека.
Борбата срещу Духовете на Мрака Освалд Марбах и неговото отношение към "Фауст".
Удроу Уилсън като "попечител на света". Събитията от 19 век като продължение на борбата в духовния свят.
към текста >>
4.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вероятно по
отношение
на Източна Европа -, следващите поколения ще стигнат съвсем нагледно до разликата между истинските причини и Майя.
(Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл). Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските народи, ще размишлява цялото човечество. Защото събитията и Източна Европа са много по загадъчни, отколкото изглеждат на пръв поглед. На повърхността изскочи нещо, което се беше натрупало в продължения на столетия. Обаче новият елемент, скъпи мои приятели, показва едно съвсем друго лице.
Вероятно по отношение на Източна Европа -, следващите поколения ще стигнат съвсем нагледно до разликата между истинските причини и Майя.
Защото съвременните поколения гледат на Майя не като на Майя, а я приемат за непосредствена и истинска действителност. Обаче истината е съвсем друга.
към текста >>
Затова утре ще продължим нашия разговор и заедно ще обсъдим духовните истини, които имат
отношение
към нашата основна тема.
Затова утре ще продължим нашия разговор и заедно ще обсъдим духовните истини, които имат отношение към нашата основна тема.
към текста >>
5.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Един днешен естественик, един човек с естественонаучно мислене не може да навлезе в социалната проблематика, понеже неговият поглед е повърхностен както по
отношение
на природата, така и по
отношение
на социалния живот.
Между другото Йохан Валентин Андреа се стремеше точно към това, да проникне зад булото на Майя. Естествено той не беше повърхностен драскач, който вярва, че може да постигни тази цел с онези звучни тиради на днешните педагози и социолози. Той добре знаеше, че най-напред трябва да изостри своя поглед, така че зад закономерностите на природния свят да съзре очертанията на Духа. Едва тогава човекът открива златоносните нишки към духовния свят. Едва тогава узнава и исторически необходимите социални закони.
Един днешен естественик, един човек с естественонаучно мислене не може да навлезе в социалната проблематика, понеже неговият поглед е повърхностен както по отношение на природата, така и по отношение на социалния живот.
Йохан Валентин Андреа гледаше дълбоко навътре както в природния свят, така и в социалния живот. Нека с тази плътна линия означим границата между Майя и действителността. Така от една страна ще разполагаме с тесния процеп на "шпионката" към природния свят, а от друга страна с тесния процеп на "шпионката" към социалния живот. Но ако се вгледаме още по-навътре, ще установим, че двете гледни точки се обединяват в една.
към текста >>
всички
отношения
, които този човек би пренесъл нататък, ще останат белязани от 27-та година.
Разбира се после идва възпитанието и то може да нюансира нещата твърде богато и сложно. Обаче нека да спрем вниманието си на един характерен случай, когато даден човек израства в духовно-ограничена среда, в случайно и посредствено възпитание или направо без възпитание, когато поема в себе си типичните признаци на съвременната епоха, с други думи един човек, който е "рожба на своето време". Тогава този човек би израснал като едно будно дете, тъй като за днешната епоха особено в 7-та, 24-та, 21-та година са характерни именно будна и подвижна деятелност, така че до 21-та година той би бил един твърде енергичен човек. Ако обаче той не пробуди в себе си импулса за духовно развитие, ако остане един типичен човек за своето време, тогава той ще застине на своята 27-годишна възраст. И ако той наистина остане типичен представител на своята епоха, може да се случи например следното: Много е възможно, що то тези 27 години да оставят траен отпечатък в целия му по-нататъшен живот, т.е.
всички отношения, които този човек би пренесъл нататък, ще останат белязани от 27-та година.
Самият той преустановява развитието си, замръзва на 27-та година, защото е отхвърлил импулсите от духовния свят и се задоволява с Майя. А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид "самоиздигнал" се в живота с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент. И тъй като парламентът е идеал за съвременната епоха, нещата нататък са ясни.
към текста >>
6.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Същественото сега е, че при тази "съвременна епоха" трябва да се изнесат такива истини, които в много
отношения
ще влязат в грубо противоречие с "вярата" и удобните "истини" на днешното човечество.
Под името "съвременна епоха" аз разбирам много по-голям отрязък от време, включващ десетки години назад и десетки години напред.
Същественото сега е, че при тази "съвременна епоха" трябва да се изнесат такива истини, които в много отношения ще влязат в грубо противоречие с "вярата" и удобните "истини" на днешното човечество.
Предварително се знае,че антропософията ще срещне враждебния отпор на целия външен свят. Против нея ще се изправят всички наука, религия, култура! Затова и първоначално антропософските истини ще изглеждат на съвременния човек като нещо неправдоподобно, изопачено, като нещо глупаво и безразсъдно.
към текста >>
А от своя страна тези илюзии се изграждат от обстоятелството, че хората нямат никаква представа, никакво разбиране за
отношение
то на физическия план към другите космически сфери, от обстоятелството, че хората не могат да проумеят Христовите думи: "Моето царство не е от този свят", че те не могат да проумеят защо Христос Исус не поиска да основе своето царство тук на физическия план.
И всичко, което днес има някаква стойност за външния свят, било то в областта на социалното дело или педагогиката, независимо от блестящите тиради на всевъзможни функционери и пропагандатори, всичко се гради върху илюзии.
А от своя страна тези илюзии се изграждат от обстоятелството, че хората нямат никаква представа, никакво разбиране за отношението на физическия план към другите космически сфери, от обстоятелството, че хората не могат да проумеят Христовите думи: "Моето царство не е от този свят", че те не могат да проумеят защо Христос Исус не поиска да основе своето царство тук на физическия план.
Нито едно от Евангелията не ни кара да мислим, че Христос е искал да преустрои външния физически свят и да го превърне в свое съвършено царство, естествено и самият Христос не се е поддал на тази илюзия нито за миг. Обаче отхвърляйки идеята за "рай" на физическия свят, Христос поиска и даде на хората нещо, което не е от този свят: А именно възможността за преобразяването на душата с импулси, които макар и постоянно да заливат света, не са от този свят, не са от физическия план.
към текста >>
Изнесени на вън с едно чувство за висша отговорност, те имат
отношение
не само към нещата на физическия план; тези неудобни истини просто рушат илюзиите и там, където предразсъдъци и внушения са държали човешката душа в мъчителен мрак, сега в един миг се откриват чистите и светли очертания на реалните факти.
В хода на тези лекции ние ще трябва да се приближим тъкмо до някои от неудобните истини.
Изнесени на вън с едно чувство за висша отговорност, те имат отношение не само към нещата на физическия план; тези неудобни истини просто рушат илюзиите и там, където предразсъдъци и внушения са държали човешката душа в мъчителен мрак, сега в един миг се откриват чистите и светли очертания на реалните факти.
И в тази връзка, днес са възможни най-странни и неочаквани ситуации.
към текста >>
Разберете добре: За всичко, което става на физическия план, за истините на физическия план, за правилното и здраво
отношение
на човека към физическия план се грижи, така да се каже, самата външна природа.
Разберете добре: За всичко, което става на физическия план, за истините на физическия план, за правилното и здраво отношение на човека към физическия план се грижи, така да се каже, самата външна природа.
Там където се разпорежда външната природа, няма много място за порочни инстинкти. Там човекът следва външната природа и не може да се отклонява кой знае колко много. Но опита ли се да направи крачката от физическия план към свръхсетивния свят, тогава човекът веднага изгубва майчината грижа от страна на външната природа и много остро започва да усеща липсата на един друг вид ръководство, липса на един друг вид душевна сигурност. Това обаче е възможно само тогава, когато човек изоставя физическия план с една здрава и непокварена душа; в противен случай събитията в граничната област стават неудържими. Тези събития стават неподвластни както на природните, така и на социалните закони; те стават неудържими в буквалния смисъл на думите.
към текста >>
Изобщо не трябва да се учудваме, че в хода на сегашното развитие и
отношения
та, които то стимулира, се проявяват едни или други черти от низшите инстинкти на човека.
Изобщо не трябва да се учудваме, че в хода на сегашното развитие и отношенията, които то стимулира, се проявяват едни или други черти от низшите инстинкти на човека.
Налага се да бъдем съвършено будни пред напиращите отвсякъде опасности, да сме будни, за да им противодействуваме. Заблужденията и грешките в тази област са нещо естествено и това също е част от хаоса на днешната епоха.
към текста >>
По принцип враждебното
отношение
към антропософските истини не ни учудва.
Всеки от нас, чийто вътрешен дълг му налага да отстоява антропософските истини пред външния свят, да ги отстоява с пълна сериозност и достойнство, знае: ако той говори пред една аудитория от 100 души, всред тях повече от 50 са потенциални противници. Това е един неизменен закон. Дори и без да се превърнат в противници на антропософията причините за това могат да са най-различни тези хора, чийто процент винаги е над 50, не се ръководят от честни подбуди, не се стремят да вникнат в същинските основи на фактите и събитията. Да, нещата стоят точно така и ние вече споменахме част от причините за това.
По принцип враждебното отношение към антропософските истини не ни учудва.
Много по-полезно би било да вникнем не в самите доводи на противниците те най-добре знаят, че доводите им са фалшиви -, а в същинските извори на тяхната неприкрита враждебност.
към текста >>
Ако хората имаха поне малко предчувствие за истинската сериозност и истинската стойност на антропософията, в много
отношения
нещата нямаше да изглеждат така, както изглеждат те днес.
Повярвайте ми, скъпи мои приятели, след като съм длъжен да ръководя това Антропософско Движение с най-пълна и висша отговорност, аз имам много по-големи грижи, отколкото да следя злословията на двама или трима, аз наистина имам много по-големи грижи, а и никога не съм имал склонност да се занимавам с подобни неща. А мнозина от Вас, за жалост, не поискаха да разберат точно това! Защото излиза, че в нашите среди се насърчават не естественонаучни интереси, а любопитство и жажда за сензации. От естественонаучна гледна точка е интересно покрай полезните растения да се изучават и отровните; само че за тази цел е необходима правилна гледна точка. Извинете ме, скъпи мои приятели, но съм принуден да го кажа: Твърде малко са тези от нас,които имат истинско предчувствие за това, което антропософски ориентирана та Духовна наука е длъжна да бъде.
Ако хората имаха поне малко предчувствие за истинската сериозност и истинската стойност на антропософията, в много отношения нещата нямаше да изглеждат така, както изглеждат те днес.
Разбира се, аз не искам да кажа, че човек трябва да се отдръпне от бойното поле на антропософията. Напротив той трябва да вникне в самата воля на онези, които искат да унищожат Антропософското Движение. Само че той е длъжен да открие правилния начин за противодействие. Лесно може да се появи един опонент с цял списък от противоречията, които съм допускал тук или там в моите лекции и книги. Нека припомня, че и Лутер беше обвиняван не в едно или две, а в стотици противоречия.
към текста >>
И в много
отношения
тъкмо това удобство и произтичащата от него духовна леност, са основните пречки за подема на антропософски ориентираната Духовна наука.
Напоследък много се говори за героизма на нашите съвременници. Но за да се приемат онези истини от които човечеството действително има нужда за това трябва една друга смелост, една вътрешна смелост Но в човешките сърца е проникнало нещо съвсем друго: удобството, насладата от несмущаваното удобство, удобството на всяка цена!
И в много отношения тъкмо това удобство и произтичащата от него духовна леност, са основните пречки за подема на антропософски ориентираната Духовна наука.
Но антропософията ще напредва. Обаче и това твърдение не бива да се приема с фаталистична вяра; без активното съучастие на човека, за антропософията ще бъде трудно. Занапред трябва да се свикне и с друго: По отношение на някои неща ще се налага да бъда много по-малко снизходителен, отколкото преди. Умолявам Ви да не си обяснявате тази промяна с известни колебания на моята воля, а да потърсите причините в новите отношения на епохата.
към текста >>
Занапред трябва да се свикне и с друго: По
отношение
на някои неща ще се налага да бъда много по-малко снизходителен, отколкото преди.
Напоследък много се говори за героизма на нашите съвременници. Но за да се приемат онези истини от които човечеството действително има нужда за това трябва една друга смелост, една вътрешна смелост Но в човешките сърца е проникнало нещо съвсем друго: удобството, насладата от несмущаваното удобство, удобството на всяка цена! И в много отношения тъкмо това удобство и произтичащата от него духовна леност, са основните пречки за подема на антропософски ориентираната Духовна наука. Но антропософията ще напредва. Обаче и това твърдение не бива да се приема с фаталистична вяра; без активното съучастие на човека, за антропософията ще бъде трудно.
Занапред трябва да се свикне и с друго: По отношение на някои неща ще се налага да бъда много по-малко снизходителен, отколкото преди.
Умолявам Ви да не си обяснявате тази промяна с известни колебания на моята воля, а да потърсите причините в новите отношения на епохата.
към текста >>
Умолявам Ви да не си обяснявате тази промяна с известни колебания на моята воля, а да потърсите причините в новите
отношения
на епохата.
Но за да се приемат онези истини от които човечеството действително има нужда за това трябва една друга смелост, една вътрешна смелост Но в човешките сърца е проникнало нещо съвсем друго: удобството, насладата от несмущаваното удобство, удобството на всяка цена! И в много отношения тъкмо това удобство и произтичащата от него духовна леност, са основните пречки за подема на антропософски ориентираната Духовна наука. Но антропософията ще напредва. Обаче и това твърдение не бива да се приема с фаталистична вяра; без активното съучастие на човека, за антропософията ще бъде трудно. Занапред трябва да се свикне и с друго: По отношение на някои неща ще се налага да бъда много по-малко снизходителен, отколкото преди.
Умолявам Ви да не си обяснявате тази промяна с известни колебания на моята воля, а да потърсите причините в новите отношения на епохата.
към текста >>
В заключение искам да повторя нещо, което напоследък често споменавам в моите лекции: Наред с многобройните, сериозни и мислещи членове на нашата антропософски ориентирана Духовна наука, се намират и такива,които всъщност не принадлежат към нашите редици; които изграждат недопустими
отношения
в Обществото.
В заключение искам да повторя нещо, което напоследък често споменавам в моите лекции: Наред с многобройните, сериозни и мислещи членове на нашата антропософски ориентирана Духовна наука, се намират и такива,които всъщност не принадлежат към нашите редици; които изграждат недопустими отношения в Обществото.
Всред такива членове на Обществото се разискват теми, които са безкрайно далече от това, за което трябва да се говори, теми, които изглеждат като чиста лудост в сравнение с нещата, към които трябва да се стремим. В някои от нашите кръгове, за които няма защо да се грижим, тъй като наистина имаме по-важни интереси от техните едностранчиви амбиции, се обсъждат такива проблеми, че неволно човек например се запитва не търсят ли тези хора общото между бръмбара и стенния часовник? И лошото е, че хората действително започват да вярват в голямата важност на тези проблеми. Просто необяснимо е как могат да се смесват подобни теми. И въпреки това те напират от бедната фантазия на хората Да, така е, макар че хората знаят съвсем точно в думите им няма дори и следа от истината.
към текста >>
7.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В тази гранична област защото отвъд нея са разположени още по-висши духовни светове обитават Същества, които досега се откриваха на човека само при определени условия; Съществата, които имаха определена задача както по
отношение
на Космоса, така и по
отношение
на човешката еволюция.
Това стана поради цял ред от строго определени причини.
В тази гранична област защото отвъд нея са разположени още по-висши духовни светове обитават Същества, които досега се откриваха на човека само при определени условия; Съществата, които имаха определена задача както по отношение на Космоса, така и по отношение на човешката еволюция.
В тази гранична област има различни Същества. Днес искам да Ви говоря за една категория от тези Същества и най-вече за онази категория, която има своите задачи при раждането и смъртта на човека. Естествено, раждането и смъртта на човека съвсем не са това, което знае за тих сетивното познание. Човек слиза от духовния свят и се инкарнира във физическия свят, после отново се прибира в духовния свят. В тези процеси активно участвуват и споменатите духовни Същества.
към текста >>
Същото важи и по
отношение
на човешките добродетели.
Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността.
Същото важи и по отношение на човешките добродетели.
Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят.
към текста >>
8.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други
отношения
с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха.
Както вече видяхте, духовният закон на съвремието настойчиво изисква от нас да се запознаем с отделни важни истини и факти от духовния свят. И аз трябваше многократни да подчертавам: Възгледите, които днешното човечество намира за извънредно удобни, след време ще се окажат съвършено неприложими. Защо? За да отговорим на този въпрос, ние трябва да вникнем в основата на нещата и само тогава ще сме в състояние с подобаваща сериозност и достойнство да се свържем с импулсите, които се дават на днешната епоха с оглед развитието на цялото Земно човечество. Може би това, което искам да изнеса днес пред Вас, ще бъде кай-добре разбрано, ако за изходна точка взема един общоизвестен факт. Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота.
През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други отношения с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха.
Аз често съм заявявал: Развитието на човечеството трябва да бъде приемано от нас извънредно сериозно. Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес. Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на душите към външния свят.
към текста >>
Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за
отношение
то на душите към външния свят.
Може би това, което искам да изнеса днес пред Вас, ще бъде кай-добре разбрано, ако за изходна точка взема един общоизвестен факт. Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота. През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други отношения с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха. Аз често съм заявявал: Развитието на човечеството трябва да бъде приемано от нас извънредно сериозно. Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес.
Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на душите към външния свят.
към текста >>
Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени
отношения
с външния свят.
Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха. Обаче в Гърция тази хармония се повтори. Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи. Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си.
Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени отношения с външния свят.
Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха. Колкото и странно да Ви прозвучи, но е така: Днес ние не идваме на света, за да се грижим за нашето тяло, за нашата организация. Разбира се, ние продължаваме да се инкарнираме, обаче не за да подобряваме нашата организация, тъй като тя имаше вече своята върхова точка през Атлантската епоха. Тогава,а и по-късно, човешките тела стигнаха максималното съвършенство, каквото изобщо може да се постигне на Земята.
към текста >>
В приложението давам накратко подробности за съвременните
отношения
; впрочем те биха могли да станат предмет на доста книги.
През април тази година в Цюрих почина един забележителен човек: Франц Брентано*20. Част от моите спомени за Франц Брентано Вие ще намерите в излизащата наскоро книга "Върху загадките на душата"*21. Книгата е замислена в три части и едно приложение. В първата част показвам съотношението между антропологията и антропософията; във втората част се спирам на сблъсъка между днешния т.н. образован свят и антропософията, като прибягвам до индивида Макс Десоар*22, и накрая разглеждам психологията на Франц Брентано и по-точно как този изтънчен дух въпреки че остана в оковите на официалната наука се приближи невероятно близо до антропософията.
В приложението давам накратко подробности за съвременните отношения; впрочем те биха могли да станат предмет на доста книги.
Тази нова книга за мислих в съвсем кратки и сбити глави, тъй като нашата все по-тежка и по-мъчителна действителност сякаш не позволява да говорим дълго. Така човек има чувството: Тук в известен смисъл е написано нещо, което прилича на завещание.
към текста >>
То се основава на факта, че
отношение
то на човека към околния свят е вече съвсем друго.
Обаче на какво се основава всичко това?
То се основава на факта, че отношението на човека към околния свят е вече съвсем друго.
Днес пространственият свят не говори на човека така, както преди, когато неговото тяло беше така да се каже един свеж и млад организъм. Днес пространственият свят не предоставя Духа в ръцете на човека. Днес цветовете не се обръщат към човека като елементи на духовния свят, звуците също не го пронизват като елементи на духовния свят; звуците се носят наоколо като механични вибрации от един или друг вид материя. Човешката душа се прибра навътре; окова което съществува в човека, стана по-затворено, по-дълбоко. Това е забележително твърдение, нали?
към текста >>
А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по
отношение
на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност.
Днес цветовете не се обръщат към човека като елементи на духовния свят, звуците също не го пронизват като елементи на духовния свят; звуците се носят наоколо като механични вибрации от един или друг вид материя. Човешката душа се прибра навътре; окова което съществува в човека, стана по-затворено, по-дълбоко. Това е забележително твърдение, нали? повърхностният, плиткият човек на нашата съвременност стана по-вглъбен, по-дълбок. Но така е той наистина стана по-вглъбен, по-дълбок.
А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по отношение на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност.
Той изобщо не насочва вниманието си към своята собствена личност, не развива силата за себепознанието.
към текста >>
Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в
отношения
та между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята.
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата еволюция на човечеството щеше да тръгне по лош път. Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от гърците, еволюцията на човечеството щеше да пострада. Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни. Да, ето колко далеч ще стигнат телата в своето опустошително смъкване надолу: През седмото хилядолетие жените ще станат безплодни!
Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в отношенията между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята.
И още преди изтичането на последните Земни епохи, ще стане така, че жените няма да могат да раждат деца. Ето защо човекът трябва да се свърже по друг начин със Земята. Последните епохи от планетарната еволюция на Земята ще принудят човека макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло. Съществуванието е много по-тайнствено, отколкото си го представят повърхностните естественонаучни теории на нашия век.
към текста >>
Епохата на Августин, а и следващите столетия допуснаха едно тежко объркване по
отношение
на човешката душа и човешкия Дух.
Не малко хора се опитаха да отгатнат посоката, по която нашата Пета след атлантска епоха трябваше да поеме своето развитие. Обаче те рядко стигаха дотам, че да разберат самите себе си. Замислете се върху наглед жестокото учение на Августин, върху жестокото учение на Калвин: В смисъл, че една част от хората е предопределена за спасение, а друга за проклятие; една част устремена към доброто, друга към злото. Да, такива учения съществуваха сравнително до скоро, и те изглеждаха наистина жестоки. И въпреки това, за духовния изследовател те не бяха съвършено погрешни, както впрочем не е изцяло погрешно и всичко, което на пръв поглед изглежда безнадеждно погрешно.
Епохата на Августин, а и следващите столетия допуснаха едно тежко объркване по отношение на човешката душа и човешкия Дух.
Вие знаете на вселенския събор в Константинопол човешкият Дух беше премахнат или така да се каже детрониран от пиедестала на човешкото тяло.
към текста >>
С това е свързано нещо друго, към което хората се отнасят несръчно и грубо, въпреки че антропософията е призована да подобри също и тези
отношения
.
С това е свързано нещо друго, към което хората се отнасят несръчно и грубо, въпреки че антропософията е призована да подобри също и тези отношения.
Нека мислено да се пренесем в древна Гърция. Представете си как човешката душа плътно изпълва човешкото тяло, така че те се покриваха и съвпадаха напълно. Днес не е така; в известен смисъл днес телата са празни. Аз далеч не бих искал да казвам нещо лошо за празните глави около нас; да, в този момент от развитието те са празни, обаче в действителност нищо не остава празно на този свят. И докато човекът "оттегля" душата си от тялото, това тяло е изложено на опасността да се изпълни с нещо друго.
към текста >>
Комплицираните
отношения
на бъдеще то изискват нещо съвсем друго.
Да, занапред човекът ще става все по-комплициран. И ние вече бихме могли да кажем: Назряват такива времена, при които човек трудно ще се досеща с кого точно има работа; а че Рикарда Хух изпита копнежа към дявола това наистина е свързано с времената, които идват. Днес хората създават институции, понятия, социални идеи, само че те са абстрактни и неправдоподобни.
Комплицираните отношения на бъдеще то изискват нещо съвсем друго.
И докато хората не изковат нови понятия и нови представи за духовния свят, те ще навлизат в хаоса все по-дълбоко и по-дълбоко, както всички ние достатъчно се убедихме от тази Световна война.
към текста >>
9.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ние едва ли ще разберем
отношение
то на човека към неговите мисли, ако не си изработим представа за самия мисловен свят.
Обаче ние не винаги си даваме сметка откъде идват нашите мисли. Докато сме в будно състояние, мисловният живот ни съпровожда на всяка крачка; освен това ние имаме усещането, че когато например вървим, стоим или вършим нещо, ние сме насочвани от нашите мисли, че ние следваме нещо, което предварително е вложено в нашите мисли. Дали това действително е така, ще се опитаме да проследим в хода на днешната лекция. Засега искам само да констатирам това, което имаме в обикновеното дневно съзнание: нашите мисли. Обаче с мисловният свят като такъв, нещата са съвсем други.
И ние едва ли ще разберем отношението на човека към неговите мисли, ако не си изработим представа за самия мисловен свят.
към текста >>
Затова и природата на днешното ясновидство*26 навлезе в други
отношения
с Боговете и изобщо с екскарнираните духовни сили, отколкото през миналите епохи.
Обаче вътрешният живот има нужда от целия човек, за да посрещне мислите. В Четвъртата следатлантска епоха Боговете бяха в непосредствена "пространствена" връзка с хората. Днес човекът стана много по-дълбок, по-интимен; той се "отдръпна" от външния свят. Човекът непрекъснато общува с Боговете, само че неговата глава, общо взето, не знае нищо за това, именно защото главата стига само до мисловните трупове. Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си общуване с Боговете, но в нашето съвремие това общуване стана много по-нежно, по-дълбоко, по-интимно.
Затова и природата на днешното ясновидство*26 навлезе в други отношения с Боговете и изобщо с екскарнираните духовни сили, отколкото през миналите епохи.
Когато днес човешката душа общува с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна. И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля. Тези душевни процеси са дълбоко интимни. И тази интимност на пълно съответствува на днешното време. Тя съответствува както на живите, така и на мъртвите, които днес прекрачват Портата на смъртта и влизат в духовния свят.
към текста >>
Обаче за да можеше да настъпи тази интимна връзка,
отношение
то на човека към Космоса трябваше да претърпи известна промяна.
Когато днес човешката душа общува с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна. И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля. Тези душевни процеси са дълбоко интимни. И тази интимност на пълно съответствува на днешното време. Тя съответствува както на живите, така и на мъртвите, които днес прекрачват Портата на смъртта и влизат в духовния свят.
Обаче за да можеше да настъпи тази интимна връзка, отношението на човека към Космоса трябваше да претърпи известна промяна.
Днес съществуват много хора, чието отношение към духовния свят може да се изрази по много по-интимен начин, отколкото преди. За да се развият правилно тези интимни връзки, определени човешки качества и способности трябва да отпаднат. По време на Гръцко-римската епоха, а и в Средновековието, хората все още можеха да приемат духовни откровения от външния свят; те не виждаха както днес материални цветове, не чуваха материални звуци, в цветовете и звуците те виждаха определени духовни Същества. Освен това те притежаваха и една друга способност, притежаваха нещо, което днес се превърна в нашите хаотични съновидения. Древните хора можеха да използуват тази способност като средство за да проникват в духовния свят ,и то по един сравнително прост и отчетлив начин.
към текста >>
Днес съществуват много хора, чието
отношение
към духовния свят може да се изрази по много по-интимен начин, отколкото преди.
И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля. Тези душевни процеси са дълбоко интимни. И тази интимност на пълно съответствува на днешното време. Тя съответствува както на живите, така и на мъртвите, които днес прекрачват Портата на смъртта и влизат в духовния свят. Обаче за да можеше да настъпи тази интимна връзка, отношението на човека към Космоса трябваше да претърпи известна промяна.
Днес съществуват много хора, чието отношение към духовния свят може да се изрази по много по-интимен начин, отколкото преди.
За да се развият правилно тези интимни връзки, определени човешки качества и способности трябва да отпаднат. По време на Гръцко-римската епоха, а и в Средновековието, хората все още можеха да приемат духовни откровения от външния свят; те не виждаха както днес материални цветове, не чуваха материални звуци, в цветовете и звуците те виждаха определени духовни Същества. Освен това те притежаваха и една друга способност, притежаваха нещо, което днес се превърна в нашите хаотични съновидения. Древните хора можеха да използуват тази способност като средство за да проникват в духовния свят ,и то по един сравнително прост и отчетлив начин. Бих желал да повторя: През миналите епохи общуването с духовния свят беше много по-грубо отколкото е то днес.
към текста >>
В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по
отношение
на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че на времето човекът беше съвсем друг.
Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят. За тази цел впрочем се налага и не що друго: Човекът трябва да преодолее неудобствата, които се пораждат на първо време от едно по-дълбоко и интимно проникване в духовния свят.
В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по отношение на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че на времето човекът беше съвсем друг.
Всичко това подлежи на проучване и сериозна проверка. Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в лошия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота. А това може да се осъществи, ако външното историческо изследване се оплоди от духовно-научното, или антропософско изследване. За тази цел обаче, хората трябва да приемат поне част от антропософските истини. Днешните истини и понятия са от такова естество, че когато човек започне да навлиза в духовния свят, нещата там му се явяват в твърде гротескен вид, защото той инстинктивно се придържа към представата, че духовният свят трябва да изглежда също като сетивния свят.
към текста >>
Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в лошия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По
отношение
на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота.
Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят. За тази цел впрочем се налага и не що друго: Човекът трябва да преодолее неудобствата, които се пораждат на първо време от едно по-дълбоко и интимно проникване в духовния свят. В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по отношение на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че на времето човекът беше съвсем друг. Всичко това подлежи на проучване и сериозна проверка.
Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в лошия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота.
А това може да се осъществи, ако външното историческо изследване се оплоди от духовно-научното, или антропософско изследване. За тази цел обаче, хората трябва да приемат поне част от антропософските истини. Днешните истини и понятия са от такова естество, че когато човек започне да навлиза в духовния свят, нещата там му се явяват в твърде гротескен вид, защото той инстинктивно се придържа към представата, че духовният свят трябва да изглежда също като сетивния свят. Той и не очаква да намери там нещо друго, освен един изтънчен, богато нюансиран сетивен свят. А че духовният свят го посреща по най-изненадващ начин, дори и в най-незначителните си подробности, това днешният човек не иска да разбере.
към текста >>
С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални
отношения
между мъжа и жената.
Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин. Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят. Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа.
С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената.
И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени". Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят. Събитие то, което Сен Мартин загатва, не може да се опише по-точно, то наистина е само загатнато.
към текста >>
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки
отношения
, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят.
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят.
Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията.
към текста >>
Обаче ние сме твърде далеч и по
отношение
на много от онези неща, които тепърва ще се намесят в живота на човечеството.
Днес при обучението на педагозите ние сме твърде далеч от изискването за пророчески дарби.
Обаче ние сме твърде далеч и по отношение на много от онези неща, които тепърва ще се намесят в живота на човечеството.
Рано или късно човечеството ще бъде заставено да приеме тези принципи. Изобщо не трябва да се учудваме, скъпи мои приятели, ако днес един или друг материалистично настроен мислител, окачестви тази идея като налудна: "педагозите ще трябва да станат пророци". Обаче подобни хора забравят, че нещата никога не остават едни и същи. Рано или късно хората ще бъдат заставени да приемат новите истини на антропософията.
към текста >>
10.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Днес ние стоим пред такъв период,който ще докара не само забележителни световни събития, но и коренно различни
отношения
в бита и ежедневието.
Обаче Вие разбирате от една страна е необходимо поне за известно време на този свят да господствува измамата, чрез която се поражда съзнанието; но от друга страна, след като съзнанието е вече факт, човек трябва да се издигне над измамата, поне до определена степен. Но тъй като съзнанието се основава върху Майя, върху измамата, то не може да се приближи до истинската действителност и е длъжно да бъде постоянно подхвърляно на едно или друго объркване, както споменах преди малко. И така: периодите на повърхностни описания, ще се заменят с периоди, които ще вникват в истинската стойност, в истинската духовна тежест на историческите събития и личности.
Днес ние стоим пред такъв период,който ще докара не само забележителни световни събития, но и коренно различни отношения в бита и ежедневието.
към текста >>
Само че това едва ли би ни осветлило
отношение
то между въздействията на възпитателя и самата историческа личност през нейните зрели години.
Обаче, скъпи мои приятели, дори най-простото размишление по този въпрос, веднага ще Ви осветли някои важни подробности. Опитайте се, според степента на Вашето себепознание, да си отговорите на въпроса. "Как всъщност протече моето развитие? "; до определен момент всичко върви добре; после се запитайте, как са изглеждали онези учители, онези възпитатели, под чието въздействие сте били по времето на Вашата младост; и ако в този случай срещнете някакви затруднения, опитайте се да насочите Вашето внимание към една видна историческа личност, върнете се назад до възпитателя на тази личност и после се опитайте да свържете въздействията на възпитателя с по-късните особености и постижения на съответната историческа личност. Би било много интересно, ако в биографиите се отделяше повече място за възпитателите.
Само че това едва ли би ни осветлило отношението между въздействията на възпитателя и самата историческа личност през нейните зрели години.
В повечето случаи би се получило например както с Хердер, който израсна като един забележителен човек. Известният ректор Грим беше един от неговите учители. Наред с всичко останало, той беше прочут и с това, че пердашеше ученици те наляво и надясно. Разбира се, старанието на Хердер не може да се обясни с този пердах; той беше едно послушно дете и едва ли е бил бит. И така, не всички конкретни качества на учителя са влизали в действие спрямо Хердер.
към текста >>
Да, от тези впечатления, от тези
отношения
зависи цялото ни по-нататъшно развитие.
Затова пък съществува нещо друго и то е много по-важно. Особено важно е например, че тъкмо в област та на възпитанието и обучението се намесват факторите на съдбата, на Кармата. Извънредно важно е с коя личност съм бил кармически свързан по времето на моето детство.
Да, от тези впечатления, от тези отношения зависи цялото ни по-нататъшно развитие.
към текста >>
Възпитателите и учителите могат да изградят истински и цялостни
отношения
е учениците, само ако се изпълнят със свещената сериозност на своята огромна житейска задача.
Ако вие приемете тези неща не като абстрактни истини, а се потопите в тях с цялата си душа, непременно ще забележите, че в тях е скрито нещо много съществено и важно. Помислете само в каква свещена сериозност, в каква безкрайна дълбочина би попаднала цялата област на обучението, на преподаването, ако ти можеше да улови великия космически импулс: Ето, сега ти трябва да подготвиш и нагледно да покажеш на детето всичко, което то усвои и взе от теб в духовния свят! По този начин се постига много повече, от колкото постигна официалната педагогика, налагайки своите изтъркани шаблони: Ти ще направиш това така, ти ще направиш това иначе.
Възпитателите и учителите могат да изградят истински и цялостни отношения е учениците, само ако се изпълнят със свещената сериозност на своята огромна житейска задача.
Да, тази свещена сериозност, точно ти трябва да съществува преди всичко останалото. В областта на възпитанието тя е нещо изключително важно. И в този смисъл, просто ужасно е, че днес от детето се изисква, то да разбира всичко. От 1-та до 7-та година човек изобщо не може да разбира; в тази възраст той може само да подражава. И ако в тази възраст той не е подражавал достатъчно, по-късно няма да е в състояние да осъществи никакъв преход от "вътре" на "вън".
към текста >>
Смисъл имат само реалните
отношения
на живота.
Обаче хората ще трябва да се научат да постъпват в подобен стил. И нищо не може да възпитава хората по-добре от обстоятелствата, които биха ги тласнали да защитават с ентусиазъм своите противници. Естествено, тези неща не могат да бъдат разбрани веднага. Днес човек стига по един напълно абстрактен начин до извода, кой е негов приятел и кой негов враг. Само че това няма никакъв смисъл.
Смисъл имат само реалните отношения на живота.
И те вече се пораждат не от нашите симпатии и антипатии, а от самия живот. Но въпреки всичко, ние трябва да развиваме нашите симпатии и антипатии, трябва да ги имаме. Махалото не трябва да виси само от едната страна, то трябва да политне и към срещуположната страна. Да живеем в двойственост, в дуализъм, да задълбочаваме мисленето и от дълбочините на нашето мислене да изкарваме навън това, което изисква действителния свят ето на какво трябва да се научим всички ние. Когато днешното човечество се стреми да проникне в действителния свят, то пренася там и своя начин на мислене, своите мисловни форми; човечеството вижда действителния свят само доколкото той съвпада с неговите мисловни форми.
към текста >>
11.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
По
отношение
на нашето мислене, съвсем естествено, ние се стремим към безпрекословна логика и липса на каквито и да е противоречия.
От вчерашната лекция сигурно вече разбрахте, че в нашата съвременна епоха все повече и повече изпъква противоположността между абстрактното, чисто интелектуалистично мислене и истинското мислене, съобразено с реалната действителност.
По отношение на нашето мислене, съвсем естествено, ние се стремим към безпрекословна логика и липса на каквито и да е противоречия.
Обаче светът е пълен с противоречия,и ако искаме действително да обхванем и разберем реалния свят, ние не можем да хвърлим отгоре му като мрежа нашите общоприети шаблони на мислене. Ние сме длъжни да индивидуализираме, да навлизаме в подробностите.
към текста >>
Независимо от величествения си напредък по
отношение
на природните явления – понятията, с които хората се стремят да разберат природните явления са ужасно бедни.
Най-съществената характеристика на много от съвременните понятия е, че те са изключително бедни. Както многократно споменах, днешните хора искат да се чувствуват удобно; те искат да имат възможно най-прегледни понятия; само че по този начин понятията остават ужасно бедни. А с такива бедни понятия въпреки целия си напредък хората могат да стигнат едва до повърхността на явленията.
Независимо от величествения си напредък по отношение на природните явления – понятията, с които хората се стремят да разберат природните явления са ужасно бедни.
Този стремеж към бедни понятия, към понятия с нищожно съдържание, се разпространява навсякъде. Днес се появяват философи, които имат подчертан стремеж към бедни понятия. И най-голям шум наоколо вдигат тъкмо най-бедните понятия. Обикновено те са пълни с претенции, но практически им липсва каквото и да е съдържание. Нашата съвременна философия гъмжи от такива понятия като вечност, безкрайност, индивидуалност, единство и т.н.
към текста >>
Всичко това води до едно особено
отношение
на хората спрямо действителността.
Всичко това води до едно особено отношение на хората спрямо действителността.
Те престават да напипват живия пулс на света, губят също и усещането за това, с което могат да отговорят на действителния свят. Погледнете за миг какво става в нашата съвременна епоха, и ще се уверите, че така е навсякъде. Позволете ми да Ви посоча един характерен, и донякъде ужасяващ пример.
към текста >>
Тези светогледи са изградени от възможно най-абстрактни понятия и, общо взето, са приложими само по
отношение
на мъртвия свят, по
отношение
на минералния, неорганичния свят.
Виждате ли, когато абстрактното мислене започне да се занимава с действителността, то стига до подобни изводи. И ние трябва да предупредим днешния човек, че е просто ужасно, ако той усеща нещата по този начин. Можем само да се учудваме, че всички тези неща минават покрай човечеството, без да го накарат да се замисли ни най-малко. А неговите светогледи са такива, че те не му позволяват да се замисли.
Тези светогледи са изградени от възможно най-абстрактни понятия и, общо взето, са приложими само по отношение на мъртвия свят, по отношение на минералния, неорганичния свят.
И ако един философ приложи това, което е валидно за мъртвия свят, по отношение на живота и духовния свят, съвсем естествено е, че той ще стигне до подобни заключения. Защото спрямо мъртвия свят, човекът неизбежно действува според убеждението: Какво впрочем са за крайната цел няколко тона субстанция? Естествено, никой не може да строи, ако му се забрани да се разпорежда както знае с мъртвия камък. Обаче ние не трябва да пренасяме върху човешкия живот онова, което е валидно само за неорганичния свят, за неживия свят. А днешните естествени науки си служат с понятия, които са валидни именно за неорганичния свят, за неживия свят.
към текста >>
И ако един философ приложи това, което е валидно за мъртвия свят, по
отношение
на живота и духовния свят, съвсем естествено е, че той ще стигне до подобни заключения.
Виждате ли, когато абстрактното мислене започне да се занимава с действителността, то стига до подобни изводи. И ние трябва да предупредим днешния човек, че е просто ужасно, ако той усеща нещата по този начин. Можем само да се учудваме, че всички тези неща минават покрай човечеството, без да го накарат да се замисли ни най-малко. А неговите светогледи са такива, че те не му позволяват да се замисли. Тези светогледи са изградени от възможно най-абстрактни понятия и, общо взето, са приложими само по отношение на мъртвия свят, по отношение на минералния, неорганичния свят.
И ако един философ приложи това, което е валидно за мъртвия свят, по отношение на живота и духовния свят, съвсем естествено е, че той ще стигне до подобни заключения.
Защото спрямо мъртвия свят, човекът неизбежно действува според убеждението: Какво впрочем са за крайната цел няколко тона субстанция? Естествено, никой не може да строи, ако му се забрани да се разпорежда както знае с мъртвия камък. Обаче ние не трябва да пренасяме върху човешкия живот онова, което е валидно само за неорганичния свят, за неживия свят. А днешните естествени науки си служат с понятия, които са валидни именно за неорганичния свят, за неживия свят. Макар и да не забелязват,хората днес непрекъснато пренасят неорганичните си понятия в социалния свят и стигат до възгледите на споменатия философ, че войната не трябва да привърши преди да се появят предпоставките за траен мир.
към текста >>
Хората работят усърдно, работят в естествено-научен смисъл, комбинират, извършват всевъзможни синтези и накрая стигат до представата днес я срещаме много често под най-различни форми че при сегашните стопански и търговски
отношения
е изключено войната да продължи повече от 4 до 6 месеца.
Общо взето с изключение на определени кръгове от англо-американските среди тази война изненада останалия свят; и все пак отделни хора стигнаха до представата, че войната неизбежно ще избухне. Тези представи бяха забележителни. Една от тих, скъпи мои приятели, беше извлечена от превъзходните умове на първокласни политици и икономисти казвам това напълно сериозно и без никакъв намек за ирония. Само че откъде? От една акуратно осъществена абстракция, включваща в себе си едни или други процеси.
Хората работят усърдно, работят в естествено-научен смисъл, комбинират, извършват всевъзможни синтези и накрая стигат до представата днес я срещаме много често под най-различни форми че при сегашните стопански и търговски отношения е изключено войната да продължи повече от 4 до 6 месеца.
И тази истина беше много строго доказана, скъпи мои приятели! Беше доказана не как да е, а логично, умно, с разбиране.
към текста >>
И точно в това
отношение
съществува една огромна противоположност между Запада и Изтока.
Решителна преоценка на възгледите това изисква епохата от днешното човечество. Естествено, за нашата епоха е трудно да смени своя стереотип на мислене, а още по-трудно: Да доведе новото си мислене до неизбежните му радикални и смели оценки. Защото на днешното човечество липсва достатъчно свободомислие, за да доведе своите мисли докрай. И ако човек има усет за действителния свят, ако има усет за действителните събития около нас, той лесно ще установи, че там, във външния свят, тези изводи са вече направени. Остава им да проникнат и в човешките глави.
И точно в това отношение съществува една огромна противоположност между Запада и Изтока.
Вие добре помните, че през миналата година аз говорих от различни гледни точки върху голямата и принципна противоположност между Запада и Изтока; обърнах Ви например внимание как Западът държи преди всичко на раждането, на правовия ред, на правовите изисквания. Вгледайте се добре в западните светогледи; най-същественото естественонаучно понятие, което тържествува там, е произходът, раждането. Затова и дарвинизмът възникна в условията на Запада. Да, в условията на Запада възникнаха още гениалността, учението за наследствеността, възгледите за правата на човека.
към текста >>
Естествено, много по-удобно е да се проповядва за безкрайната хармония на света, за божествената връзка на човешките души с Космоса, за всеобщата човешка любов, отколкото да се навлиза в конкретните
отношения
на реалния свят.
Естествено, много по-удобно е да се проповядва за безкрайната хармония на света, за божествената връзка на човешките души с Космоса, за всеобщата човешка любов, отколкото да се навлиза в конкретните отношения на реалния свят.
към текста >>
12.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво
отношение
към установения от човеците порядък на Земята.
С тези неща е свързано и едно друго явление, едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това.
Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята.
Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка.
към текста >>
13.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Достатъчно е само да се замислим върху отделните факти и ще установим, че в това
отношение
нашата епоха показва доста странни особености.
Днес хората са в плен на всевъзможни илюзии. По-мислете само как разсъждават днешните хора: Ах, колко забележителни са съвременните съобщителни средства! С каква лекота всеки от нас се свързва с другите! Колко напред е отишла нашата епоха! Да, припомнете си тези отличителни белези.
Достатъчно е само да се замислим върху отделните факти и ще установим, че в това отношение нашата епоха показва доста странни особености.
Кой би повярвал например нека да си послужа с това доказателство -, че днес големите литературни творби далеч не стават достояние на широката общественост чрез пресата, която разбира всичко и се намесва във всичко? Кой би по вярвал днес, че големите, епохални литературни творби могат да останат непознати за широката общественост? Хората все пак би трябвало да научават за тях. Но ето че през втората половина на 19 век онова, което днес наричаме и то с известен респект "преса", намери своите трайни очертания. Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много повъзхвалявани от най-забележителните творби на писатели като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н.
към текста >>
В този случай целият сбор от естественонаучни закони остава като нещо втвърдено, като нещо, което има
отношение
единствено към миналото.
Представете си, че тук, на горната рисунка, (бяло), схематично е изобразена областта на сетивното наблюдение, т.е. онова, което се простира пред нашите очи, уши и т.н. Представете си още, че тук (жълто) са съсредоточени всички естественонаучни закони, които биха могли да бъдат открити.
В този случай целият сбор от естественонаучни закони остава като нещо втвърдено, като нещо, което има отношение единствено към миналото.
Но извън сферата на тези закони Вие задължително попадате на онова, което не подлежи на сетивно наблюдение, на онова, което очите не могат да видят и ушите не могат да чуят: един втори свят от закони (виолетово). И в действителност този втори свят е тук, вътре, само че той сочи към бъдещето.
към текста >>
Нека сериозно размислим върху подробности и тогава ще усетим: Когато се изпълваме с духовна мъдрост, ние напредваме през света така, че изграждаме едно правилно
отношение
към ариманическите Същества, а с нашите действия подготвяме това което трябва да се утвърди в света; да, по този начин ние изграждаме местата, където заради спасението на света разяждащият жертвен огън подема своето дело, местата, от които ужасът на Мрака сковава опасните на намерения на ариманическите Същества.
Нека сериозно размислим върху подробности и тогава ще усетим: Когато се изпълваме с духовна мъдрост, ние напредваме през света така, че изграждаме едно правилно отношение към ариманическите Същества, а с нашите действия подготвяме това което трябва да се утвърди в света; да, по този начин ние изграждаме местата, където заради спасението на света разяждащият жертвен огън подема своето дело, местата, от които ужасът на Мрака сковава опасните на намерения на ариманическите Същества.
към текста >>
14.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато говорим за предстоящата интровертност на човешката душевна природа, нека да не изпускаме предвид, че тази интровертност, която е обусловена от подробностите, за които вече стана дума, в много
отношения
ще върви успоредно с една екстровертност в областта на културата, науката и т.н.
Когато говорим за предстоящата интровертност на човешката душевна природа, нека да не изпускаме предвид, че тази интровертност, която е обусловена от подробностите, за които вече стана дума, в много отношения ще върви успоредно с една екстровертност в областта на културата, науката и т.н.
Тук следва да отчетем, че фактически развитието никога не протича така еднопосочно, както би искало да си го представи модерното естествено-научно учение за еволюцията. Разбира се, неговата представа не е погрешна; обаче тъкмо представите, които са правилни, но едностранчиви, често пъти пораждат много по-голямо объркване отколкото явно погрешните представи. Тази основна представа на модерното еволюционно учение се свежда до следното: Тя чисто и просто приема, че съществува едно праволинейно развитие от несъвършените живи организми нагоре до човека. Но това не е така, развитието на човечеството, а и на света извън него, е такова, че на едно по-скоро външно направление, винаги отговаря едно вътрешно направление. Или с други думи: Когато за известен период от време преобладава едно външно направление, успоредно с него върви и едно вътрешно направление (виж рисунката).
към текста >>
Нека да сме наясно: Предстоящото културно развитие крие големи опасности и тъкмо в най-интимната "Светая Светих" на човешката природа, ние трябва да сме непрекъснато будни по
отношение
на ариманическите Същества и техните въздействия.
Както чухме, те са обхванати от стремежа, да завладеят нашите глави, нашите мисли и чувства. Аз казах: това са Същества от ангелската Йерархия, които не са в състояние да се развиват по-нататък в духовния свят и които сега искат да си служат с човешките глави, за да напреднат в своето развитие. Ето защо ще бъде крайно наложително: това тайно, това окултно душевно развитие (виж рисунката, синята линия), за което споменах и за което някои хора може би не искат и да чуят защото те с удоволствие биха предпочели то да е останало долу, а те да се занимават само с материални неща да бъде обхванато от ясното човешко съзнание. В противен случай, ариманическите Същества, за които стана дума, жестоко ще засегнат споменатата интровертност на човешката душевна природа. Това е едното, което следва да се има предвид.
Нека да сме наясно: Предстоящото културно развитие крие големи опасности и тъкмо в най-интимната "Светая Светих" на човешката природа, ние трябва да сме непрекъснато будни по отношение на ариманическите Същества и техните въздействия.
към текста >>
По
отношение
на своето тяло, човекът постига онова положение, което животното има само по
отношение
на своята глава.
При човека положението е различно.
По отношение на своето тяло, човекът постига онова положение, което животното има само по отношение на своята глава.
Ако мислено си представите линията свързваща тилната област на главата и челото, тогава тази линия следва посоката,която е характерна за животинския гръбначен стълб; тук през главата минава същото Слънчево течение. Напротив, гръбначният стълб на човека е изправен и по този начин е изтръгнат от теченията, които се носят успоредно на земната повърхност, от Земно-Слънчевите течения.
към текста >>
Поради факта, че е изтръгнат от тези течения, човекът стига до положението естествено, това до голяма степен зависи от географската ширина и т.н., но от тук идват и разликите между хората -, че при определени
отношения
Лунното течение минава през него, но то минава не през главата, а през неговия гръбначен стълб.
Поради факта, че е изтръгнат от тези течения, човекът стига до положението естествено, това до голяма степен зависи от географската ширина и т.н., но от тук идват и разликите между хората -, че при определени отношения Лунното течение минава през него, но то минава не през главата, а през неговия гръбначен стълб.
към текста >>
Особено важно ще се окаже по сходен начин да бъде разглеждан и животът на растенията да заинтригуваме децата с
отношение
то на розата към теменугата, за
отношение
то на билките към плевелите, които растат около тях, да им разказваме увлекателни истории за подвижните духове над цветята, когато минаваме през една поляна и т.н.
Особено важно ще се окаже по сходен начин да бъде разглеждан и животът на растенията да заинтригуваме децата с отношението на розата към теменугата, за отношението на билките към плевелите, които растат около тях, да им разказваме увлекателни истории за подвижните духове над цветята, когато минаваме през една поляна и т.н.
Ето как трябва да звучи ботаниката в ушите на децата.
към текста >>
15.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето защо още в юдейското законодателство, а и в другите езически религии ясно виждаме какво огромно значение се придава на всички подробности, имащи
отношение
към закона на наследствеността.
Във всички древни религии ние задължително откриваме символите на зачатието, символите на физическата наследствена линия.
Ето защо още в юдейското законодателство, а и в другите езически религии ясно виждаме какво огромно значение се придава на всички подробности, имащи отношение към закона на наследствеността.
Хората трябваше да се научат да живеят заедно в своите племена, народи раси. В основата на земните порядки трябваше да залегне не друго, а кръвното родство.
към текста >>
Следователно, в тези времена, когато Духовете на Светлината, така да се каже, се стараеха да регламентират човешките
отношения
според кръвните връзки, Духовете на Мрака, свалени на Земята заедно с човеците, се стараеха да работят срещу всичко, което има нещо общо с кръвната наследственост.
Следователно, в тези времена, когато Духовете на Светлината, така да се каже, се стараеха да регламентират човешките отношения според кръвните връзки, Духовете на Мрака, свалени на Земята заедно с човеците, се стараеха да работят срещу всичко, което има нещо общо с кръвната наследственост.
И всичко, което откриваме в тези епохи като бунт срещу кръвно-родствените порядки, като различни учения естествено,те се разпространяваха от хората, но всъщност бяха инспирирани от Духовете на Мрака всичко, кое то въставаше срещу наследствеността, срещу племенните и расови връзки, което упорито държеше на индивидуалната свобода и искаше да прокарва закони с оглед на индивидуалната човешка свобода, идва тъкмо от свалените Духове. Тези времена се простират до 15 век. Отзвуци от тих откриваме навсякъде, защото установените порядки не изчезват веднага след като е настъпил един рязък обрат в развитието. Обаче именно до 15 век ние навсякъде откриваме учения, които са насочени срещу чисто природните връзки, срещу родствените, семейните, народностните връзки и т.н.
към текста >>
Така че всъщност от последната третина на 19 век имаме един пълен обрат на всички
отношения
.
Духове на Мрака, които са сродни с тези, работещи долу на Земята, се намират горе в духовния свят. През 1841 започна битката, която описах. Ceга обаче "горните" Духове слязоха на Земята и се присъединиха към "долните" Но силата на старите "подстрекатели", т.е. последиците от действията на Духовете на Мрака, които имаха своите задачи в Египетско-халдейската, в Гръцко-латинската и изобщо от Лемурийската и Атлантската епоха насам, тази сила постепенно угасна; и сега започнаха да се проявяват главно онези Същества, които бяха свалени на Земята през 1879. Докато, така да се каже, техните братя губеха своя та мощ, започнаха да набират сили тъкмо тези Духове.
Така че всъщност от последната третина на 19 век имаме един пълен обрат на всички отношения.
Продължаващите да действуват Духове на Светлината положиха достатъчно усилия за утвърждаването на кръвните, племенни, расови връзки и т.н., защото в хода на еволюцията всичко си има своето точно определено време. Онова, което беше постигнато за утвърждаване на кръвните връзки, не беше никак малко. Ето защо с настъпването на новото време Духовете на Светлината се промениха по такъв начин, че сега именно те инспирираха хората с новите импулси на свободата, с едни или други свободни идеи, сега именно те си поставиха задачата да утвърдят индивидуалността на човека. А Духовете на Мрака, които са родственици с древните духове на Мрака, сега получиха задачата да работят в областта на кръвните връзки.
към текста >>
Да, душевното съзнание трябва да бъде откъснато от Земята, както и физическата наука чрез Коперниковото учение откъсна човека от Земята, макар и само по
отношение
на физическата действителност.
Да, душевното съзнание трябва да бъде откъснато от Земята, както и физическата наука чрез Коперниковото учение откъсна човека от Земята, макар и само по отношение на физическата действителност.
Това учение превърна Земята в една микроскопична частица от Космоса; и първоначално това стана само в пространствен смисъл. Благодарение на Коперниковото учение човекът вече беше макар и тези думи да звучат твърде абстрактно пренесен навън в сферите на Космоса. Обаче тази тенденция ще продължи. Разбира се, тя не бива да бъде погрешно пренасяна в областта на физическия живот. физическият живот си има свой собствен път на развитие.
към текста >>
16.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ние бихме могли да кажем: Ако някой проследява по-интимните особености на съвременното човечество, той ще забележи, че по
отношение
на понятията и тяхното формиране, по
отношение
на критиката и остроумието, в никоя друга епоха освен в сегашната материалистична епоха не е на стъпвал такъв подем, какъвто е налице през последните десетилетия.
Първо, до каква голяма степен напредна чисто материалната култура на разума през 50-те, 60-те и 70-те го дини на миналия век: съвременното човечество едва ли може да си даде точен отговор, това ще сторят бъдещите поколения.
Ние бихме могли да кажем: Ако някой проследява по-интимните особености на съвременното човечество, той ще забележи, че по отношение на понятията и тяхното формиране, по отношение на критиката и остроумието, в никоя друга епоха освен в сегашната материалистична епоха не е на стъпвал такъв подем, какъвто е налице през последните десетилетия.
Защото цялото мислене, което се стреми към различни технически изобретения, към критически анализи и формиране на остроумни понятия, е по същество материално мислене, свързано с физическия мозък. Ако в качеството си на материалист, някой поиска да изрази мнението си по този въпрос, той с чиста съвест би могъл да заяви: Никога човечеството не е било толкова умно, колкото през последните десетилетия! Същото ще констатираме и ако вземем съвременната литература тук аз нямам предвид само така наречената художествена литература -, а именно: Никога досега не са били създавани толкова ясно очертани понятия и никога досега критическите анализи не са били толкова прецизни. Обаче всичко това, което се прояви в човешките души, е само отражение на онези Духове на Мрака, по-точно, на тяхната надежда за победа в духовните светове през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години.
към текста >>
И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по
отношение
на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел.
Но за тази цел той трябваше да обгърне в своя "Фауст" цялото развитие след 16 век от една страна със загадъчност, от друга с широк, иронично-хумористичен замах.
И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел.
Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам. Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век.
към текста >>
Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни
отношения
, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни
отношения
с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес.
Но след като е налице толкова малко воля за вникване в същинските причини, в същинските импулси, които ни доведоха до това положение, скоро няма да се стигне до истинско разбиране на нещата. Не би трябвало да смятаме, че не биха се намерили хора, които са готови да разберат сегашната ситуация. Но нашите съвременници не искат да чуят гласа им, както не искат да чуят и за нещо като гьотеанизма, който от доста време звучи като един призив на 20 век. Хората ще разпознаят този призив само тогава, когато с пълна сериозност и истинско достойнство разберат най-важното, което стана чрез Духовете на Мрака и тяхното поражение в духовния свят през есента на 1879. Искат ли да разберат днешните събития, хората трябва да разберат духовния път на човечеството.
Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес.
От своята гледна точка Гьоте можа да прозре голяма част от онова, което пронизва света като тайнствени импулси, от онова, за което обикновените хора не искат и да чуят. Когато настъпи въпросната годишнина, Освалд Марбах напомни със своите стихове за пребиваването на Гьоте в духовния свят.
към текста >>
17.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по
отношение
на най-елементарни неща, както и по
отношение
на тяхното съизживяване.
Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността.
Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване.
Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят. И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз. Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес.
към текста >>
Усетът за реалните факти трябва да се пробуди и по
отношение
на действителния свят!
Ето, тук един човек се пробужда и той много добре се досеща, как застрахователните дружества дърпат конците чрез своите представители. Обаче от подобни факти, разказани в пълна будност на съзнанието, днес не се интересува никой. Естествено, хората всеки ден слушат прекрасни отзиви за западната демокрация. Но ако трябва да им се каже истината, те следва да научат имената на тези 55 души, които според Делези владеят и експлоатират Франция.
Усетът за реалните факти трябва да се пробуди и по отношение на действителния свят!
към текста >>
Послужих си с книгата на Делези, която излезе неотдавна, през 1910, за да обърна вниманието Ви върху следното: всъщност има достатъчно много хора защото един е равен на хиляди по
отношение
на които се иска само едно: те да бъдат зачетени.
Послужих си с книгата на Делези, която излезе неотдавна, през 1910, за да обърна вниманието Ви върху следното: всъщност има достатъчно много хора защото един е равен на хиляди по отношение на които се иска само едно: те да бъдат зачетени.
И наред с това, че се опитвам да Ви въведа в законите на духовния живот, в импулсите на духовния живот, аз считам за моя задача да насоча вниманието Ви към някои важни събития от нашата съвременност, макар и първоначално да се получава така, че Вие едва ли ще от криете и то под същото име там, във външния свят, визираните в моите лекции "важни събития", ако те изобщо бъдат назовани от никого. Това, което развиваме всред нас, трябва основно и коренно да се различава от всичко онова, което се култивира във външния свят. Ние действително ще тласнем напред Духовната наука само тогава, когато вникнем в тези неща, и то в цялата им дълбочина, в цялата им сериозност.
към текста >>
18.
Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по
отношение
на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатване корекции на текстовете.
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
19.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Не е необходимо непременно да се подчертава думата напредък, защото в настъпилата епоха от човешкото развитие в някои
отношения
това би могло да предизвика доста силно съмнение.
Който в течение на столетия или хилядолетия проследява развитието на човешкия дух, ще може да си изгради представа как този човешки дух винаги достига до нови постижения в областта на познанието и в областта на човешката дейност.
Не е необходимо непременно да се подчертава думата напредък, защото в настъпилата епоха от човешкото развитие в някои отношения това би могло да предизвика доста силно съмнение.
Но когато се проследи развитието на човешкия дух, ще стане ясно, че формите и образите, под които този човешки дух се проявява, съществено се променят от столетие на столетие. И понеже в това разглеждане днес ще се занимаем предимно с познание, което се стреми да навлезе в развитието на човечеството по съвременен начин, необходимо е само за сравнение да си припомним как някои възгледи, които в известно отношение влизат в противоречие с установените в момента, срещат трудности да се възприемат от развиващото се човечество. Би трябвало да си припомним колко трудно е било например мирогледът на Коперник1 да си пробие път в установените човешки навици на мислене и чувстване - в известни области това е траело дори столетия, - този мироглед, който по отношение на мирозданието е скъсал с това, което хората, опирайки се на своите сетивни възприятия, дълго време са вярвали, че трябва да приемат за истина. Последвало времето, когато човек не можел повече да вярва на това, което виждат очите му при изгрева и залеза, при движението на Слънцето, когато въпреки възприятията, е трябвало да се предположи, че в известно отношение Слънцето е неподвижно спрямо Земята.
към текста >>
И понеже в това разглеждане днес ще се занимаем предимно с познание, което се стреми да навлезе в развитието на човечеството по съвременен начин, необходимо е само за сравнение да си припомним как някои възгледи, които в известно
отношение
влизат в противоречие с установените в момента, срещат трудности да се възприемат от развиващото се човечество.
Който в течение на столетия или хилядолетия проследява развитието на човешкия дух, ще може да си изгради представа как този човешки дух винаги достига до нови постижения в областта на познанието и в областта на човешката дейност. Не е необходимо непременно да се подчертава думата напредък, защото в настъпилата епоха от човешкото развитие в някои отношения това би могло да предизвика доста силно съмнение. Но когато се проследи развитието на човешкия дух, ще стане ясно, че формите и образите, под които този човешки дух се проявява, съществено се променят от столетие на столетие.
И понеже в това разглеждане днес ще се занимаем предимно с познание, което се стреми да навлезе в развитието на човечеството по съвременен начин, необходимо е само за сравнение да си припомним как някои възгледи, които в известно отношение влизат в противоречие с установените в момента, срещат трудности да се възприемат от развиващото се човечество.
Би трябвало да си припомним колко трудно е било например мирогледът на Коперник1 да си пробие път в установените човешки навици на мислене и чувстване - в известни области това е траело дори столетия, - този мироглед, който по отношение на мирозданието е скъсал с това, което хората, опирайки се на своите сетивни възприятия, дълго време са вярвали, че трябва да приемат за истина. Последвало времето, когато човек не можел повече да вярва на това, което виждат очите му при изгрева и залеза, при движението на Слънцето, когато въпреки възприятията, е трябвало да се предположи, че в известно отношение Слънцето е неподвижно спрямо Земята.
към текста >>
Би трябвало да си припомним колко трудно е било например мирогледът на Коперник1 да си пробие път в установените човешки навици на мислене и чувстване - в известни области това е траело дори столетия, - този мироглед, който по
отношение
на мирозданието е скъсал с това, което хората, опирайки се на своите сетивни възприятия, дълго време са вярвали, че трябва да приемат за истина.
Който в течение на столетия или хилядолетия проследява развитието на човешкия дух, ще може да си изгради представа как този човешки дух винаги достига до нови постижения в областта на познанието и в областта на човешката дейност. Не е необходимо непременно да се подчертава думата напредък, защото в настъпилата епоха от човешкото развитие в някои отношения това би могло да предизвика доста силно съмнение. Но когато се проследи развитието на човешкия дух, ще стане ясно, че формите и образите, под които този човешки дух се проявява, съществено се променят от столетие на столетие. И понеже в това разглеждане днес ще се занимаем предимно с познание, което се стреми да навлезе в развитието на човечеството по съвременен начин, необходимо е само за сравнение да си припомним как някои възгледи, които в известно отношение влизат в противоречие с установените в момента, срещат трудности да се възприемат от развиващото се човечество.
Би трябвало да си припомним колко трудно е било например мирогледът на Коперник1 да си пробие път в установените човешки навици на мислене и чувстване - в известни области това е траело дори столетия, - този мироглед, който по отношение на мирозданието е скъсал с това, което хората, опирайки се на своите сетивни възприятия, дълго време са вярвали, че трябва да приемат за истина.
Последвало времето, когато човек не можел повече да вярва на това, което виждат очите му при изгрева и залеза, при движението на Слънцето, когато въпреки възприятията, е трябвало да се предположи, че в известно отношение Слънцето е неподвижно спрямо Земята.
към текста >>
Последвало времето, когато човек не можел повече да вярва на това, което виждат очите му при изгрева и залеза, при движението на Слънцето, когато въпреки възприятията, е трябвало да се предположи, че в известно
отношение
Слънцето е неподвижно спрямо Земята.
Който в течение на столетия или хилядолетия проследява развитието на човешкия дух, ще може да си изгради представа как този човешки дух винаги достига до нови постижения в областта на познанието и в областта на човешката дейност. Не е необходимо непременно да се подчертава думата напредък, защото в настъпилата епоха от човешкото развитие в някои отношения това би могло да предизвика доста силно съмнение. Но когато се проследи развитието на човешкия дух, ще стане ясно, че формите и образите, под които този човешки дух се проявява, съществено се променят от столетие на столетие. И понеже в това разглеждане днес ще се занимаем предимно с познание, което се стреми да навлезе в развитието на човечеството по съвременен начин, необходимо е само за сравнение да си припомним как някои възгледи, които в известно отношение влизат в противоречие с установените в момента, срещат трудности да се възприемат от развиващото се човечество. Би трябвало да си припомним колко трудно е било например мирогледът на Коперник1 да си пробие път в установените човешки навици на мислене и чувстване - в известни области това е траело дори столетия, - този мироглед, който по отношение на мирозданието е скъсал с това, което хората, опирайки се на своите сетивни възприятия, дълго време са вярвали, че трябва да приемат за истина.
Последвало времето, когато човек не можел повече да вярва на това, което виждат очите му при изгрева и залеза, при движението на Слънцето, когато въпреки възприятията, е трябвало да се предположи, че в известно отношение Слънцето е неподвижно спрямо Земята.
към текста >>
Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до безсмъртната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното възприятие, това в много
отношения
в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
Днес твърде много хора са убедени, че в душата могат да се изграждат основаващи се на вярата представи за областта на вечността.
Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до безсмъртната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното възприятие, това в много отношения в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
към текста >>
Но тя не е нещо ново във всяко
отношение
.
Може да се каже, че духовната наука, представена научно и систематично, днес с пълно право навлиза в развитието на познанието на човечеството.
Но тя не е нещо ново във всяко отношение.
Стремежът към нея, усилието да бъде постигната го виждаме при най-изтъкнатите умове на миналото. Посочих един от тях, Фридрих Теодор Фишер. Бих искал още веднъж да покажа въз основа на неговите собствени изказвания как е стигал до такива граници на познанието, но е останал при тях, не се е опитал от вътрешното търсене да достигне до разчупване на границата, до духовно възприятие. Искам да ви прочета едно място от разглежданията му, където въз основа на заниманията с естественонаучните познания той описва как е достигнал до такава граница, където духът докосва човешката душа. Това става по времето, в което материалистично настроената природна наука представя много загадки пред стремящия се към сериозно познание човек и много хора казват, че не може да се говори за душата по друг начин, освен че тя е продукт от действието на материята.
към текста >>
Така блестящо разбраната природна наука намира своето пълно обяснение именно днес, когато настъпва обратът в мисленето, който посочих, който е по-радикален от мирогледа на Коперник спрямо съществувалия преди него мироглед, но е така правомерен, както е правомерен мирогледът на Коперник по
отношение
на предишния.
Така блестящо разбраната природна наука намира своето пълно обяснение именно днес, когато настъпва обратът в мисленето, който посочих, който е по-радикален от мирогледа на Коперник спрямо съществувалия преди него мироглед, но е така правомерен, както е правомерен мирогледът на Коперник по отношение на предишния.
Когато се напредне по пътищата, изследващи душата, ще се открие, че процесите в мозъка, в нервната система, които съответстват на душевния живот, не са изграждащи процеси. Продуктивната растежна и избуяваща дейност не се намира в нервната система така, както в останалия организъм. Не! Това, което душата извършва в нервната система, е разграждаща дейност, наистина е разграждаща дейност по време на нашето будно съзнание. И само защото нервната система е разположена в нас така, че постоянно се регенерира от останалия организъм, разграждащата, разтварящата, разрушителната дейност, която от мисленето навлиза в нашата нервна система, може постоянно да се компенсира. Разграждаща дейност съществува.
към текста >>
Следователно чрез духовната наука ние се стремим към действително
отношение
на човека спрямо духовния свят, към истинския, конкретния реален духовен свят, който прониква във всичко физическо.
Смъртта трябва да се разбира като действаща в организма сила, също както се разбират и жизнените сили. Но погледнете ли напълно правомерната в своята област природна наука, ще откриете, че тя разглежда само изграждащите сили. Това, което разгражда, й се изплъзва. Оттам също и отново породеното от разграждането, но сега не телесно - защото телесното се разгражда, - а духовно-душевно, не може да се наблюдава от външната природна наука, защото непрекъснато се изплъзва от наблюдението и е достъпно само за това наблюдение, което процедира така, както описах преди. Но тогава се вижда, че докато живеем живота си, цялата ни душевна дейност е ориентирана не само към основата, върху която трябва да се развива и която, когато е дейна, дори разгражда по време на мисленето и представянето си, но че цялата душевна дейност е присъща на духовния свят, който винаги ни обгръща, в който стоим с нашата душевно-духовна същност така, както стоим с тялото в сетивно-физическия свят.
Следователно чрез духовната наука ние се стремим към действително отношение на човека спрямо духовния свят, към истинския, конкретния реален духовен свят, който прониква във всичко физическо.
към текста >>
В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго
отношение
спрямо душевния ни живот.
То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни живот от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен външен свят. Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят. Сега стигаме дотам да свържем целия свят на мислите и представите - не по друг начин, а както описах - с физическия мозък, представляващ основата за това. Ние достигаме до разбирането, че тялото на изграждащите сили е носителят на човешките мисли, че мислите се развиват в това тяло на изграждащите сили и когато човекът мисли, то живее в него. Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването.
В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот.
Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и чувствата ни, не и афектите. Тези чувства и афекти живеят в нас по много по-несъзнателен начин. Но затова пък се намират във връзка с нещо далеч по-обширно, отколкото е животът ни между раждането и смъртта. Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание. Това, което се издига като чувство нагоре, е пронизано от мисли, но тези мисли са далеч по-всеобхватни, защото се откриват, когато в съзерцаващото познание достигнем до още по-висше съзнание, издигнем се до това - нямам предвид суеверни представи, - което наричам инспирирано съзнание.
към текста >>
Задълбочим ли се в това, което по
отношение
на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата.
Задълбочим ли се в това, което по отношение на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата.
Така чувствата действително се издигат нагоре - звучи парадоксално, но е така - от дълбините на душата. Но тези дълбини на душата, които са достъпни за инспирираното познание, са това, което живее между смъртта и ново раждане. То е същото, което е пристъпило във физическия свят чрез зачатието, или да речем, чрез раждането ни, пристъпило е по-късно през портата на смъртта и има духовно съществуване при други условия, докато човекът отново се роди. Който наистина погледне живеещото в чувствата с инспирирано познание, вижда не само човека, какъвто е между раждането и смъртта, а също и по времето, което душата преживява между смъртта и ново раждане.
към текста >>
По
отношение
на чувствата и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си.
И когато пристъпим в областта, обозначена като воля, виждаме, че тя напълно се изплъзва от обикновеното човешко съзнание. Какво знае самият човек за протичащото в него, когато мисълта «аз искам да взема нещо» се превръща в движение на ръката? Същинският волев процес спи в човека.
По отношение на чувствата и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си.
Въпросът за свободата е така сложен затова, защото волята е спяща за обикновеното съзнание. Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност.
към текста >>
В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в
отношения
не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в
отношения
с трите царства - минералното, растителното и животинското царство.
Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на живота. И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот. Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот.
В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в отношения не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в отношения с трите царства - минералното, растителното и животинското царство.
Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества. Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин. От казаното досега видяхте, че е възможно да се постигне познание за духовния свят. Това познание има дълбоко значение за човешката душа. В известна степен то прави нещо друго от човешката душа.
към текста >>
Съзерцаващото съзнание, за което сме се събудили, както се събуждаме от съня и навлизаме в обикновеното съзнание, изгражда ново
отношение
към съдбата.
Навлезе ли познанието така в човешкия душевен живот, човек започва да разбира човешката душа, оттам просветва светлина, изясняваща човешката съдба. Тогава той може да се отдръпне от даденото изживяване. Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от живота между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот. Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба. Обикновеното съзнание приема съдбата, без да я разбира, както се приема съня.
Съзерцаващото съзнание, за което сме се събудили, както се събуждаме от съня и навлизаме в обикновеното съзнание, изгражда ново отношение към съдбата.
Съдбата се опознава като нещо, работещо върху всеобхватния ни живот, върху живота, който преминава през раждания и смърт.
към текста >>
Тогава в развитието на човечеството по
отношение
на духовното изследване ще настъпи нещо подобно, каквото е трябвало да настъпи, когато Коперник, изхождайки от видимото, посочва невидимото дори за самото това видимо.
Духовната наука иска да въздейства така, че човекът сериозно да се научи да проверява дали самият той е същност или обвивка. А той е същност, сърцевина, ядро, когато се обхване в своята пълна действителност. Схване ли се като сърцевина, той ще проникне тогава и до духа на природата.
Тогава в развитието на човечеството по отношение на духовното изследване ще настъпи нещо подобно, каквото е трябвало да настъпи, когато Коперник, изхождайки от видимото, посочва невидимото дори за самото това видимо.
към текста >>
20.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато преминем през портата на смъртта и влезем в
отношения
с нея, ние сме вплетени в онзи духовен свят, който описваме чрез духовната наука.
Вижте, скъпи приятели, когато от детството нататък постепенно развиваме съзнанието си, знаем как това съзнание израства и се развива. Не е необходимо да го описваме, но след смъртта се извършват съвсем други процеси, за да достигнем постепенно до съзнанието, което трябва да си изградим за живота между смъртта и ново раждане. След смъртта не е така, както когато вървим по Земята, събираме опит и имаме преживявания, там това не ни е необходимо. Това, което ни е нужно, е да се освободим от невероятно интензивното, свързано с нас, когато сме напуснали физическото тяло.
Когато преминем през портата на смъртта и влезем в отношения с нея, ние сме вплетени в онзи духовен свят, който описваме чрез духовната наука.
Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии. Тук светът се намира извън нас. Светът на минералите, растенията и животните е в нашата околност. Когато преминем през портата на смъртта, тези духовни същества, които изброяваме като висши йерархии, дори техните светове се намират в нас. Ние сме свързани с тях и първоначално не можем да се отличим от тях.
към текста >>
Но след смъртта човек се нуждае и от нещо друго, необходима му е не само способността да отдели съществата на духовния свят, за да ги постави пред себе си, а след смъртта той се нуждае от способността да обича, иначе няма да може да изгради по правилния начин
отношения
към съществата, които вижда чрез мъдростта.
Следователно необходима е мъдрост, за да имаме светлина след смъртта.
Но след смъртта човек се нуждае и от нещо друго, необходима му е не само способността да отдели съществата на духовния свят, за да ги постави пред себе си, а след смъртта той се нуждае от способността да обича, иначе няма да може да изгради по правилния начин отношения към съществата, които вижда чрез мъдростта.
Човек се нуждае от любов. Но любовта, която се развива тук на Земята и която е зависима предимно от физическото тяло, е чувство, тя е зависима от ритъма на дишането във физическия свят. Тази любов не можем да я пренесем в духовния свят. Пълна илюзия е да се вярва, че любовта, която изпитваме в настоящето, би могла да бъде пренесена в духовния свят. Но човек пренася в духовния свят цялата сила на любовта именно чрез сетивното съзерцание на физическата същност в живота.
към текста >>
В известна степен тялото, душата и духът ни са това, с което първоначално е заето съзнанието ни, но това не е всичко, което има
отношение
към нашето съществуване.
Ние, хората, имаме тяло, душа и дух, но с това нашата същност далеч не се изчерпва.
В известна степен тялото, душата и духът ни са това, с което първоначално е заето съзнанието ни, но това не е всичко, което има отношение към нашето съществуване.
В никакъв случай! Това, което ще кажа сега, е свързано с някои тайни на човешкото развитие, на човешката природа, които днес също трябва да стават все по-известни.
към текста >>
И както човекът е диференциран по
отношение
на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята. Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора.
И както човекът е диференциран по отношение на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
към текста >>
Защото това, което човекът първоначално представлява като тяло, душа и дух, всъщност почти няма пряко
отношение
към излъчващите се от Земята сили.
Това е много важен факт.
Защото това, което човекът първоначално представлява като тяло, душа и дух, всъщност почти няма пряко отношение към излъчващите се от Земята сили.
Но двойникът, когото описах, има отношение предимно към тези излъчващи се от Земята сили. Индиректно човекът с тяло, душа и дух стои в отношения със Земята и с излъчванията в различните точки поради това, че двойникът му е тясно свързан с тях. Тези ариманическо-мефистофелски същества, които завладяват човешкото тяло известно време преди човекът да се роди, имат съвсем специфични предпочитания. Има същества, на които особено им харесва Източното полукълбо, Европа, Азия, Африка. Те си избират хората, които се раждат там, за да използват телата им.
към текста >>
Но двойникът, когото описах, има
отношение
предимно към тези излъчващи се от Земята сили.
Това е много важен факт. Защото това, което човекът първоначално представлява като тяло, душа и дух, всъщност почти няма пряко отношение към излъчващите се от Земята сили.
Но двойникът, когото описах, има отношение предимно към тези излъчващи се от Земята сили.
Индиректно човекът с тяло, душа и дух стои в отношения със Земята и с излъчванията в различните точки поради това, че двойникът му е тясно свързан с тях. Тези ариманическо-мефистофелски същества, които завладяват човешкото тяло известно време преди човекът да се роди, имат съвсем специфични предпочитания. Има същества, на които особено им харесва Източното полукълбо, Европа, Азия, Африка. Те си избират хората, които се раждат там, за да използват телата им. Други си избират тела, които се раждат в Северното полукълбо, в Америка.
към текста >>
Индиректно човекът с тяло, душа и дух стои в
отношения
със Земята и с излъчванията в различните точки поради това, че двойникът му е тясно свързан с тях.
Това е много важен факт. Защото това, което човекът първоначално представлява като тяло, душа и дух, всъщност почти няма пряко отношение към излъчващите се от Земята сили. Но двойникът, когото описах, има отношение предимно към тези излъчващи се от Земята сили.
Индиректно човекът с тяло, душа и дух стои в отношения със Земята и с излъчванията в различните точки поради това, че двойникът му е тясно свързан с тях.
Тези ариманическо-мефистофелски същества, които завладяват човешкото тяло известно време преди човекът да се роди, имат съвсем специфични предпочитания. Има същества, на които особено им харесва Източното полукълбо, Европа, Азия, Африка. Те си избират хората, които се раждат там, за да използват телата им. Други си избират тела, които се раждат в Северното полукълбо, в Америка. Това, на което географията е само слабо отражение, за тези същества е жив принцип на собственото им изживяване, според който избират местожителството си.
към текста >>
Тя е особено важна, понеже сегашното време призовава човека да се заеме по съзнателен начин с тези неща, да изгради по съзнателен начин
отношения
към тях.
Но това е станало така безкрайно важно всъщност едва през петата следатлантска културна епоха и ще бъде особено важно за човека в най-близко бъдеще. Също и заради това трябва да се разпространява духовната наука сега.
Тя е особено важна, понеже сегашното време призовава човека да се заеме по съзнателен начин с тези неща, да изгради по съзнателен начин отношения към тях.
В нашата епоха човекът трябва да стане силен, за да регулира отношението си към тези същества.
към текста >>
В нашата епоха човекът трябва да стане силен, за да регулира
отношение
то си към тези същества.
Но това е станало така безкрайно важно всъщност едва през петата следатлантска културна епоха и ще бъде особено важно за човека в най-близко бъдеще. Също и заради това трябва да се разпространява духовната наука сега. Тя е особено важна, понеже сегашното време призовава човека да се заеме по съзнателен начин с тези неща, да изгради по съзнателен начин отношения към тях.
В нашата епоха човекът трябва да стане силен, за да регулира отношението си към тези същества.
към текста >>
Когато тази епоха започва, ръководещите същества е трябвало да обърнат внимание на особената слабост на човека по
отношение
на този двойник.
Четвъртата следатлантска културна епоха - гръцко-латинската - започва през 747 г. преди Мистерията на Голгота и трае до 1413 г. Това е времето, когато имаме слаб прелом, когато започва петата следатлантска културна епоха, в която живеем ние и която едва в наше време напълно започва да разгръща характерните си особености, подготвяни още от 15-то столетие. През четвъртата следатлантска културна епоха се развива предимно разсъдъчната душа. Сега в общото развитие на човечеството се развива предимно съзнателната душа.
Когато тази епоха започва, ръководещите същества е трябвало да обърнат внимание на особената слабост на човека по отношение на този двойник.
Ако човекът би възприел в съзнанието си голяма част от това, което има връзка с двойника, то би се отразило много лошо върху него. Няколко столетия преди 14 век хората е трябвало да бъдат подготвително опазвани и са възприемали само малко неща, които някак си напомнят за този двойник. Поради това наистина съществувалото познанието за него в по-старите времена е изгубено. Хората е трябвало да бъдат възпрепятствани да възприемат нещо, дори и само теоретично за този двойник и колкото се може по-малко да влизат в досег с нещата, имащи нещо общо с него. Затова е било необходимо съвсем специално начинание.
към текста >>
Налагало се е той да изчезне от погледа на човека и постепенно да се появи едва сега, когато вече се налага човекът да регулира
отношение
то си към него.
Поради това наистина съществувалото познанието за него в по-старите времена е изгубено. Хората е трябвало да бъдат възпрепятствани да възприемат нещо, дори и само теоретично за този двойник и колкото се може по-малко да влизат в досег с нещата, имащи нещо общо с него. Затова е било необходимо съвсем специално начинание. Трябва да се опитате да разберете нещата, ставали тогава. През столетията преди 14 век хората е трябвало да бъдат опазени от двойника.
Налагало се е той да изчезне от погледа на човека и постепенно да се появи едва сега, когато вече се налага човекът да регулира отношението си към него.
Това е наложило едно важно начинание, което е могло да се постигне по следния начин. От 9-то, 10-то столетие насам условията в Европа постепенно са били повлияни така, че европейското население изгубва известна връзка, която е имало преди, връзка, която за по-ранните хора, дори за хората на 7-то, 6-то столетие сл. Хр. е била много важна. От 9 век започва, а от 12 век съвсем спира цялото корабоплаване към Америка, което е съществувало тогава с вида кораби, които хората са имали. Това може да звучи невероятно!
към текста >>
Да, историята в много
отношения
наистина е Fable convenue, една легенда, защото в по-старите столетия от европейското развитие са пътували кораби от Норвегия, от тогавашна Норвегия за Америка.
От 9-то, 10-то столетие насам условията в Европа постепенно са били повлияни така, че европейското население изгубва известна връзка, която е имало преди, връзка, която за по-ранните хора, дори за хората на 7-то, 6-то столетие сл. Хр. е била много важна. От 9 век започва, а от 12 век съвсем спира цялото корабоплаване към Америка, което е съществувало тогава с вида кораби, които хората са имали. Това може да звучи невероятно! Вие ще кажете: «Не сме чули такова нещо от историята».
Да, историята в много отношения наистина е Fable convenue, една легенда, защото в по-старите столетия от европейското развитие са пътували кораби от Норвегия, от тогавашна Норвегия за Америка.
Естествено, тя не е била наричана Америка, тогава е имало други имена. В Америка се е познавала областта, където се излъчват особено магнитни сили, чрез които хората влизат в отношения с двойника. Защото най-силните въздействия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там. Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния магнетизъм болести в Америка. И тайнственият произход на по-старата европейска медицина трябва да се търси там.
към текста >>
В Америка се е познавала областта, където се излъчват особено магнитни сили, чрез които хората влизат в
отношения
с двойника.
От 9 век започва, а от 12 век съвсем спира цялото корабоплаване към Америка, което е съществувало тогава с вида кораби, които хората са имали. Това може да звучи невероятно! Вие ще кажете: «Не сме чули такова нещо от историята». Да, историята в много отношения наистина е Fable convenue, една легенда, защото в по-старите столетия от европейското развитие са пътували кораби от Норвегия, от тогавашна Норвегия за Америка. Естествено, тя не е била наричана Америка, тогава е имало други имена.
В Америка се е познавала областта, където се излъчват особено магнитни сили, чрез които хората влизат в отношения с двойника.
Защото най-силните въздействия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там. Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния магнетизъм болести в Америка. И тайнственият произход на по-старата европейска медицина трябва да се търси там. Там може да се наблюдава протичането на болестите, което не е възможно да се наблюдава в Европа, където хората са по-чувствителни срещу влиянието на двойника. Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата църква чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин.
към текста >>
Но това е повторно откриване, което е така значително затова, защото силите, взели участие в потулването, действително успели да премахнат от всички документи сведенията за старите
отношения
на Европа с Америка.
Защото най-силните въздействия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там. Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния магнетизъм болести в Америка. И тайнственият произход на по-старата европейска медицина трябва да се търси там. Там може да се наблюдава протичането на болестите, което не е възможно да се наблюдава в Европа, където хората са по-чувствителни срещу влиянието на двойника. Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата църква чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин.
Но това е повторно откриване, което е така значително затова, защото силите, взели участие в потулването, действително успели да премахнат от всички документи сведенията за старите отношения на Европа с Америка.
А там, където са останали някои сведения, те не се разпознават, понеже не се знае, че нещата се отнасят за връзките в старите времена между Европа и Америка. Те са били предимно посещения.
към текста >>
Разбираемо е, че именно тук говорим за тези
отношения
.
Разбираемо е, че именно тук говорим за тези отношения.
Защото Колумбан36 и ученикът му Галус37 (Гален) са изключително важни индивидуалности в онзи велик, значим мисионерски път, по който успехите в християнизирането на Европа се подсилват чрез това, че в онова време Европа се обгражда като с духовна стена и не се позволява да навлиза никакво влияние от страната, която описах. А такива индивидуалности като Колумбан и ученика му Галус, на когото се дължи основаването на града, носещ името му, са тези, които преди всичко разбират, че нежното растение на християнизирането може да вирее в Европа единствено ако в духовно отношение Европа е обградена с ограда. Да, зад процесите на световната история лежат дълбоки, значими тайни. Историята, която се изучава в училищата, в повечето случаи е само Fable convenue, защото към най-важните факти и разбирането на по-новото време в Европа принадлежи това, че от столетията, през които християнизирането на Европа тръгва от Ирландия, до 12 век същевременно се налага папските едикти постепенно да забранят корабоплаването между Европа и Америка, така че връзката с Америка напълно да бъде забравена в Европа. Това забравяне е било необходимо, за да могат по правилен начин да се развият първите подготвителни стъпки на петата следатлантска културна епоха в Европа.
към текста >>
А такива индивидуалности като Колумбан и ученика му Галус, на когото се дължи основаването на града, носещ името му, са тези, които преди всичко разбират, че нежното растение на християнизирането може да вирее в Европа единствено ако в духовно
отношение
Европа е обградена с ограда.
Разбираемо е, че именно тук говорим за тези отношения. Защото Колумбан36 и ученикът му Галус37 (Гален) са изключително важни индивидуалности в онзи велик, значим мисионерски път, по който успехите в християнизирането на Европа се подсилват чрез това, че в онова време Европа се обгражда като с духовна стена и не се позволява да навлиза никакво влияние от страната, която описах.
А такива индивидуалности като Колумбан и ученика му Галус, на когото се дължи основаването на града, носещ името му, са тези, които преди всичко разбират, че нежното растение на християнизирането може да вирее в Европа единствено ако в духовно отношение Европа е обградена с ограда.
Да, зад процесите на световната история лежат дълбоки, значими тайни. Историята, която се изучава в училищата, в повечето случаи е само Fable convenue, защото към най-важните факти и разбирането на по-новото време в Европа принадлежи това, че от столетията, през които християнизирането на Европа тръгва от Ирландия, до 12 век същевременно се налага папските едикти постепенно да забранят корабоплаването между Европа и Америка, така че връзката с Америка напълно да бъде забравена в Европа. Това забравяне е било необходимо, за да могат по правилен начин да се развият първите подготвителни стъпки на петата следатлантска културна епоха в Европа. И чак след като настъпва материалистическото време, Америка отново е открита, както се разказва днес - от Запад на Изток. Америка е открита под влиянието на жаждата за злато, под влиянието на чисто материалистическата култура, с която човекът трябва да се съобразява и да изгради съответните отношения именно в петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Америка е открита под влиянието на жаждата за злато, под влиянието на чисто материалистическата култура, с която човекът трябва да се съобразява и да изгради съответните
отношения
именно в петата следатлантска културна епоха.
А такива индивидуалности като Колумбан и ученика му Галус, на когото се дължи основаването на града, носещ името му, са тези, които преди всичко разбират, че нежното растение на християнизирането може да вирее в Европа единствено ако в духовно отношение Европа е обградена с ограда. Да, зад процесите на световната история лежат дълбоки, значими тайни. Историята, която се изучава в училищата, в повечето случаи е само Fable convenue, защото към най-важните факти и разбирането на по-новото време в Европа принадлежи това, че от столетията, през които християнизирането на Европа тръгва от Ирландия, до 12 век същевременно се налага папските едикти постепенно да забранят корабоплаването между Европа и Америка, така че връзката с Америка напълно да бъде забравена в Европа. Това забравяне е било необходимо, за да могат по правилен начин да се развият първите подготвителни стъпки на петата следатлантска културна епоха в Европа. И чак след като настъпва материалистическото време, Америка отново е открита, както се разказва днес - от Запад на Изток.
Америка е открита под влиянието на жаждата за злато, под влиянието на чисто материалистическата култура, с която човекът трябва да се съобразява и да изгради съответните отношения именно в петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Поради това, макар да е териториално повлиян, руснакът има нещо извънредно космополитно - намиращо се днес още на детска степен, - понеже, доколкото се движи в мировото пространство, Земята влиза в
отношения
с всякакви области от земното обкръжение.
А голямата опасност, развитието на съвременното човечество да напредва по едностранен начин, може да се прецени само от конкретните, от истинските конкретни условия, когато се знае какво представлява Земята като организъм, когато се знае какво всъщност произлиза от различните точки на Земята. В Източна Европа има сравнително по-малка склонност към двойника, чисто поради това, което се излъчва от Земята, понеже руският елемент е повлиян от нея, но приема и съвсем особени сили, и то сили, които не произлизат от Земята. Тайната на руската география е, че каквото руснакът възприема от Земята, е получената най-напред от Земята светлина, която след това се излъчва от нея. Руснакът всъщност приема от Земята това, което първоначално е било излъчено от външните мирови области към Земята. Руснакът обича своята Земя, но я обича именно поради причината, че за него тя е огледало на небето.
Поради това, макар да е териториално повлиян, руснакът има нещо извънредно космополитно - намиращо се днес още на детска степен, - понеже, доколкото се движи в мировото пространство, Земята влиза в отношения с всякакви области от земното обкръжение.
И ако не се приеме в душата това, което протича в Земята отдолу нагоре, а това, което протича отгоре надолу и отново се излъчва нагоре, тогава е нещо различно от това, да се приеме директно излъченото от Земята, което е поставено в известно сродство с човешката природа. Обаче това, което руснакът обича от своята Земя, с което той се прониква, му дава някои слабости, но и преди всичко известна способност да преодолее онази природа на двойника, която описах. Оттам той ще бъде призван да даде най-важните импулси в епохата, в която природата на двойника окончателно ще трябва да бъде победена - в шестата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива
отношения
.
Когато се махне, не е така, защото това са географски, не етнографски, не национални, а чисто географски неща. Онази област, където излъчващото се отдолу нагоре има най-голямо влияние върху двойника и чрез това, че най-много влиза в сродство с двойника, т. е. че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс. Това е областта, където чрез външните условия се развива преди всичко сродство с мефистофелската ариманическа природа. И чрез това сродство се прави много в напредващото развитие на Земята.
Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива отношения.
Европа ще може да се постави в правилни отношения спрямо Америка само ако се прозрат такива отношения, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам. Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по отношение на Рим. Това не бива да стане. Светът не бива да се американизира географски. Но това трябва най-напред да се разбере.
към текста >>
Европа ще може да се постави в правилни
отношения
спрямо Америка само ако се прозрат такива
отношения
, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам.
Онази област, където излъчващото се отдолу нагоре има най-голямо влияние върху двойника и чрез това, че най-много влиза в сродство с двойника, т. е. че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс. Това е областта, където чрез външните условия се развива преди всичко сродство с мефистофелската ариманическа природа. И чрез това сродство се прави много в напредващото развитие на Земята. Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива отношения.
Европа ще може да се постави в правилни отношения спрямо Америка само ако се прозрат такива отношения, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам.
Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по отношение на Рим. Това не бива да стане. Светът не бива да се американизира географски. Но това трябва най-напред да се разбере. Нещата не бива да се вземат така несериозно, както многократно се прави днес.
към текста >>
Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по
отношение
на Рим.
че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс. Това е областта, където чрез външните условия се развива преди всичко сродство с мефистофелската ариманическа природа. И чрез това сродство се прави много в напредващото развитие на Земята. Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива отношения. Европа ще може да се постави в правилни отношения спрямо Америка само ако се прозрат такива отношения, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам.
Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по отношение на Рим.
Това не бива да стане. Светът не бива да се американизира географски. Но това трябва най-напред да се разбере. Нещата не бива да се вземат така несериозно, както многократно се прави днес. Защото те почиват на дълбоки основи и днес са необходими познания, а не само симпатии и антипатии, за да се заеме позиция във взаимовръзката, в която настоящото човечество е поставено по така трагичен начин.
към текста >>
По
отношение
на действащото вече няма да решават мнозинствата.
Въпросите на обществения живот постепенно ще стават въпроси на познанието, те ще бъдат извадени от сферата, в която са натъпкани днес от преобладаващото мнозинство на човечеството, чистата сфера на симпатиите и антипатиите.
По отношение на действащото вече няма да решават мнозинствата.
Но това действащо ще може да стане действено само ако хората не се плашат да възприемат важни неща в съзнанието си.
към текста >>
И по
отношение
на настоящето, макар че съвременният човек днес е осведомен за всичко - но как е осведомен?
Много от това, което исторически е било изгубено, ще може да се разкрие чрез духовната наука. Иначе човечеството ще трябва да реши да остане невежо относно много близки неща.
И по отношение на настоящето, макар че съвременният човек днес е осведомен за всичко - но как е осведомен?
- човечеството ще може да си изгради преценка само от гледната точка на духовната наука. Човечеството днес се осведомява от пресата, но по такъв начин, че най-същественото, истинското, реалното, това, за което наистина става въпрос, се прикрива.
към текста >>
А днес е дошло времето, когато трябва да се отворят очите на хората например също и по
отношение
на външната история, за която преди няколко дни в Цюрих доказах41, или поне показах, че не се разглежда външно от хората, а в действителност се сънува, че човек може да я разбере само ако я схване от съня на човечеството, а не като нещо, което се извършва във външното.
Искам да предизвикам във вас и чувството, че е необходимо човек да усвои не само няколко понятия от духовната наука, а да се почувства свързан с нея, понеже чрез това същевременно ще се чувства вътре в човешката същност.
А днес е дошло времето, когато трябва да се отворят очите на хората например също и по отношение на външната история, за която преди няколко дни в Цюрих доказах41, или поне показах, че не се разглежда външно от хората, а в действителност се сънува, че човек може да я разбере само ако я схване от съня на човечеството, а не като нещо, което се извършва във външното.
към текста >>
В това
отношение
нека да помислим за някои, бих казал, свръхсетивно живеещи души на членовете на Обществото.
Въпреки това винаги трябва да си спомняме какво представляваха римските катакомби на първите християни и макар че християнството е било нещо по-подземно в още по-силна степен, отколкото е антропософското движение днес, въпреки това то намери пътя към повърхността. И някои от хората всред антропософското движение, занимаващи се с духовни понятия, намериха възможност да работят с тях в сферата, в която тези духовни понятия, които тук са мъдрост, се разгръщат като светлина. Те намериха възможност да работят с тази светлина. Ние винаги можем да казваме, че между членовете, които работят в антропософското движение, са ни равнопоставени тези, които са тук, във физическия свят, и онези, които са вече оттатък, в свръхсетивния свят, които вече преминаха през портата на смъртта и днес са доказателство за истината на спечеленото тук като духовни мъдрости.
В това отношение нека да помислим за някои, бих казал, свръхсетивно живеещи души на членовете на Обществото.
В този момент искам да помислим - понеже в тези дни отново се повтаря денят на смъртта на госпожица Софи Щинде43 - за свръхсетивното раждане в духовния живот на тази наша вярна сътрудничка в Дорнахския строеж. Става въпрос, скъпи приятели, когато наистина искаме да останем вътре в позитивното антропософско движение, да се задълбочим за усещането на реалността, свързана с нас, да възприемем конкретното понятие за духовния свят.
към текста >>
21.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тези различни задачи в следващите един след друг периоди по
отношение
на известни своеобразности - става въпрос за тези, които искаме да посочим днес - могат правилно да се разгледат, ако се направи опит да се проследят изживяванията в общия човешки живот, свързани с външното историческо развитие, за което говори външната история на човечеството и предимно до които иска да се ограничи материалистическата нагласа в нашето време.
Тези различни задачи в следващите един след друг периоди по отношение на известни своеобразности - става въпрос за тези, които искаме да посочим днес - могат правилно да се разгледат, ако се направи опит да се проследят изживяванията в общия човешки живот, свързани с външното историческо развитие, за което говори външната история на човечеството и предимно до които иска да се ограничи материалистическата нагласа в нашето време.
към текста >>
Много от нещата, по
отношение
на които хората са били държани в неведение през четвъртата следатлантска културна епоха, т. е.
Още през четвъртата следатлантска културна епоха през цялото време хората са били възпрепятствани в известен смисъл да осъзнаят определени неща.
Много от нещата, по отношение на които хората са били държани в неведение през четвъртата следатлантска културна епоха, т. е.
гръцко-латинската епоха, все повече и повече трябва да се осъзнаят от хората на петата следатлантска културна епоха. През тази пета следатлантска културна епоха в съзнанието на човешките души изобщо ще трябва да навлязат много неща, които преди са били скривани.
към текста >>
Но хората, които като историци, социолози, националикономисти или политици извеждат своите правила и закони само от физическото поле, по
отношение
на реалната необходимост днес приличат на някои, които например, когато имат да вършат важна работа, лягат в шезлонга и заспиват, понеже мислят, че ще я свършат насън.
И когато се погледнат основанията - някои от тях днес отново поставихме пред душите ни, - въз основа на които трябва да се внесе този импулс на петата следатлантска културна епоха в света, виждаме, че те са достатъчно сериозни. А съпротивата ще бъде най-голяма тогава, когато е най-голяма и необходимостта. Хората ще трябва да направят усилие да разглеждат онези неща, които се случват на физическото поле - и в наше време те наистина имат ужасен образ, - във връзка със събития, разиграващи се зад кулисите. Едва тогава могат да се разберат такива неща.
Но хората, които като историци, социолози, националикономисти или политици извеждат своите правила и закони само от физическото поле, по отношение на реалната необходимост днес приличат на някои, които например, когато имат да вършат важна работа, лягат в шезлонга и заспиват, понеже мислят, че ще я свършат насън.
Така правят действително онези, които работят в институциите на образованието, на отделните науки. Те са хора, които сънуват действителността. Как пишат тези хора за историята, за социологията? Като някой, който няма никакво понятие за действителните сили, стоящи зад това, за което хората сънуват. Това, откъдето именно се пораждат така дълбоките, така решителните събития, както е през нашето време, изглежда за хората, които днес се грижат за науката, като стая, в която се намира някой човек, никога не виждал тази стая, който е донесен тук спящ, продължава да спи и опознава стаята само като спящ.
към текста >>
22.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако човекът изгради само това
отношение
към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено
отношение
към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до
отношение
със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка.
Трябва да сме наясно какво означава всъщност това.
Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка.
И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел.
към текста >>
Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до
отношения
та на човека с неговия ангел.
Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно.
Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел.
Така че монотеизмът на нашето време най-често е застрашен да стане обожествяване на отделния ангел-хранител на всеки един човек.
към текста >>
В действителност всеки от монотеистите на днешното време се моли само на своя собствен ангел и понеже думите, които прозвучават, си приличат, когато всеки обсъжда своето
отношение
към собствения си ангел, своето егоистично
отношение
към своя собствен ангел, хората вярват, че говорят за всеобщ бог.
Хората днес още не искат да си признаят много неща, които въпреки това съществуват като истини. Обективният наблюдател обаче вижда, бих казал, без много усилие, как те се стараят да изграждат всякакви много фатални представи и чувства, опирайки се на такива илюзии. В това боготворене на собствения ангел лежи, че всеки има своя собствен бог и само вярва, че има общ бог заедно с другите хора.
В действителност всеки от монотеистите на днешното време се моли само на своя собствен ангел и понеже думите, които прозвучават, си приличат, когато всеки обсъжда своето отношение към собствения си ангел, своето егоистично отношение към своя собствен ангел, хората вярват, че говорят за всеобщ бог.
Ако това развитие продължи, ще доведе хората дотам, също и като отделни човешки индивиди все повече да развиват това, което виждаме да се появява вече и днес в нациите по много ужасяващ начин. Нациите, макар и теоретично да говорят за обща божественост, в действителност особено в това време не искат да признаят тази божественост, а всяка нация иска да има свой собствен бог.
към текста >>
В действителност всеки човек днес иска да има свой собствен бог и тогава нарича монотеизъм
отношения
та, които изгражда само със своя ангел.
Това обаче е единствено външно появилото се, искам да кажа грубото.
В действителност всеки човек днес иска да има свой собствен бог и тогава нарича монотеизъм отношенията, които изгражда само със своя ангел.
Понеже всички отношения се замъгляват във времето, през което искаме да развиваме само заложбите за възприемане на сетивното, човекът не забелязва, че е така, както охарактеризирах.
към текста >>
Понеже всички
отношения
се замъгляват във времето, през което искаме да развиваме само заложбите за възприемане на сетивното, човекът не забелязва, че е така, както охарактеризирах.
Това обаче е единствено външно появилото се, искам да кажа грубото. В действителност всеки човек днес иска да има свой собствен бог и тогава нарича монотеизъм отношенията, които изгражда само със своя ангел.
Понеже всички отношения се замъгляват във времето, през което искаме да развиваме само заложбите за възприемане на сетивното, човекът не забелязва, че е така, както охарактеризирах.
към текста >>
Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни
отношения
на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща.
Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща.
Страхуват се да се занимават с това. Не искат да съберат смелост да свържат мислите си с някакви импулси, за които се говори като за идващи от духовния свят. По времето на кризи винаги е съществувало подобно нещо, а ние живеем във време на криза. С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа.
към текста >>
Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни
отношения
с духовния свят.
С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т. н., не се прави нищо.
Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят.
Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират. Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило конкретно.
към текста >>
Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали
отношение
към духовния свят, те са били насочвани към конкретни
отношения
с духовния свят, които днес вече не се разбират.
Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т. н., не се прави нищо. Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят.
Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират.
Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило конкретно.
към текста >>
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни
отношения
са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото.
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото.
На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния. Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото. Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае.
към текста >>
Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за
отношение
то на духовното към физическото.
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото. На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния.
Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото.
Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае. Така мисли човекът. Всичко това са абстракции, нереални понятия и идеи.
към текста >>
Оттук те искат да попречат да се изгради правилното
отношение
към духовните истини, да отклонят от хората благотворното въздействие на духовните истини.
Ако трябва да охарактеризирам какво всъщност са искали тези същества с бунта си от 1841 г. до 1879 г., трябва да кажа, че са искали да възпрепятстват необходимата духовна мъдрост, която е трябвало да се разкрие на хората, да навлезе в човешките души от 20-то столетие нататък. Те са искали да я задържат горе, да не я допуснат да навлезе в човешките души. Да се отворят човешките сетива за духовното познание от 20 век нататък е можело да стане само когато пречещите духове на мрака се отстранят от духовното царство, така че определени духовни познания да могат да достигнат до хората. Но тези духове на мрака, намиращи се между хората тук, си поставят за задача да объркват хората.
Оттук те искат да попречат да се изгради правилното отношение към духовните истини, да отклонят от хората благотворното въздействие на духовните истини.
към текста >>
От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по
отношение
на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си.
Срещу това може да се действа само чрез точното опознаване, чрез точното прозиране на тези неща. Някои окултни братства си поставят за задача обратното. Те искат да задържат мъдростите само в техните тесни кръгове, за да ги използват в смисъла на стремежите им за власт. Ние стоим сред тази борба.
От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си.
Ще стане особено зле за човечеството, ако хората не прозрат, че съществуват такива манипулации. Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях.
към текста >>
В това
отношение
искам да говоря съвсем конкретно.
В това отношение искам да говоря съвсем конкретно.
Фактът, че през 1879 г. някои духове на мрака са били свалени и оттогава се намират в човешкото царство, има важни, значителни последствия. Преди всичко останало мисленето, ясното мислене придобива невероятно по-голямо значение за хората, отколкото преди. В човешкото развитие няма такава епоха, в която, като се вземат предвид вътрешните необходимости на човешкото развитие, да може да се каже, че ясното мислене е толкова необходимо, колкото яденето и пиенето са необходими за поддържането на физическото тяло. Защото ако човекът мисли неясно във времето, в което живеем и в което човечеството ще живее в бъдеще, няма да бъдат разбрани в правилна-та светлина такива зрели истини, които следва да паднат от духовния свят.
към текста >>
Само чрез това, че колкото е възможно повече се съхранят мислите за умрелия като за продължаващ да живее, толкова повече човек спасява и себе си от това,
отношение
то му към мъртвия да стане фатално както за него, така и в известно
отношение
за самия мъртъв, принуден от вечните мъдри закони непрестанно да безпокои живия, без това да стига до съзнанието му, а да се проявява под формата на болести.
И поради липса на вяра за живота на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести. По правило не сексуални юношески проблеми, а лишените от вяра мисли предизвикват тези явления. Защото в нашето време мислите имат за задача да станат реални сили, не само такива реални сили, които действат сами за себе си. Сами за себе си те действат, когато след смъртта душата става все по-подобна на това, което си е представяла в тялото. Тези мисли стават реални сили в по-висш смисъл поради това, че свързват същества, в този случай самите мъртви с живите, по неправилен начин.
Само чрез това, че колкото е възможно повече се съхранят мислите за умрелия като за продължаващ да живее, толкова повече човек спасява и себе си от това, отношението му към мъртвия да стане фатално както за него, така и в известно отношение за самия мъртъв, принуден от вечните мъдри закони непрестанно да безпокои живия, без това да стига до съзнанието му, а да се проявява под формата на болести.
към текста >>
Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните
отношения
с духовния свят.
Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка.
Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят.
Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни взаимоотношения. Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят. Иначе ще става все по-възможно отделни хора да правят такива машинации, каквито описах през последния вторник60, за да постигнат чрез това власт над други хора.
към текста >>
Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни
отношения
с духовния свят.
Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка. Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят. Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни взаимоотношения.
Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят.
Иначе ще става все по-възможно отделни хора да правят такива машинации, каквито описах през последния вторник60, за да постигнат чрез това власт над други хора.
към текста >>
Чрез това се постига и правилното
отношение
към духовния свят.
Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока. Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха. Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят.
Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят.
към текста >>
Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно
отношение
към духовния свят, търсено от някои хора.
Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора.
Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили. Тогава някои нечестно действащи братства, искащи да удовлетворят само своите стремежи за власт, могат да ги използват като медиуми, за да получат това, което може да се получи от мъртвите, на които се е дала възможност да притежават такива знания.
към текста >>
Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много
отношения
са извършвали машинации, довеждащи до такова знание.
Какво трябва да се направи, ако човек иска да упражнява власт? Трябва да се направи нещо друго. Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили.
Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание.
Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално. Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества. Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество. Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора. Това е неудобно!
към текста >>
Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по
отношение
на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества.
Какво трябва да се направи, ако човек иска да упражнява власт? Трябва да се направи нещо друго. Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили. Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание. Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално.
Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества.
Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество. Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора. Това е неудобно!
към текста >>
Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в
отношения
с духовния свят, всеки е живо същество.
Трябва да се направи нещо друго. Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили. Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание. Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално. Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества.
Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество.
Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора. Това е неудобно!
към текста >>
23.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Затова нещата са така опасни, защото, бих казал, този стремеж за познание е безкрайно изкусителен, поради обстоятелствата на времето, но също и поради това, че винаги се вижда, че сексуалните
отношения
играят някаква роля.
От друга страна, точно това е точката, където започва възможно най-голямата опасност, понеже аналитичната психология е опит за познание с неподходящи средства.
Затова нещата са така опасни, защото, бих казал, този стремеж за познание е безкрайно изкусителен, поради обстоятелствата на времето, но също и поради това, че винаги се вижда, че сексуалните отношения играят някаква роля.
Психоаналитикът Юнг, който написва книгата «Психология на несъзнателните процеси», професор Юнг от Цюрих не застъпва становището, че сексуалната теория, теорията за неврозите на Фройд е достатъчна, а е на друго мнение.
към текста >>
Когато пациентът не може да отличи личността на лекаря от тези проекции, всяко разбиране се прекъсва и човешките
отношения
стават невъзможни.
Представете си, Юнг стига толкова далеч, че осъзнава: Човекът има в себе си несъзнателно всички злодеяния и подлости редом с най-красивото, което човечеството е било способно да мисли и чувства. Нали, хората не благоволяват да говорят за Луцифер и Ариман, но в такова изречение те се подразбират: «Картините съдържат не само всичко най-красиво и велико, което човечеството някога е мислило и чувствало, но и всяко злодеяние и подлост, на които хората някога са били способни.
Когато пациентът не може да отличи личността на лекаря от тези проекции, всяко разбиране се прекъсва и човешките отношения стават невъзможни.
Но когато пациентът избягва Харидба, попада на Сцила, интроекцията на тези картини, което означава, че прехвърля техните качества не върху лекаря, а върху себе си.» Следователно тогава сам е дявол. Той смята, че сам е дяволът. «Тази опасност е също така лоша. При проекцията той се люшка между прекалено възторжено и болестно възвеличаване и изпълнено с омраза презиране на лекаря си. При интроекцията той изпада в смешно себеобожествяване или морално себеразкъсване.
към текста >>
24.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
За нещо друго, което интересува дамата по-малко от любовните
отношения
с този мъж, тя няма да се подложи на усилието да прояви своята подсъзнателна хитрост.
За нещо друго, което интересува дамата по-малко от любовните отношения с този мъж, тя няма да се подложи на усилието да прояви своята подсъзнателна хитрост.
За това е нужен този специален интерес. А че любовният интерес често играе роля, произлиза само от факта, че е много разпространен. Но ако психоаналитикът би насочил вниманието си повече към други области, освен към психоаналитичните санаториуми, където, струва ми се, че повечето болни са жени - това се говори и за антропософските мероприятия, но аз вярвам, че по-скоро важи за такива санаториуми, - ако психоаналитичните изследователи бяха по-добре запознати с друга сфера и в санаториумите имат повече пациенти от други области, може би щеше да се постигне по-обширно познание. Да вземем например, че се основе санаториум, в който приемат за психиатрично лечение хора, станали нервни или хистерични специално заради борсови спекулации. Там със същото право, както любовта се проследява от Фройд в подсъзнателните области, ще се открият съвсем други неща.
към текста >>
Поражда се реално
отношение
между душата на Шопенхауер, намираща се в духовния свят, и душата на Ницше.
Той поема всички импулси, които може да поеме в духовния свят под влиянието на тази борба, и с тях слиза долу. Прочетете в първите произведения на Ницше108 как настроението на борбата се придава в това, което пише, как във всяко изречение, бих казал, има полъх от това, което е изживял през трите години на присъствието си в духовния свят от 1841 г. до 1844 г. Чрез това първите произведения на Ницше получават своята особена окраска. След това е особено важно, вече ви описах, че е шестнадесетгодишен, когато умира Шопенхауер и когато чете неговите произведения.
Поражда се реално отношение между душата на Шопенхауер, намираща се в духовния свят, и душата на Ницше.
Ницше чете всяко изречение на Шопенхауер така, че го прониква този импулс от духовния свят. Шопенхауер се намира в духовния свят от 1860 година, когато борбата горе още продължава. Какво иска Шопенхауер? Под влиянието на тази борба той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си. Ницше наистина продължава мислите на Шопенхауер, но ги продължава по своеобразен начин.
към текста >>
Това, което навлиза в душата на Ницше от духовния свят, контрастира със случващото се на физическия план в личните
отношения
с Вагнер.
Какво иска Шопенхауер? Под влиянието на тази борба той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си. Ницше наистина продължава мислите на Шопенхауер, но ги продължава по своеобразен начин. Когато е преминал вече през портата на смъртта, Шопенхауер вижда, че е написал произведенията си в епоха, в която духовете на мрака още не са приближили, още не са долу на Земята, и иска да продължи мислите и импулсите си, които се пораждат от това. Още докато наблюдава в духовния свят борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината, той иска да продължи своите произведения, внася в душата на Ницше импулсите да продължи мислите му.
Това, което навлиза в душата на Ницше от духовния свят, контрастира със случващото се на физическия план в личните отношения с Вагнер.
Така се изгражда душевният живот на Ницше, така протича и животът му като писател.
към текста >>
Чрез цялата карма, в която включих конкретното му
отношение
с духовния свят, Ницше е изложен на определена опасност.
Наближава 1879 г. Борбата, приключила в духовния свят, продължава долу, след като духовете на мрака падат. През 1889 г. Вагнер пристъпва в духовния свят.
Чрез цялата карма, в която включих конкретното му отношение с духовния свят, Ницше е изложен на определена опасност.
Той е изложен на опасността духовете на мрака да го поведат по особено лоши пътища. Шопенхауер проявява, бих казал, трансцендентален егоизъм. Като душа, той стои в духовния свят, инспирира Ницше така, че да продължи мислите му. Това е траещо post mortem трансцендентно-егоистично основание. Егоистичното не е нужно винаги да е нещо лошо.
към текста >>
Представете си
отношение
то на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента.
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента.
Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му.
към текста >>
Представете си, че се създава такова
отношение
между психоаналитичния възпитател и възпитаника му.
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента. Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно!
Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му.
Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално. Лечението трябва да е генерално, общочовешко. Ние сме събрани заедно в определена епоха, следователно щом се надхвърли индивидуалното, трябва да действа нещо общо.
към текста >>
Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически
отношения
, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота.
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента. Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му.
Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота.
В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално. Лечението трябва да е генерално, общочовешко. Ние сме събрани заедно в определена епоха, следователно щом се надхвърли индивидуалното, трябва да действа нещо общо. Това означава, че не бива индивид да застане срещу друг индивид и да го лекува или педагогически да постъпва с него, както прави психоаналитикът, а трябва да се внесе нещо всеобщо.
към текста >>
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между индивидите да се завържат объркани кармически
отношения
, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимо
отношения
между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
Тук лежи голямата грешка, която се прави, която е от огромно значение и има ужасни последици. Вместо да има стремеж да се направи така, че духовният живот да бъде проникнат с познание за духовния свят, както трябва да бъде в настоящето, тези души, при които се показва как задържаният духовен живот води до болест, се затварят в санаториуми и се лекуват индивидуално.
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между индивидите да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимоотношения между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
към текста >>
Тези неща трябва да се изучават въз основа на конкретните
отношения
на човека с духовния свят.
Виждате, че се навлиза в конкретния живот, с който човек не бива да си играе и с който може да се справи едва когато не се стреми към нищо друго освен към общочовешкото в тази област.
Тези неща трябва да се изучават въз основа на конкретните отношения на човека с духовния свят.
Затова ще е от полза, ако хората започнат да говорят не само абстрактно, както прави Юнг, че човекът изживява всичко, което прекарва човечеството, всички възможни демони, като ги прави не действителности, а абстрактни демони, когато казва, че да се спори за тяхното съществуване, е глупост. Той ги превръща в абстрактни демони, само в мисловни демони. Да, измислените демони никога не биха могли да разболеят човека, никога не биха могли да се намират в подсъзнанието, а могат да са само в съзнанието. Същественото е, че хората, които се отдават на такива теории, сами работят с толкова много несъзнателни представи, че не могат да достигнат до правилното. Хората стигат до абсолютизиране на определени понятия.
към текста >>
25.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но знанието за действителните, намиращите се извън човешкото съзнание духове, живеещи в по-различни условия от тези на хората, но намиращи се в непрекъснати
отношения
с тях и от които човекът може да бъде повлиян в своето мислене, чувстване и воля, това знание винаги е съществувало.
Особено важно е - именно за задачата на духовната наука в нашето време - да се знае това, понеже знанието за лежащата отвъд прага на сетивния свят духовна област, знанието за действителните, съзнателни за себе си индивидуалности не е само постижение на днешната духовна наука, а е наистина древно знание. По-рано това се е знаело в смисъла на древното атавистично ясновидство. Днес се знае чрез други средства. учи се постепенно да се познава.
Но знанието за действителните, намиращите се извън човешкото съзнание духове, живеещи в по-различни условия от тези на хората, но намиращи се в непрекъснати отношения с тях и от които човекът може да бъде повлиян в своето мислене, чувстване и воля, това знание винаги е съществувало.
И това знание винаги се е смятало за тайна на някои братства, които го съхраняват в своите кръгове като строго езотерично. Защо те го пазят като строго езоте-рично? Да се разясни въпросът в този момент би отвело доста далеч, но трябва да се каже, че някои братства винаги са били проникнати от честните убеждения, че мнозинството от хората не е узряло за такова знание. До голяма степен това е вярно. Но много други братства, наречени леви братства, се стремят да задържат това знание за себе си, защото притежавано от малка група, такова знание дава власт над другите, които не го притежават.
към текста >>
Всички знаете как 20-то столетие би трябвало да изгради особено
отношение
към Христос в развитието на човечеството, доколкото в течение на първата половина от двадесетото столетие трябва да настъпи събитието118, загатнато в първата от моите мистерийни драми119, че за достатъчно голям брой хора Христос ще се появи като действително същество в етерния свят.
Всички знаете как 20-то столетие би трябвало да изгради особено отношение към Христос в развитието на човечеството, доколкото в течение на първата половина от двадесетото столетие трябва да настъпи събитието118, загатнато в първата от моите мистерийни драми119, че за достатъчно голям брой хора Христос ще се появи като действително същество в етерния свят.
към текста >>
Може да се разбере, че именно оповестяването на тази тайна за етерното появяване на Христос, за това ново
отношение
, в което Христос ще встъпи, ще предизвика неудоволствие и съпротива при онези хора, които, като принадлежащи към някои братства, искат да използват в техен смисъл това събитие през 20 век, това появяване на етерния Христос.
Ние живеем във времето на материализма и знаем, че от средата на 19 век досега материализмът достигна своята кулминация. Но противоположностите трябва да се появят в действителността едновременно. Точно в кулминацията на материализма човешкото развитие трябва, от друга страна, да съвпадне с онова овътрешняване на развитието на човечеството, което ще направи възможно Христос действително да се възприеме в етерния свят.
Може да се разбере, че именно оповестяването на тази тайна за етерното появяване на Христос, за това ново отношение, в което Христос ще встъпи, ще предизвика неудоволствие и съпротива при онези хора, които, като принадлежащи към някои братства, искат да използват в техен смисъл това събитие през 20 век, това появяване на етерния Христос.
Те не искат то да стане всеобщо благо за човешкото познание. Има братства и те винаги влияят на общественото мнение, като разпространяват различни неща чрез средства, на които най-малко се обръща внимание. Има окултни братства, които разпространяват, че времето на материализма скоро ще изтече, дори че в известна степен е изтекло. Бедните, достойни за съжаление «умни хора», умни, разбира се, в кавички, които в многобройни събрания, книги и сдружения разпространяват днес учението, че материализмът е изиграл ролята си, че вече се разбира нещо за духа! Те не могат да дадат на хората нищо повече от думата дух и отделни фрази.
към текста >>
Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат
отношение
изработените понятия в земния му живот.
Такава нагласа е била спорна във всички времена, но тя ще бъде много фатална в тази пета културна епоха, в която живеем, защото става много актуална за човека поради господството на злото. Щом човекът премине през портата на смъртта при съвременните условия на развитието, внася отвъд съзнанието, което сам си е изградил между раждането и смъртта.
Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот.
Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд. Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера. И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център.
към текста >>
Какво целят такива посветени, които всъщност много добре знаят, че човешката душа е чисто духовна същност, напълно самостоятелно духовно същество по
отношение
на плътта и въпреки това поддържат и поощряват материалистическата нагласа на хората?
Какво целят такива посветени, които всъщност много добре знаят, че човешката душа е чисто духовна същност, напълно самостоятелно духовно същество по отношение на плътта и въпреки това поддържат и поощряват материалистическата нагласа на хората?
Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия. Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера. Те ще бъдат задържани в земната сфера. А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното.
към текста >>
А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива
отношения
.
Какво целят такива посветени, които всъщност много добре знаят, че човешката душа е чисто духовна същност, напълно самостоятелно духовно същество по отношение на плътта и въпреки това поддържат и поощряват материалистическата нагласа на хората? Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия. Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера. Те ще бъдат задържани в земната сфера.
А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения.
Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното. Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери. Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти. Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават душите да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели. От такива братства се създава клиентела от мъртви души, които остават в областта на Земята.
към текста >>
Злите братства засега се ограничиха до това, но те ще продължат, ако не им бъдат отнети нещата, като се преодолее удобството по
отношение
на духовнонаучния мироглед.
Тук имате началото на нещата, които през следващите пет столетия ще стават все по-интензивни.
Злите братства засега се ограничиха до това, но те ще продължат, ако не им бъдат отнети нещата, като се преодолее удобството по отношение на духовнонаучния мироглед.
към текста >>
Това е именно опасното на понятието за несъзнателното, че днес самите хора не са наясно относно тези
отношения
.
Това е именно опасното на понятието за несъзнателното, че днес самите хора не са наясно относно тези отношения.
Докато злонамерените братства съвсем съзнателно преследват целите си, това, което тези братства съзнателно преследват, естествено, остава неосъзнато за тези, които провеждат всякакви дискусии на повърхността. Но до същността на нещата не се достига, когато се говори за несъзнателното. Защото това, така наречено несъзнателно се намира просто отвъд прага на обикновеното съзнание и е сфера, в която знаещият може да разгръща такива неща. Виждате ли, едната страна на нещата е, че всъщност насреща наистина застават някои братства, които искат да заменят деятелността на Христос с деятелността на друга индивидуалност и така да устроят всички неща, че това да успее.
към текста >>
26.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато тези братства чувстват да се приближава това събитие в средата на 19-то столетие, е трябвало да вземат
отношение
, да се запитат какво следва да се направи.
Но освен това човек има работа с членове на братства, които въпреки другите различия, са били съгласни от средата на 19-то столетие да бъдат разкрити на човечеството предпазливо и по подходящ начин определени истини, чието оповестяване се смята за крайно необходимо. Между тези главни групи има и други с различни нюанси. Оттук виждате, че намеренията, които се внасят в човешкото развитие като импулси именно от такива братства, много често са въпрос на компромис. Братства, запознати с духовните импулси, действащи в човешкото развитие, виждат да наближава значимото събитие от началото на четиридесетте години, а именно борбата на определени духове с по-висшите духове, приключила през 1879 г. В тази борба духове с лична природа, духове на мрака, се включват в събитията, които символно се представят с победата на Михаил над дракона.
Когато тези братства чувстват да се приближава това събитие в средата на 19-то столетие, е трябвало да вземат отношение, да се запитат какво следва да се направи.
към текста >>
Но от мъдрото мирово ръководство са взети в настоящия цикъл на развитието на човечеството много благодатни мерки по
отношение
на човека.
Абстрактната безропотност не може да вирее в свят, в който действат заедно различни независими едни от други индивидуалности. Поради това стремежът към абстрактна липса на противоречия винаги ще води до обедняване на понятията, които няма да могат повече да обхващат цялата действителност. Те могат да обхванат цялата действителност само когато обхващат онзи противоречив свят, който представлява действителността. Това, което се простира пред човека като природа, е произлязло по много своеобразен начин. Също и в природата, във всичко, което човекът нарича природа и обхваща, от една страна, като цялост природните науки, а от друга страна, като служба на природата, природна естетика и др., действат различни индивидуалности.
Но от мъдрото мирово ръководство са взети в настоящия цикъл на развитието на човечеството много благодатни мерки по отношение на човека.
А именно това, че човекът може да разбира природата с понятия, отнасящи се до единно ръководство, понеже чрез сетивните възприятия той може да изживее от природата само това, което е в зависимост от единното управление. Зад кулисите на природата лежи нещо друго, което се повлиява от съвсем друга страна. Но то бива изключено, когато човекът възприема природата. Така става, че това, което човекът нарича природа, е единна система, но само затова, че е пресята. Доколкото възприемаме със сетивата си, природата същевременно е пресята.
към текста >>
В момента обаче, когато прекрачим прага и добавим това, което принадлежи към реалността и към обяснението на природата - елементарните духове или влиянията върху човешките души, които се насочат към природата, - в същия момент не сме в състояние да говорим за единна система по
отношение
на природата, а трябва да разберем, че имаме работа с действията на воюващи едни с други или подкрепящи се взаимно индивидуалности.
Зад кулисите на природата лежи нещо друго, което се повлиява от съвсем друга страна. Но то бива изключено, когато човекът възприема природата. Така става, че това, което човекът нарича природа, е единна система, но само затова, че е пресята. Доколкото възприемаме със сетивата си, природата същевременно е пресята. Всичко противоречиво в нея е пресято и природата ни се представя като единна система.
В момента обаче, когато прекрачим прага и добавим това, което принадлежи към реалността и към обяснението на природата - елементарните духове или влиянията върху човешките души, които се насочат към природата, - в същия момент не сме в състояние да говорим за единна система по отношение на природата, а трябва да разберем, че имаме работа с действията на воюващи едни с други или подкрепящи се взаимно индивидуалности.
към текста >>
Точно с тази задача по
отношение
на злото през петата следатлантска епоха е свързано, че може да настъпи един вид лично затъмнение при хората.
Не е възможно другояче, освен ако появяващите се на погрешното място сили, които поради това са станали зли, се овладеят чрез усилията на хората през петата следатлантска епоха за доброто на човечеството, така че то да може да работи с тези сили на злото за доброто на цялото бъдещо световно развитие. Поради това задачата на петата следатлантска епоха ще бъде особено тежка, защото много изкушения предстоят на човечеството. И когато злото постепенно започне да се проявява, човекът, естествено, много повече е склонен да му служи при дадени обстоятелства във всички области, вместо да започне борба, като постави в служба на правилното световно развитие това, което му се представя като зло. Въпреки всичко, това трябва да се направи; до определена степен злото трябва да се постави в служба на доброто, на правилното световно развитие. Без това не може да се навлезе в шестата следатлантска епоха, която ще има съвсем други задачи, а именно да предостави възможност на човечеството преди всичко да живее с духовни импулси, съзерцавайки духовния свят, въпреки че още ще е свързано със Земята.
Точно с тази задача по отношение на злото през петата следатлантска епоха е свързано, че може да настъпи един вид лично затъмнение при хората.
Знаем, че от 1879 г. най-близкостоящите до човека духове на мрака, принадлежащи към царството на ангелите, се подвизават в света на хората, понеже са отблъснати от духовния свят и действат вътре в човешките импулси, намират се вътре в тях. Вече казах, че точно затова, че така близкостоящи до човека същества по невидим начин действат между хората и заради намесващите се сили на злото човекът е възпрепятстван да признае духовното с разума си - понеже това е във връзка със задачата на петата следатлантска епоха, - поради това в тази пета следатлантска културна епоха ще има много възможности за мрачни заблуждения и др. В определен смисъл през петата следатлантска епоха човек трябва да направи усилие да обхване духовното чрез своя разум. Поради това, че духовете на мрака са победени през 1879 г., все повече духовна мъдрост ще може да протича от духовните светове надолу.
към текста >>
Значи Ирландия е това парче Земя, което няма общо с Луцифер, няма
отношения
с него.
Разбирате ли добре?
Значи Ирландия е това парче Земя, което няма общо с Луцифер, няма отношения с него.
Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, за да се появи неговото земно отражение, трябвало да попречи на Луцифер да влезе в рая. Следователно Ирландия е била възприемана в тази легенда така, че най-напред представлява отражение, отделена от рая част, която трябва да попречи на Луцифер да влезе в рая. След като Ирландия е отделена от рая, Луцифер може да влезе в него.
към текста >>
Всичко това трябва да се събере и да стане наука за формиране на човешките
отношения
на Земята.
Но днес може да се каже нещо като това, което сега ви подчертах, че Ирландия е съвсем особена почва. От такива предания би трябвало между многото фактори да изпъкне един фактор, който днес по плодоносен начин може да доведе до социално-политически идеи. Би трябвало да се съобразяваме с такива фактори. Това, което казах за Ирландия, е един фактор, човек трябва да се съобразява с такива фактори.
Всичко това трябва да се събере и да стане наука за формиране на човешките отношения на Земята.
Преди това да стане, няма да има добро по отношение на изграждането на обществените отношения. Това, което може да се каже, като се изхожда от духовния свят, би трябвало да се влее в мерките, които се вземат. Затова в публичните лекции130 казах, че е важно всички, които имат общо с обществени дела, държавници и т. н., да се запознаят с тях, защото само чрез това ще могат да овладеят действителността. Но те не го правят, преди всичко не са го направили досега.
към текста >>
Преди това да стане, няма да има добро по
отношение
на изграждането на обществените
отношения
.
Но днес може да се каже нещо като това, което сега ви подчертах, че Ирландия е съвсем особена почва. От такива предания би трябвало между многото фактори да изпъкне един фактор, който днес по плодоносен начин може да доведе до социално-политически идеи. Би трябвало да се съобразяваме с такива фактори. Това, което казах за Ирландия, е един фактор, човек трябва да се съобразява с такива фактори. Всичко това трябва да се събере и да стане наука за формиране на човешките отношения на Земята.
Преди това да стане, няма да има добро по отношение на изграждането на обществените отношения.
Това, което може да се каже, като се изхожда от духовния свят, би трябвало да се влее в мерките, които се вземат. Затова в публичните лекции130 казах, че е важно всички, които имат общо с обществени дела, държавници и т. н., да се запознаят с тях, защото само чрез това ще могат да овладеят действителността. Но те не го правят, преди всичко не са го направили досега. Но то е необходимост.
към текста >>
Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по
отношение
на непосредственото експериментиране с хора.
Такива неща малко се вземат под внимание, защото не се осветляват, като се имат предвид големите взаимовръзки. Но те трябва да се разглеждат от тази страна. Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия живот. Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини. Дарвинизмът не съдържа окултни истини.
Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по отношение на непосредственото експериментиране с хора.
Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите. Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
към текста >>
27.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но духовните сили трябва да се мобилизират за овладяването на живота по
отношение
на болестта и смърта.
Това е единият проблем - свързването на човека с механизма, който все повече ще се разпространява в бъдеще. Другият проблем лежи в това, че на помощ ще се призоват духовните съотношения. Но това може да се направи само когато времето узрее и когато достатъчно голям брой хора бъдат подготвени по правилния начин за това.
Но духовните сили трябва да се мобилизират за овладяването на живота по отношение на болестта и смърта.
Медицината ще бъде одухотворена, много одухотворена. От всички тези неща от определена страна ще бъдат създадени карикатури, но карикатурите само показват какво наистина трябва да настъпи. Отново се касае за това, че с този проблем ще се занимават хора във външен егоистичен или групово-егоистичен смисъл от онази страна, която посочих при другия проблем.
към текста >>
Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива
отношения
с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта.
Зад всички тези неща стои нещо конкретно. Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален.
Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта.
Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека.
към текста >>
Златото стои материално в такова съ
отношение
с другите вещества, както в мислите мисълта за Бог стои по
отношение
на другите мисли.
Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
Златото стои материално в такова съотношение с другите вещества, както в мислите мисълта за Бог стои по отношение на другите мисли.
Въпросът е само как да се схване тази тайна.
към текста >>
Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния магнетизъм - да се разкрие тази тайна и по
отношение
на трите неща - злато, здраве и продължение на живота - да се стигне до много голям групов егоизъм.
Тази тайна ще се разкрие. Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно. Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява. За тези неща не мога да дам нищо повече от указания. От определена небесна посока постоянно действат духовни същества.
Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния магнетизъм - да се разкрие тази тайна и по отношение на трите неща - злато, здраве и продължение на живота - да се стигне до много голям групов егоизъм.
Ще се касае именно да се внесе съмнителна смелост в тези неща, но тя ще бъде внесена сред определени кръгове!
към текста >>
В много
отношения
нещата са афористични.
Мога да направя само отделни забележки. Предоставям на вашето собствено вникване и медитиране да работите по-нататък в тази област.
В много отношения нещата са афористични.
Но представени така, както показаният тук Зодиак (виж рис., стр. 206), ако наистина ги използвате като медитация, ще имате възможност да почерпите доста много.
към текста >>
28.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
17. Кант-Лапласовата теория произхожда от «небулярната хипотеза» на философа математик Имануел Кант (1724 - 1804), според която Земята се е образувала от първична мъгла, но също независимо от Кант и в много
отношения
различно от него, от теорията на френския математик и астроном Пиер Симон Лаплас (1749 -1827), «Exposition du Systeme du monde», 1796 г., и «Traite de Mecanique Celeste», Париж, 1799 - 1825.
17. Кант-Лапласовата теория произхожда от «небулярната хипотеза» на философа математик Имануел Кант (1724 - 1804), според която Земята се е образувала от първична мъгла, но също независимо от Кант и в много отношения различно от него, от теорията на френския математик и астроном Пиер Симон Лаплас (1749 -1827), «Exposition du Systeme du monde», 1796 г., и «Traite de Mecanique Celeste», Париж, 1799 - 1825.
към текста >>
173 и цикъла «Окултно движение през деветнадесети век и неговото
отношение
към световната култура».
в «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот» (10 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 172; 26 декември, 1916 г. «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916 г.), Събр. съч.
173 и цикъла «Окултно движение през деветнадесети век и неговото отношение към световната култура».
«Значителното от външния духовен живот около средата на ХК век» (13 лекции, Дорнах, 1915 г.), Събр. съч. 254.
към текста >>
29.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по
отношение
на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете.
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
30.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Отношения
та към мъртвите.
Отношенията към мъртвите.
Въздействие на мъртвите в кръвта и в нервната система. Принцип на обръщането в общуването с мъртвите. Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите. Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали.
към текста >>
Отношение
на живите към по-младите и по-възрастните починали.
Отношенията към мъртвите. Въздействие на мъртвите в кръвта и в нервната система. Принцип на обръщането в общуването с мъртвите. Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите.
Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали.
Съчувстваща и егоистична болка. Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора. Историческият, социалният и етичният живот са зависими от общуването между живите и мъртвите.
към текста >>
Отношения
между живите и мъртвите.
Отношения между живите и мъртвите.
Заспиване и събуждане. Мъртвите като съветници на живите. Лойд Джордж, Матиас Ерцбергер. Развитието на Гьоте. Фауст и Вагнер.
към текста >>
31.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Будно съзнание имаме само по
отношение
на това възприемане и мислене.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли.
Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене.
Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
към текста >>
И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно
отношение
е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и волеви импулси на така наречените живи.
Това е неговото второ царство.
И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и волеви импулси на така наречените живи.
към текста >>
По
отношение
на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимо
отношения
.
Това второ царство обхваща всички връзки, в които човекът е бил кармично заедно с онези, които са още на Земята, и с тези души, които също като него са преминали през портата на смъртта. Следователно то се разпростира върху свят, който е общ за живите и мъртвите, върху света на животинското битие, като при това не бива да си представяме земните животни. Подчертах, че тези земни животни отразяват това, което се намира в духовния свят – груповата душа на животното.
По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимоотношения.
И от човешкото царство за него съществува само това, с което си е изградил кармични връзки.
към текста >>
Този кръг постепенно се разширява върху онези, с които е навлязъл в по-далечни кармични
отношения
.
Там цари и друг закон, който ни показва как всъщност се изгражда това второ царство. Най-напред това, което действа върху умрелия в това царство така, че засилва или отслабва волевите му сили, е ограничено до кръг хора, който е бил образуван преди всичко през последния земен живот или дори може би само през отделни периоди от последния земен живот. Хората, които са били особено близки на преминалия през портата на смъртта, с които е бил особено тясно свързан, са тези, с които той живее особено интензивно.
Този кръг постепенно се разширява върху онези, с които е навлязъл в по-далечни кармични отношения.
към текста >>
Имам предвид, че когато даден мъртъв прекара известно време между смъртта и ново раждане, кръгът на изживяванията му се разширява и се разпростира върху онези души – било на Земята, било отвъд, – с които е влязъл в непосредствени кармични
отношения
.
Имам предвид, че когато даден мъртъв прекара известно време между смъртта и ново раждане, кръгът на изживяванията му се разширява и се разпростира върху онези души – било на Земята, било отвъд, – с които е влязъл в непосредствени кармични отношения.
Но тези души, от своя страна, имат кармични връзки, които не са същевременно кармични връзки с мъртвия, когото имам предвид. Така че личността А има кармични връзки с личността В, но не с личността С. Там се вижда как мъртвият разпростира своите изживявания върху личността В, как живее с нея по описания начин. По-късно става така, че В става посредник към С. Личността А няма отношения с личността С, но тя влиза в отношения с нея посредством личността В, която има кармични връзки с С.
към текста >>
Личността А няма
отношения
с личността С, но тя влиза в
отношения
с нея посредством личността В, която има кармични връзки с С.
Имам предвид, че когато даден мъртъв прекара известно време между смъртта и ново раждане, кръгът на изживяванията му се разширява и се разпростира върху онези души – било на Земята, било отвъд, – с които е влязъл в непосредствени кармични отношения. Но тези души, от своя страна, имат кармични връзки, които не са същевременно кармични връзки с мъртвия, когото имам предвид. Така че личността А има кармични връзки с личността В, но не с личността С. Там се вижда как мъртвият разпростира своите изживявания върху личността В, как живее с нея по описания начин. По-късно става така, че В става посредник към С.
Личността А няма отношения с личността С, но тя влиза в отношения с нея посредством личността В, която има кармични връзки с С.
Чрез това обаче този втори свят постепенно се разпростира върху много, много голямо пространство. В известен смисъл човек става все по-богат на такива вътрешни изживявания, на такива събития, които са засилване и отслабване на волята, които ни карат да се вживеем в царството на мъртвите или на живите души, когато сами преминем през портата на смъртта.
към текста >>
То означава, че съществува не само тази размита единна връзка между цялото човечество, за която мечтаят и сънуват пантеистите и мистичните фантасти, а в действителност между смъртта и ново раждане в известно
отношение
стават духовни запознанства между голяма част от човечеството на Земята.
От това трябва да разберете какво всъщност означава то за всеобщото съществуване, за общото космическо битие.
То означава, че съществува не само тази размита единна връзка между цялото човечество, за която мечтаят и сънуват пантеистите и мистичните фантасти, а в действителност между смъртта и ново раждане в известно отношение стават духовни запознанства между голяма част от човечеството на Земята.
Когато погледнем това, което изживяваме между смъртта и ново раждане, виждаме, че като земни хора съвсем не се намираме така далеч един от друг. Това не е абстрактна, а действителна връзка.
към текста >>
За изключения говорих вече по
отношение
на минералното и растителното царство.
За изключения говорих вече по отношение на минералното и растителното царство.
Такива изключения важат особено за нашия период, за нашата епоха. За по-стари епохи те не са важали, но за това сега не е нужно да говорим. В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот. В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център. Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви.
към текста >>
Но по
отношение
на Христовия импулс искам да изтъкна нещо, което много силно изпъква особено в днешно време.
Днес нямам намерение да описвам всичко съществено относно Христовия импулс. В течение на времето вече се събраха някои неща и такива още ще бъдат изнасяни.
Но по отношение на Христовия импулс искам да изтъкна нещо, което много силно изпъква особено в днешно време.
Това е, че хората вече трябва да разберат, че Христовият импулс трябва да бъде разглеждан по възможно най-интензивен начин, различно от други духовни импулси. Вие също разбирате това, но хората правят непрекъснато някакви компромиси. Те правят половинчати неща, нямат смелост за цялото. Това, което трябва да се прозре във връзка с Христовия импулс, е, че според методите на обикновената история изобщо е невъзможно да се каже нещо за Христовия импулс. Прочути теолози казват, че не може и дума да става, че евангелията са автентични в обикновения исторически смисъл.
към текста >>
В Мистерията на Голгота човечеството трябваше да получи нещо, по
отношение
на което, в случай че иска да се осланя само на физически свидетелства, или ще трябва да живее в заблуди, понеже не знае нищо за него чрез физически свидетелства, или ще трябва да го схване по духовен начин.
Човечеството ще трябва да признае, че за съществуването на Исус Христос на Земята няма такива исторически източници, както за Сократ или за Цезар, а това съществуване трябва да се разбира само духовно. Точно това е същественото по въпроса.
В Мистерията на Голгота човечеството трябваше да получи нещо, по отношение на което, в случай че иска да се осланя само на физически свидетелства, или ще трябва да живее в заблуди, понеже не знае нищо за него чрез физически свидетелства, или ще трябва да го схване по духовен начин.
към текста >>
По
отношение
на всичко останало човечеството е свободно да намира исторически свидетелства, но по
отношение
на Мистерията на Голгота исторически свидетелства няма да ползват човека.
По отношение на всичко останало човечеството е свободно да намира исторически свидетелства, но по отношение на Мистерията на Голгота исторически свидетелства няма да ползват човека.
Човечеството ще бъде принудено да разбере това най-важно събитие на Земята не по физическо-исторически начин, а ще трябва да постави началото на едно духовно разбиране. Който не иска да разбере Мистерията на Голгота без исторически документи, а чрез духовното разбиране на нашето земно развитие, няма да я разбере. Наистина може да се каже, че това е волята на боговете. Необходимо е човечеството да бъде принудено към духовност относно най-важните земни проблеми. То ще може да разбере Мистерията на Голгота само когато се издигне до духовно схващане на света – иначе исторически тя винаги ще бъде оспорвана.
към текста >>
Онова, за което се касае, е, че по Земята трябва да се разпространи разбирането на съдбоносното, че това разбиране на съдбата трябва да навлезе в създаването на законите и на политическите организации, защото те образуват основата за структурата на социалните
отношения
.
Това е едната крайност. От друга страна, другата крайност, за която сега мечтаят всевъзможните така наречени идеалисти, е да създадат по цял свят с изключване на всякаква духовност чисто програмни вътрешни и междудържавни организации, чрез които уж да бъдат предотвратени войните. Ако се вживеят в такава илюзия, хората ще се убедят, че няма да могат да предотвратят това, което не искат, а по-скоро ще предизвикат това, което желаят да предотвратят. В тези неща има добра воля. Това, което трябва да произлезе от материалистическото съвременно съзнание, бих казал, е политическа кулминация на цялото земно съществуване, но то ще доведе точно до противоположното на това, което човек иска да постигне.
Онова, за което се касае, е, че по Земята трябва да се разпространи разбирането на съдбоносното, че това разбиране на съдбата трябва да навлезе в създаването на законите и на политическите организации, защото те образуват основата за структурата на социалните отношения.
към текста >>
Точно както е необходимо да се разбере Мистерията на Голгота по духовен начин, така е нужно хората да разберат предзнаменованията на времето и че в духовната наука те наистина имат нещо, без което дори и външните социални
отношения
в бъдеще няма да могат да се изграждат.
Тези неща дори не се приемат особено сериозно в съвремието. Но докато те не се вземат на сериозно, човечеството няма да може да тръгне по един благодатен път.
Точно както е необходимо да се разбере Мистерията на Голгота по духовен начин, така е нужно хората да разберат предзнаменованията на времето и че в духовната наука те наистина имат нещо, без което дори и външните социални отношения в бъдеще няма да могат да се изграждат.
Утре и в откритите лекции ще говоря за тези неща, макар и по друг начин.
към текста >>
32.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Целият живот между смъртта и ново раждане по
отношение
на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят.
В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове. Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство. Но, естествено, не отделните животни, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук. Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като реакция на това, което се прави. На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят.
Целият живот между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят.
Защото в този живот между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
към текста >>
Между смъртта и ново раждане – това започва веднага след смъртта или малко по-късно – той може да влиза в
отношения
с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации е бил кармично свързан.
Следователно животинският свят е този, с който човек се запознава най-напред. Следващото царство съществува като човешко царство. Минералното и растителното царство първоначално остават встрани. При човешкото царство обаче в известна степен може да се каже – като се имат предвид обикновените понятия тук, на Земята, – че мъртвият е ограничен в своите познанства с хора.
Между смъртта и ново раждане – това започва веднага след смъртта или малко по-късно – той може да влиза в отношения с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации е бил кармично свързан.
Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята. Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи. Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали.
към текста >>
Отношения
та се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане.
Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи. Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят.
Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане.
Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>
Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в
отношения
, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане.
Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>
мъртъв влиза в контакт, с животинското царство, нещата стоят така, че всичко, което той прави, щом само се помръдне, се превръща в удоволствие или страдание в неговото обкръжение, може да се каже и че по
отношение
на всичко, което се изживява в човешкото царство, мъртвият се намира в още по-дълбока връзка с човека в душевното.
Ако може да се каже, че с първото царство, с което т. нар.
мъртъв влиза в контакт, с животинското царство, нещата стоят така, че всичко, което той прави, щом само се помръдне, се превръща в удоволствие или страдание в неговото обкръжение, може да се каже и че по отношение на всичко, което се изживява в човешкото царство, мъртвият се намира в още по-дълбока връзка с човека в душевното.
Той самият е в него.
към текста >>
Това
отношение
напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене.
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие. Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия. Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние. Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него.
Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене.
Нещата се преобръщат така, че когато запитваме някой мъртъв или му казваме нещо, това, което ние казваме, го възприемаме като идващо от него; така се възприема. Следователно той инспирира в нашата душа това, което питаме, което му казваме. А когато той отговаря, или ни казва нещо друго, то идва от нашата собствена душа. За човека тук, във физическия свят, този факт е съвсем необикновен. Той е свикнал това, което казва, да идва от неговото същество.
към текста >>
Когато се разглеждат
отношения
та на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият.
Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят. Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването. Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването. Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено.
Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият.
към текста >>
Това е представа, която във физическия свят човек има само по
отношение
на пространството.
При заспиването е така, че в момента на заспиване духовният свят преминава по колосален начин покрай нас, но ние веднага заспиваме, изгубваме съзнанието за преминаващото през душата ни. В определени случаи обаче могат да настъпят изключения. Но точно моментите на събуждане и заспиване са най-важни за общуването с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове. За да се разбере това, което имам да кажа, е необходимо да си изградите една представа, която човек не може да приложи кой знае колко тук, на физическия план, и всъщност не я изгражда. Тя е, че изминалото всъщност не е преминало духовно, а е още тук.
Това е представа, която във физическия свят човек има само по отношение на пространството.
Когато застанете пред едно дърво, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там. Така е с времето в духовния свят. Когато изживеете нещо в даден момент, то изчезва само за физическото съзнание. Духовно погледнато, то не е изчезнало. Можете отново да го погледнете, както отново виждате дървото.
към текста >>
Но по
отношение
на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях.
Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите. Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите.
Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях.
Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането. Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае.
към текста >>
Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по
отношение
на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем.
Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите. Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите. Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно.
Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем.
А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането. Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае. Подсъзнателно непрекъснато говорим в душата си с мъртвите. При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си.
към текста >>
Само че по
отношение
на общуването с мъртвите едното е по-подходящо от другото.
При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си. При събуждане мъртвите говорят с нас. Тогава те ни отговарят. Но трябва да имаме предвид, че това са само две различни точки и че следващото едно след друго, във висш смисъл всъщност е едновременно, както на физическия план две места съществуват едновременно.
Само че по отношение на общуването с мъртвите едното е по-подходящо от другото.
към текста >>
Това се разбира само когато се разбере ясновидското
отношение
към мъртвия.
Ние ги тълкуваме като послания от мъртвите, а те не са нищо друго освен отзвучаване на въпросите или съобщенията, които сме отправили към тях. Не би следвало да вярваме, че мъртвите ни казват нещо, когато ги сънуваме, а в сънищата трябва да виждаме нещо, което произлиза от нашата собствена душа и достига до мъртвите. Сънят е отзвук от това. Ако бяхме толкова развити, че да можем да възприемаме нашите въпроси или съобщения към мъртвите в момента на заспиването, щеше да ни изглежда като че ли мъртвият ни говори. Оттам също и отзвукът в съня ни изглежда като послание от него, но то произлиза от нас.
Това се разбира само когато се разбере ясновидското отношение към мъртвия.
Точно когато изглежда, че мъртвият ни говори, всъщност е това, което ние му казваме. Това не може да се знае, ако не се научим да сравняваме.
към текста >>
Виждате, че
отношение
то, което проявяваме, има значение, за да знаем как да се държим спрямо младите и възрастните починали.
Следователно човек не само да си спомни какво му е казвал и това, за което е изпитал особено чувство, а какъв е бил самият той като индивидуалност, каква ценност е имал за света. Ако това се оживи в душата, ще направи възможно да се влезе в контакт с даден възрастен починал и да се направи правилният помен.
Виждате, че отношението, което проявяваме, има значение, за да знаем как да се държим спрямо младите и възрастните починали.
към текста >>
И стигне ли се дотам, да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието може да се развие нещо в духовно
отношение
, понеже мъртвите се намират тук и доколкото те са млади хора, чрез това общение с мъртвите може да се породи оживен духовен живот.
Помислете колко е важно това за съвремието, когато толкова много хора умират в млада възраст. Можем да си кажем: До голяма степен те всъщност постоянно са тук, те не са изгубени за света. Това съм разглеждал тук и от други гледни точки, но в духовното нещата трябва да се разглеждат от различни гледни точки.
И стигне ли се дотам, да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието може да се развие нещо в духовно отношение, понеже мъртвите се намират тук и доколкото те са млади хора, чрез това общение с мъртвите може да се породи оживен духовен живот.
Това ще се породи, когато материализмът вече няма да може да разгръща своята сила така силно, че Ариман да простира пипалата си и да побеждава всички човешки сили.
към текста >>
По
отношение
на духовния свят наистина става въпрос изобщо да се изграждат мисли за него.
Това, което ви казах днес, е от такъв вид, че положително някой тук, на физическия план, би могъл да си каже: Да, това ми е твърде далечно, бих предпочел да имам нещо, което да мога да правя сутрин и вечер, за да вляза в правилна връзка с духовния свят. Но така не се мисли съвсем правилно.
По отношение на духовния свят наистина става въпрос изобщо да се изграждат мисли за него.
И ако за някого изглежда, че мъртвите стоят далеко, а по-близък му е неговият собствен живот, той трябва да знае, че когато оставяме пред душата ни да преминават точно такива мисли, с каквито се запознахме днес, когато премисляме нещо, което привидно изглежда да е чуждо на непосредствения външен живот, това издига душите ни, дава духовна сила и духовна храна на нашите души. Защото не изглеждащото близко на някого го довежда в духовния свят, а това, което произлиза от духовния свят. Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставяте тези мисли често да оживяват в душата ви. Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното. Ако хората на новото време не бяха изгубили до такава степен връзката си с духовното, нямаше да дойдат тези тежки времена в съвременността.
към текста >>
Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по
отношение
на физическия свят.
Защото не изглеждащото близко на някого го довежда в духовния свят, а това, което произлиза от духовния свят. Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставяте тези мисли често да оживяват в душата ви. Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното. Ако хората на новото време не бяха изгубили до такава степен връзката си с духовното, нямаше да дойдат тези тежки времена в съвременността. Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана.
Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят.
Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване. И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук. Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях. Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук.
към текста >>
33.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Днес ще разгледаме нещо от това, което бих искал да нарека
отношение
то, което може да се изгради между отделната човешка душа и това, което разбираме под антропософски ориентираната духовна наука.
Днес ще разгледаме нещо от това, което бих искал да нарека отношението, което може да се изгради между отделната човешка душа и това, което разбираме под антропософски ориентираната духовна наука.
Когато днес някой чуе за духовната наука, макар и без достатъчно да я разбира, вижда колко различна би трябвало да е връзката на човешката душа с духовната наука от връзката на някое друго знание, на някое друго познание с тази човешка душа. Духовната наука, както се разбира тук, всъщност е от такъв вид, че за разлика от всяко друго знание тя се обръща към нещо съвсем друго в човешката душа. Чрез друго знание се научават различни неща, узнава се нещо за едно или друго в света. Тогава човек знае повече, отколкото е знаел преди. Духовната наука не се отнася към човешката душа така, че само да ѝ преподава нещо, което тя след това да знае.
към текста >>
Само тогава бихме могли да обхванем духовната наука в пълното ѝ значение за човешката душа, когато и чувствайки, вземем под внимание нейното действително
отношение
към външния свят и към човешкия живот.
Духовната наука апелира към много по-дълбоки импулси в човешката душа, а не само към обикновеното знание, към обикновеното мислене. Тя обхваща или поне иска да обхване най-дълбоката същност в нас, това, което, идвайки от духовните светове, навлиза в земното ни човешко същество с раждането и някога при смъртта напуска това земно човешко същество, за да поеме други задачи в духовните светове.
Само тогава бихме могли да обхванем духовната наука в пълното ѝ значение за човешката душа, когато и чувствайки, вземем под внимание нейното действително отношение към външния свят и към човешкия живот.
към текста >>
Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по
отношение
на мисленето и представите си.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето. Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо. Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини.
Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си.
Човекът си остава същият. Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен. Доколкото духът е мислещ, той изгубва подвижността си да се включва в жизнените условия, които са много по-сложни, отколкото човекът може да възприеме чрез обикновеното знание.
към текста >>
Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално
отношение
той става все по-ограничен.
Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо. Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини. Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си. Човекът си остава същият.
Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен.
Доколкото духът е мислещ, той изгубва подвижността си да се включва в жизнените условия, които са много по-сложни, отколкото човекът може да възприеме чрез обикновеното знание.
към текста >>
Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по
отношение
на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот.
Вижте, сърцето ни заболява, когато се вгледаме в живота. Който е свикнал напълно с понятията, които днес могат да дадат естествените науки, става все по-неспособен да разбере житейските социални взаимовръзки и необходимости. Той просто е отблъснат от истинския живот. И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно!
Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот.
Така е в много отношения. Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят. Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея.
към текста >>
Така е в много
отношения
.
Вижте, сърцето ни заболява, когато се вгледаме в живота. Който е свикнал напълно с понятията, които днес могат да дадат естествените науки, става все по-неспособен да разбере житейските социални взаимовръзки и необходимости. Той просто е отблъснат от истинския живот. И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно! Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот.
Така е в много отношения.
Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят. Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея. В това, което предлага популярно-образователната литература днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират.
към текста >>
Също и по
отношение
на чувствата се спечелва нещо чрез духовната наука.
Също и по отношение на чувствата се спечелва нещо чрез духовната наука.
Защото онзи, който иска да мисли, както предполага духовната наука, трябва да свикне с този много по-подвижен свят. Той ще освободи нещо, което иначе съществува в човека само скрито, така че, изхождайки от самия човек, то ще може да се разгърне навън. В нашето мислене, както сме го донесли с раждането си, живее световният ритъм. Световният ритъм живее в нас повече, отколкото се вярва. Това може дори да се докаже с цифри, само че малко хора познават нещо от тези тайни на битието.
към текста >>
Хората трябва да се научат да се поставят в съзнателни
отношения
с космоса, понеже животът не може вече да продължава по същия начин.
В бъдеще няма да е възможно да се създават никакви фабрики, никакви училища, ако човек не развива разбиранията си, изхождайки от големите задачи на универсума. Задачите бяха налице, но хората не ги взеха под внимание и поради това настъпи тази катастрофа. По-дълбоките причини наистина лежат в току-що казаното. Божествените знамения, които се разкриват в сегашните катастрофални събития, трябва да се вземат под внимание от човечеството.
Хората трябва да се научат да се поставят в съзнателни отношения с космоса, понеже животът не може вече да продължава по същия начин.
към текста >>
Действителността ще трябва да се постави в здравословни
отношения
спрямо човешката душа.
Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в човека, отново ще трябва да се свърже с действителността.
Действителността ще трябва да се постави в здравословни отношения спрямо човешката душа.
Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ отношението на човешката душа към действителността. Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като отношение към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене. Детето несъзнателно изживява тези мъки, когато учителят мисли така. Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах. Той започна: Можем да запитаме това, можем да запитаме онова.
към текста >>
Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ
отношение
то на човешката душа към действителността.
Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в човека, отново ще трябва да се свърже с действителността. Действителността ще трябва да се постави в здравословни отношения спрямо човешката душа.
Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ отношението на човешката душа към действителността.
Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като отношение към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене. Детето несъзнателно изживява тези мъки, когато учителят мисли така. Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах. Той започна: Можем да запитаме това, можем да запитаме онова. Той постави редица въпроси, на които трябваше да бъде отговорено в течение на семестъра, и тогава каза: Господа, аз ви поставих в гора от въпросителни.
към текста >>
Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като
отношение
към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене.
Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в човека, отново ще трябва да се свърже с действителността. Действителността ще трябва да се постави в здравословни отношения спрямо човешката душа. Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ отношението на човешката душа към действителността.
Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като отношение към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене.
Детето несъзнателно изживява тези мъки, когато учителят мисли така. Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах. Той започна: Можем да запитаме това, можем да запитаме онова. Той постави редица въпроси, на които трябваше да бъде отговорено в течение на семестъра, и тогава каза: Господа, аз ви поставих в гора от въпросителни.
към текста >>
Това, към което би трябвало да се стремим, е животворно
отношение
към действителността.
Трябваше да си представя гора от въпросителни! Помислете си какво представлява образното, реалното мислене на човек, който, без да изрисува образа пред душата си, стои пред гора от въпросителни! Това е нещо, което се подценява.
Това, към което би трябвало да се стремим, е животворно отношение към действителността.
към текста >>
Преди известно време един държавник произнесе думите: Нашето
отношение
към съседната монархия е точката, която трябва да се превърне в политическа насока на целия ни бъдещ живот.
Преди известно време един държавник произнесе думите: Нашето отношение към съседната монархия е точката, която трябва да се превърне в политическа насока на целия ни бъдещ живот.
Представете си как отношението на една страна към друга страна е точка и тази точка става насока. Не може да се мисли по-нереално! Представете си обаче каква конфигурация има целият душевен живот, който стои така далеч от действителността, за да може да създава такива понятийни черупки! Един такъв душевен живот се намира също толкова далеч от външния социален живот, той не се потапя в социалния живот. Това, което измисля, не става действителност.
към текста >>
Представете си как
отношение
то на една страна към друга страна е точка и тази точка става насока.
Преди известно време един държавник произнесе думите: Нашето отношение към съседната монархия е точката, която трябва да се превърне в политическа насока на целия ни бъдещ живот.
Представете си как отношението на една страна към друга страна е точка и тази точка става насока.
Не може да се мисли по-нереално! Представете си обаче каква конфигурация има целият душевен живот, който стои така далеч от действителността, за да може да създава такива понятийни черупки! Един такъв душевен живот се намира също толкова далеч от външния социален живот, той не се потапя в социалния живот. Това, което измисля, не става действителност. В духовната наука е невъзможно да се мисли така недействително с понятийни черупки, до каквито постепенно се стигна през новото време.
към текста >>
34.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н.
отношение
.
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват.
Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение.
Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот. Има уеднаквяване във физическия земен живот. Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места. През годините, предхождащи войната, относно този факт винаги допълвах, че не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло има нужда от душа, не може да живее без душа. Това, което в търговско, индустриално и друго отношение се разпростира по Земята като физическо тяло, се нуждае от душа, такава душа, която да даде възможност на хората да се разбират духовно така, както се разбират търговски, както се разбират по отношение на парите.
към текста >>
Това, което в търговско, индустриално и друго
отношение
се разпростира по Земята като физическо тяло, се нуждае от душа, такава душа, която да даде възможност на хората да се разбират духовно така, както се разбират търговски, както се разбират по
отношение
на парите.
Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение. Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот. Има уеднаквяване във физическия земен живот. Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места. През годините, предхождащи войната, относно този факт винаги допълвах, че не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло има нужда от душа, не може да живее без душа.
Това, което в търговско, индустриално и друго отношение се разпростира по Земята като физическо тяло, се нуждае от душа, такава душа, която да даде възможност на хората да се разбират духовно така, както се разбират търговски, както се разбират по отношение на парите.
Да се даде земна душа на земното тяло е нещо, за което често съм говорил като за необходимост.
към текста >>
Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно
отношение
е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо
отношение
, и какво би следвало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука.
Разбира се, такова нещо не се създава за един ден, то се нуждае от време и това, което казвам тук, не трябва да се разбира като критика на времето, а само като характеристика. В душите на хората трябва да се разпали това, което да се превърне в импулси на делата, мисленето, чувстването и волята. Не трябва да се обвинява, а да се разясни какво следва да се случи. Оттам и не е упрек, когато казваме, че през последните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа.
Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно отношение е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо отношение, и какво би следвало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука.
към текста >>
За да се разбере настоящето, да се изрази какво е то в духовно
отношение
, понякога би трябвало да се каже една безсмислица.
Разбира се, такова изказване е абсолютна безсмислица, блестяща измислица, но когато се погледне духовният живот на настоящето, тя не е съвсем неоснователна.
За да се разбере настоящето, да се изрази какво е то в духовно отношение, понякога би трябвало да се каже една безсмислица.
Като характерна черта на нашето време в бъдеще ще се изтъква, че когато най-интелигентните хора от нашето съвремие, това ще рече времето в края на 19 и началото на 20 век, са търсели съвсем точно да опишат неговия характер, са били принудени да кажат безсмислица. Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат мисълта, че се намират в едно нищо. Разбира се, не бива да се отрича, че тези мисли все още са достатъчно значими, че все още са във връзка с дълбоките интереси на човешката душа. Но нито ужасът, нито каквото и да било друго усещане относно смъртта може да доведе до действителна връзка с духовния свят. Към това трябва да се прибави истинското познаване на духовния свят, да се прибави разбиране на действителността на духовния свят.
към текста >>
Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по
отношение
на познанието.
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по отношение на познанието.
Те често изразяват това, като казват, че не искат да имат посредник между себе си и Бог. Искат винаги директно и непосредствено да се обръщат към най-висшия Бог. Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
към текста >>
Казаното по този начин е в много
отношения
упойка за човечеството днес, понеже хората, естествено, не искат да си признаят това, за което всъщност става въпрос.
Но вие ще кажете: „Какво ни говори той? Това не е вярно! “ Хората не казват, че се молят на самите себе си, че се молят само на своя ангел! Разбира се, те не го казват, но го правят, а това, което приказват, го приказват само за да се успокояват пред факта, който поради това не става по-малко реален.
Казаното по този начин е в много отношения упойка за човечеството днес, понеже хората, естествено, не искат да си признаят това, за което всъщност става въпрос.
Днес те намират за много неудобно да се издигнат до духовните светове с вътрешна работа, това те не искат. Искат да достигнат до духовните светове по по-прост начин, толкова лесно, колкото е възможно. Поради това се заблуждават, затова се упояват. Но човек не може безнаказано да се упоява. Светът напредва.
към текста >>
Когато се абстрахираме от това, което хората могат да внесат в земната култура от вътрешната си свобода, от съзнанието си, и погледнем само полученото от само себе си в нашата пета културна епоха, започнала от средата на 15-то столетие, установяваме, че тя е епохата, в която Земята постепенно започва да умира по
отношение
на целия космос, по
отношение
на целия универсум.
Когато се абстрахираме от това, което хората могат да внесат в земната култура от вътрешната си свобода, от съзнанието си, и погледнем само полученото от само себе си в нашата пета културна епоха, започнала от средата на 15-то столетие, установяваме, че тя е епохата, в която Земята постепенно започва да умира по отношение на целия космос, по отношение на целия универсум.
Петата културна епоха е началото на земната смърт. Докато всички предишни епохи са могли да допринесат нещо към така наречения дух на универсума чрез получаваното от самата Земя, сега цялата блестяща култура, развила се през тази пета културна епоха – телеграфът, телефонът, железниците и т.н. – има голямо значение за Земята, но няма никакво значение извън Земята. Нищо от сътвореното през египетската, през гръцката епоха няма да загине заедно със Земята; но създаденото през нашата епоха въз основа на чисто материалистичната култура, ще загине заедно със Земята, когато Земята сама се превърне в световен труп. Създаденото от настоящата материална култура, ще загине заедно със Земята.
към текста >>
Никакъв стремеж, произлизащ от съзнанието, че в духовно
отношение
е необходимо обновление на човечеството!
Във всяка област – сляпа вяра в авторитета! Сляпа вяра в авторитета от историческите до медицинските области. Никой не намира за особено удобно да знае от какво зависи здравето му, това е работа на авторитета в тази област. Просто ужасяваща вяра в авторитета! Придържане към остатъците и вехториите на останалото от миналото, запазено досега за удобство.
Никакъв стремеж, произлизащ от съзнанието, че в духовно отношение е необходимо обновление на човечеството!
към текста >>
Относно това хората в много
отношения
искат да се заблуждават.
Това вече не е подходящо за времето. Подходящо за съвременната епоха е хората да се стремят към духовността, изхождайки от вътрешните си творчески импулси. Нещата, държани в тайна през хилядолетията, сега трябва да бъдат споделяни с хората. Трябва да се разбере, че на Изток през древните епохи е съществувала духовна мъдрост, но времето на тази духовна мъдрост е отминало. Трябва да дойде друга духовна мъдрост.
Относно това хората в много отношения искат да се заблуждават.
Колко много хора се появиха в нашето съвремие, характерно с търсенето си, и искаха да запазят удобството на европейците, понеже духовната наука им е твърде трудна, защото тук трябва да се мисли, а мисленето е толкова неудобно! Тук човек трябва да е духовно буден, а да бъде човек духовно буден е нещо толкова неудобно! Намериха се много хора, които пожелаха да спестят на европейците усилията да търсят същинския път към духа и им донесоха всякаква ориенталска мъдрост, мъдростта на Заратустра и всичко възможно. Европейците се чувстваха добре, когато не беше необходимо сами да търсят духа, а получаваха готовия дух от Древна Индия. Това беше упойващо средство, понеже те не желаеха да потърсят всемира чрез духа.
към текста >>
Днес хората в много
отношения
търсят по неправилен начин, но търсят.
Поривът да се потърси и да се намери собствената същност, този порив вече е налице. О, хората търсещи своята вътрешна същност, ще стават все повече и повече! Търсенето на собствената вътрешна същност дори се прикрива, маскира се с обожаването на Бог, което е обожаване на ангела или на своето собствено себе. Търсенето на вътрешната същност ще става все по-оживено в съвременното човечество. Колкото повече хората овладяват естествената наука и техниката в по-новото време, толкова по-живо ще се проявява противоположният порив на търсенето навътре.
Днес хората в много отношения търсят по неправилен начин, но търсят.
Онези, които най-малко търсят, са тези, които търсят духа като официални органи; те търсят „границите на познанието“.
към текста >>
Постепенно ще бъде разбрано следното: Англо-американизмът в културно
отношение
е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност.
Така, както Изтокът изпрати насам упойващото средство на древната изживяна култура, така далечният Запад изпраща друго упойващо средство на хората.
Постепенно ще бъде разбрано следното: Англо-американизмът в културно отношение е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност.
Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по отношение на търсенето на духовното в душата. Колкото повече ориентализмът се внася в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на духовното познаване на света; колкото повече англо-американизмът се установява в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на търсенето на истинския дух, на истинския аз в човешката вътрешна същност.
към текста >>
Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по
отношение
на търсенето на духовното в душата.
Така, както Изтокът изпрати насам упойващото средство на древната изживяна култура, така далечният Запад изпраща друго упойващо средство на хората. Постепенно ще бъде разбрано следното: Англо-американизмът в културно отношение е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност.
Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по отношение на търсенето на духовното в душата.
Колкото повече ориентализмът се внася в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на духовното познаване на света; колкото повече англо-американизмът се установява в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на търсенето на истинския дух, на истинския аз в човешката вътрешна същност.
към текста >>
Колкото повече ориентализмът се внася в Европа, толкова повече хората ще се упояват по
отношение
на духовното познаване на света; колкото повече англо-американизмът се установява в Европа, толкова повече хората ще се упояват по
отношение
на търсенето на истинския дух, на истинския аз в човешката вътрешна същност.
Така, както Изтокът изпрати насам упойващото средство на древната изживяна култура, така далечният Запад изпраща друго упойващо средство на хората. Постепенно ще бъде разбрано следното: Англо-американизмът в културно отношение е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност. Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по отношение на търсенето на духовното в душата.
Колкото повече ориентализмът се внася в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на духовното познаване на света; колкото повече англо-американизмът се установява в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на търсенето на истинския дух, на истинския аз в човешката вътрешна същност.
към текста >>
Аз, който повече от тридесет години пиша също и за Гьоте, не исках да пиша за Гьоте по външен филоложки, философски или някакъв друг научен начин, а от много дълго време чрез
отношение
то си към Гьоте исках да предложа възможност, като в книгите си изразя това, което Гьоте иска да каже на човечеството в определена област, която ми е близка.
Който сериозно се занимава с духовно изследване, може да говори за тези неща в такъв тесен кръг.
Аз, който повече от тридесет години пиша също и за Гьоте, не исках да пиша за Гьоте по външен филоложки, философски или някакъв друг научен начин, а от много дълго време чрез отношението си към Гьоте исках да предложа възможност, като в книгите си изразя това, което Гьоте иска да каже на човечеството в определена област, която ми е близка.
Не към мъртвия Гьоте исках да се обърна и да го изследвам, а чрез оставеното от Гьоте да намеря пътя към живия Гьоте. Към Гьоте, който говори в душите ни, когато знаем, че мъртвите са живи също като нас, че живеят в същия свят, в който живеем самите ние, само че се разхождаме в тела, а мъртвите сред нас се намират в духа.
към текста >>
35.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато разглеждаме
отношение
то на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област.
Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство. Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят. Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят.
към текста >>
Нещо, което особено ни интересува, е
отношение
то, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област.
Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство.
Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят. Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки.
към текста >>
Отношение
то към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област. Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство.
Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят.
Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки. Това не е така.
към текста >>
Точно от това
отношение
особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област. Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство. Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят.
Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят.
Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки. Това не е така. Всяко нещо трябва да се разглежда поотделно, да се изследва само за себе си.
към текста >>
Но именно когато става дума за
отношение
то на човека към така наречените мъртви, е необходимо – поне най-напред за съзерцанието – да усвоим понятия, противоположни на обикновените физически понятия.
Но именно когато става дума за отношението на човека към така наречените мъртви, е необходимо – поне най-напред за съзерцанието – да усвоим понятия, противоположни на обикновените физически понятия.
към текста >>
Това, което той може да разкаже, особено по
отношение
на така наречените мъртви, в действителност повече или по-малко е налице при всеки човек, само че ако човекът не е духовен изследовател, то остава в подсъзнанието му.
Духовният изследовател отначало може само да разкаже какви са нещата.
Това, което той може да разкаже, особено по отношение на така наречените мъртви, в действителност повече или по-малко е налице при всеки човек, само че ако човекът не е духовен изследовател, то остава в подсъзнанието му.
Ще разкажа нещата, които съществуват за всички вас. Ще говоря за отношенията към така наречените мъртви, в които вие самите се намирате. Само че се намирате в тях несъзнателно. Духовната наука иска да издигне нещата нагоре в съзнанието.
към текста >>
Ще говоря за
отношения
та към така наречените мъртви, в които вие самите се намирате.
Духовният изследовател отначало може само да разкаже какви са нещата. Това, което той може да разкаже, особено по отношение на така наречените мъртви, в действителност повече или по-малко е налице при всеки човек, само че ако човекът не е духовен изследовател, то остава в подсъзнанието му. Ще разкажа нещата, които съществуват за всички вас.
Ще говоря за отношенията към така наречените мъртви, в които вие самите се намирате.
Само че се намирате в тях несъзнателно. Духовната наука иска да издигне нещата нагоре в съзнанието.
към текста >>
Когато мисловно се обръщаме към мъртвите, когато
отношение
то към мъртвия е реално, действително се появява чувството, че въпросът или това, което човек споделя, излиза от мъртвия.
Представете си, че пред някого, пред когото се разкрива духовният свят, застане някой умрял човек. Тогава се вижда, че когато, говорейки, се обърнем към мъртвия, естествено не го правим с физически думи, а в мислите си.
Когато мисловно се обръщаме към мъртвите, когато отношението към мъртвия е реално, действително се появява чувството, че въпросът или това, което човек споделя, излиза от мъртвия.
От физическия живот сме свикнали, че когато запитваме някого, казваме нещо на някого, чуваме се сами да говорим, отпращаме думи към него. Точно обратното е, когато пристъпим към мъртвия. Когато искаме да му кажем нещо и той действително се намира пред нас, имаме чувството, че сме напълно спокойни. Защото когато това, което искаме да му кажем или да споделим с него, наистина стигне до него, ни се струва, че възприемаме как думите, тоест мислите идват от него към нас. Той ги отправя към нас.
към текста >>
Отношение
то, което описвам, е напълно обратно на
отношение
то, в което се намираме спрямо някой човек на физическия план.
Точно обратното е, когато пристъпим към мъртвия. Когато искаме да му кажем нещо и той действително се намира пред нас, имаме чувството, че сме напълно спокойни. Защото когато това, което искаме да му кажем или да споделим с него, наистина стигне до него, ни се струва, че възприемаме как думите, тоест мислите идват от него към нас. Той ги отправя към нас. А това, което ни казва, се издига от глъбините на нашата собствена душа като отговор или споделяне.
Отношението, което описвам, е напълно обратно на отношението, в което се намираме спрямо някой човек на физическия план.
Тук имаме нещо, на което в обикновения живот не обръщаме внимание, защото е съвсем различно от това, с което сме свикнали. Ако не ни е необикновено трудно да привикнем към необичайното, много повече хора щяха да могат да разкажат за срещите си с мъртвите.
към текста >>
Винаги се намирате в
отношения
с някой кармично свързан с вас мъртъв човек.
Да вземем един специален случай.
Винаги се намирате в отношения с някой кармично свързан с вас мъртъв човек.
Ако искате да изградите това отношение особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят. Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено. Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд. Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив.
към текста >>
Ако искате да изградите това
отношение
особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят.
Да вземем един специален случай. Винаги се намирате в отношения с някой кармично свързан с вас мъртъв човек.
Ако искате да изградите това отношение особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят.
Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено. Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд. Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив. Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него.
към текста >>
Противно на това, когато свържете
отношение
то си с нещо конкретно, то преминава отвъд.
Да вземем един специален случай. Винаги се намирате в отношения с някой кармично свързан с вас мъртъв човек. Ако искате да изградите това отношение особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят. Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено.
Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд.
Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив. Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него. Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него. Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него. След което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате.
към текста >>
В това
отношение
човек трябва да се съобразява с времето.
В това отношение човек трябва да се съобразява с времето.
Времето наистина е нещо, което в духовния живот има съвсем друго значение, отколкото във физическия живот.
към текста >>
Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно
отношение
към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването.
Дори и сам да не сте духовен изследовател, чрез това, което охарактеризирах, наистина можете да осъществите връзка с мъртвия по реален начин. Но в известен смисъл самò ще настъпи времето, когато това, което искате да споделите с някой мъртъв, наистина стигне до него.
Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно отношение към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването.
Моментът на преминаване от будност към сън е същевременно и този, в който това, което през деня сте отправили към мъртвия, както го описах, най-често наистина достига до него. Пътят, който при заспиването води самите вас отвъд в духовния свят, отвежда в царството на мъртвите и това, което сте отправили към мъртвия. Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата. Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности. И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често, – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели.
към текста >>
Те предпочитат да се заблуждават по
отношение
на издигащото се от глъбините на душата.
В момента на събуждането от духовните светове до нас достига това, което мъртвият иска да каже на нас, живите. И тогава то идва от дълбините на собствената душа. Това е свойственото за хората, че не обръщат особено внимание на идващото от дълбините на собствената им душа. В наше време хората изобщо не обръщат внимание на това, което идва от глъбините на душата. На хората им се иска да приемат само това, което произхожда от външния свят.
Те предпочитат да се заблуждават по отношение на издигащото се от глъбините на душата.
Но когато някой действително осъзнае, че от глъбините на душата нагоре се издига една мисъл, една идея, той я смята за свое собствено вдъхновение. Това задоволява суетността в по-голяма степен. Всички неща, които изплуват по този начин, ги смятаме за свое хрумване. Те биха могли да са такива, но най-често не е така. Нещата, които изплуват от душата ни като вдъхновение, най-често са отговорът, който ни дават мъртвите.
към текста >>
Не е без значение да се изясни точно това
отношение
, понеже нашето време изисква да се доближим до истините, отнасящи се за нещата, които разясних.
Не е без значение да се изясни точно това отношение, понеже нашето време изисква да се доближим до истините, отнасящи се за нещата, които разясних.
към текста >>
Всъщност още от средата на атлантската епоха човекът се намира в упадък по
отношение
на тялото си и в нашата епоха ще се засилва особено това, че тялото вече няма да може да отразява какво представлява човекът според духа.
Всъщност още от средата на атлантската епоха човекът се намира в упадък по отношение на тялото си и в нашата епоха ще се засилва особено това, че тялото вече няма да може да отразява какво представлява човекът според духа.
Така сега често се случва, че когато умрем – нека да го нарека така, – още не сме приключили с развитието си. Само ако човек би могъл правилно да разбере това! Ние се развиваме през целия си живот, но това развитие можем да осъзнаем само в частта, която се отразява от тялото. Когато умрем, вече сме станали толкова мъдри като хора – само че нашето намиращо се в упадък тяло не е способно да ни даде възможност да осъзнаем тези неща, – че можем да направим още много важни услуги на Земята, не само на духовната област, но чрез нашите познания можем да направим големи услуги на Земята, ако можехме да ги осъществим. Тези услуги бихме могли да направим, ако хората, както споменах, изградят отношения с мъртвите.
към текста >>
Тези услуги бихме могли да направим, ако хората, както споменах, изградят
отношения
с мъртвите.
Всъщност още от средата на атлантската епоха човекът се намира в упадък по отношение на тялото си и в нашата епоха ще се засилва особено това, че тялото вече няма да може да отразява какво представлява човекът според духа. Така сега често се случва, че когато умрем – нека да го нарека така, – още не сме приключили с развитието си. Само ако човек би могъл правилно да разбере това! Ние се развиваме през целия си живот, но това развитие можем да осъзнаем само в частта, която се отразява от тялото. Когато умрем, вече сме станали толкова мъдри като хора – само че нашето намиращо се в упадък тяло не е способно да ни даде възможност да осъзнаем тези неща, – че можем да направим още много важни услуги на Земята, не само на духовната област, но чрез нашите познания можем да направим големи услуги на Земята, ако можехме да ги осъществим.
Тези услуги бихме могли да направим, ако хората, както споменах, изградят отношения с мъртвите.
Мъртвите искат да продължават да действат във физическия живот, но могат да го направят само по околния път чрез човешките души, когато човешките души им предоставят себе си по съответния начин.
към текста >>
Веднъж тук споменах, че в това
отношение
наистина мога да кажа нещо лично.
Веднъж тук споменах, че в това отношение наистина мога да кажа нещо лично.
Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от сферата на мирогледите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте. С Гьоте, който през 1832 година е взел със себе си много от физическия свят, но което още може да оказва обратно въздействие, стига само човек да поиска да го разбере.
към текста >>
Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните
отношения
, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека.
Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот.
Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека.
Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Представете си как биха се държали младите по
отношение
на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души!
Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека.
Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души!
Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Това е времето, когато избуяващият, разцъфтяващият живот преминава в упадък по
отношение
на тялото.
Роден през 1749 година, той отива във Ваймар през 1775 г., следователно продължава разглеждането на своя живот така, както иска да го представи до двадесет и шестата си година, и го приключва преди двадесет и седмата, понеже несъзнателно знае, че това е особено значителен момент. През тридесет и петата си година човек изживява един момент, който днес най-често проспива.
Това е времето, когато избуяващият, разцъфтяващият живот преминава в упадък по отношение на тялото.
Но тогава именно духът е подтикнат да се покаже и все повече и повече да се разкрива.
към текста >>
Точно по
отношение
на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят.
Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения.
Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят.
Не е особено важно това, което хората най-често самодоволно тълкуват, когато в началото Фауст казва:
към текста >>
В началото на двадесетте си години прави своя докторат и след това от докторската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много
отношения
е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление.
Например при хора, които не са съвсем нормални, чрез разхлабването на връзката между духовно-душевното и физически-телесното днес става така, че подсъзнателното се проявява по-силно в съзнанието, отколкото при онези, при които няма нищо разхлабено. Изобщо не е казано, че разхлабването е желателно, наистина не, но при някои хора нещо е разхлабено по естествен начин, както например при Ото Вайнингер. Той наистина беше талантлив човек.
В началото на двадесетте си години прави своя докторат и след това от докторската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много отношения е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление.
След това заминава за Италия, там си води дневник, в който се намира нещо много особено. Известни духовнонаучни познания там са представени като карикатури. Тази хлабаво свързана с физическото духовно-душевна същност наистина вижда нещо, но го превръща в карикатура! Обикновено така страда и моралното. Но Вайнингер има гениална природа.
към текста >>
Защото душата е пропаднала дотолкова, че по
отношение
на предишния си живот тя иска да се потопи в безсъзнателността!
„Защо човекът не си спомня своя живот преди раждането?
Защото душата е пропаднала дотолкова, че по отношение на предишния си живот тя иска да се потопи в безсъзнателността!
“ Споменавам само това – а бих могъл да дам хиляди примери, – за да покажа, че има много хора, които се намират много близо до духовната наука, но не могат да я намерят, понеже настоящето изобщо не иска да допусне хората до духовната наука. Това го споменавам като пример, понеже общо взето се вижда, че чрез разхлабената връзка на духовно-душевното с физически-телесното Вайнингер стига дотам, да каже като нещо разбиращо се от само себе си, че човекът като духовно-душевна същност се свързва с физически-телесната си същност. Като нещо разбиращо се от само себе си той казва това, което казват и някои други хора днес, но по много пренебрежителен начин.
към текста >>
Човек обаче трябва да си зададе въпроса: „Към кого се обръщат всъщност хората, когато търсят да навлязат в конкретни
отношения
с духовния свят, като при това говорят за своя Бог?
Колко много хора има днес, които казват: „Аз поглеждам нагоре не към различните йерархии, към ангели, архангели и т.н., а поглеждам нагоре към моя Бог.“ Колко много хора декламират какъв голям напредък е това, че човечеството се е преборило да достигне до единния Бог, до монотеизма.
Човек обаче трябва да си зададе въпроса: „Към кого се обръщат всъщност хората, когато търсят да навлязат в конкретни отношения с духовния свят, като при това говорят за своя Бог?
“
към текста >>
В това
отношение
трябва да се има предвид нещо, което всъщност е много поучително.
Дали някой е католик или протестант, какъвто и да е, когато говори за своя Бог, той може да говори само за наистина достигащото до неговото съзнание. Това могат да бъдат две неща. Или е закрилящият го ангел, когото човекът нарича Бог, който не е по-висш бог от един ангел, и понеже всеки човек има своя ангел, имащ за задача да го закриля, ние се намираме в плурализъм, или човекът има предвид своя собствен аз. Само че човекът се заблуждава поради това, че всеки нарича своя личен ангел със същото име „Бог“.
В това отношение трябва да се има предвид нещо, което всъщност е много поучително.
Има една дума, за чийто произход хората не знаят нищо при всичките си изследвания. Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим! Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично. Относно думата „Бог“ цари пълна неяснота.
към текста >>
Един такъв възглед може да се надскочи само когато се навлезе в конкретните духовнонаучни
отношения
.
Един такъв възглед може да се надскочи само когато се навлезе в конкретните духовнонаучни отношения.
Това е нещо, за което хората на бъдещето ще трябва все повече да са наясно. А истината трябва да живее между хората. Това ще бъде изискване, което е нужно да се внесе в бъдещето, тъй като истината не е особено разпространена в настоящето, изобщо не е особено разпространена. Междувременно именно в научните среди се срещат много необичайни понятия за това, що е истина. Вие знаете от моята книга „Върху загадките на душата“ – ако позволите накратко да спомена – по какъв своеобразен начин борави с истината забележителният Макс Десоар.
към текста >>
Тази статия няма
отношение
към нея.
Това ще бъде изискване, което е нужно да се внесе в бъдещето, тъй като истината не е особено разпространена в настоящето, изобщо не е особено разпространена. Междувременно именно в научните среди се срещат много необичайни понятия за това, що е истина. Вие знаете от моята книга „Върху загадките на душата“ – ако позволите накратко да спомена – по какъв своеобразен начин борави с истината забележителният Макс Десоар. Наистина е разтърсващо това, което може да се прочете в последния брой на Кантианското списание! Искам да спомена това, понеже антропософията там не се споменава.
Тази статия няма отношение към нея.
Но пък в това „научно“ списание се намира една статия, която не само в антропософската област, но и иначе представлява най-дилетантска баналност за този, който разбира нещата. Но тя се възприема на сериозно.
към текста >>
По
отношение
на всичко останало са напълно непохватни.
Също и волята постепенно придобива известни свойства. Поради факта, че от материалистическата култура израства определена социална структура, хората стават непохватни. Появява се непохватността! Затворени в тясно ограничени специалности, те не познават нищо друго освен собствения си предмет.
По отношение на всичко останало са напълно непохватни.
Днес се срещат мъже, които, поради това, че не са станали шивачи, не могат и едно копче да зашият. Но духовната наука има характерната особеност да развива понятия, които са живи, които преминават в цялото тяло, които правят хората сръчни.
към текста >>
36.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също
отношение
към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития. Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст.
И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния.
Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен. Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални
отношения
в съвместния живот на хората.
Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени. Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи. И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята.
Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>
В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните
отношения
в условията на физическия живот.
Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни.
В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот.
Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по
отношение
на външния социален живот, а също и по
отношение
на човешката душа, по
отношение
на човешкия душевен живот.
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот.
Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
към текста >>
Събитието ще настъпи по такъв начин, че съзнателната душа на човека ще трябва да изгради определено
отношение
към него.
Събитието ще настъпи по такъв начин, че съзнателната душа на човека ще трябва да изгради определено отношение към него.
Всичко това предстои да настъпи в хода на общочовешката еволюция. Защото ангелите вече подготвят това предстоящо събитие чрез своите образи в човешкото астрално тяло. Но сега нека ви припомня, че събитието, което предстои, вече е заложено в човешката воля. Хората могат и да пропуснат някои неща. Днес мнозина пропускат много подробности, които могат да ни издигнат до будното изживяване на споменатия момент.
към текста >>
Това, което Ариман би добавил към неговото
отношение
към животните, не би имало никакво значение за начина му на живот.
В предишни епохи ариманическите духове не биха имали никаква полза от това да затъмняват истината за човека чрез някакви теории. Защо? Още по времето на гръцколатинската епоха, а още повече в по-древните епохи, когато човекът все още е притежавал атавистичното ясновидство, тоест образите от духовния свят, е нямало никакво значение как мисли човекът. Тогава той е имал своите образи. Чрез тези образи е виждал в духовния свят.
Това, което Ариман би добавил към неговото отношение към животните, не би имало никакво значение за начина му на живот.
Мисленето набира сили – би могло да се каже, набира сили в своето безсилие – едва през нашата пета следатлантска епоха, от 15-то столетие насам. Едва през тази епоха мисленето успя да издигне съзнателната душа нагоре към духовната област, но същевременно и да я затрудни в проникването ѝ там.
към текста >>
Така стоят нещата и по
отношение
на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука.
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня? Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня? Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен. Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен.
Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука.
Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно
отношение
към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното
отношение
към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
Скъпи мои приятели, някой би могъл да попита: А всъщност будният живот не е ли вреден за съня? Ако допуснем сравнението, че спрямо обикновената будност проглеждането в духовния свят е още по-силно пробуждане, както и обикновената будност е пробуждане от съня, тогава, за да разберем сравнението, можем също да поставим въпроса: Може ли понякога будният живот да се окаже вреден за съня? Да, особено когато будният живот не е съвсем порядъчен. Ако някой подрежда добре будния си живот, тогава сънят му е здрав, а ако някой в будния си живот е отегчен, ленив и бездеен, тогава сънят му е нездравословен. Така стоят нещата и по отношение на онзи буден живот, до който стигаме благодарение на духовната наука.
Ако чрез духовната наука изградим в себе си правилно отношение към духовния свят, тогава – също както порядъчният буден живот гарантира здрав сън – чрез правилното отношение към духовния свят ще бъдат насочвани във вярната посока и нашите интереси, свързани с обикновения сетивен живот.
към текста >>
В епохата на съзнателната душа тъкмо в това
отношение
духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознаят това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както става сред много от религиозните общности, сред които се настаняват призраците на миналото, както например призракът на древния Рим, който все още господства в нашия юридически живот.
В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
Да се говори абстрактно за ангели и т.н., е само начало.
към текста >>
37.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво
отношение
той е болен.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен.
Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>
Да нямаме никакво
отношение
към Христос е нещастие.
Срещат се много хора, които отричат Христос. Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот. Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата.
Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие.
Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух. Човекът се състои от тяло, душа и дух. Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие.
към текста >>
Той може да има в себе си дефект по
отношение
на всяка от трите същности.
Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух. Човекът се състои от тяло, душа и дух.
Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности.
При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие. Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
към текста >>
Човечеството трябва да бъде изправено пред решението да поеме задължението тъкмо по
отношение
на Мистерията на Голгота.
Това обаче има своето основание. Мистерията на Голгота, бих искал да кажа, според решенията на божествената мъдрост, не трябва да се доказва външно материалистически по простата причина, че като най-важното събитие, случило се в земното развитие, Мистерията на Голгота може да се възприеме само по свръхсетивен начин. Този, който иска да намери някакво външно материалистическо доказателство, няма да го намери, а ще констатира, че няма такова.
Човечеството трябва да бъде изправено пред решението да поеме задължението тъкмо по отношение на Мистерията на Голгота.
Трябва да се обърнем към свръхсетивното или изобщо няма да можем да разберем нещо като Мистерията на Голгота. В известен смисъл Мистерията на Голгота трябва да принуди човешката душа да намери пътя от всички сетивни доказателства до свръхсетивното. Фактът, че Мистерията на Голгота не може да се докаже нито естественонаучно, нито исторически, има своите добри основания. Значимото на новата духовна наука ще бъде, че когато цялата външна наука, всички опиращи се само на сетивното науки ще трябва да си признаят, че нямат вече достъп до Мистерията на Голгота, когато дори и теологията, доколкото е критична, ще започне да се държи нехристиянски, духовната наука ще доведе хората до Мистерията на Голгота, но по свръхсетивен път, който често сме описвали.
към текста >>
Като римлянин Тертулиан е без предубеждения по
отношение
на своята собствена римска принадлежност – това може да се види в „De carne Christi“.
Като римлянин Тертулиан е без предубеждения по отношение на своята собствена римска принадлежност – това може да се види в „De carne Christi“.
Той употребява внушителни думи, когато защитава християните при преследването им от римляните. Темпераментно осъжда мъченията, на които са били подложени, за да се отрекат от Христос Исус, като казва: „Не доказват ли вашите действия като съдии на християните, че не сте прави? Вие трябва да промените цялото си досегашно съдопроизводство, да не го прилагате, когато съдите християните. Чрез мъченията обикновено принуждавате даден свидетел не да отрича, а да признае истината, като каже какво мисли. При християнина правите обратното.
към текста >>
При това може да се каже, че е бил смел и силен мъж, който прозира и показва празнотата на римското богослужение, и освен това е бил човек, който във всичко написано от него доказва
отношения
та си със свръхсетивния свят.
При това може да се каже, че е бил смел и силен мъж, който прозира и показва празнотата на римското богослужение, и освен това е бил човек, който във всичко написано от него доказва отношенията си със свръхсетивния свят.
Той говори за свръхсетивния свят така, че човек вижда, че този мъж знае какво означава да се говори за него. Той говори за демони така, както говори за познатите му хора. Например говори за демоните така, че казва: „Попитайте демоните дали Христос, този, за когото християните твърдят, че е истински бог, наистина е истински бог! Изправете пред един истински християнин някой обсебен, чрез когото говори някой демон и ще видите, че ако наистина го накарате да заговори, той ще ви признае, че сам е демон, защото казва истината.“ Тертулиан знае, че демоните не лъжат, когато ги питат. „Но когато християнинът ги запита правилно, демоните също ще ви кажат, че Христос е истинският Бог.
към текста >>
Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има
отношение
към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха. Той признава три принципа, касаещи човешката природа. Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие. Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие. Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие.
Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво
отношение
към Мистерията на Голгота.
Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това следите от нея са дали отражение в нея. Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората. Такъв е император Юстиниан – посредник, проводник на определени същества. Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия. В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зено Исаурик през 5-то столетие също гони такива гръцки мъдреци от Едеса.
Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво отношение към Мистерията на Голгота.
В Гондишапурската академия са обучавали онези, които са били инспирирани от луциферически-ариманическите сили.
към текста >>
Трябва да можем да сравним
отношение
то между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с
отношение
то между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията.
Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
към текста >>
Нашето време в много
отношения
е обновяване на онези времена, които протичат отчасти чрез Мистерията на Голгота, отчасти чрез станалото през 333 година, отчасти чрез случилото се през 666 година.
Нашето време в много отношения е обновяване на онези времена, които протичат отчасти чрез Мистерията на Голгота, отчасти чрез станалото през 333 година, отчасти чрез случилото се през 666 година.
Това има съвсем определени въздействия. Вие имате правилно отношение към Мистерията на Голгота само когато сте наясно, че тя не може да се разбере със силите, дадени на човека единствено чрез това, че до смъртта си той живее във физическо тяло.
към текста >>
Вие имате правилно
отношение
към Мистерията на Голгота само когато сте наясно, че тя не може да се разбере със силите, дадени на човека единствено чрез това, че до смъртта си той живее във физическо тяло.
Нашето време в много отношения е обновяване на онези времена, които протичат отчасти чрез Мистерията на Голгота, отчасти чрез станалото през 333 година, отчасти чрез случилото се през 666 година. Това има съвсем определени въздействия.
Вие имате правилно отношение към Мистерията на Голгота само когато сте наясно, че тя не може да се разбере със силите, дадени на човека единствено чрез това, че до смъртта си той живее във физическо тяло.
към текста >>
Но ако можем да изпитаме безсилие и преодолеем безсилието, ще имаме щастието да влезем в истински реални
отношения
с Христос Исус.
Но ако можем да изпитаме безсилие и преодолеем безсилието, ще имаме щастието да влезем в истински реални отношения с Христос Исус.
Защото това изживяване е повторение на онова, което столетия преди това сме изживели в духовния свят. Ние трябва да го търсим като огледален образ в душата си на физическия план. Търсете в себе си и ще откриете безсилието. Търсете и след като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в духа.
към текста >>
Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво
отношение
към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания.
Само тогава можем да се доближим до нещата. Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава. Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия. Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса.
Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания.
С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс. Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни.
към текста >>
Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по
отношение
на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни.
Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания. С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс. Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията.
Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни.
Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим. Това означава да мислим едновременно и за духа. Не само да възприемаме говора като такъв, а мисловно да внесем вътре и духа. Това трябва да го учим, скъпи приятели.
към текста >>
Даването действа дори по-сугестивно, понеже по
отношение
на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение.
Сега обаче е времето, когато човечеството трябва да се научи, че не става дума толкова за съдържанието, а за това, кой го казва. Човекът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове. Това е нещото, в което човечеството днес трябва да се вживее. Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели. Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани.
Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение.
Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
към текста >>
И в такъв случай също и по
отношение
на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота.
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото.
Това е. Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно.
към текста >>
38.
Относно отпечатаните лекции
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много
отношения
по несъвършен начин.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване. В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха.
Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.
към текста >>
Затова, когато оплакванията в това
отношение
станаха твърде настойчиви, без съмнение бе възможно да се отстъпи от указанието, тези отпечатани лекции да се разпространяват единствено в кръга на членовете.
Никъде, дори и в най-малка степен не е казано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. Не може и да става въпрос за някаква отстъпка пред предразсъдъци или предварителни настроения на членовете. Който чете тези частно отпечатани лекции, трябва да ги приеме изцяло за това, което антропософията има да каже.
Затова, когато оплакванията в това отношение станаха твърде настойчиви, без съмнение бе възможно да се отстъпи от указанието, тези отпечатани лекции да се разпространяват единствено в кръга на членовете.
Само че трябва да се приеме, че в непрегледаните от мен записки на лекциите може да има грешки.
към текста >>
39.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Отношение
то на трите нисши членове на човешкото същество към йерархиите.
Отношението на трите нисши членове на човешкото същество към йерархиите.
Духовете на Формата. Действие на ариманическите и луциферически същества в човека. Същност на времето и същност на вечността.
към текста >>
40.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
По
отношение
на мирогледния живот бих искал преди всичко да ви представя една личност от епохата на залеза на четвъртия следатлантски период и след това да разгледаме други личности, по-характерни за мирогледа на нашата пета следатлантска епоха.
По отношение на мирогледния живот бих искал преди всичко да ви представя една личност от епохата на залеза на четвъртия следатлантски период и след това да разгледаме други личности, по-характерни за мирогледа на нашата пета следатлантска епоха.
към текста >>
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по
отношение
на изпитваното вътре в своята душа.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа.
Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
към текста >>
И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по
отношение
на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда.
Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда.
Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>
Цялата работа стои така, че по
отношение
на мирогледния живот винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мироглед.
Цялата работа стои така, че по отношение на мирогледния живот винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мироглед.
Той не вижда определени перспективи на този възглед; те му се разкриват по-късно. Може да се каже: следващите поколения винаги трябва по-надеждно, по-обосновано, по-истинно да виждат нещата, от тези, които са говорили определени неща в определен момент от историческото развитие. Не може да се подмине този факт. И ще бъде много добре, ако това стане на нашето антропософско поле, ако, намирайки се на антропософската си позиция, съзнателно и обосновано разберем, че и познанието, което днес може да се придобие относно духовните неща, не трябва да се възприема като сбор от абсолютни догми. Нужно е да си изясним, че в това, което днес изказваме, бъдещите поколения ще видят повече истина, отколкото самите ние сме в състояние да видим.
към текста >>
Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по
отношение
на това, което изпитваш вътре в себе си.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления.
Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си.
Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>
Действително, работата е стояла така, че в определено
отношение
древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа загадката на раждането.
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа загадката на раждането.
Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възгледи, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала погледа към това, което в мировото течение е свързано с живота на родения. И животът на родения е невъзможно да бъде разбран в мировото течение, ако не се обърнем към древната загадка на Луната. Знаем, че въплъщение на Земята, преди да стане Земя, е била древната Луна. И в различни явления, които са свързани с нашата днешна Луна, потомка на древната Луна – можете да прочетете за това в моята книга „Въведение в тайната наука“[v], – можете да видите последействието на това, което е ставало на древната Луна в епохата, предшестваща земното развитие.
към текста >>
Колкото и високо в друго
отношение
и поради други основания да се е почитал в древните дохристиянски мистерии слънчевият живот, винаги той се е почитал като основа за смъртта.
Като нещо съвсем съкровено, като нещо непоносимо за слабо подготвените хора, се е разглеждала тайната на Слънцето, доколкото са знаели, че е заблуда, майя, ако някой поддържа мнението, че посредством лъчите на Слънцето, падащи на Земята, се раждат и израстват съществата от различните природни царства. Те знаели, че от слънчевия живот зависи не раждането, а напротив, разлагането, ограничаването на живота, отмирането на живота. Това, че Луната ражда съществата, а Слънцето ги убива, е било мистерийна тайна.
Колкото и високо в друго отношение и поради други основания да се е почитал в древните дохристиянски мистерии слънчевият живот, винаги той се е почитал като основа за смъртта.
Това, че съществата трябва да умират, се е приписвало на действието не на това Слънце, което ни е известно от „Въведение в тайната наука“ като второто въплъщение на Земята, а се е приписвало на действието на нашето, така чудно изгряващо на хоризонта Слънце.
към текста >>
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по
отношение
на настоящето.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността.
към текста >>
По негово време от хората още не е бил осъществен колосалния поврат, който е станал по
отношение
на Мистерията на Голгота и смъртта; защото само тази Мистерия на Смъртта е можела да стане източник на действителното твърдение за абсолютната надеждност на истината, изпитана вътре в човешката душа.
По негово време от хората още не е бил осъществен колосалния поврат, който е станал по отношение на Мистерията на Голгота и смъртта; защото само тази Мистерия на Смъртта е можела да стане източник на действителното твърдение за абсолютната надеждност на истината, изпитана вътре в човешката душа.
към текста >>
Едната от тези личности, обръщайки се към която можем в определена насока да характеризираме това, което е станало с човечеството в петия следатлантски период, е бил граф Сен-Симон[vi], живял от 1760 до 1825 г.. Другата личност – това е ученикът на Сен-Симон, Огюст Конт[vii], живял от 1798 до 1857 г.. Ако в Августин имаме личност, която с всички средства на познанието, с които е разполагал, се е старал да укрепи християнството, от другата страна, както в Сен-Симон, така и в Огюст Конт, имаме личности, които са стигнали до пълна заблуда по
отношение
на християнството.
Тук трябва да направим голям скок, за да характеризираме друга личност, както в залеза на четвъртия следатлантски период характеризирахме това, което се открива в личността на Августин. Сега ще опишем характерни, всеки в своето направление, личности от петия следатлантски период. Избрах две от тях.
Едната от тези личности, обръщайки се към която можем в определена насока да характеризираме това, което е станало с човечеството в петия следатлантски период, е бил граф Сен-Симон[vi], живял от 1760 до 1825 г.. Другата личност – това е ученикът на Сен-Симон, Огюст Конт[vii], живял от 1798 до 1857 г.. Ако в Августин имаме личност, която с всички средства на познанието, с които е разполагал, се е старал да укрепи християнството, от другата страна, както в Сен-Симон, така и в Огюст Конт, имаме личности, които са стигнали до пълна заблуда по отношение на християнството.
Най-лесно ще ни бъде да си съставим представа за това, което е живеело в Огюст Конт и в известен смисъл също и в Сен-Симон, ако поне схематично набележим някои главни мисли на Огюст Конт.
към текста >>
И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по
отношение
на сетивната действителност.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството.
И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност.
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия.
към текста >>
Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените
отношения
, както физиката обяснява силовите
отношения
, както химията обяснява
отношения
та между веществата, а биологията обяснява жизнените
отношения
.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност. Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед.
Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения.
Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>
Шелинг се е опитвал в известно
отношение
да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква.
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
Именно в
отношения
та между Сен-Симон и Огюст Конт може ясно да се види, че те са можели да стигнат до своя позитивизъм едва в новото време.
Именно в отношенията между Сен-Симон и Огюст Конт може ясно да се види, че те са можели да стигнат до своя позитивизъм едва в новото време.
В предшестващите епохи такъв позитивизъм е бил невъзможен. Огюст Конт особено силно е усещал: така, както аз мисля – примерно така се е изказвал той, – може да се мисли само в нашето време. Това е нещо извънредно важно за съвременното движение, и то също е свързано с apercu, което имам предвид. Ако положим в основата това, което Огюст Конт разглежда като изходна точка за своето тройно разделяне, може съвсем в неговия дух да се каже, че това тройно разделяне се състои от теология, метафизика и това, което той – без значение правилно ли е, или не – нарича позитивистки науки.
към текста >>
Моля да ме разберете правилно: това, което казах по
отношение
на това apercu, моля да не се разглежда като единствено възможната радикална догма, и да не се разглежда така, сякаш в наше време това може да се наблюдава с неоспорима увереност; това е нужно да се разглежда в аспекта на общото развитие на човечеството, ако искате да имате предвид това, за което говорих тук.
Тук може да се попита: кой най-лесно става вярващ в едно от тези направления?
Моля да ме разберете правилно: това, което казах по отношение на това apercu, моля да не се разглежда като единствено възможната радикална догма, и да не се разглежда така, сякаш в наше време това може да се наблюдава с неоспорима увереност; това е нужно да се разглежда в аспекта на общото развитие на човечеството, ако искате да имате предвид това, за което говорих тук.
Не може да се поставя въпросът така: кой е вярващ? Въпросът трябва да бъде поставен така: кой най-лесно става вярващ в една или друга насока? И тогава щателното разглеждане показва, макар и да ни се струва противоречащо на фактите: най-лесно вярващи в теологичното направление стават не теолозите, а най-лесно стават – говоря не за религията, а за теологията, – войниците! Най-лесно вярващи в метафизичното направление стават служещите, особено от юридическите специалности, а най-лесно вярващи в позитивните науки стават хора, работещи в промишлеността.
към текста >>
Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното
отношение
към модерния светоглед“
получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“.
Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
41.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Пълното разбиране на
отношения
та, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на човека в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън.
Пълното разбиране на отношенията, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на човека в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън.
Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло. Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е.
към текста >>
И въпреки това в такава заблуда живее цялата днешна наука, която мисли, че това, което ние изпитваме вътрешно като личност, има някакво
отношение
към физическото и етерното тяло, но не осъзнава, че физическото и етерно тяло само отразяват аза и астралното същество, формирайки този огледален образ, който ние между пробуждането и заспиването смятаме за свой аз и за свои мисли, тоест за свое астрално тяло.
И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството. Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в човека заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият. Физическото тяло незаконно си е присвоило съзнанието, така че ни се струва, сякаш нашето физическо тяло представлява нашата личност. Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си огледало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ. Да се каже, че това плътско образувание, което носим на себе си, сме ние, е не по-умно, отколкото ако някой държащ ръката си пред огледало мисли, че огледалото произвежда ръката.
И въпреки това в такава заблуда живее цялата днешна наука, която мисли, че това, което ние изпитваме вътрешно като личност, има някакво отношение към физическото и етерното тяло, но не осъзнава, че физическото и етерно тяло само отразяват аза и астралното същество, формирайки този огледален образ, който ние между пробуждането и заспиването смятаме за свой аз и за свои мисли, тоест за свое астрално тяло.
към текста >>
По
отношение
на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си.
Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание.
По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си.
Но човек естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда. Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв. Това е заблуда на съзнанието. Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по
отношение
на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по
отношение
на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по
отношение
на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост.
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Отношение
то на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на
отношение
то на Ангела към Архангела.
Била е установена такава степенувана последователност. Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред.
Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела.
И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая. По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове. В първото време след Мистерията на Голгота това се е замисляло не в юридически, а в теократичен аспект, това e било отражение; църковната йерархия се е замислила като отражение на духовно-божествените йерархии. Така са мислили в първите християнски столетия на земята, когато са основавали такива организации, които представяли взаимоотношенията на хората на земята като отражение на йерархиите от духовния свят.
към текста >>
И
отношение
то на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на
отношение
то на Архангела към Архая.
Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела.
И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая.
По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове. В първото време след Мистерията на Голгота това се е замисляло не в юридически, а в теократичен аспект, това e било отражение; църковната йерархия се е замислила като отражение на духовно-божествените йерархии. Така са мислили в първите християнски столетия на земята, когато са основавали такива организации, които представяли взаимоотношенията на хората на земята като отражение на йерархиите от духовния свят.
към текста >>
Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява
отношения
та между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат.
На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия. Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред. Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред.
Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат.
На мястото на живия социален ред застанали абстракциите.
към текста >>
Днес се мисли така: по
отношение
на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност.
Но, по този начин и самото понятие за истинност претърпяло тотални изменения. В съвременните хора още няма правилно усещане за това, че понятието за истинност е претърпяло в хода на историята съществени промени – за това днес няма правилна представа. Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на естествознанието. В настояще време е изключително трудно да се говори за тези неща.
Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност.
Тя изхожда от природната наука. Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд. Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало. Този много важен факт обикновено не се дооценява. Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение.
към текста >>
И в това
отношение
вкарваме хората в огромна заблуда.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им. „Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата.
И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда.
Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така! Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
По
отношение
на такъв факт е уместно да се зададе въпроса: защо?
По отношение на такъв факт е уместно да се зададе въпроса: защо?
Но ще можем да отговорим на този въпрос, само ако непредубедено разгледаме това вживяване на хората в духовността. Несъзнателно хората се стремят към духовността. И такива хора, като Огюст Конт и Сен-Симон, които искали да разберат чисто външния природен ред, също са се стремили към духовността.
към текста >>
И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по
отношение
на идеалния миров ред.
Но сега в живота на новото човечество става нещо много своеобразно. Да вземем друг факт, който трябва също да разгледаме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм. Във възгледите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа. И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii]. Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ.
И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред.
Този принцип обикновено се нарича максимизация на човешкото щастие. Както Бентам го формулира, благото за хората се състои в това, за по-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята. Да разгледаме по-внимателно това положение: благото за хората се състои в това, за най-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята. Това положение за максимизация на щастието на земята, в действителност е основният нерв на философията на утилитаризма.
към текста >>
Не се опитвам да ви демонстрирам собственото ми
отношение
към това, а просто предавам това, което са казали другите.
Не се опитвам да ви демонстрирам собственото ми отношение към това, а просто предавам това, което са казали другите.
И така, от една страна е английският философ Бентам: максимизация на щастието; от другата страна е английският спиритуализъм, който казва: положението, издигнато от Бентам е чисто дяволско, защото тогава зло трябва да бъде максималното щастие за минимален брой хора; откъде трябва да следва, че злото е съвместимо с щастието, което спиритуалистът не може да допусне при никакви обстоятелства. Демонстрирах ви тук само един факт от духовния живот, който ясно сочи, в каква непримирима опозиция, в определена област на земята, се намира спиритуализмът към външния мироглед.
към текста >>
Тези три неща се намират в различно
отношение
към духовния стремеж на човека в бъдеще.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма.
Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще.
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция. Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по
отношение
на обществената позиция.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма. Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще.
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция.
Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>
42.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера, всъщност, ви демонстрирах, че е невъзможно да си съставим представа за
отношение
то на идеалното или духовното към материалното в света, към чисто причинния природен ред, ако не разгледаме, какво представлява човешкият сън.
В началото ще ви напомня нещо, вече казано вчера, на което ще градим по-нататъшното разглеждане.
Вчера, всъщност, ви демонстрирах, че е невъзможно да си съставим представа за отношението на идеалното или духовното към материалното в света, към чисто причинния природен ред, ако не разгледаме, какво представлява човешкият сън.
към текста >>
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по
отношение
на света.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света.
Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
към текста >>
Да се абстрахираме отначало от тяхното
отношение
към човека.
Сега можем да запитаме: каква задача изпълняват по подобен начин съществата от втората и първата йерархии, тоест Власти, Сили, Господства, Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта. Те имат по-обширни задачи.
Да се абстрахираме отначало от тяхното отношение към човека.
Най-добре можете да оцените тяхната задача, ако насочите погледа си към вашето етерно тяло. Ако изхождайки от вашия аз, насочите своя път навътре, ще стигнете преди всичко до вашето астрално тяло, нали така? Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството. В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество.
към текста >>
Можем да кажем следното по
отношение
на предишните въплъщения: на сатурновия стадий на въплъщение на нашата Земя се е образувало първото елементарно царство; на слънчевия стадий се е образувало второто елементарно царство – съществата, които са образували минералното царство, бяха предишното елементарно царство; на лунния стадий се е образувало третото елементарно царство.
Минералното царство се е появило едва на Земята, четвъртото въплъщение на нашата Земя. Моля ви ясно да запомните това. Това е трудно нещо, но е нещо от изключителна важност. В известен смисъл образуването на минералната земя е трябвало да бъде предшествано от три състояния. Наричаме тези три образувания елементарни царства, минералното царство е четвъртото.
Можем да кажем следното по отношение на предишните въплъщения: на сатурновия стадий на въплъщение на нашата Земя се е образувало първото елементарно царство; на слънчевия стадий се е образувало второто елементарно царство – съществата, които са образували минералното царство, бяха предишното елементарно царство; на лунния стадий се е образувало третото елементарно царство.
В хода на еволюцията до състоянието Земя се е образувало минералното царство, като четвърто царство. Него човек го носи в себе си.
към текста >>
И така, Земята ще завърши своето съществуване и ще настане епохата на Юпитер; и човек ще се намира в такова
отношение
към растителното царство, в каквото той сега се намира по
отношение
на минералното царство.
Да се намираш в минералното царство – означава да се намираш в четвъртото образувание. Това минерално царство ние носим в себе си; само благодарение на това ние, собствено, сме видими същества. Но това минерално царство е също единственото завършено в нас. Едва когато земният период стигне до завършека си, когато се състои преходът към друго въплъщение, човек ще бъде завършен в растителното царство, както днес той е завършен в минералното царство. Тогава той ще се намира в петото образувание.
И така, Земята ще завърши своето съществуване и ще настане епохата на Юпитер; и човек ще се намира в такова отношение към растителното царство, в каквото той сега се намира по отношение на минералното царство.
Той ще се намира в петото образувание. Да стоиш в растителното царство – означава да се намираш в петото образувание.
към текста >>
Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по
отношение
на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия!
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо. Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии?
Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия!
Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини. Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко. А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи.
към текста >>
Дълбоко чувство на отговорност по
отношение
на истината – ето какво е нужно да се развие именно по
отношение
на духовните истини.
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо. Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии? Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия!
Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини.
Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко. А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи.
към текста >>
Много зависи от това, в
отношения
та от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по
отношение
на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата.
Времето – това е заблуда, това е много сериозна истина, доколкото времето, като заблуда, стои в основата на много други заблуди в живота. Така, например, ако приложим времето неправилно към историческия живот, много неща ще ги виждаме в лъжлива светлина. Хората мислят примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали. В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин. Миналото е само заблуда.
Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата.
Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост. Например гледате планина в далечината. Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам. Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време.
към текста >>
За такива души, които днес са изгубили
отношение
то си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен живот, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология. Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет. Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да гледат в лицето тези неща. Невъзможно е да гледаш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изследване на тези неща.
За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
към текста >>
43.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално
отношение
към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>
С душевното устройство на хората са станали радикални промени, и в това
отношение
историята е в най-голяма степен Fable convenue.
Нека си изясним, каква е основата за това, че древните хора така лесно изпадали във фатализъм. Знаем, че душевното устройство на хората радикално се е изменило в хода на развитие, и ще е предразсъдък, ако разглеждаме само постепенното развитие, както това прави общоприетият дарвинизъм.
С душевното устройство на хората са станали радикални промени, и в това отношение историята е в най-голяма степен Fable convenue.
Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив, духовното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния човек. Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата. Ако се вземе древното учение за боговете, под формата на митовете то е изцяло пропито от представи, взети от сетивната природа. Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната духовност, за съществата, които действат в природните явления.
към текста >>
Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по
отношение
на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите.
Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси.
Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот. Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия.
към текста >>
Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено
отношение
към действителността.
Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации. По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации. Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации.
Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
към текста >>
Но много се заблуждавате в това
отношение
!
На това, разбира се, можете да възразите: днешният човек при своето чувство за реалност съвсем не е предразположен към гола игра с понятията.
Но много се заблуждавате в това отношение!
Бъдещата епоха, която по-обективно ще оценява нашата, ще отбележи, че никога човечеството не е било толкова склонно към теоретизиране, към гола игра с понятията, както в наше време. Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм. Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност.
към текста >>
Но именно по
отношение
на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по
отношение
на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика.
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии. По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра.
към текста >>
По
отношение
на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика. И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии.
По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира.
Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по
отношение
на волята.
Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята.
Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
По
отношение
на волята съвременният човек, собствено, спи.
Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи.
Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по
отношение
на своята воля.
Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи.
Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по
отношение
на нашето човешко същество в детско състояние.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря.
Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние.
Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение.
към текста >>
То се намира в такова
отношение
към имащото действителна ценност, както малкото дете по
отношение
на възрастния човек.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек.
Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по
отношение
на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало.
Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
Защото този интелект е дете по
отношение
на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа.
Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>
Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви
отношения
както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото.
Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика.
Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>
Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от
отношения
та, в които душата се намира към природния ред.
Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред.
Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло. Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост. Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост.
към текста >>
Реалното
отношение
към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
към текста >>
44.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Преди всичко се стига до там, че именно по
отношение
на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения.
Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината.
В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината. И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни. И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
Тази ориентация по
отношение
на Космоса е различна за всеки отделен главен период в човешкия живот.
Тази ориентация по отношение на Космоса е различна за всеки отделен главен период в човешкия живот.
Във всеки отделен период други сили се включват в човешката организация. В първия седемгодишен период от живота ни в нас господства нещо различно, от това във втория седемгодишен период. Всичко, което примерно на седмата година от живота се изразява в това, което като плът, може да се каже, изпълва целия ръст, доколкото израстват постоянните зъби, това, което изпълва при растежа им постоянните зъби, всичко това се произвежда от силите на Космоса в първите седем години от живота. И отново има нещо, което човек задържа в своето формиране. Задържането е в това, че когато достига полова зрелост, това, с което, може да се каже, той тангира, се образува благодарение на това, че определени развиващи сили, които имат своя произход в Космоса, се формират във втория жизнен период.
към текста >>
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по
отношение
на човека, са такива, каквито искат да ги видят.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят.
Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години. Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека. И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>
Това, което казах по
отношение
на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят. Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години.
Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека.
И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>
Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по
отношение
на другите периоди.
Мога даже да си представя хората, които ще кажат: да, но ако човек в цялата си вътрешна закономерност е така ограничен, къде е свободната воля на човека? Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството? Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето. Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите.
Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди.
И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
към текста >>
Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по
отношение
на друга.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния.
Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга.
Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>
Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в
отношения
та на хората!
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика.
Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората!
Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа! Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца!
към текста >>
Младият човек се намира в особено
отношение
към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по
отношение
на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото.
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика. Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората! Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа!
Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото.
Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца. Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
към текста >>
Макар и да не може да научи от тях много по
отношение
на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца.
Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
Интересът, разпространяващ се от душа към душа, значително нараства, когато тези неща не остават голи теории, а се превръщат в житейска мъдрост.
към текста >>
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по
отношение
на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен.
Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>
[ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното
отношение
към модерния светоглед“
[ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
45.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат
отношения
та, които се разиграват между духовните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за
отношения
та между духовно-душевните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното. Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
В известно
отношение
аз си слагам главата, образно казано, в област, в която преобладават същества от ариманична природа.
Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ. Но всичко това, което обсъждаме, както сега го направих, е само външна характеристика на предмета. Ако искаме да стигнем до действителността относно обсъжданите тук неща, е нужно да говорим по съвсем, съвсем друг начин. Тогава е нужно да насочим погледа си, например, към следното: аз възприемам нещо някъде във външния свят; това ме стимулира да си образувам представа за него. Аз не действам, моята воля е насочена към това, да ориентира моята телесност към външния свят, и към това, да възприеме света и подреди мислите, тоест аз възприемам с външните сетива, а в действителност това означава, че аз встъпвам в духовна област, в която преобладават определени духовни същества, които клонят към ариманическите.
В известно отношение аз си слагам главата, образно казано, в област, в която преобладават същества от ариманична природа.
Вместо да кажа това, което само ми се струва: аз размишлявам за нещо, – в действителност трябва да кажа: аз действам в тази област, в която определени същества преобладават над други духовни същества, които са малко потиснати, и в това преобладаване везните клонят повече към ариманичната природа.
към текста >>
Той живее така, че в известно
отношение
ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака.
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака.
Той последователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу. Затова може да се каже: в тази ориентировка сякаш се съдържа линията на равновесие, която разделя горно и долно. И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва. Ако искаме да характеризираме това състояние, – не бих желал, сега да се намирате в такова състояние, – ще кажем: равновесната линия стои хоризонтално (виж рис.4).
към текста >>
В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на
отношения
та, образът на взаимо
отношения
та между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимо
отношения
та на йерархиите, когато говорим за настоящето време.
В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме.
В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време.
И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание.
към текста >>
Имаме различни образи на
отношения
та между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще.
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето.
Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще.
И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н. Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Тези неща в областта на духовното се намират в определени
отношения
едно към друго, а не се развиват последователно една от друго.
В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото.
Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго.
Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н. Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Няма да постигнете истинско разбиране за
отношения
та между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес.
Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Действително в това
отношение
ние сме двойствени същества и доколкото се развиваме в течение на живота, ние се развиваме така, че спокойно и търпеливо трябва, от една страна, да чакаме докато нашето телесно-душевно същество съзрее до степен нещо да разбира.
Действително в това отношение ние сме двойствени същества и доколкото се развиваме в течение на живота, ние се развиваме така, че спокойно и търпеливо трябва, от една страна, да чакаме докато нашето телесно-душевно същество съзрее до степен нещо да разбира.
Но, от друга страна, без каквото и да е развитие ние се намираме в областта на постоянното съществуване, където в детството гледаме от едно място в областта на съществуване, а на старини гледаме от друго място в областта на съществуване. Тук на Земята човек живее така, че това, което се разиграва в областта на постоянното съществуване, се излъчва в това, което се разиграва в областта на времето; двете се смесват помежду си.
към текста >>
Затова ще ви стане ясно, че по
отношение
на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес.
Науката за посвещението има за задача, това, което тук е смесено, да го раздели, защото само бидейки разделено това може да бъде разбрано. Науката за посвещението винаги е наричала това, което се намира в областта на постоянното съществуване, висше, а това, което се намира в областта на преходното, нисше. Но докато човек живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно.
Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес.
И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>
И ако вие се намирате в някакви
отношения
с хората, – защото целият ни живот се състои от
отношения
между хората, – и ако в тези
отношения
не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимо
отношения
, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо.
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен човек, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред. Човешкият социален ред се направлява и управлява от съществата от висшите йерархии.
И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо.
И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо. Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване. Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието.
към текста >>
Зад това, което често наричат „любов“, се скрива не само повърхностност, но и извращаване на истинските
отношения
.
Зад това, което често наричат „любов“, се скрива не само повърхностност, но и извращаване на истинските отношения.
И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се въздейства на живота на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души. Естествено, за това е необходимо по мъжествен начин да се противостои на развитието на човечеството във времето. Съзерцанието на висшето и низшето, които ясно трябва да се виждат, трябва да бъде внесено в душата на човека.
към текста >>
Но ще открием
отношение
то към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди.
Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното. Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане. За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение. Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание.
Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди.
Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
към текста >>
И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има
отношение
към областта, в която се встъпва след смъртта.
– Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта.
И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта.
Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението.
към текста >>
И за това висше може в известно
отношение
да се отстоява еманационизма не в известната ни корумпирана форма, не във формата, сочеща само към времевата перспектива, а където, собствено, не става дума за развитие.
Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят. Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране. Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед. Това възлиза до мироглед, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората. Този еманационизъм, който, може да се каже, вече е корумпиран, възлиза до наука, която в старата си форма е била във връзка с областта на постоянното съществуване, с висшата област.
И за това висше може в известно отношение да се отстоява еманационизма не в известната ни корумпирана форма, не във формата, сочеща само към времевата перспектива, а където, собствено, не става дума за развитие.
Но доколкото не става дума за развитие, също не може да става дума и за творение от Нищото, защото това би било също развитие, макар и развитие в най-радикалната му точка. Тук също не може да става дума и за това, че едно нещо изхожда от друго, доколкото тук имаме работа с областта на постоянното съществуване и можем да говорим само за взаимоотношения на постоянно съществуващи същества.
към текста >>
Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по
отношение
на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото?
Но ако отново стане дума за областта на преходното, отново може да се говори за развитие; тогава може да се говори за екстремния момент на развитието, за който много говорихме тези дни.
Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото?
При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението. На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното. В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят. Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот. Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим
отношения
та между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество. Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки. Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето.
Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието.
Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
46.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това, че сградата я има, трябва да го отбележим като факт, който в известно
отношение
много ни задължава.
Сградата не можа да бъде завършена в срока, който, възможно е, някои да са си представяли когато са участвали тогава в полагането на Основния Камък или в своите мисли, или по друг начин свързан с Основния Камък. Но това не е така съществено. Същественото в тази сграда, макар и да стои пред нас още незавършена, е, че изобщо я има. Даже ако тя не е готова, същественото е, че я има, и че от формите и е видно, от какъв дух е инспирирана. За нейното вътрешно устройство, за нейното същество често сме говорили.
Това, че сградата я има, трябва да го отбележим като факт, който в известно отношение много ни задължава.
Не е едно и също, дали в последните пет години Антропософското общество или духовнонаучното движение се е развивало без тази сграда, или при наличието на тази сграда. Тази сграда е преди всичко символ на това движение. Тази сграда е това, което в определен смисъл нагледно представя на хората, какво трябва да бъде едно такова Движение в света. Това, към което ни задължава Сградата, показва също отношението от външния свят към тази сграда. Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда.
към текста >>
Това, към което ни задължава Сградата, показва също
отношение
то от външния свят към тази сграда.
За нейното вътрешно устройство, за нейното същество често сме говорили. Това, че сградата я има, трябва да го отбележим като факт, който в известно отношение много ни задължава. Не е едно и също, дали в последните пет години Антропософското общество или духовнонаучното движение се е развивало без тази сграда, или при наличието на тази сграда. Тази сграда е преди всичко символ на това движение. Тази сграда е това, което в определен смисъл нагледно представя на хората, какво трябва да бъде едно такова Движение в света.
Това, към което ни задължава Сградата, показва също отношението от външния свят към тази сграда.
Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда. В наше време, покрай всичко друго, видимите символи значат много за хората. Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в последно време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения. По-малко биха ни обръщали внимание, ако сградата я нямаше. Затова е недостатъчно, ако просто изпитваме удовлетворение от това, че сградата можа да се появи, а е необходимо с това удовлетворение да свържем чувството, че както Северният полюс принадлежи на Южния полюс, или Южният полюс на Северния полюс, така и на съзерцанието на нашата сграда принадлежи това, че по правилен начин организираме антропософската работа.
към текста >>
Разбира се, основно недоразуменията са свързани със самото антропософско дело, но в последно време могат да се чуят множество нелепи изказвания и по
отношение
на сградата.
Разбира се, основно недоразуменията са свързани със самото антропософско дело, но в последно време могат да се чуят множество нелепи изказвания и по отношение на сградата.
Достатъчно е само да се запознаеш с посетителите на сградата и да послушаш, какво говорят за нея, за да видиш, с какви недоразумения се сблъскваме тук. Трябва да се постараем да премахнем тези недоразумения. Но в много случаи виждаме също позитивно отношение и тази сграда също оказва позитивно влияние. С опитите да се поправят негативните последствия от злонамерените нападки не постигаме много; ще постигнем доста повече, ако се опитваме да представим на света в правилна светлина позитивното. Хора, които са били в сградата, – има свидетелства за това, – които са позволили на сградата да им въздейства, също отбелязват позитивното, и, най-малкото никой от тях не си е съставил лошо мнение за делото, свързано с тази сграда.
към текста >>
Но в много случаи виждаме също позитивно
отношение
и тази сграда също оказва позитивно влияние.
Разбира се, основно недоразуменията са свързани със самото антропософско дело, но в последно време могат да се чуят множество нелепи изказвания и по отношение на сградата. Достатъчно е само да се запознаеш с посетителите на сградата и да послушаш, какво говорят за нея, за да видиш, с какви недоразумения се сблъскваме тук. Трябва да се постараем да премахнем тези недоразумения.
Но в много случаи виждаме също позитивно отношение и тази сграда също оказва позитивно влияние.
С опитите да се поправят негативните последствия от злонамерените нападки не постигаме много; ще постигнем доста повече, ако се опитваме да представим на света в правилна светлина позитивното. Хора, които са били в сградата, – има свидетелства за това, – които са позволили на сградата да им въздейства, също отбелязват позитивното, и, най-малкото никой от тях не си е съставил лошо мнение за делото, свързано с тази сграда. Трябва само да избягваме, хората, които я посещават, да я свързват с някакъв мистицизъм. Това, което представлява сградата, може да действа, когато ние обективно го интерпретираме като художествено въплъщение на основните духовнонаучни положения. И когато хората искат да свързват с нея някакъв мистицизъм, те, разбира се, компрометират и самата сграда, и цялото ни дело.
към текста >>
Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по
отношение
на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е!
За човек днес пространството е най-абстрактното, за което може да мисли. Какво си представя днес човек, говорейки за пространство? Три разположени перпендикулярно едно към друго измерения или, ако се прелистят философските книги, протежението на физическите предмети; има и други определения за пространство. Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това!
Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е!
Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления. Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи. Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII век преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството. Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е чувствала своята жива връзка. Тя се е чувствала като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството.
към текста >>
Но древният човек е имал такова
отношение
към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно.
От това усещане днес в човека е останало, в най-добрия случай, само слаба следа; в някои хора е останала следа от това усещане, – за това ще говоря по-нататък, – усещане за намиране в пространството с цялата си личност, с цялото си същество.
Но древният човек е имал такова отношение към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно.
С тези абстрактни три измерения, за които не можем да кажем нищо друго, освен, че са перпендикулярни едно на друго, няма нищо общо живото, което се е имало предвид, когато се е говорило за горно и долно, за дясно и ляво, за предно и задно.
към текста >>
При усещането на горното и долното дълбоко са усещали също
отношение
то на субекта към обекта.
Горно и долно: това е било нещо живо, както в древността го е възприемал човек, както когато като дете той се е изправял отдолу нагоре, когато е усещал, че животът се състои в разгръщането по направлението нагоре и надолу. Течението на живота се състои в преживяването по направлението горе и долу. Ние се откъсваме в нормални условия само съвсем малко от повърхността на Земята в процеса на растежа, ако не използваме в ариманичната епоха въздухоплавателни средства или в атлантските времена, – но тогава това не е било твърде високо над Земята, знаете това от описанията ми на Атлантида, – тогава живо изпитваме горе и долу, противоположността на горно и долно. Но тази противоположност на горно и долно се е усещала в древните времена като противоположност на съзнателния и обективния свят, на съзнателния и несъзнателния свят.
При усещането на горното и долното дълбоко са усещали също отношението на субекта към обекта.
Горе все по-далеч и по-далеч са се разгръщали божествените светове, а долу са се намирали световете, противоположни на божествените, и мястото на човека е било между горното и долното.
към текста >>
Нужно е само да прекарате оста на симетрия; това, което се намира отляво и отдясно на нея, съвместно дава формата, и не бихте могли да свържете помежду им дясно и ляво, без да подходите към това осмислено, без да разгледате
отношения
та им едно към друго.
И към това горно и долно човек е усещал още дясното и лявото. Когато днес говорим за дясно и ляво, ние употребяваме абстрактни понятия. За хората от древността преживяването на дясното и лявото е било действителен опит, може да се каже, действително наблюдение на света. Горно и долно – това е линия, разположена от безкрайност към безкрайност или от съзнателното към несъзнателното. Дясно и ляво се е усещало като мирова връзка между смисъл и облик, между мъдрост и форма.
Нужно е само да прекарате оста на симетрия; това, което се намира отляво и отдясно на нея, съвместно дава формата, и не бихте могли да свържете помежду им дясно и ляво, без да подходите към това осмислено, без да разгледате отношенията им едно към друго.
към текста >>
Ако горното и долното сочат към тайнствените
отношения
на човека към духовния и материален светове, преживяването на дясно и ляво сочи към
отношение
то на човека към изживяващия се във форми свят.
Ако горното и долното сочат към тайнствените отношения на човека към духовния и материален светове, преживяването на дясно и ляво сочи към отношението на човека към изживяващия се във форми свят.
И доколкото той във формата съотнася помежду им дясно и ляво, доколкото дава да се разгърне мъдростта в симетричните, разделени на дясно и ляво форми, той се усеща в този втори елемент на пространството. Това преживяване на смисъла в облика, на мъдростта във формата, във всички възможни вариации, това усещане за своята вчлененост в това съзвучие от смисъл и облик, от мъдрост и форма, древният човек го е изпитвал като това, което днес ни е представено в абстрактното второ измерение. Горно и долно, дясно и ляво се съединяват в плоскостта, в повърхността, в това, което още не е сетивно, което се нуждае и от дебелина, от предно и задно, ако иска да съществува като сетивно.
към текста >>
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по
отношение
на дясно и ляво, това ходене в света по
отношение
на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу.
Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света.
към текста >>
Отношение
то му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство.
Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света.
Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство.
А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно. Съзнателно – несъзнателно – това е горе – долу; мъдрост – форма – това е дясно – ляво; дух – материя – това е предно – задно. Така е усещал древният човек.
към текста >>
Защото те така са усещали в древните времена, в юдаизма, както ви представих това по
отношение
на човечеството.
Тогава идват глупави хора и казват, че няма едни или други външни доказателства. За това често сме говорили и мога още много да кажа по този повод, но днес няма да се занимаваме с него. Искам само да посоча, че ненаучността на днешната така наречена наука, се състои в това, че тя не може да намери доказателства. Искам само едно нещо да ви приведа като външно доказателство, че хората са усещали примерно по начина, който ви изложих днес. Защо древните равини са наричали Бога също и Пространство?
Защото те така са усещали в древните времена, в юдаизма, както ви представих това по отношение на човечеството.
Ако науката в различните области действително можеше да мисли, тя би намерила многобройни загадки, които в същото време биха могли да служат за истинско доказателство, за външно доказателство на това, което намира духовната наука, но изхождайки от духовните факти. Едно от имената на Бога при равините е било Пространство; Пространство и Бог – това е едно и също.
към текста >>
И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по
отношение
на последващото.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното.
И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото.
„Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>
Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото
отношение
, когато говори за свой приятел.
Но в този образ на времето, непрекъснато в ретроспектива обхващащ отново и отново обхващаното и така нататък, до „Стария по дни“[iv], в тази имагинация са усещали отражение на единния Бог. Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога. Основата на монотеизма стои в древното преживяване на времето, а основата на троичността – в древното преживяване на пространството. По такъв начин се е изменяло душевното устройство на хората, и това, което е било живо, е станало абстрактно и разсъдъчно.
Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел.
Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
към текста >>
И така, ние станахме разсъдъчни и абстрактни по
отношение
на пространството и времето, и нещо друго е трябвало да застане на мястото на пространството и времето, което ще можем живо да изпитваме, ще можем да приемем вътре в себе си.
И така, ние станахме разсъдъчни и абстрактни по отношение на пространството и времето, и нещо друго е трябвало да застане на мястото на пространството и времето, което ще можем живо да изпитваме, ще можем да приемем вътре в себе си.
Трябва да се научим да усещаме в света този дуализъм, тази противоположност, за която говорих тази неделя. Представете си човек, който вижда само пенестите вълни на повърхността на водата. Тази вълнуваща се повърхност на водата представлява, по принцип, абстрактна линия. А къде е конкретното? Тук долу е водата, а тук горе въздухът.
към текста >>
47.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И ви обърнах внимание, че именно тези стремежи, които предизвикват симпатия в болшинството хора, стремежите към единната разсъдъчна теория за света, отклоняват от действителността и въвеждат в заблуда по
отношение
на действителността, че е необходимо да се стремим да различаваме два потока на действителността, особено по
отношение
на познанието на човека, за да може после, това, което може да се узнае относно всеки от тези потоци, да се свърже с другия.
В лекциите от миналата седмица ви посочих, как можем да се опитаме с помощта на науката за инициацията да преминем от привидната действителност, която повсеместно ни обкръжава, към истинската действителност.
И ви обърнах внимание, че именно тези стремежи, които предизвикват симпатия в болшинството хора, стремежите към единната разсъдъчна теория за света, отклоняват от действителността и въвеждат в заблуда по отношение на действителността, че е необходимо да се стремим да различаваме два потока на действителността, особено по отношение на познанието на човека, за да може после, това, което може да се узнае относно всеки от тези потоци, да се свърже с другия.
към текста >>
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по
отношение
на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед.
Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по
отношение
на своя вътрешен детски живот.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете.
И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот.
Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
По
отношение
на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот.
По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето.
Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето. Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта.
към текста >>
Цялото наше
отношение
към света ни се представя в негово отражение.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение.
Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение.
За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността. И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта. И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили. Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>
И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по
отношение
на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по
отношение
на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение. Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността.
И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта.
И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили. Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>
Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много
отношения
и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго
отношение
.
Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове.
Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение.
Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка. Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
към текста >>
Този, който съзнателно иска да провежда своя живот, трябва в определено
отношение
, бих казал, да развива космическите усещания.
Този, който съзнателно иска да провежда своя живот, трябва в определено отношение, бих казал, да развива космическите усещания.
Какво значи, да развива космическите усещания? Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания.
към текста >>
48.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по
отношение
на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.
към текста >>
Битието по
отношение
на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път.
Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по
отношение
на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно.
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания. Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата.
Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно.
Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
към текста >>
Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по
отношение
на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността.
По преди ще намерите в тази лекция обсъждане на това, което засяга луциферическото и ариманическото.
Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността.
Това, което става в социалното образувание, следва да го търсим по духовен път. Ако това го търсим по материалистичен път, е невъзможно да стигнем до нещо друго, освен до аналогии, до сравняване на социалните явления с абстрактни природни факти.
към текста >>
Непосредствено
отношение
към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки.
Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки.
Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря. Те го търпят, собствено, само доколкото той се намира под закрилата на стените. Токсичното въздействие, т.е. отровното въздействие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан. Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на индивидиума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото!
към текста >>
Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по
отношение
на същите явления.
Всичко, което се съдържа в тази книга, е казано по чисто ариманически начин. Но понеже на всяка страница се дават пространни цитати от естествената наука, има опасност всичко това да предизвика огромно уважение.
Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления.
Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто духовнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на духовната наука. Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите.
към текста >>
Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени
отношения
с духовния свят.
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола.
Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят.
От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че ако по
отношение
на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят.
От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят.
Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>
Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по
отношение
на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство.
Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става.
Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство.
Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид.
към текста >>
49.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по
отношение
на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания.
В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по
отношение
на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред.
Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
н., може да констатира по
отношение
на физическото тяло, е само външната му страна; по принцип, това не е нещо друго, освен съдържанието на нашето съзнание по
отношение
на човешкото физическо тяло, което добиваме по същия начин, както добиваме всяко друго сетивно съдържание.
Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза. Защото това, което обикновената наука, анатомията, физиологията и т.
н., може да констатира по отношение на физическото тяло, е само външната му страна; по принцип, това не е нещо друго, освен съдържанието на нашето съзнание по отношение на човешкото физическо тяло, което добиваме по същия начин, както добиваме всяко друго сетивно съдържание.
За нашето съзнание това е външния образ на физическото тяло, но това не е самото физическо тяло.
към текста >>
Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по
отношение
на човека.
Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време.
Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека.
Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия. Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по
отношение
на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека. Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия.
Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по
отношение
на човешката природа и интереса към нея?
Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея?
Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз. Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си.
към текста >>
Именно в нашето
отношение
към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила.
Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз. Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си.
Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила.
И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо. Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения. Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>
Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени
отношения
.
Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила. И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо.
Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения.
Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>
Това е то, което преди всичко може да се каже по
отношение
на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила. И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо. Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения.
Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>
По
отношение
на историческия живот луциферическите сили винаги ни налагат грандиозни световни блянове, които не се съобразяват с човешката природа.
По отношение на историческия живот луциферическите сили винаги ни налагат грандиозни световни блянове, които не се съобразяват с човешката природа.
В хода на развитие на човешкото мислене, са предлагани безброй идеи за ощастливяване на света. И според твърдото убеждение на тези, които издигат идеите за всемирно щастие, светът може да бъде ощастливен само посредством тези идеи. Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то гледа на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че следвайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи. Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието.
към текста >>
И така, всички ние в определено
отношение
сме се формирали от непространственото, затова и се различаваме един от друг.
Може би трябва да приведа конкретен пример: ние, хората, всички се различаваме един от друг, доколкото сме се появили в този живот от непространственото. Нашите праобрази се намират в непространственото. Всички са различни. Чували сте известната история, как една принцеса, вследствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата градина в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа.
И така, всички ние в определено отношение сме се формирали от непространственото, затова и се различаваме един от друг.
Все пак ние сме подобни един на друг, особено ако сме роднини по кръвна линия. Ние сме подобни един на друг, доколкото има духовни същества, които образуват пространственото от пространственото, образуват го по образец на пространственото. Ние сме подобни един на друг, доколкото нас ни пронизват ариманическите сили. Това трябва да признае човек, иначе той вечно просто ще хули ариманическите и луциферическите сили, без да се опита да ги разбере.
към текста >>
По
отношение
на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили.
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот. Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота. Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа. На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността).
По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили.
По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст. Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
към текста >>
По
отношение
на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля.
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот. Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота. Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа. На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността). По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили.
По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля.
Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст. Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
към текста >>
Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по
отношение
на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси.
Характерно за нашето днешно време е това, че то не е склонно да се отнася с духовното така, както се отнася с природното.
Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси.
Живеем в епоха, когато човек трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа. Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
към текста >>
Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по
отношение
на смъртта.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната.
Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта.
По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма. Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека. Когато във всичките три царства под това се разбира прекратяване на дейността на органичните функции, понятието се генерализира.
към текста >>
По
отношение
на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната. Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта.
По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма.
Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека. Когато във всичките три царства под това се разбира прекратяване на дейността на органичните функции, понятието се генерализира.
към текста >>
Всичко това, което като силови импулси води до смъртта, са в същото време тези сили, които установяват равновесие по
отношение
на луциферическите сили.
Ако се изучава смъртта в човешката природа, – ние често сме говорили за това явление, – тя е такова нещо, че може да се разглежда в известен смисъл като балансираща сила за луциферическите сили. Смъртта не е еднократно явление, защото човек започва, собствено, да умира, още щом се роди, доколкото импулсите за умиране вече са заложени в него, а самата смърт идва в определен момент от времето.
Всичко това, което като силови импулси води до смъртта, са в същото време тези сили, които установяват равновесие по отношение на луциферическите сили.
Защото чрез смъртта човек се извежда от областта на времевото в областта на вечността.
към текста >>
И в това
отношение
не би ставало никакво балансиране, ако в царството на времевото я нямаше смъртта, която отново връща човека от царството на времевото в царството на вечността.
Сега знаем, че същността на луциферическите сили се състои именно в това, че те, собствено, принадлежат на царството на вечността и това, което те трябва да правят в царството на вечността, го внасят във времето.
И в това отношение не би ставало никакво балансиране, ако в царството на времевото я нямаше смъртта, която отново връща човека от царството на времевото в царството на вечността.
Смъртта има балансираща функция по отношение на луциферическото. Луциферическото внася вечността във времевото, а смъртта внася времевото във вечността. Така можем абстрактно да изразим това, обаче в тази абстракция се съдържа значителна доза конкретност.
към текста >>
Смъртта има балансираща функция по
отношение
на луциферическото.
Сега знаем, че същността на луциферическите сили се състои именно в това, че те, собствено, принадлежат на царството на вечността и това, което те трябва да правят в царството на вечността, го внасят във времето. И в това отношение не би ставало никакво балансиране, ако в царството на времевото я нямаше смъртта, която отново връща човека от царството на времевото в царството на вечността.
Смъртта има балансираща функция по отношение на луциферическото.
Луциферическото внася вечността във времевото, а смъртта внася времевото във вечността. Така можем абстрактно да изразим това, обаче в тази абстракция се съдържа значителна доза конкретност.
към текста >>
50.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно
отношение
, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие.
В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>
Тя е била в известно
отношение
така очистена и изразена в понятия и идеи, че е била особено приспособена за човешкото същество.
Знаем, че в прадревните времена учителите на човечеството са били инспирирани, получавали са посвещението си непосредствено от духовния свят. Чрез тях духовните същества са говорели, обръщайки се към света, и ако още в началото на петия период бихме се вгледали в тези прадревни времена от човешкото развитие, бихме могли да видим удивителна прамъдрост.
Тя е била в известно отношение така очистена и изразена в понятия и идеи, че е била особено приспособена за човешкото същество.
Ако в по-ранните времена великите посветени са я съобщавали в по-образна, имагинативна форма, от гърците тя се е постигала в идеите, в понятията, и така тя е била приспособена към възприемането ѝ от хората. Но това, което при гърците е било най-удивителното, е това, което е звучало още във философията на Платон, което е било отглас от прамъдростта, която човечеството, може да се каже, е получило от устата на самите богове. Обаче човечеството е било заплашено от загуба на тази мъдрост.
към текста >>
Сега си представете времето, когато старият свят се е приближавал към своя край и, от друга страна, се е приближавала Мистерията на Голгота, когато по
отношение
на човечеството се е наблюдавало леко преобладаване на ариманическите сили.
Сега си представете времето, когато старият свят се е приближавал към своя край и, от друга страна, се е приближавала Мистерията на Голгота, когато по отношение на човечеството се е наблюдавало леко преобладаване на ариманическите сили.
В този период ариманическите сили са действали особено интензивно. Сега, започвайки от XVI столетие, е станало нещо подобно, някакъв своеобразен ренесанс на ариманическите сили. Но по времето, когато е станала Мистерията на Голгота, ариманическите сили също са действали особено интензивно. Вследствие на това човешкият душевен живот се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите. Пита се: какво би се случило с човечеството, ако описаният сега поток на развитие би продължил да действа в еволюцията на човечеството, ако я нямаше Мистерията на Голгота?
към текста >>
Това е характерна черта на Мистерията на Голгота и нейното
отношение
към човешкото познание.
Какво означава това? Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното. Вече съм изяснявал това с примера за слънчевия мироглед. Това било изгубено от хората. Затова хората трябвало да получат друго възприемане на духовното и от него в същото време да получават впечатления от сетивната действителност.
Това е характерна черта на Мистерията на Голгота и нейното отношение към човешкото познание.
към текста >>
Който не отчита, че в хода на историческото развитие на човечеството за най-важното историческо събитие историята нищо не съобщава, че за това не са се запазили никакви исторически свидетелства, който не отчита това, той не разбира цялото
отношение
на Мистерията на Голгота към съвременното човечество.
Както древният човек се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният човек, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да гледа към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него.
Който не отчита, че в хода на историческото развитие на човечеството за най-важното историческо събитие историята нищо не съобщава, че за това не са се запазили никакви исторически свидетелства, който не отчита това, той не разбира цялото отношение на Мистерията на Голгота към съвременното човечество.
Така по отношение на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства. И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни.
към текста >>
Така по
отношение
на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства.
Както древният човек се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният човек, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да гледа към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него. Който не отчита, че в хода на историческото развитие на човечеството за най-важното историческо събитие историята нищо не съобщава, че за това не са се запазили никакви исторически свидетелства, който не отчита това, той не разбира цялото отношение на Мистерията на Голгота към съвременното човечество.
Така по отношение на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства.
И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни. Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек.
към текста >>
Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по
отношение
Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране.
Виждате, че действието на импулса на Христос в човечеството в течение на столетията християнско развитие е било свързано с различни тайни. И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание.
Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране.
В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа. Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа.
към текста >>
51.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Преди всичко, по
отношение
Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства.
Вчера направих две забележки, извлечени от науката, която може да се нарече наука за инициацията, за които искам да ви напомня, защото трябва да свържем с тях това, което ще кажа по-нататък.
Преди всичко, по отношение Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства.
Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната истинност може да бъде намерен само по свръхсетивен начин. Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин. Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота.
към текста >>
Това, което казах за
отношение
то на човечеството към Мистерията на Голгота, е извлечено от самата наука за инициацията.
Това, което казах за отношението на човечеството към Мистерията на Голгота, е извлечено от самата наука за инициацията.
Ако по такъв начин от свръхсетивното познание могат да бъдат получени някакви сведения, може да възникне въпросът: как трябва да се отнасяме към това, ако с него се сравнят фактите на външния исторически живот? Искам в началото на нашите днешни разглеждания, като особено характерен случай, – преди всичко като въпрос, отговорът на който ще получим чак в края на днешните разглеждания, – да представя един типичен църковен автор от втори век. Със същия успех бих могъл (но тогава цялото разглеждане би трябвало да го проведа в друга форма) да избера Климент Александрийски, Ориген или някой друг църковен автор.
към текста >>
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по
отношение
на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа. Чрез мъчения искат да ги принудят не да кажат истината – единственото, което би имало смисъл; тях искат да ги принудят да излъжат тогава, когато казват истината.
към текста >>
Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по
отношение
на истинската религиозност.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота. Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота. Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух.
Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност.
Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия?
към текста >>
Особено ни поразява тази личност, когато виждаме, как тя се държи по
отношение
на Мистерията на Голгота.
Във всеки случай, това е забележителна личност, която във II век, бидейки римлянин, е противостояла на римляните.
Особено ни поразява тази личност, когато виждаме, как тя се държи по отношение на Мистерията на Голгота.
Думите, които произнася Тертулиан по отношение на Мистерията на Голгота, са следните: Синът Божий е разпнат; не е срамно, защото е позорно. Синът Божий умря; това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. Думите на Тертулиан означават: Prorsus credibile est, quia ineptum est. Това заслужава доверия, това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. И така: Синът Божий умря; това заслужава пълно доверие, защото това е безсмислено.
към текста >>
Думите, които произнася Тертулиан по
отношение
на Мистерията на Голгота, са следните: Синът Божий е разпнат; не е срамно, защото е позорно.
Във всеки случай, това е забележителна личност, която във II век, бидейки римлянин, е противостояла на римляните. Особено ни поразява тази личност, когато виждаме, как тя се държи по отношение на Мистерията на Голгота.
Думите, които произнася Тертулиан по отношение на Мистерията на Голгота, са следните: Синът Божий е разпнат; не е срамно, защото е позорно.
Синът Божий умря; това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. Думите на Тертулиан означават: Prorsus credibile est, quia ineptum est. Това заслужава доверия, това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. И така: Синът Божий умря; това заслужава пълно доверие, защото това е безсмислено. Той е погребан и възкръсна – това е несъмнено, защото е невъзможно.
към текста >>
В рамките на природните явления е невъзможно мъртвият да възкръсне; но Мистерията на Голгота, според мнението на Тертулиан, няма никакво
отношение
към природните явления.
Той е погребан и възкръсна – това е несъмнено, защото е невъзможно.
В рамките на природните явления е невъзможно мъртвият да възкръсне; но Мистерията на Голгота, според мнението на Тертулиан, няма никакво отношение към природните явления.
Ако някъде нещо може да бъде сметнато за природно явление, това не би могло да бъде най-ценното на земята. Най-ценното на земята не трябва да бъде природно явление, т.е. трябва да бъде невъзможно вътре в природните царства. Именно затова Той е бил погребан и възкръснал, и това е несъмнено, защото това е невъзможно.
към текста >>
По
отношение
на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното
отношение
към човешкия живот и човешката наука.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането.
По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука.
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по
отношение
на сетивния свят.
В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези.
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало
отношение
към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики.
И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва.
Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво
отношение
към сетивния свят.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота. Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи.
Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят.
Вследствие на това възникнало нещо доста забележително. Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по
отношение
произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Заблудата по
отношение
на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си.
Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
В такова парадоксално
отношение
към света се намира човекът.
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали. Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления. В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са. Само ако не се доверяваме на природата, която ни представя раждането и смъртта, ние ще стигнем до истината.
В такова парадоксално отношение към света се намира човекът.
към текста >>
Затова събитието, което отново връща човека към истината по
отношение
на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления. За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления.
Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък.
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Обаче може да се окаже, че има нещо неистинно по
отношение
на Христа.
Вие разбирате йезуитския страх пред духовния свят! Вие разбирате доколко страшно е да се подложиш на опасността да бъдеш дезавуиран от някое ъгълче на свръхсетивния свят! Защото някой може да призове Тертулиан за свидетел и да каже: „Виж, любезни ми йезуите, демонът казва, че твоят бог е лъжлив бог, а Тертулиан, когото ти все пак трябва да признаваш за истински отец на църквата, казва, че именно демоните говорят истината за себе си и за Христа, както това е казано също и в Библията“. Накратко, работата става много щекотлива, когато тя се интерпретира от свръхсетивния свят, макар и не съвсем в ортодоксална форма, когато демоните свидетелстват за истината. Защото ако цитираме самия Луцифер, той не би могъл да каже за Христос нищо неистинно!
Обаче може да се окаже, че има нещо неистинно по отношение на Христа.
към текста >>
Това, което наричат разбиране, често не значи много по
отношение
на истината, която се открива от свръхсетивния свят.
Хората често казват: „Аз не разбирам това, за мен то е непонятно“. Но толкова важно ли е, дали хората разбират нещо или аз самия? И какво означава „разбират“? Да разбират означава не нещо друго, а когато се излагат мисли да се представи нещото в такава светлина,която ние от десетилетия намираме удобна за себе си. Това е, което хората наричат „разбиране“!
Това, което наричат разбиране, често не значи много по отношение на истината, която се открива от свръхсетивния свят.
По отношение на свръхсетивните области, ако те непосредствено не са голо учение, а трябва да се влеят във волята, да се влеят в света на действията, има нещо нездраво, когато се пита: „Защо, защо, защо е станало едно или друго? – Или: как следва да се разбира едно или друго? “. В това отношение трябва да се привикне определени неща от свръхсетивния свят да се разглеждат по аналогия – само като аналогия – с признатите факти от природата. Ако излезете оттук и по пътя ви ухапе куче, и никога преди това не ви е хапало, не знам дали ще попитате: „Защо ме ухапа? – Или: как да разбирам това?
към текста >>
По
отношение
на свръхсетивните области, ако те непосредствено не са голо учение, а трябва да се влеят във волята, да се влеят в света на действията, има нещо нездраво, когато се пита: „Защо, защо, защо е станало едно или друго?
Но толкова важно ли е, дали хората разбират нещо или аз самия? И какво означава „разбират“? Да разбират означава не нещо друго, а когато се излагат мисли да се представи нещото в такава светлина,която ние от десетилетия намираме удобна за себе си. Това е, което хората наричат „разбиране“! Това, което наричат разбиране, често не значи много по отношение на истината, която се открива от свръхсетивния свят.
По отношение на свръхсетивните области, ако те непосредствено не са голо учение, а трябва да се влеят във волята, да се влеят в света на действията, има нещо нездраво, когато се пита: „Защо, защо, защо е станало едно или друго?
– Или: как следва да се разбира едно или друго? “. В това отношение трябва да се привикне определени неща от свръхсетивния свят да се разглеждат по аналогия – само като аналогия – с признатите факти от природата. Ако излезете оттук и по пътя ви ухапе куче, и никога преди това не ви е хапало, не знам дали ще попитате: „Защо ме ухапа? – Или: как да разбирам това? В каква мисловна връзка се намира всичко това?
към текста >>
“. В това
отношение
трябва да се привикне определени неща от свръхсетивния свят да се разглеждат по аналогия – само като аналогия – с признатите факти от природата.
Да разбират означава не нещо друго, а когато се излагат мисли да се представи нещото в такава светлина,която ние от десетилетия намираме удобна за себе си. Това е, което хората наричат „разбиране“! Това, което наричат разбиране, често не значи много по отношение на истината, която се открива от свръхсетивния свят. По отношение на свръхсетивните области, ако те непосредствено не са голо учение, а трябва да се влеят във волята, да се влеят в света на действията, има нещо нездраво, когато се пита: „Защо, защо, защо е станало едно или друго? – Или: как следва да се разбира едно или друго?
“. В това отношение трябва да се привикне определени неща от свръхсетивния свят да се разглеждат по аналогия – само като аналогия – с признатите факти от природата.
Ако излезете оттук и по пътя ви ухапе куче, и никога преди това не ви е хапало, не знам дали ще попитате: „Защо ме ухапа? – Или: как да разбирам това? В каква мисловна връзка се намира всичко това? “ За това говорят самите факти. Точно така е нужно да се разказва за определени свръхсетивни неща.
към текста >>
52.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно
отношение
към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота.
Главното е, че епохата на съзнателната душа създава предпоставка за това, съзнателно да се изработва мирогледа, до който в предишните епохи се е достигало безсъзнателно. Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния живот: това е Събитието на Голгота. Често сме подчертавали: Събитието на Голгота така е встъпило в човешкото развитие, че не е можело напълно да бъде осъзнато в неговото значение от човешките души, а към пълното му осъзнаване би могло да се стигне само постепенно. Също често сме подчертавали, че винаги под действието на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите. Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота.
Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота.
Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души.
към текста >>
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по
отношение
на това, което я е предшествало.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по
отношение
на съвременното знание за природата.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата.
Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата. Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти. Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността. Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия.
към текста >>
Но ако наистина се направи преглед на представите по
отношение
на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата.
Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти.
Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността. Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Тази ситуация се е създала, защото благодарение на констелацията, която се е създала в земното развитие, се е установило определено
отношение
между вроденото човешко развитие и двата странични потока, ариманическия и луциферическия.
И така, можем да попитаме: какво доведе до тази ситуация?
Тази ситуация се е създала, защото благодарение на констелацията, която се е създала в земното развитие, се е установило определено отношение между вроденото човешко развитие и двата странични потока, ариманическия и луциферическия.
По различни начини съм посочвал нормалното развитие, а също и двата странични потока: луциферическият, който се е влял в земния живот в лемурийския период, и ариманическият, който се е влял в атлантския период. В човешкото развитие действат тези три потока, и това, което произхожда в човешкото развитие, се намира под влиянието на тези три потока.
към текста >>
В тази година, когато се сливат всичките три потока, се случва възлов момент в човешкото развитие, който е скрит зад външни объркани
отношения
така, че отчетливо не е видно какво става, а се виждат само обърканите
отношения
.
Всичко това, което се съдържа в тези потоци, действа така, че в цялото човешко развитие в определена година да настъпи важен възлов момент.
В тази година, когато се сливат всичките три потока, се случва възлов момент в човешкото развитие, който е скрит зад външни объркани отношения така, че отчетливо не е видно какво става, а се виждат само обърканите отношения.
Този важен възлов момент се пада в 666 г. след Мистерията на Голгота. Тогава, в 666 г. сл. Р.Х. е трябвало и е могло да стане нещо, но не е станало.
към текста >>
И това, което днес ви говорих по
отношение
на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно.
И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666.
Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме. Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“. По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“. Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
Защото ако действително трябва да навлезем в епохата на съзнателната душа, ще се открият много истини по
отношение
на човешкото развитие.
Всичко това е основано на страха, който се изпитва при навлизането в съзнателната душа.
Защото ако действително трябва да навлезем в епохата на съзнателната душа, ще се открият много истини по отношение на човешкото развитие.
Затова днес в най-важните въпроси се проявява толкова глупост, че хората изпитват страх, защото всички трябва да говорят съзнателно, но не искат да говорят съзнателно. Но за това ще поговорим утре.
към текста >>
53.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по
отношение
на самия себе си и своята връзка със света.
Аз казах: развитието на човечеството се движи по път, който му е предопределен от мировото ръководство, от което изобщо е произлязло човечеството. Ако се проследи в детайли човешкото развитие, може да се види, какво положение заема душата във всяка епоха, в която тя се ражда. Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV век и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие. В тази епоха човек трябва да развие така наречената съзнателна душа. Всички обстоятелства на тази епоха, в края на краищата, сочат към цел, която може да се обозначи като изграждане на съзнателната душа.
Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света.
Задача на човечеството в тази епоха е, съзнателно да намери своето място в света и благодарение на това да се достигне нещо, за което в предишните епохи та чак до ден днешен толкова много се е фантазирало, но което никога не се е разбирало правилно, да се достигне то чрез самовъзпитание на това, което може да бъде наречено свободна човешка личност и действителен, базиран на самовъзпитанието контрол на волята. Изразявайки се популярно, може да се каже, че такъв път на развитие е бил установен от тези божествени същества, с които човек е бил свързан от самото начало, които го водят от степен на степен, но които от две страни препятстват в това силите, които сме свикнали да наричаме ариманически и луциферически.
към текста >>
Именно защото хората практикуват само сетивната и разсъдъчна наука и никога не се питат, какво би могло да стане, те не могат да дадат истинска, действителна оценка на събитията, затова и не могат също да стигнат до правилен възглед по
отношение
на истинската оценка на събитията.
Казах също: да си представим хипотетично, че ако Събитието на Голгота не беше станало и нямаше никакъв Христос, който да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество, какво би станало тогава? Невъзможно е да се разбере историята, ако се забелязва само това, което е станало; защото никога няма да стигнем до истинската, правилна оценка на събитията, ако разглеждаме само това, което е станало. Например, днес с нас се е случило нещо, което ни е попречило да предприемем нещо, което бихме предприели, ако това събитие не беше станало, ако нещо би ни попречило да отидем на мястото, където е станала железопътна катастрофа, която би могла да стане причина за нашата смърт; тогава не може да се каже, че правилно сме оценили това събитие, ако просто сме го описали. Защото събитието, ако го разглеждаме само̀ по себе си, може да бъде съвсем незначително и то само ни е предпазило да бъдем на мястото, където на другия ден бихме срещнали смъртта; ако разглеждаме само събитието, което е станало днес, нищо няма да разберем.
Именно защото хората практикуват само сетивната и разсъдъчна наука и никога не се питат, какво би могло да стане, те не могат да дадат истинска, действителна оценка на събитията, затова и не могат също да стигнат до правилен възглед по отношение на истинската оценка на събитията.
към текста >>
Този съвременен естественонаучен начин на мислене, както го характеризирах вчера, съвсем не се е развил по права линия от християнството; не, съвременният естественонаучен начин на мислене, така да се каже, в действителност няма никакво
отношение
към християнството.
Може да се появи въпросът: вследствие на какво, собствено, съвременното естествознание и този своеобразен естественонаучен начин на мислене се се развили така? Това, което сега ще кажа, добросъвестните историци също не го отричат.
Този съвременен естественонаучен начин на мислене, както го характеризирах вчера, съвсем не се е развил по права линия от християнството; не, съвременният естественонаучен начин на мислене, така да се каже, в действителност няма никакво отношение към християнството.
Може стъпка по стъпка, десетилетие след десетилетие да се проследи, как, макар и неявно, гностическата мъдрост на Гондишапур е прониквала през Южна Европа, Испания, Франция, Англия, разпространявала се е по целия континент именно по косвен път чрез манастирите; може да се проследи, как свръхсетивното се изгонвало и оставало само сетивното, така да се каже, укрепвала е тенденцията; от тази приглушена гностическа мъдрост на Гондишапур постепенно се образувало западното естественонаучно мислене.
към текста >>
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по
отношение
на арабските философи.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи.
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по
отношение
на призрачните закони на природата.
В момента, когато се осъзнае, напълно се осъзнае, че това познание за природата е само неин призрак, се чувства стимул да се проникне в действителността, стояща зад този призрак. Тогава стремежът е да се постигне действителната природа. Естественонаучният ни мироглед може да се характеризира също и от друга страна. Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността.
Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по отношение на призрачните закони на природата.
Защо прави това? Защото в дълбините на душата съществува вече споменатия от нас таен страх; само че човек нищо не знае за този страх, защото този страх е несъзнателен. Бих могъл да го нарека малодушие.
към текста >>
Този образ ни заслепява по
отношение
на реалността, защото ако се продължат изследванията по този път, по който е намерен този образ, ще стигнем до Луцифер.
Наистина не беше произволен акт, да се поставят в нашата скулптурна група отгоре Христос заедно с Ариман и Луцифер, а тази група е съставена във връзка с дълбоките жизнени въпроси на нашата съвременна епоха и сочи към това, че човечеството трябва да се запознае с нещата, за които тук става дума. Познанието ни за природата е призрачно и ще си остане призрачно, докато не съберем кураж да търсим духовното; но тогава ще се сблъскаме с Ариман. Познанието ни за душата също не ни дава истинското знание за душата, а само образ на душата. По принцип, това, което днес се изучава като психология в академиите и университетите, дава само образ на душата.
Този образ ни заслепява по отношение на реалността, защото ако се продължат изследванията по този път, по който е намерен този образ, ще стигнем до Луцифер.
Това е най-близкото до нас духовно, което можем да намерим.
към текста >>
Мисля, следователно ме няма, – по
отношение
на тази дълбока истина в периода от Августин до Декарт философията е разпространявала дълбок мрак.
Истината е, че днес говори това, което е било в духовния свят. Ние не сме вечни защото съществуваме, а защото и днес сме същите, които сме били в действителността преди раждането или зачатието, и което встъпва в настоящето. Вследствие на това, че сме въвлечени в телесно съществувание, в периода на нашия земен живот ние сме станали привиден образ на нашето собствено същество.
Мисля, следователно ме няма, – по отношение на тази дълбока истина в периода от Августин до Декарт философията е разпространявала дълбок мрак.
И този мрак скрива дълбоката истина относно раждането и смъртта. Защото се задава въпросът: къде е началото на душата? При раждането. Къде е краят ѝ? В смъртта.
към текста >>
Вследствие на това, че невярно разглеждаме
отношение
то на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, човек има също лъжлив възглед върху целия ход на своя живот.
Второто – това е знание, което се отнася за хода на самия наш живот.
Вследствие на това, че невярно разглеждаме отношението на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, човек има също лъжлив възглед върху целия ход на своя живот.
Защото той си го представя примерно така, както преди няколко дена го описах в образа на „отец Рейн“. Можете да си спомните, как употребих образа на отец Рейн. Някой стои на моста в Базел, гледа надолу и казва: тук виждам стария Рейн. Тогава аз го питам: какво разбираш ти под стария Рейн? Течащата вода, която виждаш там долу, разбира се не е стара, защото след час тя ще бъде вече далеч оттук и след няколко дни тя вече ще се влее в морето; тя вероятно не е стара.
към текста >>
В субстанциално
отношение
това е нищо, от субстанциалното нищо не остава когато употребявате израза отец Рейн.
Някой стои на моста в Базел, гледа надолу и казва: тук виждам стария Рейн. Тогава аз го питам: какво разбираш ти под стария Рейн? Течащата вода, която виждаш там долу, разбира се не е стара, защото след час тя ще бъде вече далеч оттук и след няколко дни тя вече ще се влее в морето; тя вероятно не е стара. И това, за което говориш, струва ми се не е просто руслото на реката, прокарала си път в земята от Швейцарските планини до Северно море. И така, какво е това отец Рейн, стария Рейн, за който често се говори?
В субстанциално отношение това е нищо, от субстанциалното нищо не остава когато употребявате израза отец Рейн.
Не остава нищо субстанциално също и когато разглеждате собствената си телесност. Тази собствена телесност е непрекъснат поток: разрушаване, обновление на телесните течности, разрушаване, обновление на телесните течности. Тук не остава нищо, освен формата, която е продукт на духа. В тази форма отново и отново се излива това, което изглежда като субстанция, влива се, разрушава се, както водата в отец Рейн.
към текста >>
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по
отношение
на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност. Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести!
към текста >>
Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по
отношение
на външно невидимото.
Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството. Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства.
Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
54.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно
отношение
се е подготвяло исторически.
Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно отношение се е подготвяло исторически.
Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по отношение на тези неща. Можем да кажем, че 333 г.сл.Р.Х. представлява някакъв вид равновесно състояние (виж рис.15), което отчетливо изпъква в хода на историческото развитие, но на което малко се обръща внимание във външната история по простата причина, че около него, бих казал, се въртят събитията, а центърът на въртене и при механичното движение, като такъв не принадлежи на движещата се система. Вземете везната: вие виждате движението на блюдата на везната на рамото ѝ; обаче самият център на въртене, представляващ нещо идеално, остава невидим. От самосебе си се разбира, че той е най-важният елемент; и той трябва да има надеждна опора.
към текста >>
Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по
отношение
на тези неща.
Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно отношение се е подготвяло исторически.
Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по отношение на тези неща.
Можем да кажем, че 333 г.сл.Р.Х. представлява някакъв вид равновесно състояние (виж рис.15), което отчетливо изпъква в хода на историческото развитие, но на което малко се обръща внимание във външната история по простата причина, че около него, бих казал, се въртят събитията, а центърът на въртене и при механичното движение, като такъв не принадлежи на движещата се система. Вземете везната: вие виждате движението на блюдата на везната на рамото ѝ; обаче самият център на въртене, представляващ нещо идеално, остава невидим. От самосебе си се разбира, че той е най-важният елемент; и той трябва да има надеждна опора.
към текста >>
Философските школи в Атина са били в известно
отношение
вече свързани с християнството.
След като така разгледахме всички тези събития, можем да попитаме: какво би станало в човешкото развитие, ако я нямаше Мистерията на Голгота? Защото основаването на Академията Гондишапур и всичко, произлязло от нея, е станало независимо от Мистерията на Голгота.
Философските школи в Атина са били в известно отношение вече свързани с християнството.
Обаче Юстиниан ги закрил в 529 г.. Чисто гръцката мъдрост се разпространила през Сирия в Гондишапур и новоперсийските области. Всичко останало, свързано с това, ако не е било потиснато, и това, което би трябвало да произлиза от Гондишапур, трябва да се смята извън християнството, без всякаква връзка с Мистерията на Голгота. В действителност, започвайки от нулевата година на нашето летоброене, не е ставало нищо без връзка с импулса на Мистерията на Голгота, но са били замислени да се осъществят много неща.
към текста >>
И когато хората казват така, на тях им отговарят: именно това намирам за прекрасно в съвременното масонство, че по
отношения
на тези символи всеки може да мисли, каквото си иска.
Стремили са се да изолират хората от разбирането на тези култове, за да не попитат: какво означава това, което ни се дава в тези култове? Такава тенденция се е запазила в много области и до наши дни. Днес има даже масони, които говорят доста любопитни неща. Например, тези масони казват: широко разпространение има символиката. Тя съдържа много неща, но днешните масони съвсем не се интересуват какво означават тези символи.
И когато хората казват така, на тях им отговарят: именно това намирам за прекрасно в съвременното масонство, че по отношения на тези символи всеки може да мисли, каквото си иска.
Такъв човек в по-голямата си част мисли това, което може да си мисли в своята ограниченост, но това е много далеч от дълбокото значение на символа, което ни въвежда в характера и душата на хората.
към текста >>
Днес трябва да се изработи правилно
отношение
към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка.
към текста >>
Трябва да имаме правилно
отношение
, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота.
В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години.
към текста >>
Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични
отношения
с Него.
И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството. Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век. Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло.
Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него.
Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески
отношения
.
По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма.
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения.
Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид. Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>
Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи
отношения
с Мистерията на Голгота.
В епохата на съзнателната душа човек много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява човека и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на човека, а също във всичко това, с което Божеството изпитва човека. Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа.
Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота.
В резултат тази естествена наука е станала чисто ариманическа, съответстваща на всички ариманически нужди на човечеството, съответстваща на настроението, което иска да се ориентира само към външното в света. Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл. Тези думи е нужно да се възприемат сериозно. Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството.
към текста >>
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно
отношение
.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение.
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му. Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира. Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по
отношение
на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение.
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира. Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво
отношения
към Импулса на Христос.
Доколкото преживяваме момент от времето, когато отново трябва да придобием Христос, да намерим Христос на по-висока степен, трябва да се усили също и противодействието на Христос. Противодействието на Христос е съществувало и преди. Знаем, че това, което е искала да даде Академията Гондишапур, изобщо не е приемало християнството.
Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос.
По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос. Гоненията на християните, епохата на Нерон[viii], преследванията на християни от Диоклециан, всичко това, което е станало, също и отричането на Аполоний Тиански, всичко това е станало, защото Рим активно се е съпротивлявал на християнството. Очаквало се е то да бъде съвсем изкоренено, но това не станало. Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
към текста >>
Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по
отношение
на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по
отношение
на ставащото.
Лесно може да възникне объркване и неразбиране. Объркване и неразбиране могат да възникнат поради това, че днес в душите, в подсъзнанието действително живее стремежът към сакраментални усещания. Цялото човечество днес също се стреми към висшата степен на сакраменталните усещания. От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този стремеж на човечеството.
Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по отношение на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по отношение на ставащото.
Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен човек“? Често е нужно повече време, а за много неща е необходимо да се действа при правилните условия. Не следва винаги тутакси да се действа по една и съща рецепта, а трябва да имаме ясното съзнание да наблюдаваме нещата и ако от нас се изисква нещо да изпълним на нашето място, да знаем какво правим. Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие. Но това е трудно.
към текста >>
55.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Но бих искал да кажа, че цялото
отношение
на Гьоте към тези неща произтича от гореизложеното.
Сега с право може да се отбележи, че ако по времето на Гьоте страданията на Исус Христос не са могли да се представят по такъв външен начин, в днешно време това вече не важи. От онези времена сме преминали през много други етапи на развитие.
Но бих искал да кажа, че цялото отношение на Гьоте към тези неща произтича от гореизложеното.
Гьоте много ясно показва, че иска да внесе Христовия импулс в глъбините на душата си, че не иска да го отъждестви с народностния импулс, с външните му проявления на физическия план. Той иска да потърси непосредствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс. Това е от голямо значение не само за разбирането на Гьоте, но и на гьотеанството. Защото, както ви казах през изминалите дни, Гьоте и цялото гьотеанство са изолирани от външната култура. Това не може да се каже за развиващата се еволюция, когато се взима пред вид интимният религиозен напредък на цивилизованото човечество.
към текста >>
Така че по
отношение
на римския католицизъм може да се каже, че в основите му лежи вярването, че Синът е вечен и единосъщен с Отца.
Днес слабо ни интересува догматическата разлика между арианите и последователите на Атанасий. Тя обаче е изиграла една определена роля, която трябва да се изясни. Изхождайки от определен мироглед, Арий се е изправил най-вече срещу Атанасий в Aлександрия. А Атанасий е поддържал възгледа, че Христос е бог като Бог-Отец, че всъщност има и Бог-Отец, с когото същността и природата на Христос е напълно идентична от вечни времена. Това виждане впоследствие се е прехвърлило в римския католицизъм, тъй като той и днес се придържа към вярването на Атанасий.
Така че по отношение на римския католицизъм може да се каже, че в основите му лежи вярването, че Синът е вечен и единосъщен с Отца.
към текста >>
В първите векове от развитието на християнството обаче, това не е било просто догматическо различие, защото арианското християнство е било изцяло построено върху основите, които сега ви изложих – на
отношение
то на Сина към Отца – това арианско християнство инстинктивно се е приемало за нещо естествено от хората, които споменах – готските, лангобардските и всички народи, които отначало наследиха римското господство след и по време на залеза на Римската Империя.
Да, колкото и странно да звучи, това изглежда само като една догматическа разлика. Това е една догматическа разлика само за днешния човек.
В първите векове от развитието на християнството обаче, това не е било просто догматическо различие, защото арианското християнство е било изцяло построено върху основите, които сега ви изложих – на отношението на Сина към Отца – това арианско християнство инстинктивно се е приемало за нещо естествено от хората, които споменах – готските, лангобардските и всички народи, които отначало наследиха римското господство след и по време на залеза на Римската Империя.
Те инстинктивно бяха ариани. Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни.
към текста >>
Първо: Какво всъщност представлява този арианизъм по
отношение
на вероизповеданието на Атанасий?
Тогава трябва да се зададе въпроса, по-точно два въпроса.
Първо: Какво всъщност представлява този арианизъм по отношение на вероизповеданието на Атанасий?
А вторият въпрос е: Защо този арианизъм е изчезнал от европейското развитие, или най-малкото от външно видимите исторически симптоми? – Това е едно изключително интересно развитие. По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното възприятие, свързвайки го с духовно-Божественото. Може да се каже: в арианството живее в малко по-абстрактна форма същият импулс – но само като импулс, не като тайнство и не като култ – който живее в руския Христов импулс. Това проявление на Христовия импулс е трябвало да бъде отстранено, защото не е било предназначено за народите на Европа.
към текста >>
– Те бяха разнородни в много
отношения
, но имаха и една определена обща черта.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите?
– Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта.
Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека. Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени.
към текста >>
Тя в определено
отношение
беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се чувстваха равни, за хора, които не правеха аристократични различия. В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно действие на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата.
Тя в определено отношение беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
към текста >>
Тази Римска Империя в определено
отношение
прилича на това, което възникна от организацията на кралствата (разликите в нея произлизат само от различното географско положение на нейните територии и на различните условия, определящи социалната организация).
Сега към това се прибави и трето. То дойде от юг, от Римската Империя. Тя вече по-рано беше заразена с това, което може да се нарече държавнически елемент.Римската Империя не беше държава, тя беше империя, но човек днес би я разбрал по-добре, ако каже „държавно образувание“.
Тази Римска Империя в определено отношение прилича на това, което възникна от организацията на кралствата (разликите в нея произлизат само от различното географско положение на нейните територии и на различните условия, определящи социалната организация).
Тя се беше развила от република в императорска организация, но в същото време Империята приличаше на това, което израсна, приемайки германска окраска, от келтските кралства.
към текста >>
Забележително е, че по
отношение
на човешките представи, по
отношение
на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството.
Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното.
Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството.
Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство. И без съмнение великото дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му.
към текста >>
Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по
отношение
формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство.
Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното. Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството.
Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство.
И без съмнение великото дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му.
към текста >>
От това се разви едно друго
отношение
към Христос.
На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот.
От това се разви едно друго отношение към Христос.
към текста >>
Поради етнографските и етническите си
отношения
Средна Европа не е в състояние да възприеме това по такъв начин, там то трябва да стане по изкуствен начин.
Поради етнографските и етническите си отношения Средна Европа не е в състояние да възприеме това по такъв начин, там то трябва да стане по изкуствен начин.
Там става така, че течението на Граала към Европа действа като едно изкривяващо се завихряне (виж рисунката, червеното долу). То се излъчва навсякъде към Европа, но трябва да е тъкмо течение на Граала, за да не е народностно ограничено. В това настроение на Граала, дори само и от низшите нива на съзнанието си, живя Гьоте.Ако потърсите това настроение на Граала ще го намерите навсякъде. В известно отношение той не е изолиран там; той се присъединява към предхождащото го. Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма отношение.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски човек.
към текста >>
В известно
отношение
той не е изолиран там; той се присъединява към предхождащото го.
Поради етнографските и етническите си отношения Средна Европа не е в състояние да възприеме това по такъв начин, там то трябва да стане по изкуствен начин. Там става така, че течението на Граала към Европа действа като едно изкривяващо се завихряне (виж рисунката, червеното долу). То се излъчва навсякъде към Европа, но трябва да е тъкмо течение на Граала, за да не е народностно ограничено. В това настроение на Граала, дори само и от низшите нива на съзнанието си, живя Гьоте.Ако потърсите това настроение на Граала ще го намерите навсякъде.
В известно отношение той не е изолиран там; той се присъединява към предхождащото го.
Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма отношение.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски човек. Това, което го води към различаването на три равнища – равнището на народностната религия, равнището на религията на мъдреците, която бива разкрита на единици във втората сграда, най-съкровената религия, която говори на душата само интимно в третата сграда и съдържа мистериите на смъртта и възкресението – това, което го кара по такъв начин да повдигне, не да принизи по йезуитски, а да повдигне религиозното начало, действащо в духовния свят в духовните висини: това е настроението на Граала. И това настроение, колкото и парадоксално да звучи това особено днес, се намира в русизма, то го е проникнало. И на това, намиращо се в русизма непобедимо настроение на Граала, почива и онова бъдеще на руското начало за шестата следатлантска епоха, за което така често съм говорил.
към текста >>
Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма
отношение
.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски човек.
Поради етнографските и етническите си отношения Средна Европа не е в състояние да възприеме това по такъв начин, там то трябва да стане по изкуствен начин. Там става така, че течението на Граала към Европа действа като едно изкривяващо се завихряне (виж рисунката, червеното долу). То се излъчва навсякъде към Европа, но трябва да е тъкмо течение на Граала, за да не е народностно ограничено. В това настроение на Граала, дори само и от низшите нива на съзнанието си, живя Гьоте.Ако потърсите това настроение на Граала ще го намерите навсякъде. В известно отношение той не е изолиран там; той се присъединява към предхождащото го.
Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма отношение.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски човек.
Това, което го води към различаването на три равнища – равнището на народностната религия, равнището на религията на мъдреците, която бива разкрита на единици във втората сграда, най-съкровената религия, която говори на душата само интимно в третата сграда и съдържа мистериите на смъртта и възкресението – това, което го кара по такъв начин да повдигне, не да принизи по йезуитски, а да повдигне религиозното начало, действащо в духовния свят в духовните висини: това е настроението на Граала. И това настроение, колкото и парадоксално да звучи това особено днес, се намира в русизма, то го е проникнало. И на това, намиращо се в русизма непобедимо настроение на Граала, почива и онова бъдеще на руското начало за шестата следатлантска епоха, за което така често съм говорил.
към текста >>
Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по
отношение
на всички религиозни неща.
Братството ще трябва тепърва да се разбере. Но това е и всичко, което трябва да се осъществи на физическото поле: на мястото на днешните държави да се появят организации по цялата земя, които са пропити с братство. Обратно на това, от всяка външна организация, от всяка държавна и държаво-подобна организация, трябва да се изкара всичко църковно и всичко религиозно. Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите.
Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща.
Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого. Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост. Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
към текста >>
Когато през седемдесетте години старият католицизъм1 се разбунтува след въвеждането на догмата за непогрешимостта, този връх на папския монархизъм, му се създадоха трудности, и днес все още му се създават, докато той можеше да си позволи добри неща точно по
отношение
на това разбунтуване срещу папския монархизъм.
Хората трябва да са толкова равни пред познанието, колкото и в поговорката за равенство пред смъртта, тъй като в бъдеще то води до свръхсетивния свят, така както и смъртта.Колкото малко може да се монополизира и патентова смъртта, тъй малко може да се монополизира и патентова в действителност познанието. И ако все пак човек го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните. И казаното тук отново не е насочено лично срещу някого, то се отнася до това, което е от значение за нашето време: социалното формиране на времето. Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията. Папството съвсем решително върви против еволюцията.
Когато през седемдесетте години старият католицизъм1 се разбунтува след въвеждането на догмата за непогрешимостта, този връх на папския монархизъм, му се създадоха трудности, и днес все още му се създават, докато той можеше да си позволи добри неща точно по отношение на това разбунтуване срещу папския монархизъм.
към текста >>
И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по
отношение
на гьотеанството.
И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството.
Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън. Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети.
към текста >>
56.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Днес по
отношение
на тях няма да бъдат казани радикално нови неща, обаче ще трябва да припомним: Ако ние поискаме да очертаем една новогодишна перспектива пред душата си и поискаме правилно да се ориентираме в тази новогодишна перспектива, тогава тя до голяма степен ще се изправи пред нас като един разтърсващ образ.
Най-напред погледът трябва да бъде насочен към, бих казал, по-повърхностните пластове на събитията. Тогава може да бъде описана една или друга подробност и тези описания няма да са лишени от правдоподобност. Това е нещо, което винаги трябва да бъде вземано под внимание, когато човек се отдава на сериозни духовно-научни изследвания. Такива духовно-научни изследванията не претендират, че всички останали са погрешни. Обаче в нашето съвремие те подчертават, че не бива да оставаме в повърхностните пластове на световните събития и че е необходимо да се потопим по-дълбоко в техните истински причини.
Днес по отношение на тях няма да бъдат казани радикално нови неща, обаче ще трябва да припомним: Ако ние поискаме да очертаем една новогодишна перспектива пред душата си и поискаме правилно да се ориентираме в тази новогодишна перспектива, тогава тя до голяма степен ще се изправи пред нас като един разтърсващ образ.
към текста >>
Всеки човек влиза в някакви
отношения
с хората около себе си.
Впрочем нека имаме предвид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин. Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука.
Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си.
И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини. Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела.
към текста >>
Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по
отношение
на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по
отношение
на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре.
Сега тук има един много съществен факт. Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед. И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау. Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника. Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност.
Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре.
Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”. И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството. И така, той се оказа един от онези тридесет или четиридесет души, от които – външно погледнато – зависеше катастрофата, един човек, който заемаше своя пост и просто настръхваше срещу каквото и да е признаване на духовния свят. Обаче днес ние вече се намираме в една епоха, когато хората, заемащи високи постове, неизбежно ще причиняват нещастия на човечеството, ако те настръхват срещу духовния свят и не искат да признаят намесата на духовните същества в човешкия живот.
към текста >>
57.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
За правилното
отношение
към човешкия елемент в света.
За правилното отношение към човешкия елемент в света.
Как може да се развие по-дълбоко разбиране в душите ни за връзката на човешкия елемент с природата и космоса. Как да търсим истинската сила на духа.
към текста >>
Политическата държава като пълна противоположност на
отношения
та между душите в духовния свят.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
58.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
За правилното
отношение
към човешкия елемент в света.
За правилното отношение към човешкия елемент в света.
Как може да се развие по-дълбоко разбиране в душите ни за връзката на човешкия елемент с природата и космоса. Как да търсим истинската сила на духа.
към текста >>
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по
отношение
на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи!
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи!
Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
Това изживяване може напълно да проникне душата; то е в състояние — стига да вдъхнови целия ни вътрешен живот — да ни помогне с правилното настроение да подобрим
отношения
та си с останалите човешки същества.
Можем да разширим и да задълбочим това изживяване в много други направления. От това изживяване с помощта на Духовната наука сме доведени до истинското оценяване на човешката стойност — до висока оценка на човешкото достойнство в контекста на света.
Това изживяване може напълно да проникне душата; то е в състояние — стига да вдъхнови целия ни вътрешен живот — да ни помогне с правилното настроение да подобрим отношенията си с останалите човешки същества.
към текста >>
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по
отношение
на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
Как изцяло липсва в модерния мироглед онова възвишено чувство за човешкото достойнство, което ни позволява — след като го придобием от Духовната наука — да имаме правилни
отношения
, когато ние, като човешки същества, се срещем с други човешки същества!
Нека помислим отново: Доколко можем да разберем човечеството в този земен живот, ако използваме само сетивата си? Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за човека, трябва да се запознаем не само с еволюцията на Земята, но и с еволюциите на [предишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн?
Как изцяло липсва в модерния мироглед онова възвишено чувство за човешкото достойнство, което ни позволява — след като го придобием от Духовната наука — да имаме правилни отношения, когато ние, като човешки същества, се срещем с други човешки същества!
към текста >>
По
отношение
на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по
отношение
конкретно на християнството, се намираме в повратна точка.
По отношение на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по отношение конкретно на християнството, се намираме в повратна точка.
Определено много хора, които имат активна социална дейност, изразиха готовност да приемат християнството — но само толкова християнство, колкото беше необходимо да им напомня за личните социални идеали. Но този най-важен измежду всички импулси, който сам по себе си осмисля и дава цел на земното съществуване, не е редно да се разглежда по този начин.
към текста >>
Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни
отношения
се ръководим от Духовната наука.
Скъпи приятели, задълбочете мислите си в тези думи. В тях се съдържат много важни неща. Те посочват онова, което ще е необходимо от нашето време занапред и което трябва да раздвижи най-съществените естествени стремежи в дълбините на човешкото същество. Можем да култивираме тези стремежи в различни области на душата.
Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука.
Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с еволюцията на човечеството и използваха хората за постигане на определени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес. Така трябваше да бъде.
към текста >>
59.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
За всеки, който търси по-дълбоко разбиране, предлагам да запомни един факт — факт, който довежда всеки вид човешки братства в
отношение
към централното събитие на земната еволюция: Мистерията на Голгота.
За всеки, който търси по-дълбоко разбиране, предлагам да запомни един факт — факт, който довежда всеки вид човешки братства в отношение към централното събитие на земната еволюция: Мистерията на Голгота.
Причината е, че от Мистерията на Голгота насам всичко, засягащо човешките братства, принадлежи в известен смисъл към Христовия импулс.
към текста >>
От Мистерията на Голгота насам, следователно, Христовото събитие е в пряко
отношение
(ще се върнем на това по-нататък) с разгръщането на човешки братства, където и да било.
Това е същественото — Христовият импулс не принадлежи на отделните хора, а на обществата [братствата] от хора. Истината е такава, че според възгледа на самия Христос е голяма грешка да се вярва, че отделният индивид може да установи пряка връзка с Христос. Същественото тук е, че Христос живя и умря, и после възкръсна от мъртвите заради цялото човечество.
От Мистерията на Голгота насам, следователно, Христовото събитие е в пряко отношение (ще се върнем на това по-нататък) с разгръщането на човешки братства, където и да било.
И съответно, ако наистина разбираме света, земният духовен живот, извиращ от най-индивидуалния източник и според личните особености и таланти, ни води към Христовото събитие.
към текста >>
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо
отношение
спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл
отношение
към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят.
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят.
Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение. Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>
Например какво можем да вземем за основополагащ светски [земен] тип правни
отношения
?
Например какво можем да вземем за основополагащ светски [земен] тип правни отношения?
Това е правото на лична собственост, на имущество. Ако аз притежавам парцел земя, правото ми на изключителни права за владение на земята ми се дават изцяло по политически път. Това е правото, което ми позволява да не разрешавам на всички други да използват земята, да я застрояват и т.н. Същото се отнася и с всичко, което е свързано с общественото право. Сборът от всички закони на общественото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия живот в най-строг смисъл.
към текста >>
Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните
отношения
, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот.
Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“? Може би знаете, скъпи приятели, че хората доста са размишлявали по този въпрос, без да стигнат доникъде. Значението може да се намери само с помощта на духовно изследване.
Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот.
Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
В никоя друга област, освен тази на икономическия живот, не могат толкова лесно да възникнат братски
отношения
между хората.
Чрез икономическия живот ние сме поставени в центъра на човешките взаимоотношения. И понеже личните интереси се подхранват — точно в тази област на човешките взаимоотношения можем да развием интереси, които в истинския смисъл на думата водят до братството.
В никоя друга област, освен тази на икономическия живот, не могат толкова лесно да възникнат братски отношения между хората.
към текста >>
Там разглеждаме
отношения
та на един човек с друг човек.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона.
Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек.
Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания. В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>
В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните
отношения
.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона. Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата.
В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения.
Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания. В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>
Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските
отношения
— се натъкваме на лични претенции, лични желания.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона. Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения.
Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания.
В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>
И всъщност в съвременния живот, поне в някои
отношения
, [това израждане] доведе до ужасната катастрофа през последните четири години[2].
За онези от вас, които с помощта на Духовната наука са разбрали мястото на човека в космоса, има и по-дълбоки причини да разбират защо социалният организъм трябва да има троична структура; и защо, ако всичко е централизирано, ако всичко е натрупано хаотично в един неуреден социален живот, тогава човекът непременно ще започне да се изражда.
И всъщност в съвременния живот, поне в някои отношения, [това израждане] доведе до ужасната катастрофа през последните четири години[2].
към текста >>
Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по
отношение
на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят?
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя. То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим.
Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят?
Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>
60.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Политическата държава като пълна противоположност на
отношения
та между душите в духовния свят.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните
отношения
.
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения.
В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро преди смъртта си към група студенти в Базел. Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни.
към текста >>
Що за основа е тази — особено по
отношение
на социалния живот?
Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата. През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност.
Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот?
към текста >>
Известно ви е, че когато говорим за този живот в свръхсетивния, духовния свят, трябва да сме наясно за
отношения
та, които преобладават между отделните души.
В предходните две лекции говорих за тази основа, а днес ще добавя нещо повече. Знаете от моите книги какви описания съм дал за духовния свят — светът, в който човек живее между смъртта и следващото раждане.
Известно ви е, че когато говорим за този живот в свръхсетивния, духовния свят, трябва да сме наясно за отношенията, които преобладават между отделните души.
Понеже там човешкото същество е свободно от неговото тяло, то не е подвластно на физичните закони в света, в който живеем между раждането и смъртта. Така че говорим за силата или силите, които действат от една душа към друга. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как в тази връзка можем да опишем силите на симпатия и антипатия, които действат между отделните души в онзи свят.
към текста >>
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в
отношения
едни с други.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни
отношения
.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот. И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона.
Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>
Здрави
отношения
ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа.
Здрави отношения ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа.
Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава. А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд. Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя. Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа.
към текста >>
61.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено
отношение
с нашия човешки свят.
Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите. Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества.
Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят.
Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
към текста >>
Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно
отношение
между мечтателство и сухото еснафство.
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото.
Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
Можем да разгледаме луциферическите същества по
отношение
на това, което те имат като интереси в космическото съществуване.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества.
Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване.
И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека. Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
към текста >>
И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по
отношение
на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване.
И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека.
Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
към текста >>
Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по
отношение
на божествените Същества.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване. И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека.
Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества.
Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
към текста >>
Когато обгърнете с поглед цялото това положение, тогава ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в
отношение
с троичността.
Когато обгърнете с поглед цялото това положение, тогава ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в отношение с троичността.
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете. Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека.
към текста >>
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по
отношение
на това значение на числото три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по
отношение
на това свещено число три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три.
И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента.
към текста >>
Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено
отношение
от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това.
Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история.
Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това.
Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество. Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест. Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух. И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
към текста >>
То трябва да предприеме преоценки по
отношение
на много неща.
Обаче от моята книжка "Гьотевиия способ" мо жете да видите, че това не ме е заслепило относно погрешната характеристика, която живее във фигурата на Гьотевия "Мефистофел" би било еснафско да се каже, че Гьотевият Мефистофел е нещо погрешно, следователно дайте да го изхвърлим. Тогава бихме постъпили като някои съдии на еретиците. Ние не трябва да изпадаме в това положение като модерни хора. Но също не трябва да се задоволяваме по един удобен начин с онова, което е преминало в плътта и кръвта от по-новия духовен живот в широките човешки маси. Човечеството трябва да научи извънредно много.
То трябва да предприеме преоценки по отношение на много неща.
към текста >>
62.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но този въпрос относно развитието на човека трябва да се задава по съвършено друг начин по
отношение
на образуването на главата и за развитието на човека по
отношение
на останалото образуване на тялото.
Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава. /Вие знаете, че това последното може да бъде разчленено по-нататък, но сега искаме да го вземем като едно цяло/. Хората питат за развитието на човека.
Но този въпрос относно развитието на човека трябва да се задава по съвършено друг начин по отношение на образуването на главата и за развитието на човека по отношение на останалото образуване на тялото.
към текста >>
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически
отношения
в Космоса, чрез някакви
отношения
на напрежение, свързани с
отношения
на растеж, с вътрешни
отношения
на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници.
Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество. Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата. Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>
Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по
отношение
на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници. Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество.
Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата.
Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>
Външно, обаче в съвършено други
отношения
, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни.
Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека. Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава. И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход. Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма. Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по
отношение
на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни. Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека. Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава. И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход.
Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма.
Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
По
отношение
на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по
отношение
на нашия волев живот спим напълно.
За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека. Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата.
По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно.
Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
към текста >>
Съществата, които са били чувствувани по
отношение
на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества.
Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност.
Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>
Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по
отношение
на човешката глава и останалия човешки организъм.
Подготвителното време изтече. Самият Михаел взе участие в свръхсетивните светове в резултатите на Тайната на Голгота. От последната третина на 19-то столетие Михаел има едно съвсем особено положение в развитието на човечеството.
Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм.
към текста >>
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по
отношение
произхода на целия човек.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек.
Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек. Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие. И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
63.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние се срещаме едни други с нашите лични интереси и по
отношение
на нашите лични интереси сме именно индивидуализирани.
Вие можете да почувствувате, какво означава този интелигентен импулс на човечеството, когато обгърнете с поглед безличния елемент на още настоящата човешка интелигентност. Нали, ние хората имаме много лични интереси.
Ние се срещаме едни други с нашите лични интереси и по отношение на нашите лични интереси сме именно индивидуализирани.
Обаче това индивидуализиране спира пред интелигентността. По отношение на интелигентността по отношение на логиката ние, всички хора, имаме еднаквостта и се считаме с тази еднаквост. Ние не бихме имали тази еднаквост, ако, посредством Михаела, луциферическото влияние не би било упражнявано върху човечеството.
към текста >>
По
отношение
на интелигентността по
отношение
на логиката ние, всички хора, имаме еднаквостта и се считаме с тази еднаквост.
Вие можете да почувствувате, какво означава този интелигентен импулс на човечеството, когато обгърнете с поглед безличния елемент на още настоящата човешка интелигентност. Нали, ние хората имаме много лични интереси. Ние се срещаме едни други с нашите лични интереси и по отношение на нашите лични интереси сме именно индивидуализирани. Обаче това индивидуализиране спира пред интелигентността.
По отношение на интелигентността по отношение на логиката ние, всички хора, имаме еднаквостта и се считаме с тази еднаквост.
Ние не бихме имали тази еднаквост, ако, посредством Михаела, луциферическото влияние не би било упражнявано върху човечеството.
към текста >>
Обаче от друга страна не можете да добиете никакво друго
отношение
към Христовия Импулс, освен едно лично
отношение
.
Това е Христовият Импулс. Но Христовият Импулс е нещо различно от импулса на интелигентността. Вие не можете да направите от интелигентността на човечеството ваша лична работа. Интелигентността има нещо принуждаващо. Вие не можете да се решите внезапно да решите лично нещо, което трябва да се реши чрез интелигентност, без да отпаднете от социалния живот на човечеството като умопобъркан.
Обаче от друга страна не можете да добиете никакво друго отношение към Христовия Импулс, освен едно лично отношение.
Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото отношение към Христовия Импулс. В крайна сметка това е лична работа. Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един човек. Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек. Тази е разликата между импулса на интелигентността и Христовия Импулс.
към текста >>
Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото
отношение
към Христовия Импулс.
Но Христовият Импулс е нещо различно от импулса на интелигентността. Вие не можете да направите от интелигентността на човечеството ваша лична работа. Интелигентността има нещо принуждаващо. Вие не можете да се решите внезапно да решите лично нещо, което трябва да се реши чрез интелигентност, без да отпаднете от социалния живот на човечеството като умопобъркан. Обаче от друга страна не можете да добиете никакво друго отношение към Христовия Импулс, освен едно лично отношение.
Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото отношение към Христовия Импулс.
В крайна сметка това е лична работа. Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един човек. Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек. Тази е разликата между импулса на интелигентността и Христовия Импулс. Христовият Импулс може да бъде еднакъв в цялото човечество и въпреки това той е една лична работа във всеки отделен човек.
към текста >>
Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс
отношение
то към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това
отношение
се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек.
Вие не можете да се решите внезапно да решите лично нещо, което трябва да се реши чрез интелигентност, без да отпаднете от социалния живот на човечеството като умопобъркан. Обаче от друга страна не можете да добиете никакво друго отношение към Христовия Импулс, освен едно лично отношение. Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото отношение към Христовия Импулс. В крайна сметка това е лична работа. Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един човек.
Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек.
Тази е разликата между импулса на интелигентността и Христовия Импулс. Христовият Импулс може да бъде еднакъв в цялото човечество и въпреки това той е една лична работа във всеки отделен човек. Интелигентността не е лична работа.
към текста >>
По
отношение
на главата човекът се намира в едно постоянно умиране.
Но къде падна Христовият Импулс? На този въпрос можем да отговорим по указания, които аз вече дадох. Знаем вече, че развитието на главата е едно развитие отиващо назад.
По отношение на главата човекът се намира в едно постоянно умиране.
Така че можем да обърнем вниманието върху космическия факт: Михаел тласка луциферическите пълчища в царството на хората. Така луциферическите отряди получиха своето жилище човешката глава, но човешката глава в умиращ характер.
към текста >>
Прозирането на тази работа на Луцифер в това
отношение
, а именно пресуване то на жизнените сили в умиращите сили на човешката глава, означава действително в крайна сметка диагнозата на всички болести.
Обаче всичко онова, което в човечеството е свързано с вътрешните причини на болестите, има връзка с тази тенденция на Луцифер.
Прозирането на тази работа на Луцифер в това отношение, а именно пресуване то на жизнените сили в умиращите сили на човешката глава, означава действително в крайна сметка диагнозата на всички болести.
И естественонаучното медицинско развитие трябва да бъде насочено да гради върху познанието на този луциферически елемент. Да даде една такава насока на човешкото развитие, да внесе в него един такъв елемент, това се съдържа в тенденциите на нахлуващото в човешкото развитие влияние на Михаел.
към текста >>
По
отношение
на духовния елемент по този път в нашето човешко същество прониква именно горещото желание на егоизма.
Така ние сме действително в състояние на равновесие между луциферическия и ариманическия елемент. Луциферически-ариманическият елемент ни предава болест и смърт във физическата област, а в душевна та област разлива в нас всичко онова, което се явява в нас като измама чрез това, че считаме за действителност едното или другото, което принадлежи само на света на мислите, на света на представите, на света на фантазията.
По отношение на духовния елемент по този път в нашето човешко същество прониква именно горещото желание на егоизма.
към текста >>
Още във времето, което е предходило нашата последна ледена епоха, следователно преди Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо
отношение
.
Физическото земно развитие е вече отдавна низходящо.
Още във времето, което е предходило нашата последна ледена епоха, следователно преди Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо отношение.
Това е нещо, което днес може да бъде казано на хората не само от нас антропософите, то е нещо, което геологията знае вече, както аз често съм споменавал, че, когато крачим по земната пръст, на много места минаваме вече върху намиращата се в низходящо развитие земна кора. Достатъчно е само да прочетете в по-добри Геологии описанията на земното развитие и ще можете да констатирате това също и днес като резултат на физическата наука, именно, че Земята се намира в низходящия стадий на нейното развитие. Но също и онова, което съществува в нас хората, то също се намира в низходящо развитие. Ние не можем вече да разчитаме като хора на това, че от развитието на нашето тяло можем да получим някакъв подем. Трябва да уловим подема чрез това, като се научим да гледаме у човека в това, чрез което вън от Земното развитие той води по-нататък към следващите форми на Земното развитие.
към текста >>
Обаче това, което си казвате по
отношение
на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по
отношение
на минерала, само по
отношение
на минералното същество.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание. Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението.
Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество.
Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят.
към текста >>
Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по
отношение
на неговата външна форма.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание. Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека.
Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма.
Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо.
към текста >>
Това, което той е такъв по
отношение
на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода.
Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма.
Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода.
И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо. Човекът е невидим, действително невидим.
към текста >>
Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по
отношение
на модерния живот ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен живот има съзнанието за свръхсетивното в непосредствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците.
Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по отношение на модерния живот ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен живот има съзнанието за свръхсетивното в непосредствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците.
Тази е именно измамата, че хората вярват да ги виждат. Ние никак не се различаваме от висшите йерархии. Да се научим да схващаме еднородността между Съществата на висшите йерархии и самите нас, даже на самите животни и растения, тази е задачата, която е поставена на модерното човечество.
към текста >>
Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по
отношение
на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът.
Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат.
Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът.
В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас. Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо. Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо. Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
към текста >>
И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по
отношение
на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка.
Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем.
И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка.
Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус. Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека. Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм". Това е точно противоположно на истината. Когато мислим, ние не сме, защото в мисленето имаме само образа на действителното.
към текста >>
И по
отношение
на тези тежки борби, в началото на които едвам се намираме аз често пъти съм споменавал това тук и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни средства, които са взети от аптеката на старото историческо развитие.
Външно днес човечеството върви срещу тежки борби.
И по отношение на тези тежки борби, в началото на които едвам се намираме аз често пъти съм споменавал това тук и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни средства, които са взети от аптеката на старото историческо развитие.
От това, което иде от старите времена, произхождат ферментите, които поставиха първо Европа на ръба на нейната пропаст, които ще подготвят една борба по цялата Земя. Срещу това водене до абсурдност на човешкото развитие може да действува единствено онова, което води хората в пътя на духовното: пътят на Михаел, който намира своето продължение в пътя на Христос.
към текста >>
64.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато си изясним, как е протекло Земното развитие, ние ще можем да сторим най-добре това като разглеждаме, бих могъл да кажа, събитията в
отношение
с центъра на тежестта на Земното развитие.
Когато си изясним, как е протекло Земното развитие, ние ще можем да сторим най-добре това като разглеждаме, бих могъл да кажа, събитията в отношение с центъра на тежестта на Земното развитие.
Защото подреждайки по този начин събитията се получава определена структура във всичко онова, в което човекът стои в неговото собствено развитие чрез развитието на човечеството. Този център на тежестта е, както знаете, Тайната на Голгота, чрез която едвам цялото останало Земно развитие е получило своя смисъл, своето истинско вътрешно съдържание.
към текста >>
Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по
отношение
на тяхното чисто телесно развитие.
Но развитието на човечеството в миналите столетия и хилядолетия не е било така, че хората да са си изяснили обективно, каква е действително същността на човека. Откакто хората започнаха да мислят логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние. Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот. Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни. Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това.
Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие.
Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно. Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес. Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил. Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек. Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания.
към текста >>
Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по
отношение
на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес.
Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот. Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни. Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно.
Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес.
Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил. Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек. Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания. Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи.
към текста >>
Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по
отношение
на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането.
Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот. Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот.
Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането.
Но чрез твоя физически човек ти приемаш сега в този свят нещо, което ще има преработваш отново едвам след смъртта.
към текста >>
Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по
отношение
на живота на нашите чувства.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност.
Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства.
Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим.
към текста >>
По
отношение
на волята ние спим.
Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни.
По отношение на волята ние спим.
Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
към текста >>
По
отношение
на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
Чрез това волево
отношение
към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката.
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение. Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване. Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно. Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии.
Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката.
Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре.
към текста >>
И отново, това, което се намира там долу, което днешните учени обичат много, което още Кант е обичал много, така че казал: по
отношение
на природата съществува само толкова много наука, колкото се намира математиката в нея това е чисто ариманически елемент, който възлиза през нашето човешко същество.
И отново, това, което се намира там долу, което днешните учени обичат много, което още Кант е обичал много, така че казал: по отношение на природата съществува само толкова много наука, колкото се намира математиката в нея това е чисто ариманически елемент, който възлиза през нашето човешко същество.
Това е ариманически елемент.
към текста >>
Така както стои първо човекът в света, той е държал по
отношение
на неговата глава от Луцифер, а по
отношение
на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество?
Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата. Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>
Но по
отношение
на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество? Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>
Обаче той би бил празен и пуст по
отношение
на своето централно същество.
Така щото можем да си кажем: да предположим един хипотичен момент, да предположим, че Тайната на Голгота не би настъпила в Земното развитие, тогава човекът също би имал мъдростта на главата. Той би имал също онова, което е възникнало от 15-то столетие насам.
Обаче той би бил празен и пуст по отношение на своето централно същество.
Той все повече и повече би чувствувал раздвоението между двете посочени вътрешни сфери. Той не би могъл да произведе равновесието. Ние можем да произведем това състояние на равновесие само благодарение на това, че се проникнем все повече и повече от Христовия Импулс, който предизвиква състоянието на равновесие между луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
Атеисти ние се нуждаем от методите на Духовната Наука, за да познаем това атеисти са онези хора, при които това може да бъде в много тънки структурни
отношения
, но така е при които нещо не е в ред органически.
Когато знаем това и след това насочим поглед върху възникването на атеизма, върху пълното отричане на Божественото, тогава откриваме, на какво всъщност почива атеизмът.
Атеисти ние се нуждаем от методите на Духовната Наука, за да познаем това атеисти са онези хора, при които това може да бъде в много тънки структурни отношения, но така е при които нещо не е в ред органически.
Атеизмът е в действителност една болест.
към текста >>
Днес хората не правят в това
отношение
много тънки различия.
Второто нещо е обаче нещо друго. Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа.
Днес хората не правят в това отношение много тънки различия.
Днес те се задоволяват твърде много с думи, също и в други области. Ако изпитаме днес именно истинското духовно съдържание на много хора на запада и не се ръководим от думите те казват, че вярват в една свобода на волята и т.н. констатираме, как цялата конфигурация на мисленето противоречи на това, което те изразяват с тези думи. Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н. В действителност голям брой от живеещите между нас хора не са нищо друго освен турци; защото съдържанието на тяхната вяра е също така фаталистично макар и този фатализъм да е описан често пъти като природна необходимост каквото е съдържанието на вярата на мохамеданците.
към текста >>
65.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по
отношение
на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията".
към текста >>
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по
отношение
на определено негово качество.
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по отношение на определено негово качество.
Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях. То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос.
към текста >>
Ако отидем в миналото до стадия на старата Луна, трябва да кажем: там човеци са били Ангелите; не човеци изглеждащи като нас, защото стадият на Старата Луна е имал съвършено други условия и
отношения
.
Но ние сме се развили естествено винаги подготвително заедно с тези Същества през миналите епохи.
Ако отидем в миналото до стадия на старата Луна, трябва да кажем: там човеци са били Ангелите; не човеци изглеждащи като нас, защото стадият на Старата Луна е имал съвършено други условия и отношения.
Обаче освен тези лунни човеци, Ангелите, там са се развили също и ние в един предварителен стадий, в предварителния стадий на Земното развитие, в много напреднал предварителен стадий, така че там ние сме станали вече обект на вниманието на Ангелите. А именно когато развитието на човеците е станало вече слизащо, ние сме станали там обект на вниманието на Ангелите по един твърде тягостен начин. Обаче същото нещо става с нас при низходящото Земно развитие. Откакто Земното развитие е станало низходящо, пристигат други същества. Това е един важен резултат на духовнонаучното изследване, който трябва да бъде взет много, много сериозно, че ние сме навлезли вече в този стадий на Земното развитие, когато се проявяват същества, които на Юпитер т.е.
към текста >>
Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по
отношение
на миналите исторически събития, фактически е невъзможно?
За този, който взема конкретно сериозно духовното изследване, това е един извънредно голям проблем. Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се пред извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа.
Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно?
Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем. Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание. Главното през последните години извънредно много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание. На решаващите места през 1914 година ние виждаме навсякъде, как имен но от едно затъмнено съзнание в края на месец юли и в началото на месец август са били взети най-важните решения и отново през тези години до нашето настоящо време. Това е един проблем, ужасен по своето естество.
към текста >>
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по
отношение
на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества. И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост.
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по
отношение
на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
Аз съм така да се каже задължен, да говоря в днешното време за това, за което започнах да говоря утре аз ще продължа да говоря върху тази тема за нахлуването на определени ариманически същества, за които трябва да държим сметка. За това нахлуване знаят вече днес най-различни хора на нашата Земя. Но те го тълкуват погрешно. Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера. Тогава не може да се направи разлика, тогава не може да бъде правилно познат основният характер на тези ариманически същества, които се надигат сега.
Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
Това е като едно издигане от ариманическите дълбочини на определени същества. И за тези същества в човека се намират особени точки на нападението, когато хората се изоставят на необуздани инстинктивни импулси, когато те не се стремят към това, да бъдат наясно върху техните импулси.
към текста >>
66.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко
отношение
на човека към външния свят, така щото по
отношение
на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим.
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира.
към текста >>
Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в
отношение
с външния свят.
След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота. Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много.
Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят.
Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното.
към текста >>
Всичко, което се говори така в това
отношение
, представлява само недодялани представи.
От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи.
На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля. Тази нова йогическа воля трябва да развием ние.
към текста >>
Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото
отношение
към външната природа.
Това е важното при него. Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение. Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане. Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата.
Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа.
/Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея. Бележка на преводача./. Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
към текста >>
/Нашето
отношение
към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото
отношение
към нея.
Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение. Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане. Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата. Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа.
/Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея.
Бележка на преводача./. Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
към текста >>
Тогава Христовото
отношение
към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане. Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата. Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа. /Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея. Бележка на преводача./.
Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
към текста >>
Да, в това
отношение
хората са твърде чудни, в това
отношение
те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното.
Това е едно детинско описание, когато днешните учени разглеждат въздуха и водата чисто материално за столетията, в които се е разгърнало развитието на Земята. Въздухът и светлината са станали вътрешно не що друго. Ние живеем в друга атмосфера, в един друг кръг на светлината, различни от това, което те са били за нашите души в нашите предишни земни въплъщения. Да се научим да познаваме онова, което е външно материално, като духовно-душевно, ето това е важно. Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това да, като една декорация наред с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно!
Да, в това отношение хората са твърде чудни, в това отношение те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното.
Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното. Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек. "Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав. това не е нищо особено.
към текста >>
И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по
отношение
на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората.
Но, нали, ние нямаме никакво право да се смеем току така на подобно нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се отнесли по същия начин. Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав. Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни. Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни. Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени.
И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората.
И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското познание и различните вероизповедания. Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.
към текста >>
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по
отношение
на такива неща.
Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство.
към текста >>
И не е времето, да спим по
отношение
на него, а да изострим напълно погледа за това.
С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото.
И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това.
Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство. Дълбока истина е това, което аз често съм подчертавал тук, че е необходимо да обгърнем с поглед световно-историческото значение на Антропософското Движение и да не изпускаме от погледа дребните неща, а да имаме предвид също и дребните импулси, да ги вземаме пред вид извънредно сериозно.
към текста >>
67.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Аз ги свързах в едно друго
отношение
с дихателния, с ритмическия процес, с ритмическата система.
В тези обективни процеси на света се примесва онова, което става между елементалните същества, също и между такива елементални съще-ства, каквито аз охарактеризирах в изнесените тук сказки, вън от човека.
Аз ги свързах в едно друго отношение с дихателния, с ритмическия процес, с ритмическата система.
Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди. Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура. Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда.
към текста >>
Вникването с поглед в тези
отношения
е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека.
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
По
отношение
на нашите културни стихотворения можем да кажем, че приблизително 99 процента от тях са излишни.
Моля Ви да обърнете внимание на такива неща. Тези неща не се намират така в старите стихотворения Хердер е взел това от народната поезия те не се намират там така, както в по-новите стихотворения.
По отношение на нашите културни стихотворения можем да кажем, че приблизително 99 процента от тях са излишни.
Стихотворенията, които действително произхождат от древното знание, са винаги такива, че те отговарят на нещо фактическо, на нещо действително. В такова едно стихотворение, като това, което Ви прочетох, никога не би се намирало нещо подобно като: тя го удари в главата, или в устата или в носа, а:
към текста >>
Може да се познае също и външно, как в това
отношение
ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството.
Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството.
достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, за който съм Ви говорил вече някога често пъти от една или друга гледна точка. Когато вземем исторически разглеждания, обикновено представена днес история, ние ще си кажем: тези исторически разглеждания не са проникнали всъщност още до Тайната на Голгота. Вземете само това, което обикновено Ви е било представено като история на света. Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна Гърция, на римското царство. Може би там се споменава, че е станало също събитието на Голгота, но само се споменава и се продължава по-нататък следенето на историята върху преселенията на народите и т.н., за едните до Людвик ХІV, или до френската революция или до Поанкаре, за другите до залеза на Хохенцолерните и т.н.
към текста >>
68.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това
отношение
толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека.
Към средата на 15-то столетие става промяна на света, който беше познат като цивилизован свят. Онова, което хората внасяха в тяхно то съзнание преди тази половина на 15-то столетие, говореше повече върху вътрешността на човешкия организъм. Можете да намерите в стари писания, доколкото те могат да се намерят днес аз вече говорих вчера за това че там се говори в изрази, които са много подобни на нашите химични и физични изрази и т.н. Обаче днешният химик и физик не ще разбере действително нещата, кои то се намират в тези писания, поради простата причина, че вярва, какво с тези неща са описани външни процеси. Там не са описани тези външни процеси, а са описани вътрешни процеси, процеси във вътрешността на физическото или етерно тяло.
Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека.
Обаче днес вече човекът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като човек към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и животинско царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите? Как се отнасям аз като човек към всичко това?
към текста >>
Следователно, що сме ние по
отношение
на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен.
Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
Той боледува както и този последния по
отношение
на духовния живот.
"Тук ние виждаме едно схващане на света, което разбира, че марксизмът, така както той се явява днес в неговата най-последователна, най-логическа форма в болшевизма, принадлежи към старото мислене. Той е само противоположността на стария капиталистически свят.
Той боледува както и този последния по отношение на духовния живот.
Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа. На негово място и на това на модерния естественонаучен светоглед трябва да дойде един нов светоглед, а именно произлизащият от една "Философия на свободата" антропософски светоглед".
към текста >>
Макар и да е противник на същия по
отношение
на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа.
"Тук ние виждаме едно схващане на света, което разбира, че марксизмът, така както той се явява днес в неговата най-последователна, най-логическа форма в болшевизма, принадлежи към старото мислене. Той е само противоположността на стария капиталистически свят. Той боледува както и този последния по отношение на духовния живот.
Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа.
На негово място и на това на модерния естественонаучен светоглед трябва да дойде един нов светоглед, а именно произлизащият от една "Философия на свободата" антропософски светоглед".
към текста >>
Нека се опитаме може би именно в това време, което в течение на столетия е било така важно и съществено за хората, което обаче в нашето време е само "време за поднасяне на подаръци" нека се постараем в това време, съответно на един стар душевен обичай, да потърсим прибежище при онези стари духовни Същества, които все пак могат да добият влияние върху нашата човешка съдба, когато с цялата сериозност оставим да действува върху нашата душа онова влияние, което се състои в
отношение
на духовния свят към човешкия свят.
Ние говорихме, за някои вредни влияния на елементалния свят в това наше сегашно време. Вие знаете, че един стар, истински възглед, който трябва само да бъде добре разгледан, говори за това, че със завършване то на буржоазната година, когато наближава времето на Коледа, идват онези дни, през които най-духовното влияние, което може да се получи за хората в сферата на Земята, е най-интензивно.
Нека се опитаме може би именно в това време, което в течение на столетия е било така важно и съществено за хората, което обаче в нашето време е само "време за поднасяне на подаръци" нека се постараем в това време, съответно на един стар душевен обичай, да потърсим прибежище при онези стари духовни Същества, които все пак могат да добият влияние върху нашата човешка съдба, когато с цялата сериозност оставим да действува върху нашата душа онова влияние, което се състои в отношение на духовния свят към човешкия свят.
към текста >>
69.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тази сграда не е била построена само по външен начин за ползуване на Антропософското Движение или на Антропософското Общество, а така както тя стои тук, във всички нейни подробност, тя е родена от това, което иска да представлява в духовно
отношение
, а също и иначе нашето Движение.
И той ще получи едно впечатление, може би именно от тази сграда, която е представител на нашето духовно Движение, от какъв род иска да бъде това Движение. Представете си, ако някое, макар и много разпространено сектантско движение би се почувствувало поставен в необходимостта да построи за своите събрания един такъв дом, какво би се случило? Нали, съобразно с нуждите на това общество или обединение би била построена една по-малка или по-голяма сграда в този или онзи архитектурен стил и може би в тази сграда бихте намерили изразено чрез един или друг повече или по-малко символичен знак онова, което ще се върши в тази сграда. Може би бихте намерили тук или там една картина, която би обърнала вниманието върху това, което се възнамерява да бъде учено или иначе изнесено в тази сграда. Вие ще сте забелязали вече, че нищо от това не е било изпълнено в нашата сграда на Гьотеанума.
Тази сграда не е била построена само по външен начин за ползуване на Антропософското Движение или на Антропософското Общество, а така както тя стои тук, във всички нейни подробност, тя е родена от това, което иска да представлява в духовно отношение, а също и иначе нашето Движение.
Нашето Движение не можеше да се задоволи с това, да построи един дом в този или онзи стил, а в момента, в който можа да стане дума за построяването на един такъв собствен дом, това Движение се почувствува подбудено, да намери един собствен стил от основите на нашата Духовна Наука, един стил, чрез който във всички подробности да бъде изразено онова, което тече като духовна субстанция през това Движение. Тук например би било немислимо за това Движение да бъде установен един какъв да е стил и един какъв да е дом. От това би трябвало предварително да бъде направен изводът, колко далече стои онова, което е замислено с това Движение, от което и да е, макар и много разпространено сектантско или друго подобно движение. Ние имахме нужда не само да построим един дом, а да намерим един архитектурен стил, който да изразява точно същото, което се изразява чрез всяка една дума, чрез всяко изречение на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
към текста >>
Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по
отношение
на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони.
Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н. без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек.
Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по отношение на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони.
Защото като изрязваме купоните, ние поставяме в движение множество народностопански неща. Нашият живот се разпада напълно на тези две отделни едно от друго течения.
към текста >>
Какво
отношение
има между естествената наука и това, което се говори там?
Днес имаме една естествена наука, която се предава в нашите университети в различните области. Експериментира се, правят се изследвания и т.н. Така се ражда естествената наука. С тази естествена наука ние храним нашата техника, с тази естествена наука днес лекуваме вече също хората, вършим всичко възможно. Но питам Ви, запознали ли сте се вече със съдържанието на обикновените неделни следобедни проповеди, в които се говори например за царството Христово и т.н.?
Какво отношение има между естествената наука и това, което се говори там?
Най-често никакво. Двете неща вървят отделно едно от друго. Едни вярват, че имат истинската сила да говорят върху Бога, Святия Дух и всичко възможно. Макар да казват, че чувствуват нещата, те говорят в абстрактни форми, в абстрактни възгледи върху всичко това. Другите говорят за една лишена от дух природа.
към текста >>
Ние виждаме в човешкия живот, как със смяната на зъбите се установяват съвършено нови
отношения
, как с половата възраст се установяват съвършено нови
отношения
.
Следователно аз не искам да кажа тази тривиалност, че нашето време е време на един преход, но бих искал да кажа другото: постоянно се говори, че природата и животът не правят скокове. Някой се представя за много мъдър, когато казва това: последователно развитие, никъде скокове! Но, природата постоянно прави скокове. Тя образува постоянно зеления лист на растението, превръща го след това във венечен лист, в обагрения цветен лист, в тичинка, в близалце. Природата постоянно прави скокове, като създава една отделна форма; по-великият живот постоянно прави преломи.
Ние виждаме в човешкия живот, как със смяната на зъбите се установяват съвършено нови отношения, как с половата възраст се установяват съвършено нови отношения.
И ако наблюдателната дарба на съвременните хора не беше така груба, тогава към 20-та година те биха доловили една трета епоха в човешкия живот и т.н. и т.н.
към текста >>
70.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вчера Ви говорих за
отношения
та на антропософски ориентираната Духовна Наука с формите на нашата сграда.
Вчера Ви говорих за отношенията на антропософски ориентираната Духовна Наука с формите на нашата сграда.
Исках да обърна вниманието особено върху това, че отношенията на тази сграда към нашата Духовна Наука не са външни, а, така да се каже, духът, който царува в нашата Духовна Наука, се е влял в тези форми. И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с чувствата разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение. Днес бих искал да се спра още на някои неща свързани с нашата сграда, за да мога после утре или в други ден да Ви изложа във връзка с това някои важни неща от Антропософията.
към текста >>
Исках да обърна вниманието особено върху това, че
отношения
та на тази сграда към нашата Духовна Наука не са външни, а, така да се каже, духът, който царува в нашата Духовна Наука, се е влял в тези форми.
Вчера Ви говорих за отношенията на антропософски ориентираната Духовна Наука с формите на нашата сграда.
Исках да обърна вниманието особено върху това, че отношенията на тази сграда към нашата Духовна Наука не са външни, а, така да се каже, духът, който царува в нашата Духовна Наука, се е влял в тези форми.
И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с чувствата разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение. Днес бих искал да се спра още на някои неща свързани с нашата сграда, за да мога после утре или в други ден да Ви изложа във връзка с това някои важни неща от Антропософията.
към текста >>
Така по
отношение
на душевното настроение човечеството беше станало така да се каже копнеещо, строеше върху копнежи, строеше на основата на търсенето, вярваше, че в това търсене може да бъде по-щастливо чрез включването на общността, но беше винаги убедено, че онова, което трябва да бъде признато като Божествено-духовно, не е нещо, което царува непосредствено между хората, а което се крие в пълни с тайнственост основи.
Така по отношение на душевното настроение човечеството беше станало така да се каже копнеещо, строеше върху копнежи, строеше на основата на търсенето, вярваше, че в това търсене може да бъде по-щастливо чрез включването на общността, но беше винаги убедено, че онова, което трябва да бъде признато като Божествено-духовно, не е нещо, което царува непосредствено между хората, а което се крие в пълни с тайнственост основи.
Когато сега хората искаха да изразят онова, към което се стремяха с копнеж, което търсеха с копнеж, те можеха да го изразят само така, като го свързват по някакъв начин с нещо пълно с тайнствено ст. Епохалният израз за цялото това душевно настроение на хората е храмът или катедралата, бихме могли да кажем, която в нейната същинска, типична форма е готическата катедрала. Обаче когато отново това, към което хората се стремяха с копнеж като към най-висшето и пълно с тайнственост, биваше обгърнато с духовен поглед, именно във времето, когато искаха да се издигнат от земното в свръхземното, те трябваше да преминат от чисто готическия стил към нещо друго, което, бихме могли да кажем, сега не съединяваше физическата общност, а целия съвместно стремящия се дух на човечеството или на съвместно стремящите се души и духове на човечеството към един център, към един пълен с тайнственост център.
към текста >>
Чувството по
отношение
на този хоризонтален план трябва да бъде съвършено друго и аз се постарах да Ви опиша скицирано това чувство.
Представете също този храм ориентиран от изток към запад и тогава ще имате вътре в него един чертеж, който ще чувствувате съвършено различно отколкото при нашата сграда, която е съставена от двата кръг ли купола.
Чувството по отношение на този хоризонтален план трябва да бъде съвършено друго и аз се постарах да Ви опиша скицирано това чувство.
Тогава ще трябва да си представим, че главните ориентировъчни линии на една такава сграда, която е построена според този план, имат формата на кръст и бихме си представили, че главните ходове са подредени според тази кръстова форма. Така си е представял без съмне ние средновековният човек своя идеален храм. Ако тук е изтокът и тук е западът, тогава тук ще имаме северът и югът /Виж рис. № 10/. И тогава на север, юг и запад ще има три врати, а тук на изток ще има един главен страничен олтар и при всеки стълб би имало един вид олтар.
към текста >>
Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето
отношение
към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго
отношение
към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето
отношение
към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня.
Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
към текста >>
Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има
отношение
с човешкото раждане.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото. Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща. Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек.
Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане.
И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание.
към текста >>
71.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Градският свещеник, който откри събранието, бе поставен от мен толкова на тясно чрез цитиране на текстове от библията, че по
отношение
на мястото, където Христос говори за прераждането, каза: тук Христос е сгрешил така каза свещеникът от Ройтлинген.
Аз се записах за дискусията. Беше една борба на живот и смърт. Аз представих Трауб като един безсъвестен, съвсем непознат с материята, която третира. Той каза своите заключителни думи едвам вече сричайки. Беше сломен.
Градският свещеник, който откри събранието, бе поставен от мен толкова на тясно чрез цитиране на текстове от библията, че по отношение на мястото, където Христос говори за прераждането, каза: тук Христос е сгрешил така каза свещеникът от Ройтлинген.
Тогава аз станах и извиках: чуйте! Ето каква религия имаме днес, един Бог, който греши! Публиката побесня. Искаха първо да ме прекъснат, да ми вземат думата: на въпроса! Удряха и тропаха с крака.
към текста >>
Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат
отношения
с духовния свят.
Ариманическите същества действуваха съществено, съдействуваха съществено в изходната точка на онези събития, които станаха през 1914 година. Още днес, стига само хората да искат, те ще могат да разберат от чисто външното проследяване на нещата, колко е необходимо да се внесе духовно познание в еволюцията на човечеството. Обаче колко далече са те още да разглеждат такива неща с цялата сериозност, поради навиците на мислене, усещания и чувствуване. От едната страна имаме налице факта и още повече предстоящия факт, че времето е узряло за явяването на хора, които могат с подходяща, способна душа да застанат срещу това, което от последната третината 19-то столетие прониква като духовни импулси в нашия физически свят.
Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят.
Без съмнение, броят на онези, в съзнанието на които още днес действува духовният свят, може да е малък. Обаче съществува фактът, че духовният свят действува в някои човешки души. И можем да кажем: следващите 10, 20, 30 години, до средата на настоящото столетие, ще бъдат такива, в които все повече и повече хора ще са научили да се вслушват нежно в тяхната вътрешност, за да държат отворено тяхното вътрешно същество пред импулсите на духовния свят, които искат да проникнат в тях.
към текста >>
Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за
отношение
то на този свят с духовния свят.
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора.
Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят.
Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп!
към текста >>
По
отношение
на всекидневния живот ние сме свикнали да си представяме нещата така, че след първото става второто, след второто третото, след третото четвъртото и т.н.
Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята. Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път. Да речем една драма, която започва с първото дей-ствие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие. Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по който е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувствуваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден. Чрез това ние проникваме нашето мислене да заличава времето.
По отношение на всекидневния живот ние сме свикнали да си представяме нещата така, че след първото става второто, след второто третото, след третото четвъртото и т.н.
и мислим винаги така, че нашето мислене е образ на външните събития. Когато започнем да мислим така, че да вървим от последното към първото, да чувствуваме отзад напред, тогава трябва да направим едно вътрешно усилие и това усилие е добро, защото то ни принуждава да излезем от обикновения сетивен свят.
към текста >>
Но също по
отношение
на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви.
И аз обърнах вниманието също в публични сказки, наскоро отново и в Базел и на други места, върху това, защо сме изгубили науката за душата. Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това. Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година.
Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви.
Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви. И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата.
към текста >>
Мисленето, което царува в нас като човеци, ако не го разглеждаме по неговото съдържание, а ако го разглеждаме по
отношение
на неговата си лова природа, следователно когато разглеждаме силата на мисленето в нас, тогава онова, което е сила на мислене то, е като едно вътрешно светене на онова, което сме изживели преди раждането, съответно преди зачатието в духовните светове.
Той се научава именно да различава мисленето от волението /волята/.
Мисленето, което царува в нас като човеци, ако не го разглеждаме по неговото съдържание, а ако го разглеждаме по отношение на неговата си лова природа, следователно когато разглеждаме силата на мисленето в нас, тогава онова, което е сила на мислене то, е като едно вътрешно светене на онова, което сме изживели преди раждането, съответно преди зачатието в духовните светове.
И същността на волята в човека е нещо зародишно, нещо ембрионално, което стига до своето пълно развитие след смъртта. Така щото можем да кажем: ако това тук /Виж схемата/ е ходът на човешкия живот между раждането и смъртта, тогава мисленето в течението на човешкия живот, така както то живее в човека, е само една илюзия, нещо привидно, защото неговата истинска природа се намира преди раждането, съответно преди зачатието, и онова, което е воля, е само един зародиш, защото онова, което се развива от този зародиш, се развива едвам след смъртта. Мисленето и волението /волята/ са съвърше но, коренно различно в човешката природа.
към текста >>
Волението не е като образ и отражение, а то трябва да се схваща като зародиш и завършване, развитие по
отношение
на силата на волята между раждането и смъртта.
С това бихме свързали по определен начин мисленето с неговата същност и бихме могли сега да твърдим нещо подобно за волението.
Волението не е като образ и отражение, а то трябва да се схваща като зародиш и завършване, развитие по отношение на силата на волята между раждането и смъртта.
Това устройство, че от мисленето имаме образа, а от волението зародиша, всичко това ни дава възможност да проявим свободата между раждането и смъртта. Можете да прочетете върху този въпрос в моите книги "Загадки на човека" и "Загадки на душата", както и във второто издание на моята "Философия на свободата", където тези неща са разгледани също философски.
към текста >>
Казвам, че
отношения
та към тези духовни светове се получават, когато вникнем в тези тънкости на човешкия душевен живот.
Казвам, че отношенията към тези духовни светове се получават, когато вникнем в тези тънкости на човешкия душевен живот.
Чрез това, което е повече мислене и има само един унтертон на волението ние сме свързани с определен вид духовно битие на духовните светове. И отново ние сме свързани с един друг вид духовни светове чрез онова, което е повече воление и по-малко мислене. Това има вече своето по-дълбоко значение. Защото онова, което намираме по този начин, то се отпечатва в човешкия живот и различията, които съществуват в света, идват от там, че винаги едната или другата сила на човешката природа се е развила повече към едната или другата страна. Онези сили, които се намират във волението /волята/, което има унтертон на мисленето, са били развити по един превъзходен начин например в древноеврейската култура.
към текста >>
Обаче това объркване е в много
отношения
съдържанието на днешния живот, съдържанието на днешния загиващ живот.
Обаче това объркване е в много отношения съдържанието на днешния живот, съдържанието на днешния загиващ живот.
Защото какво липсва в този днешен живот? Ние имаме един възглед за природата: той е само продължение на древното езичество. Имаме един морален, социален възглед; той е само едно продължение на Стария Завет. Християнството е било един епизод, който е бил разбран първо исторически, но днес то е така да се каже паднало през ситото на човешката култура. Всъщност Християнството не съществува.
към текста >>
Днешната естествена наука е по
отношение
на такива неща една детинщина, защото тя не стига до там, да мисли върху такива неща, да проучва тези неща.
В Земята се продължава същият процес, който става вътре във Вашата кожа между раждането и смъртта. Този процес се продължава в Земята: Земята мисли според същия принцип, според който вие мислите с вашата човешка глава, чрез това, че Вашето тяло се разлага вътре в нея, че в Земята са сложени мъртвите тела. Когато минем през вратата на смъртта, ние внасяме чрез нашето разлагащо се тяло във физическата Земя процеса, който иначе задържаме за себе си през време на живота между раждането и смъртта. Това е една истина на естествената наука. Такива истини трябва да познават хората в бъдеще.
Днешната естествена наука е по отношение на такива неща една детинщина, защото тя не стига до там, да мисли върху такива неща, да проучва тези неща.
към текста >>
Това, което живее в нашата глава, чрез което влизаме в
отношение
с другите хора и с външната природа, то е продължение на това, което става в духовните светове, преди да влезем във физическото тяло.
И обратно: онова, което имаме в нашата глава като процес на разрушението, то е продължение на онова, което е съществувало преди раждането, съответно преди зачатието. Разрушението започва първо с нашето раждане, защото едвам тогава получаваме ние главата, преди това нямаше никакво разрушение. Сега ние засягаме действително края на една извънредно важна тайна на мировото съществувание.
Това, което живее в нашата глава, чрез което влизаме в отношение с другите хора и с външната природа, то е продължение на това, което става в духовните светове, преди да влезем във физическото тяло.
Когато прозрем основно това, тогава стигаме до там да разберем, как от духовния свят действуват силите във физическия свят. Това е най-нагледно, когато разглеждаме тези нещо не абстрактно, а конкретно.
към текста >>
Ние трябва да се научим да мислим обратно за
отношение
то на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества.
И тук аз стигнах до точката, за която загатнах вчера. Когато, да речем, един човек още от самата Гръцка епоха, от времето до средата на 15-то столетие, обръщаше вниманието върху явленията от раждането до смъртта на човека, той можеше да посочи света на Боговете, как от божествените светове се тъче съдбата на човека чрез раждането и смъртта. Днес ние трябва да говорим по друг начин, трябва да говорим така, че съдба та на човека се определя чрез неговите минали земни съществувания и чрез начина, как той е определен така, създава силите, според които божествените светове могат да дойдат при него.
Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества.
До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече. И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране. Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията. Достатъчно хора бяха убити през последните 4 до 5 години. Това са най-малко 10 до 12 милиона в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече осакатените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо!
към текста >>
72.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по
отношение
на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи.
Който разглежда днес тези задачи и се опитва да получи един действителен поглед в онова, от което човечеството крайно се нуждае, трябва често да мисли за повърхностна та лекота, с която днес се вземат публичните, така наречените публични работи. Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто. Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес.
Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи.
Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
Желателно е днес в основата на душите да има сериозно
отношение
към живота.
Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота.
Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
Но какви основни представи има той по
отношение
на тези социалистически формулирани идеали?
Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали.
Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали?
Той има основната представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно безкрай за цялото бъдеще земно съществувание. Че всичко онова, което трябва да важи като мисъл за социалния живот, трябва да бъде родено от основния характер на времето и на мястото, за това хората имат днес твърде малко чувство. Ето защо днешните хора не могат да разберат лесно, колко е необходимо да се внедри в европейската култура с нейния американски придатък троичното разчленение на социалния организъм, като се държи сметка за различните нюанси. Ако това троично разчленение на социалния организъм бъде внедрено, тогава от само себе си ще настъпи нюансирането относно пространството, т.е. в различните области на земните народи.
към текста >>
Освен атавистичното ясновидство, което още им беше останало в известно
отношение
от техния вътрешен душевен живот възникваше едно сънищно-подобно схващане на тайните на света освен това сънищно-подобно схващане на света те имаха още онова и именно като първи човеци в развитието на човечеството което наричаме силата на мисленето, способността но мисленето.
Защо? Защото от тази широка маса на земното население от различните центрове, главно от един център в Азия, се роди така да се каже един особен род хора, един род хора с особени способности.
Освен атавистичното ясновидство, което още им беше останало в известно отношение от техния вътрешен душевен живот възникваше едно сънищно-подобно схващане на тайните на света освен това сънищно-подобно схващане на света те имаха още онова и именно като първи човеци в развитието на човечеството което наричаме силата на мисленето, способността но мисленето.
към текста >>
И то може да бъде поставено само тогава, когато се работи в насоката, щото възможно най-голям брой хора да вникнат с тяхното разбиране в тези
отношения
.
Днес много хора питат: какво трябва да направим? Първото нещо, което трябва да се направи, е, да поясним на хората, какво е необходимо. Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване. То трябва да бъде изградено отново от свободния духовен живот. В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване.
И то може да бъде поставено само тогава, когато се работи в насоката, щото възможно най-голям брой хора да вникнат с тяхното разбиране в тези отношения.
Всяка друга социална работа е днес само временна. Най-важното е това: да се види, да се работи, щото все повече хора да добият разбиране за социалните необходимости, от които едната е току що охарактеризираната. Да бъдат пояснени тези неща с всички сили, с всички средства, които имаме на разположение, това е, което днес е най-важното.
към текста >>
Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по
отношение
откровенията на източната мъдрост, по
отношение
на Мистериите на Пространство то, по
отношение
на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост.
№ 15, червено/ къде се показва особено характерно това трето течение външно достъпно за сетивата? Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно. Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики. В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта.
Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост.
От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка. Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите. Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници. Тук ние имаме напълно нещо, което е свързано със стопанския живот. И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята.
към текста >>
Тук празниците бяха доведени в съвършено други
отношения
в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите.
Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики. В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост. От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка.
Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите.
Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници. Тук ние имаме напълно нещо, което е свързано със стопанския живот. И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята. Там, в третото течение, се развива един стопански живот, който трябва да се развие нагоре, който първоначално беше всъщност в неговите правови нюанси, в неговите духовни устройства изцяло стопански живот. Той беше до такава степен стопански живот, че един от особените годишни празници и се състоеше в това, че оплождането на стадата се чувствуваше като един особен празник в чест на боговете.
към текста >>
Защото целия израз "природен закон" няма например по
отношение
на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение.
Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре!
Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение.
Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука. И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт.
към текста >>
73.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Хората особено желаеха да сложат край на отвлечените
отношения
, които преобладават днес между хората.
През XIX век отново и отново можем да видим как сред цялата бъркотия от съвсем неопределени импулси хората се бореха да постигнат идеали за бъдещето.
Хората особено желаеха да сложат край на отвлечените отношения, които преобладават днес между хората.
Духовният живот е толкова отслабнал, че живее в нас като абстракция; а икономическият живот се бори и се мъчи да намери пътя отдолу нагоре.
към текста >>
74.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Михаил влезе в други
отношения
с човека спрямо онези, в които той бе по-рано.
Скъпи приятели, днес ние знаем, че когато се посочва такава тема, посочването се отнася за две неща: първо за обективния факт, и второ за начина по който този обективен факт е свързан с онова, което хората желаят да приемат в своето съзнание, в своята воля. Обективният факт е просто този, че през ноември 1879 год., отвъд сферата на сетивния свят, в свръхсетивния свят се състоя събитие, което може да се опише така: Михаил е добил за себе си силата, когато хората стигнат до там да го срещнат с цялото жизнено съдържание на своите души, така да пронижат себе си с неговата сила, че да бъдат способни да преобразуват своята стара материалистична интелектуална сила която по онова време бе станала силна в човечеството в духовна интелектуална сила, духовна сила на разбиране. Това е обективният факт; това се случи. Относно него можем да кажем, че от ноември 1879 год.
Михаил влезе в други отношения с човека спрямо онези, в които той бе по-рано.
Но от хората се изисква те да станат служители на Михаил.
към текста >>
В много
отношения
човечеството още не е преодоляло всички пречки за това.
Днес Михаил отново е регентът на света, но човечеството трябва да се свърже с него по нов начин. Защото сега Михаил не е лицето на Яхве, а лицето на Христос Исус. Днес трябва да се доближим до Христовия импулс чрез Михаил.
В много отношения човечеството още не е преодоляло всички пречки за това.
Човечеството е запазило атавистично старите способности за възприятие, чрез които Михаил можеше да бъде доближен, когато бе още посредник на Яхве; и така днес човечеството има неправилно отношение към Михаил. Това погрешно отношение към Михаил е явно в едно много характерно явление.
към текста >>
Човечеството е запазило атавистично старите способности за възприятие, чрез които Михаил можеше да бъде доближен, когато бе още посредник на Яхве; и така днес човечеството има неправилно
отношение
към Михаил.
Днес Михаил отново е регентът на света, но човечеството трябва да се свърже с него по нов начин. Защото сега Михаил не е лицето на Яхве, а лицето на Христос Исус. Днес трябва да се доближим до Христовия импулс чрез Михаил. В много отношения човечеството още не е преодоляло всички пречки за това.
Човечеството е запазило атавистично старите способности за възприятие, чрез които Михаил можеше да бъде доближен, когато бе още посредник на Яхве; и така днес човечеството има неправилно отношение към Михаил.
Това погрешно отношение към Михаил е явно в едно много характерно явление.
към текста >>
Това погрешно
отношение
към Михаил е явно в едно много характерно явление.
Днес Михаил отново е регентът на света, но човечеството трябва да се свърже с него по нов начин. Защото сега Михаил не е лицето на Яхве, а лицето на Христос Исус. Днес трябва да се доближим до Христовия импулс чрез Михаил. В много отношения човечеството още не е преодоляло всички пречки за това. Човечеството е запазило атавистично старите способности за възприятие, чрез които Михаил можеше да бъде доближен, когато бе още посредник на Яхве; и така днес човечеството има неправилно отношение към Михаил.
Това погрешно отношение към Михаил е явно в едно много характерно явление.
към текста >>
В това
отношение
много от съвременните тълкувания на Евангелията са точно толкова лоши, колкото и най-лошите материалистични схващания.
Докато изнасям лекции тук в Щутгарт аз ще изтъквам много, че ние трябва внимателно да наблюдаваме човешката еволюция до времето на Аримановото въплъщение, така че когато то се състои да можем да знаем как правилно да го преценим. Днес само ще ви обърна внимание на още едно нещо.
В това отношение много от съвременните тълкувания на Евангелията са точно толкова лоши, колкото и най-лошите материалистични схващания.
Когато представителите на т.н. религиозни общества днес приемат Евангелията точно както са написани, и когато се отхвърля всяко ново разкритие, такава преданост към Евангелията, такъв начин за придържане към Християнството е наистина най-добрият начин да се подготви Аримановото появяване на Земята. Огромна част от представителите на т.н. днешни вероизповедания усилено работят за Ариман; те оставят незабелязана истината: "Аз съм с вас винаги, дори до края на Земната епоха" ("Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света." Мат. 28:20 бел.
към текста >>
75.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по
отношение
на своята воля.
На първо място, онова което принадлежи на Мистерията на Човешката Воля трябва да бъде изказано на човечеството по обширен начин. Тази Мистерия на Човешката Воля е скрита за съвременната култура, особено след средата на XV век, след възхода на нашата пета Следатлантска епоха. Съвременната теория за Вселената знае възможно най-малко за волята. Често сме описвали това. Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля.
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля.
Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание. Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо.
към текста >>
По
отношение
на организацията на нашата глава ние непрекъснато умираме; умираме във всеки един момент.
Само когато се опитваме да изследваме волята по начините, дадени от Духовната Наука и за които съм говорил, т.е когато опитваме с помощта на имагинацията и инспирацията да направим активни онези сили, които позволяват на човека да вижда движенията, механизмът задвижван от човешката воля, тогава ние забелязваме, че в нашия физически живот между раждането и смъртта волята като живо същество не е свързана с градивни, а само с разрушителни процеси. Често съм обяснявал това. Ако самите градивни процеси се случваха в нашия мозък, ако например се случваше само онова, което произтича от действието на жизнените сили върху храната, ние нямаше да бъдем способни да развием душевен и духовен живот посредством апарата на нервите и мозъка; само поради разрушителния процес, непрекъснато протичащ в нашия мозък, душата и духът пускат корени в онова, което се разрушава. Точно тук е където работи волята. Човешката воля е нещо крайно необходимо, което през нашия физически живот работи до определена степен за смъртта на човека.
По отношение на организацията на нашата глава ние непрекъснато умираме; умираме във всеки един момент.
Ние живеем само защото останалата част от нашето устройство работи срещу това постоянно умиране в главите ни, за което е отговорна най-вече нашата воля. Независимо от нас в главата ни непрестанно се случва онова, което във външния свят се случва обективно, когато преминем през физическата смърт.
към текста >>
Онова, което постоянно се случва в Земята чрез разместването на основните Земни субстанции, чрез обединяването (на тези субстанции) с мъртвите човешки тела, е дейност във всички
отношения
сравнима с дейността на волята, която между раждането и смъртта се упражнява от нас непрекъснато, безсъзнателно, когато движението, разрушаващо така, както се руши един труп, протича в нашата нервна и сетивна система.
Нашият труп, доколкото сме човешките индивидуалности и влизаме в света на душата и духа през портата на смъртта, престава да бъде нещо важно за нас, но той е от голямо значение за Космоса. Този труп, по един или друг начин, няма значение дали чрез кремиране или погребение, е предаден на елементите на Земята; там по свой собствен начин той продължава онова, което нашата човешка воля прави частично на нервната ни система, на сетивната организация в живота ни между раждането и смъртта. Ние имаме представи и мисли, защото волята разрушава нещо в нас. Ние предаваме нашия труп на Земята, и с помощта на разпадащия се труп, който само продължава същия процес, който постоянно носим в живота си, цялата Земя мисли и има възприятия. Аз характеризирах това от друга гледна точка преди няколко месеца.
Онова, което постоянно се случва в Земята чрез разместването на основните Земни субстанции, чрез обединяването (на тези субстанции) с мъртвите човешки тела, е дейност във всички отношения сравнима с дейността на волята, която между раждането и смъртта се упражнява от нас непрекъснато, безсъзнателно, когато движението, разрушаващо така, както се руши един труп, протича в нашата нервна и сетивна система.
Между раждането и смъртта волята, понеже е обединена с нашия Аз, работи чрез разрушителните сили в границите на нашата кожа. Същата тази воля работи космически в нашия труп след смъртта ни, в мисленето и формирането на идеи от цялата Земя, когато предаваме своя труп на Земята. По този начин, ние сме космически обединени с онова, което можем да наречем душевно-духовен процес на цялото Земно Битие. Тази представа е много трудна, тъй като поставя човека конкретно в онова, което е Космическо в нашето Земно Битие. Тя показва връзката на човешката воля с начина на работа на Всемирната Космическа Воля в Земното Битие, в разрушението, в причиняването на смъртни състояния.
към текста >>
Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от
отношение
то на човека към неговата несъзнателна воля.
Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата? Това може да бъде определено само чрез духовно изследване; тези причини лежат в човечеството. Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята? Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло. Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм.
Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля.
До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят. В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата.
към текста >>
Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното
отношение
.
Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение.
Най-важното нещо е човекът да не пропусне, спейки, идването на Ариман. Когато се състои въплъщението на Ариман в западния свят, ние просто ще видим вписано в местния регистър раждането на Джон Уилям Смит (разбира се, името няма да бъде това), и хората ще гледат на детето като на гражданин с обикновено положение като всеки друг, и ще проспят какво се е случило в действителност. Нашите университетски професори определено няма да се разтревожат дали хората проспиват това или не. За тях случващото се ще бъде просто раждането на Дж. У. Смит.
към текста >>
За да имаме правилно
отношение
към тези Евангелия, трябва да знаем защо са възникнали те, т.е трябва да знаем истинското им предназначение.
Те, твърди той, би трябвало да са били пропуснати, ако Евангелията са били написани само за възхвала на Исус. Следователно ние оставяме с чувството, че той признава всички възражения, направени към Христос Исус, така че накрая да запази за Евангелията малък етикет на тази световна наука. Дори този малък етикет ще даде път. Човекът няма да спечели нищо от тази светска наука. Той няма да добие нищо, що се отнася до автентичността на Евангелията от начина, по който ги разглеждат тези хора.
За да имаме правилно отношение към тези Евангелия, трябва да знаем защо са възникнали те, т.е трябва да знаем истинското им предназначение.
Това познание може да бъде получено само с разбиране, оплодено от Духовната Наука.
към текста >>
Само че, за съжаление, твърде често в нашия собствен кръг се правят усилия да се стигне до компромис в това
отношение
и липсва куражът, необходим за безусловно подвърждаване на истината.
Нужно е само те да прочетат без предразсъдъци онова, което е тук, да му отдадат сериозното си внимание. Ние трябва строго да различаваме онези хора, които вредят на прогреса на човечеството от другите, при които трябва да отидем и да им кажем как се причинява подобна вреда. Опитът да стигнем до разбиране с първите изобщо няма смисъл и цел; защото тези хора външно ще бъдат склонни на съгласие, ако вече нямаха последователи, които да ги подкрепят. Тогава те за себе си биха били готови да стигнат до разбиране. Спешната нужда пред нас е точно това, да отворим очите на хората.
Само че, за съжаление, твърде често в нашия собствен кръг се правят усилия да се стигне до компромис в това отношение и липсва куражът, необходим за безусловно подвърждаване на истината.
Не трябва да живеем с илюзията, че можем да стигнем до разбирателство с този или онзи, който не желае по никакъв начин да се разбере с нас. От нас се изисква решително да защитаваме истината докато сме способни. Специално това за мен изглежда резултат от разбиране на онова, което е свързано с еволюцията на човечеството.
към текста >>
76.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Как стои този наш човешки живот по
отношение
на миналото и бъдещето?
Мислите които, най-вече в отговор на вътрешна нужда, извикваме пред своите души с преглеждането на това, което сме направили през изминалата година, и на онова което възнамеряваме да направим през следващата година, трябва да бъдат проникнати със съответната сериозност и възвишеност в съгласие с духа на Антропософската Духовна Наука, така че да можем чрез съзерцание на великите Космически събития да просветлим тези мисли с висшата светлина, която можем да получим от Духовната Наука.
Как стои този наш човешки живот по отношение на миналото и бъдещето?
Той е като огледало. Наистина, сравнението с огледало се доближава до реалността много повече, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Стремежът да добием малко себепознание е като стоене пред огледало. Ние стоим, гледайки в огледалото и там в това огледало лежи миналото, за което знаем, че отражението му е в огледалото. Зад огледалото лежи онова, в което отначало не можем да погледнем, точно както в пространството е невъзможно да видим онова, което лежи зад едно огледало.
към текста >>
Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено
отношение
е празен, ние знаем само това, че имаме Аз.
Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз. Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота.
Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз.
В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения.
към текста >>
За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки
отношения
, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството.
Докато въпроси от този род не се разглеждат с необходимата сериозност, няма да достигнем до правилното разбиране за навечерието на Космическата Нова Година. В настоящия момент е крайно необходимо да достигнем това правилно разбиране.
За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството.
Можете ли да изживеете, скъпи мои приятели, в това време, че самият Дух на Космоса е онзи, който от десетилетия търси вход? Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето. В този час, един символичен час всяка година, изискващ да го преживеем като решителен час между миналото и бъдещето в този час можете ли да обедините своите души с новия Дух; можете ли да така да изживеете в душите си допира на миналата година с идващата година, че отминаващата Космическата година да може да се свърже с изгряващата Космическа година?
към текста >>
77.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Христос Исус е свързан и с принципа Син, а това е представено посредством Великденската Мистерия; докато пък
отношение
то на Христос към онова, което се вълнува, и люшка, и тъче през света като дух, става присъствуващо за нас в Мистерията на Св.
Христос Исус е свързан и с принципа Отец и за нас това е представено чрез Коледния празник.
Христос Исус е свързан и с принципа Син, а това е представено посредством Великденската Мистерия; докато пък отношението на Христос към онова, което се вълнува, и люшка, и тъче през света като дух, става присъствуващо за нас в Мистерията на Св.
Троица (Св. Дух).
към текста >>
И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко
отношение
до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа.
Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща.
И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа.
Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците.
към текста >>
В гръцко-латинското време тези
отношения
били обърнати обратно.
След това дойде времето, когато Ракът играеше същата роял в гръцко-латинския период, както Дева сред персийците, и съзвездието Овен бе видяно в квадратура да стои като че ли вътре в съзвездието на Рака. След това дойде обръщането. И след него нещата поеха различен път. До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и набожност на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии.
В гръцко-латинското време тези отношения били обърнати обратно.
Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа.
към текста >>
Мои мили приятели, по
отношение
на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце.
Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце.
Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
към текста >>
Трябва да станем толкова благочестиви по
отношение
на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия.
Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството.
Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия. Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>
78.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ние знаем, че чрез интимната връзка между онова, което става в етично-моралната сфера на човешката еволюция и онова, което става в природата и в световния морален ред, ни се дава възможност да се приближим и до друго
отношение
, върху което вече размишляваме от много години именно,
отношение
то на Христос към онова Същество, чието външно отражение се появява в слънцето.
Много неща в еволюцията могат да изглеждат неразбираеми, ала ако ги изследваме без тесногръдия или предубеждения например предубеждения от вида, при които се вярва, че неизвестни божества идват на помощ на човека точно, когато той смята, че помощ е необходима, без той дори и да си е помръднал пръста ако изоставим такива възгледи, ще открием, че дори най-отчайващите събития в течение на световна та история ни показват колко еволюцията на земята е придобила значение чрез факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота. Добре е да проучим Мистерията на Голгота Мистерията на Коледа се съдържа в нея от гледна точка, която може да разкрие цялата еволюция на човечеството.
Ние знаем, че чрез интимната връзка между онова, което става в етично-моралната сфера на човешката еволюция и онова, което става в природата и в световния морален ред, ни се дава възможност да се приближим и до друго отношение, върху което вече размишляваме от много години именно, отношението на Христос към онова Същество, чието външно отражение се появява в слънцето.
Последователите и представителите на Християнския импулс не винаги са били толкова враждебни, както често са в нашето съвремие, към признаване на това отношение между Слънчевата Мистерия и Христовата Мистерия. Дионисий Ареопагът, който често е бил споменаван тук, нарича слънцето Божието движение, а в трудовете на Августин непрекъснато се споменава дори и в схоластиката откриваме намеци отнасящи се до факта, че външните видими звезди и техните движения са образи на божествено-духовното съществуване на света. И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ век. Бих желал да ви напомня за нещо, за което съм говорил многократно в течение на много години. Аз съм ви казвал как гледаме на първия следатлантски период, изпълнен с делата и опитностите на древния индуски народ; как гледаме назад на древната персийска епоха на следатлантското човечество, а след това на египетско-халдейската и гръко-латинската, четвъртата епоха на следатлантското човечество и на собствената ни епоха.
към текста >>
Последователите и представителите на Християнския импулс не винаги са били толкова враждебни, както често са в нашето съвремие, към признаване на това
отношение
между Слънчевата Мистерия и Христовата Мистерия.
Много неща в еволюцията могат да изглеждат неразбираеми, ала ако ги изследваме без тесногръдия или предубеждения например предубеждения от вида, при които се вярва, че неизвестни божества идват на помощ на човека точно, когато той смята, че помощ е необходима, без той дори и да си е помръднал пръста ако изоставим такива възгледи, ще открием, че дори най-отчайващите събития в течение на световна та история ни показват колко еволюцията на земята е придобила значение чрез факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота. Добре е да проучим Мистерията на Голгота Мистерията на Коледа се съдържа в нея от гледна точка, която може да разкрие цялата еволюция на човечеството. Ние знаем, че чрез интимната връзка между онова, което става в етично-моралната сфера на човешката еволюция и онова, което става в природата и в световния морален ред, ни се дава възможност да се приближим и до друго отношение, върху което вече размишляваме от много години именно, отношението на Христос към онова Същество, чието външно отражение се появява в слънцето.
Последователите и представителите на Християнския импулс не винаги са били толкова враждебни, както често са в нашето съвремие, към признаване на това отношение между Слънчевата Мистерия и Христовата Мистерия.
Дионисий Ареопагът, който често е бил споменаван тук, нарича слънцето Божието движение, а в трудовете на Августин непрекъснато се споменава дори и в схоластиката откриваме намеци отнасящи се до факта, че външните видими звезди и техните движения са образи на божествено-духовното съществуване на света. И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ век. Бих желал да ви напомня за нещо, за което съм говорил многократно в течение на много години. Аз съм ви казвал как гледаме на първия следатлантски период, изпълнен с делата и опитностите на древния индуски народ; как гледаме назад на древната персийска епоха на следатлантското човечество, а след това на египетско-халдейската и гръко-латинската, четвъртата епоха на следатлантското човечество и на собствената ни епоха. Нашата епоха ще бъде последвана от шестата и от седмата, и аз съм ви обръщал вниманието на факта, че има известни връзки бихте могли да прочетете това в моята малка книжка „Духовното водачество на човечеството“ между третата и петата епоха, ще рече между египетско-халдейската и нашата пета епоха, че има и някаква връзка между древната персийска епоха и шестата и между древно индуската и седмата епоха на следатлантското човечество.
към текста >>
От моята книга „Християнството като мистичен факт“ вече знаете как трябва да се разглеждат тези неща, но в смисъла, в който този факт може да се обясни, там можем да посочим духовното
отношение
между онова, което възниква в Християнството и древните езически Мистерии.
Девата държи дете то Исус и зад нея са облаците, които всъщност са детски личица. Можем да си представим, че детето Исус е слязло при Девата от облаците, чрез сгъстяване, така да се каже, на тънката облачна субстанция. Ала тази картина, която е възникнала напълно от Християнския дух, в края на краищата е повторение на онова, което е било почитано в Египетските Мистерии на Изис, които са изобразявали Изис да държи детето Хорус. Темата на тази по-ранна картина е напълно еднаква с Рафаеловата картина. Разбира се не трябва да се изкушим да тълкуваме това по повърхностния начин, по който това е правено от мнозина от 18 век през 19 век направо до наши дни да се разглежда историята на Христос Исус и всичко, което принадлежи на нея само като метаморфоза, като трансформация на древните езически Мистерии.
От моята книга „Християнството като мистичен факт“ вече знаете как трябва да се разглеждат тези неща, но в смисъла, в който този факт може да се обясни, там можем да посочим духовното отношение между онова, което възниква в Християнството и древните езически Мистерии.
към текста >>
79.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота,
отношение
то на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота.
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота.
Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно.
към текста >>
Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по
отношение
на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота.
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота. Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената.
Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота.
Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества. Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите.
към текста >>
Предхристиянското
отношение
към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес.
Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно.
Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес.
Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества. Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите. Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност. С една и съща способност за познание, хората на древността възприемали тези три области на съществуването.
към текста >>
Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по
отношение
насоката на цивилизацията.
Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага. Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека.
Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията.
Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага.
към текста >>
80.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Нито
отношение
то на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие.
Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>
81.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия
Отношение
то на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
към текста >>
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство
Отношения
та на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
към текста >>
Отношение
то на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
Животът на човека след смъртта Минерално съзнание и растително съзнание Едно противопоставяне между Гьоте и Шекспир Животинското съзнание.
Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
към текста >>
82.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните
отношения
, които царяха в околния свят.
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си! “. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид. Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека.
В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят.
Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия. В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност. Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
83.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вчера казах: щом този подем на Азът, това себелюбие се пренесе навън в социалния живот, именно тогава възниква и злото, злото в социалния живот, злото в
отношения
та между хората.
Подобно огнище на разрушение трябва да съществува в нас, защото само в него човешкият Аз може да се утвърди и усили. Това огнище, с други думи, е огнище на укрепването, на утвърждаването на Азът.
Вчера казах: щом този подем на Азът, това себелюбие се пренесе навън в социалния живот, именно тогава възниква и злото, злото в социалния живот, злото в отношенията между хората.
към текста >>
84.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези
отношения
.
При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание. Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот.
Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения.
Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното. Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа. И така, нека обобщим: Животното живее в едно съзнание, което е подобно на нашето сънищно съзнание.
към текста >>
Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме
отношение
то на човека към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които човек достига чрез своите действия.
И ако можем да навлезем още по-дълбоко в несъзнаваното, ние всъщност бихме стигнали дотам, където пулсира минералното съзнание. Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности. И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите.
Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме отношението на човека към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които човек достига чрез своите действия.
Възприемайки минералния свят около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, човек успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания. И сега можем да добавим: разгледаме ли окръжността на това, което имаме в човешкото, животинското, растителното и после тук, в минералното царство, виждаме как именно това минерално царство е, което действува върху нашите сетива, обръщайки към нас външната си страна; обаче отвъд, там където ние не можем да достигнем, там минералното царство развива, така да се каже, отвръщайки се от нас, своето съзнание (рис.9, червено). И това съзнание, което се развива там, то е същото, от което ще се вземат вътрешните съдържания и импулси на нашите действия, за да работят те по-нататък в хода на нашата Карма.
към текста >>
Но, върху тези
отношения
, ние ще продължим да говорим утре.
Но къде изливат те себе си? Най-висшата степен на съзнанието излива себе си вътре в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. Минералното царство ни обгражда отвсякъде, но тук то ни открива само едната си страна. И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в атомните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което интуицията влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. И този образ, този процес, който намираме там в пространството, като хора, ние го носим и изживяваме през времето на повтарящите се земни животи.
Но, върху тези отношения, ние ще продължим да говорим утре.
към текста >>
85.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това не е така, това не отговаря на истината, включително и по
отношение
на мисловната тъкан, намираща се между етерното и физическото тяло.
Аз моля, това което току-що казах да бъде внимателно осмислено. Защото неправилно е да си представим, че тази мисловна тъкан изгражда човека, така да се каже, еднолично; че, виждате ли, човекът бил изцяло изтъкан от нещо, което може да се нарече световни мисли.
Това не е така, това не отговаря на истината, включително и по отношение на мисловната тъкан, намираща се между етерното и физическото тяло.
Въздействията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие. В известен смисъл, ние откриваме тази мисловна тъкан на същото място, където лежи и нашето субективно мислене, защото ние вплитаме нашите субективни мисли не другаде, а вътре в тази мисловна тъкан. Обикновеното съзнание няма достъп до обективните мисли. Но когато субективните мисли, задвижвани от външния свят, изплитат тази тъкан, тогава съдържанието на нашите мисли става достояние на нашето съзнание.
към текста >>
Така че това, което у човека възниква чрез неговите чувства, има
отношение
към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има
отношение
към неговата Карма след смъртта.
И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
Така че това, което у човека възниква чрез неговите чувства, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта.
към текста >>
Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по
отношение
на самия процес, но и по
отношение
на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация.
Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си. Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера.
Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация.
към текста >>
С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по
отношение
на истинския волев живот ние спим.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот. Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята. Ние имаме само мисълта за волевия импулс. Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята.
С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>
86.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И всъщност отделният човек развива определено
отношение
към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено
отношение
към тези Ангелски Същества.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек.
И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда
отношение
към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е.
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е.
към това Същество от духовните Йерархии, което е най-близо над неговото индивидуално развитие. И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество. И човек успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание. Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
към текста >>
Човекът не би успял да намери своето несъзнавано
отношение
към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество.
Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта. Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>
Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като
отношение
към своя Ангел.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество. Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня. Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта.
Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>
Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени
отношения
, но те биха били едностранни
отношения
, в потока от нея към човека.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел.
Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека.
Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава
отношение
то си към своя Ангел, и че това
отношение
става все по-нездраво и все по-болно.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин.
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно
отношение
към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела.
Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух. А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм. Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила. Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ. Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>
А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво
отношение
към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела. Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух.
А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм.
Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила. Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ. Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от
отношения
, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах.
И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека. В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане. И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин. Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно
отношение
към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах. И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека. В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане. И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин.
Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
Бедите на днешната епоха доколкото ги забелязваме във видимия свят се дължат на това, че
отношение
то на човека към неговия Ангел, а оттам и връзките му с Архангела, са станали съвсем бедни и неустойчиви, така че тези Йерархии могат да действуват върху човека само външно.
Очевидно е, че бедите на днешната епоха могат да се изцелят само с духовно вдълбочаване, само с една духовна съсредоточеност.
Бедите на днешната епоха доколкото ги забелязваме във видимия свят се дължат на това, че отношението на човека към неговия Ангел, а оттам и връзките му с Архангела, са станали съвсем бедни и неустойчиви, така че тези Йерархии могат да действуват върху човека само външно.
към текста >>
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по
отношение
на своите тяло, душа и дух (рис.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината. Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис.
18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек. Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата.
към текста >>
В предишните епохи, тези
отношения
бяха нещо душевно.
Й основната характеристика на днешната епоха е тази, че човекът вече няма онази интимна вътрешна свързаност със своя обкръжаващ свят, каквото притежаваше в древността, когато растеше душевно слят със своето непосредствено обкръжение. Този начин на растеж е съхранен и днес макар и в карикатурна форма когато например правим така, че децата да израстват в нещо като особени затвори, след като преди това са били в най-близки и нежни връзки със своите семейства.
В предишните епохи, тези отношения бяха нещо душевно.
А днес човекът е така поставен в своето обкръжение, че се чувствува там съвършено чужд, чужда му е и неговата собствена Карма.
към текста >>
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки
отношения
с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези
отношения
е онова, което човек пренася през Портата на смъртта.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта.
Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел. Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>
Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в
отношения
та на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят.
Впрочем този живот между смъртта и новото раждане, може да бъде описан точно, и то от различни гледни точки. В моя лекционен курс, който изнесох през 1914 година във Виена*13, ще установите една гледна точка; днес разглеждам пред Вас същите неща, но от друга гледна точка. Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки. И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека.
Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят.
Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в човека.
към текста >>
87.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в
отношение
то на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание. То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони. Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания. И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат.
към текста >>
И ако обхванем, както наистина подобава, Гьотевите поетични творби а някои в това
отношение
са извънредно характерни тогава ще си кажем: да, така или иначе, Гьоте не можа да стане никакъв художник, но неговите поетични творби са заредени с една отклонена, с една проиграна живопис.
Да, един непредубеден човек винаги може да наблюдава подобни неща. И аз вярвам, че такъв човек винаги ще остава изненадан, например от своеобразната природа на Гьоте. В какво се изразява тази своеобразна природа на Гьоте? Тя се изразява например в това, че Гьоте постоянно правеше опити да стане график или художник. Но той наистина никога не достигна дотам, да стане действително график или художник; обаче всичко което остана от неговото художничество, от неговата живопис, то е фрапиращо и прекрасно.
И ако обхванем, както наистина подобава, Гьотевите поетични творби а някои в това отношение са извънредно характерни тогава ще си кажем: да, така или иначе, Гьоте не можа да стане никакъв художник, но неговите поетични творби са заредени с една отклонена, с една проиграна живопис.
Гьоте постоянно рисува в своите стихове. В стила на някои модерни критици би могло да се каже без да твърдя, че това е нещо добро Гьоте имаше заложбите да стане един слаб художник и той внесе тези художнически заложби в поетичното си творчество, така че в известен смисъл стана един живописващ поет.
към текста >>
За да продължим нататък, ще изтъкнем например неговите
отношения
с жените.
За да продължим нататък, ще изтъкнем например неговите отношения с жените.
Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек. Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте. Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този свят, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии. Обаче аз обръщам вниманието Ви върху факта, че сега възниква една малка трудност и че нещата далеч не са така ясни. Гьоте е дошъл направо полумъртъв на света, с тежка цианоза на тялото, с едно почти черно бебешко тяло.
към текста >>
Обикновено тези
отношения
се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек.
За да продължим нататък, ще изтъкнем например неговите отношения с жените.
Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек.
Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте. Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този свят, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии. Обаче аз обръщам вниманието Ви върху факта, че сега възниква една малка трудност и че нещата далеч не са така ясни. Гьоте е дошъл направо полумъртъв на света, с тежка цианоза на тялото, с едно почти черно бебешко тяло. Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полумъртво пролазване в земния свят.
към текста >>
В това, което можем да наречем „странствуване“ на човешката душа в душевния свят след смъртта, се вмъква нещо, и то има
отношение
към Земята, то е нещо, което човек „сваля“ на Земята.
И сега, когато началото и краят на жизнения път между смъртта и новото раждане, са така нагледно очертани пред Вашия поглед, Вие трябва да си кажете: Тук се явява нещо, което идва в резултат на предишното развитие.
В това, което можем да наречем „странствуване“ на човешката душа в душевния свят след смъртта, се вмъква нещо, и то има отношение към Земята, то е нещо, което човек „сваля“ на Земята.
Ние знаем, че този следсмъртен жизнен път
към текста >>
Точно как то човек отнася нещо за душевния свят, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: човек внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има
отношение
към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше
отношение
към неговото астрално тяло.
трае приблизително една трета от земния път на човека. А неговата полярна противоположност се съдържа в това, което човек изживява преди раждането, в прехода си през планетарната система, И тя му отдава нещо от Небето, което човек ще пренесе на Земята.
Точно как то човек отнася нещо за душевния свят, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: човек внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има отношение към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше отношение към неговото астрално тяло.
Чрез своето етерно тяло човек се свързва с това, което той донася от Космоса; чрез своето астрално тяло той успява да изнесе в Космоса така наречения „астрален плод от Земята“.
към текста >>
88.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в
отношения
та му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията.
Ето, така ние разглеждаме човешкия Дух, човешката душа, човешкото тяло. И ако спрем вниманието си върху духовното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа. Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид. Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно.
И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията.
Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е. ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло.
към текста >>
89.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени
отношения
с духовната, душевна и телесна сфери.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери.
Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове. Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н. И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните
отношения
на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери. Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове.
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н.
И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
И за да вникне в действията и
отношения
та на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери. Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове. Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н.
И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно
отношение
към външния свят.
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят.
Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети. Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз.
към текста >>
Така по
отношение
на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем пасивен.
B този случай далеч не е необходимо астралното тяло да се напряга. Достатъчно е само, ръководството да се предостави на Азът, на този Аз, който е формиран едва чрез Земния организъм. В този случай наистина не е необходимо никакво напрягане, никакво усилие. Изобретява се един микроскоп и под него се поставя препарат, изследва се този препарат, човекът наднича и подрежда мислите-сенки, след това прави нещо като счетоводна сметка, но какво може да се получи при сборуване на сенки?
Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем пасивен.
После тази пасивност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на
към текста >>
Но сега, позволете да запитам: Чии
отношения
се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която човек приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Духовна Наука?
Но сега, позволете да запитам: Чии отношения се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която човек приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Духовна Наука?
Една проста схематична рисунка ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Ако тук ние имаме Земята (рис.26, червено), в нея вече са преминати епохите Луна, Слънце, Сатурн. А тук бихме имали следващата планета, в която ще се превърне Земята след своята гибел, Бъдещият Юпитер (зелено). В изграждането на този Бъдещ Юпитер по най-интензивен начин са включени макар и като зародишни сили онези съставни части на човешкото същество, които наричаме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; обаче за Азът, това важи само при едно важно условие. В случай, че Азът не приеме в себе си това, което той може да приеме чрез Земната култура, тогава Азовото съзнание се прекратява със свършека на Земята; със Земята изчезва и земния Аз.
към текста >>
90.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В нашата интелектуалистична епоха човешките илюзии по
отношение
на светлината идват от там, че модерната физика предлага „учение за светлината“, което си дава вид на нещо цялостно, нещо завършено.
Обаче къде всъщност се намира светлината? Човекът възприема цветовете; те са част от неговите сетивни впечатления. Където и да погледне, той вижда цветовете и техните нюанси. Обаче светлината човек не може да възприеме. Чрез нея той възприема цветовете, но не и самата нея.
В нашата интелектуалистична епоха човешките илюзии по отношение на светлината идват от там, че модерната физика предлага „учение за светлината“, което си дава вид на нещо цялостно, нещо завършено.
Но то съвсем не е такова; цялостно и завършено е учението за цветовете, а не учението за светлината.
към текста >>
Ето представете си как един майски бръмбар лази или кръжи около човека; той е в определени
отношения
към неговите размери.
Обаче един такъв възглед е съвсем неправдоподобен.
Ето представете си как един майски бръмбар лази или кръжи около човека; той е в определени отношения към неговите размери.
И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека. Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин. И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея. Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята. Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък.
към текста >>
91.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем
отношение
към Мистерията на Голгота.
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в духовния свят между смъртта и новото раждане. Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност. В резултат на това, че се издигаме до чистите и свободни мотиви на нашата воля без да я товарим с нищо земно, ние си осигуряваме тази възможност, щото между смъртта и новото раждане да бъдем едно самостоятелно същество.
И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем отношение към Мистерията на Голгота.
Тази Мистерия на Голгота може да се обсъжда от различни гледни точки. В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
към текста >>
92.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*3. Рудолф Щайнер „Окултното движение в 19-ти век и неговото
отношение
към световната култура“, Дорнах, 1915 г., Събр.
*3. Рудолф Щайнер „Окултното движение в 19-ти век и неговото отношение към световната култура“, Дорнах, 1915 г., Събр.
Съч. №254
към текста >>
93.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
С други думи: начинът, според който изграждаме нашето
отношение
към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането.
С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н.
всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
Докато сме живи, нещата изглеждат така: Ето, ние постоянно се намираме в една точка на света естествено нямам предвид дали сме тук в Дорнах или Базел, аз говоря за това, че по начало ние се намираме в една отправна точка, както в материално, така и в морално
отношение
; и от тази точка ние наблюдаваме и преценяваме целия останал свят.
По този начин обаче човекът практически става един вид създател на всичко, което го заобикаля след него вата смърт.
Докато сме живи, нещата изглеждат така: Ето, ние постоянно се намираме в една точка на света естествено нямам предвид дали сме тук в Дорнах или Базел, аз говоря за това, че по начало ние се намираме в една отправна точка, както в материално, така и в морално отношение; и от тази точка ние наблюдаваме и преценяваме целия останал свят.
Нека повторим: ние се намираме в определена точка и от нея наблюдаваме света, наблюдаваме го в перспектива. Всичко това обаче е нещо субективно. Всеки отделен човек има различна наблюдателна точка.
към текста >>
Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в духовно
отношение
човекът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
Тук, между раждането и смъртта, всеки от нас разполага с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Азът е най-висшият член от човешкото същество, който развиваме тук в условията на Земята. След като мине през Портата на смъртта, човек започва своето „слънчево съществувание“. Там Азът е най-долният член, следван нагоре от „Духът-Себе“, „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“.
Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в духовно отношение човекът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите чувства и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид
отношения
.
Ето колко реални са тези процеси. Това е истинският ход на еволюцията. Вие добре разбирате, че няма никакъв смисъл да боравим механично е окултната терминология и да повтаряме: „Земна епоха, Юпитерова епоха“ и т.н. Ние не трябва да се доближаваме до тези неща външно и абстрактно. Достатъчно е да обхванем човекът в неговата цялост, и тогава преходите в космическата еволюция ще бъдат описвани съвсем естествено.
Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите чувства и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид отношения.
към текста >>
94.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
След смъртта, радикално се променя и
отношение
то ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание. Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане.
След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното
отношение
на човека към своя Ангел, това индивидуално
отношение
на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин.
От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор.
към текста >>
В много
отношения
фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията.
В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията.
Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>
Нали разбирате по този начин човекът изнася високо над обикновения живот цялото си
отношение
към духовния Космос.
Нали разбирате по този начин човекът изнася високо над обикновения живот цялото си отношение към духовния Космос.
Впрочем ние можем да се приближим още по-интимно до това, което Духовната Наука черпи от своите свръхсетивни източници.
към текста >>
95.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по
отношение
на техниката, така и по
отношение
на бездуховната наука е под знака на Ариман.
Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам. И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица.
Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман.
към текста >>
96.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно
отношения
та на човека спрямо заобикалящия го свят.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма. Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот. Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена.
Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>
Тук лежи ако мога така да се изразя най-външното, най-крайното
отношение
на човека спрямо Космоса.
Нека продължим: Доколкото чрез своето мислене осъществявано от главата човекът се противопоставя на света, той приема обратно в себе си всичко онова, което се намира в Космоса, в Универсума. И сега ние ще определим нашата първа „координация“ спрямо Универсума: тя е едно първично обхващане на Универсума, един вид „вглеждане назад“ към Универсума. Така е: вгледа ли се в себе си, човек неизбежно открива Универсума.
Тук лежи ако мога така да се изразя най-външното, най-крайното отношение на човека спрямо Космоса.
към текста >>
Ако разглеждаме нещата от гледната точка на древните гърци: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, трябва да заявим следното: По
отношение
на своята глава припомнете си всичко, което вече казах човекът е формиран отвън, от Космоса.
Обаче ние можем да обхванем всичко това и от една друга страна.
Ако разглеждаме нещата от гледната точка на древните гърци: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, трябва да заявим следното: По отношение на своята глава припомнете си всичко, което вече казах човекът е формиран отвън, от Космоса.
Да, според гръцкото светоусещане, нещата изглеждат точно така. По отношение на главата си и нейната форма, човекът е формиран от Космоса. После идва ред на неговата „вътрешна подвижност“, на трето място идва способността му да бъде „симетричен“, но ако разглеждаме влиянията на последните четири съзвездия върху формирането на човека, ние сме принудени да приемаме нещата в съвсем обратен смисъл. Сега върху човека започва да упражнява влияние самата Земя, или казано с други думи неговите собствени действия като „ловец“, „скотовъдец“ и т.н. Погледнете тази схематична рисунка (рис. 11).
към текста >>
По
отношение
на главата си и нейната форма, човекът е формиран от Космоса.
Обаче ние можем да обхванем всичко това и от една друга страна. Ако разглеждаме нещата от гледната точка на древните гърци: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, трябва да заявим следното: По отношение на своята глава припомнете си всичко, което вече казах човекът е формиран отвън, от Космоса. Да, според гръцкото светоусещане, нещата изглеждат точно така.
По отношение на главата си и нейната форма, човекът е формиран от Космоса.
После идва ред на неговата „вътрешна подвижност“, на трето място идва способността му да бъде „симетричен“, но ако разглеждаме влиянията на последните четири съзвездия върху формирането на човека, ние сме принудени да приемаме нещата в съвсем обратен смисъл. Сега върху човека започва да упражнява влияние самата Земя, или казано с други думи неговите собствени действия като „ловец“, „скотовъдец“ и т.н. Погледнете тази схематична рисунка (рис. 11). Нейната горна част е широка, а долната значително по-тясна. Ако човек развие в себе си силно това, което означаваме като Стрелец... имам предвид човешките бедра, той ще има необходимите предпоставки да стане „ловец“.
към текста >>
Троичната същност проличава и в едно друго
отношение
.
Троичната същност проличава и в едно друго отношение.
Помислете: Когато човекът се ражда, първите четири звена от формообразуващата система са вече в силата си, докато останалите осем звена се намират в рудиментарно състояние. Вие разбирате, че става дума за човека-глава. Главата впрочем доколкото останалите звена са в рудиментарно състояние също е един цялостен „човек“. Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата.
към текста >>
Ето как по
отношение
на формата, ние стигнахме до трима различни и взаимно свързани „човеци“.
На свой ред „човекът-гърди“ също е един завършен и цялостен човек: Ръцете са така да се каже външните представители на етерните очи. „Човекът-крайници“ (или двигателно-веществообменният човек) също е завършен и цялостен човек. При него представители на етерните очи са бъбреците.
Ето как по отношение на формата, ние стигнахме до трима различни и взаимно свързани „човеци“.
Горе, в сферичната форма на главата е изнесен онзи човек, който идва от предходната инкарнация; в „човека-гърди“ живее сегашния човек, а това, което пулсира в „двигателно-веществообменния човек“ ще се прояви едва в следващата инкарнация.
към текста >>
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по
отношение
на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете.
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете.
Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“. Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация. В продължение на целия живот главата остава детска.
към текста >>
Средна възраст той постига само по
отношение
на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по
отношение
на „двигателно-веществообменния човек“.
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете.
Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“.
Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация. В продължение на целия живот главата остава детска. И тук бихме могли да допълним: Единственият съществен проблем пред възпитателското изкуство се състои в следното как „учителят детска глава“ най-добре може да се справи с „ученикът детска глава“.
към текста >>
97.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
На свой ред циркулацията влиза в
отношение
с веществообмена.
На свой ред циркулацията влиза в отношение с веществообмена.
Циркулацията включва в себе си и вещество обмена, веществообменът е следващата степен от живота.
към текста >>
Практически тези седем степени ни показват, че по
отношение
на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от живота.
След като вчера проследихме 12-те формообразуващи елемента, днес ще говорим за 7-те жизнени степени, за 7-те степени от живота.
Практически тези седем степени ни показват, че по отношение на своето етерно тяло, човек живее в условията на седем различни степени от живота.
Ако искаме сериозно и смело да вървим към истината, ние не можем да си позволим да говорим само за един единствен, аморфен и недиференциран живот.
към текста >>
В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо
отношение
на човека.
И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията.
В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека.
На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>
Утре ще пристъпим към
отношения
та между Космоса и човешката душа.
А това, което днес исках, да разгледам пред Вас, е връзката между Космоса и човешкия живот. Вчера говорих за връзката между Космоса и формата на човешкото тяло.
Утре ще пристъпим към отношенията между Космоса и човешката душа.
Чак тогава ще получим цялостна представа за тези неща: формата, живота, душата.
към текста >>
И така, утре ще пристъпим към
отношения
та между Космоса и душата.
И така, утре ще пристъпим към отношенията между Космоса и душата.
към текста >>
98.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В този горен полюс както по
отношение
на формата, така и по
отношение
на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот.
В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по
отношение
на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни.
Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот.
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни.
Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява. Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
По
отношение
на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по
отношение
на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос.
По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по
отношение
на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо.
Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа. Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята.
Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо.
Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено. Обаче главата е слабо подвижна дори и в своята външна повърхност, едно странно изключение е например човек да движи ушите си.
към текста >>
99.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Там ние имаме вече друго
отношение
към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Тук имагинациите изчезват. И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността. Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства.
Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
Ние можем да напредваме към човека по
отношение
на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения.
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния свят. И все пак ние можем да напредваме към Духа.
Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения.
към текста >>
А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до
отношения
та на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност.
Формата на човешкото тяло е в зависимост от небето на неподвижните звезди и тя застава пред нас съвсем нагледно и ясно. Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н. са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло.
А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност.
После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система. Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията. Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
Обаче тази точка, както и съответният косинус, е винаги различна, в зависимост от това, дали тя е „горе“ или „долу“ по
отношение
на нашето око.
Това правят и математиците, само че в този случай те изхождат от една точно определена гледна точка. Те не се съобразяват с човека. За днешните мислители би било един истински позор да включат човека в единния образ на света. Те говорят за една или друга точка и за тях са важни и определящи тъкмо отклоненията от визиращата линия. Те казват: тази точка е отдалечена на такова разстояние, и следователно, може да се визира в координатната система.
Обаче тази точка, както и съответният косинус, е винаги различна, в зависимост от това, дали тя е „горе“ или „долу“ по отношение на нашето око.
Да, така изглеждат нещата. И математиците говорят тук за „полярни координати“.
към текста >>
Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни
отношения
: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател.
Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател.
Древната математика тръгваше от тук. Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят. Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената.
към текста >>
100.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В това
отношение
човек има най-съвършената животинска организация.
Достатъчно е само да погледнете сетивните органи, например очите първо имаме очните вдлъбнатини, после пълнежа. И този „пълнеж“, който забелязваме най-напред при сетивните органи, зависи от животинския кръг, както и сакообразните форми зависят от планетарните сфери.
В това отношение човек има най-съвършената животинска организация.
Той притежава макар и в прикрит вид 12 сака, изпълнени със съответното съдържание, със съответния пълнеж. Тези неща съм описал в моята „Антропософия“ като 12-те човешки сетива.
към текста >>
А какви са
отношения
та между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното?
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното?
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното. А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност.
към текста >>
А какво прави Луната по
отношение
на човека?
Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното. А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната. Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност.
А какво прави Луната по отношение на човека?
Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато животното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм. Ето защо човекът може да стигне до определени математически и геометрични представи, да ги изнесе вън от тялото, ето защо днес той иска да обхване целия свят с математическа точност защото чрез Луната той се дистанцира от своята „полиедричност“ и по този начин успява да я доведе до своето съзнание. Разбирането на полиедричната същност в образи идва от Луната.
към текста >>
101.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
От друга страна по
отношение
на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън.
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път.
От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън.
Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен живот.
към текста >>
Но тъкмо по
отношение
на волята, тук трябва да различаваме две важни подробности.
Не трябва да съществува никакво съмнение: Духът работи в нас дори и тогава, когато спим.
Но тъкмо по отношение на волята, тук трябва да различаваме две важни подробности.
Нека първо да се спрем на онази воля, която непосредствено ръководи нашето поведение стига да не сме ужасно лениви хора от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Разбира се, ние не можем да проникнем в самата същност на тази воля, обаче импулсираните от нея действия лесно се разграничават от нашето обикновено съзнание. Когато вървим по улицата, ние съвсем не знаем как се осъществява този волев импулс. Обаче ясно виждаме как вървим, как напредваме крачка по крачка. Или иначе казано, с помощта на нашето обикновено съзнание, ние регистрираме само види мата страна на волевия акт.
към текста >>
102.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени
отношения
с физическите сили на света.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество. И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят.
Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света.
По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането. Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло.
към текста >>
По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени
отношения
с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество. И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят. Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света.
По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането.
Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло. Но след като искам да характеризирам именно спящия човек, Азът и астралното тяло не бива да са тук.
към текста >>
Нека да си представим тези
отношения
според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество. И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят. Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света. По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането.
Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема.
Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло. Но след като искам да характеризирам именно спящия човек, Азът и астралното тяло не бива да са тук. Волевите елементи на Азът, волево изграденият Аз попада всред Съществата на духовния свят.
към текста >>
И там, както вече споменах, той влиза в определено
отношение
с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени
отношения
с физическите сили на света.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят. И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
Само че
отношение
то на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
И това космическо
отношение
се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света. Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени
отношения
с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека.
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо). Така че чрез Азът ние загатваме за по-висшия човек, който носим в себе си, а чрез една вътрешна оцветеност за нашия астрален човек.
към текста >>
По
отношение
на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване.
И тук Вие, скъпи мои приятели, получавате една точна представа за нещо, което иначе остава прекалено абстрактно. Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде конкретно обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено.
По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване.
Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят. Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание. По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта.
към текста >>
След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други
отношения
с него.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят. А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло.
След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него.
Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня. Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
103.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по
отношение
на тях той е потънал в дълбок сън.
Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека. Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание. Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега. То се проявява по време на съня, и то се проявява тъкмо в процесите, които току-що описах.
Само че на сегашната си еволюционна степен, човек не е в състояние да разграничи тези неща; макар и буден, по отношение на тях той е потънал в дълбок сън.
към текста >>
Можем да сме напълно сигурни: Докато спи, човекът просто блести и свети по
отношение
на своето астрално тяло.
Можем да сме напълно сигурни: Докато спи, човекът просто блести и свети по отношение на своето астрално тяло.
Докато човекът бодърствува, астралното тяло определя неговата душевна нагласа. А докато той спи, тази душевна нагласа ако мога така да се изразя прелива в душевния Космос и тъкмо в това „преливане“ човек се усеща изправен пред душевно-духовния Космос.
към текста >>
104.
Тайната на троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят на времената
GA_214 Тайната на троицата
Човекът и неговото
отношение
Човекът и неговото отношение
към текста >>
105.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Приливът на северните народи към юга и тяхното
отношение
с духовното, най-вече с мъртвите.
Гледните точки на Духовната наука върху еволюцията на теологията: погребването на духовния живот на първите четири християнски века. Денис Ареопага, св. Августин, схоластика. Дейността на един италиански колеж за изкореняването на принципа на посвещението.
Приливът на северните народи към юга и тяхното отношение с духовното, най-вече с мъртвите.
Мъртви, избрани да бъдат пазители на Светия Граал, действащ чрез рицарите от Ордена на Лебеда. Легендата за Лоенгрин. Теология на Средновековието. Мартианус Капела. Седемте свободни изкуства.
към текста >>
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО
ОТНОШЕНИЕ
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ
към текста >>
Модификацията на
отношение
то между Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло през епохите.
Последователни образи, мисловни образи и спомени.
Модификацията на отношението между Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло през епохите.
Във връзка с това изменение, модификацията на спомена. Възприемането чрез главата през интелектуалната епоха, познанието за боговете в древните времена и новата опитност на Христос. Споменът в съществуването след смъртта.
към текста >>
За всеки, който се приближава към тях, искайки да ги направи свои, те имат произход на модификация на погледа, който всеки носи върху света и върху самия себе си, следователно, на
отношение
то на всеки към действителността.
От факта на тяхното естество и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съзнание да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези бележки не съставят една чиста и първична информация.
За всеки, който се приближава към тях, искайки да ги направи свои, те имат произход на модификация на погледа, който всеки носи върху света и върху самия себе си, следователно, на отношението на всеки към действителността.
към текста >>
106.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по
отношение
на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха.
Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на духовната наука и което, на това основание е на свой ред тук
към текста >>
Там ще намерите също съвсем точно изложен начина да са поставени по
отношение
на света в първите векове на християнската ера: те бяха съвсем различни от тези на ІХ, Х и следващи векове.
Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така. Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут. "Денис Ареопага учението за йерархиите" неприведена в Гьотеанума № 50, 51, 52 от 23 и 30 юли 1922г./. Ще намерите също и останалата част от есето в продължението му в един от следващите номера.
Там ще намерите също съвсем точно изложен начина да са поставени по отношение на света в първите векове на християнската ера: те бяха съвсем различни от тези на ІХ, Х и следващи векове.
към текста >>
По
отношение
на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот.
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и
отношения
та между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства.
В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията.
Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
към текста >>
Знаеше се, че в
отношения
та между думите работи ангел, пазител.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства. В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията.
Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
към текста >>
107.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по
отношение
на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга.
В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа.
Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга.
"По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ". "За растенията", казваше Гьоте, "трябва, например, да се постъпва по следния начин: ето, да речем, едно растение, което развива корени, после стебло /виж рис.№1/ и върху това стебло цветове и т.н.
към текста >>
Този начин за говорене представя реалности по
отношение
на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези реалности така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци.
Този начин за говорене представя реалности по отношение на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези реалности така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци.
Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в Светия Дух, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на Агнец, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните времена.
към текста >>
108.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по
отношение
на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото.
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>
Но от този факт, честно казано, се постигна, по
отношение
на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег.
Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род. Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>
И от тази борба произлязоха всички несигурности по
отношение
на свръхсетивните светове.
И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят. Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят.
И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове.
Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота.
към текста >>
Ето как беше по един сигурен начин поставен един монах като Готшалк по
отношение
на своята епоха: черпейки от традициите на древната мъдрост на Мистериите, той учеше на нещо, което тези, които искаха да разберат всичко сега, чрез усещането, което започваше да се показва, не можеха точно да разберат и се бунтуваха, на това основание, докато другите, които оставаха все повече свързани с дълбокоуважението на древното, даваха изцяло основание на теолог като Готшалк.
Борбата се разпали в тази епоха, по-точно, в ІХ век, по един изключително груб начин. На синод Меанс, например, писаното от Готшалк беше решително обявено за еретично и Готшалк беше бичуван по причина на тази доктрина. Макар че Готшалк беше бичуван и хвърлен в тъмница заради тази доктрина, той можа да представи така нещата, че е искал само да възстанови доктрината на св. Августин в нейната атавистична форма. Вниманието на френски епископи и на монаси, беше еднакво привлечено върху факта, че Готшалк не учеше, в действителност, на нищо, на което да не е вече учил св. Августин.
Ето как беше по един сигурен начин поставен един монах като Готшалк по отношение на своята епоха: черпейки от традициите на древната мъдрост на Мистериите, той учеше на нещо, което тези, които искаха да разберат всичко сега, чрез усещането, което започваше да се показва, не можеха точно да разберат и се бунтуваха, на това основание, докато другите, които оставаха все повече свързани с дълбокоуважението на древното, даваха изцяло основание на теолог като Готшалк.
към текста >>
Дал вече своята позиция по
отношение
на Скотус Ериген, Шарл льо Шов се обърна очевидно към него, за да стигне, на свой ред, до решение.
До Готшалк после се наредиха точно правоверните, затова доктрината на Готшалк остана доктрина на католическата правоверност.
Дал вече своята позиция по отношение на Скотус Ериген, Шарл льо Шов се обърна очевидно към него, за да стигне, на свой ред, до решение.
Скотус Ериген не се ограничи в смисъла на Готшалк, а в смисъла, че божествеността е включена в еволюцията на човечеството, че злото, всъщност, не може да бъде друго, освен нещо външно, иначе би трябвало, това е достатъчно ясно, злото да е съставна част на божествеността. Тъй като Бог не може да бъде друго, освен Доброто, трябва, по необходимост, злото да е едно нищо; но нищото не може да бъде нещо, за което хората да могат накрая да се обединят. Тъй че, Скотус Ериген се обяви против Готшалк.
към текста >>
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод
отношение
то на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират.
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират.
Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат. Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата. И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби.
към текста >>
Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по
отношение
на това, което имаха в древните времена.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век. Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни. В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности.
Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена.
И тази еволюция продължи. Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и конкретно стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното. И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна борба, тези течения продължиха чак до модерната епоха. Ние ще ги срещаме на едно място повече, на друго по-малко.
към текста >>
В това
отношение
, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата. Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма.
В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер.
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот.
към текста >>
В
отношение
то между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега.
В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега.
Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да оживи абстрактните понятия чрез имагинативния свят. Само тогава те биха могли напълно да се срещнат.
към текста >>
109.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото
отношение
с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло.
В момента в който Христос влезе в Исус от Назарет, унищожи чрез това влизане този път не само физическото тяло, не само етерното тяло и астралното тяло, но в същото време и Аза, в степента, в която беше раз вит в тази епоха, в Исус от Назарет.
Така че, следователно, в Христос Исус живееше именно висшият принцип на Христос, който е в същото отношение с Аза, в какъвто е, обикновено, Азът на човекът с астралното тяло.
към текста >>
110.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
НЕГОВОТО
ОТНОШЕНИЕ
С ДУХОВНИЯ СВЯТ
НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ С ДУХОВНИЯ СВЯТ
към текста >>
Обаче, това именно е
отношение
то, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот.
Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот.
Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи. Денем, към това физическо и етерно тяло се вмъкват астралното тяло и Азът. Азът на хората, живели преди Мистерията на Голгота всъщност, тези хора бяхме ние, в предишните инкарнации потъваше малко по малко в мрака по време на периода, предшестващ непосредствено Мистерията на Голгота. Хората се пробуждаха, по различен начин от хората, живели след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Христовото събитие е съвсем близо до него, по
отношение
на земния му живот.
Дойде, обаче, една предопределеност на бог, която се разви на самата Земя. Другите предопределени за богове бяха по-далеч от човека. Човек ги виждаше в перспектива. А също не ги виждаше така ясно. Те бяха по-далеч от него в своя земен живот.
Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот.
Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива. Той не виж да още достатъчно добре Мистерията на Голгота в нейната цялостност, защото тя е твърде близо до него. Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат един и същ мит. Мистерията на Голгота е твърде близка до човека. Той е свързан с нея твърде силно.
към текста >>
В това
отношение
, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия.
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
Човешкото същество, по
отношение
на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността.
Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира. Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>
Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по
отношение
на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули. За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди. За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа. Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически.
Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
към текста >>
111.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по
отношение
на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по
отношение
на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните.
Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината. Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината.
Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните.
Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>
Никога микрокосмосът не е имал, по
отношение
на макрокосмоса едно по-силно чувство на превъзходство.
Никога микрокосмосът не е имал, по отношение на макрокосмоса едно по-силно чувство на превъзходство.
Тук, малки живи същества, чрез своята интелектуална сила поставиха неживото под своя зависимост. Няма равен на този триумф, който само една култура да е постигнала и, може би за малко векове само.
към текста >>
Този, който искайки да започне с една метафизична яснота, започва с едно конфузно представяне на растителното, и го прави на основанието, че той е в това положение на
отношение
на машината.
Този, който искайки да започне с една метафизична яснота, започва с едно конфузно представяне на растителното, и го прави на основанието, че той е в това положение на отношение на машината.
към текста >>
112.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по
отношение
на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на живота на машината.
Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Но той няма за това ни най-малка идея. И защо той няма ни най-малка идея за това?
към текста >>
И това
отношение
на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните времена, че те не бяха свободни.
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо. Тогава трябва да се изучат намеренията на Боговете, ако е позволено едно такова изразяване.
И това отношение на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните времена, че те не бяха свободни.
Мислите на хората имаха изцяло една такава ориентация, че те бяха, така да се каже, третирани като приемници, в които Боговете изливаха своите субстанции, духовните субстанции, под влиянието на които хората действаха.
към текста >>
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните
отношения
между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това.
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това.
Самите хора вътрешно нямаха съдържание. Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух. Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по
отношение
на вътрешно, активната мисъл.
Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само. И най-малкото, за което би се смятало още, че човек мисли, е написано на големи пана, където може да се прочете.
Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно, активната мисъл.
Хората почти изцяло са отвикнали да мислят. Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората мислят малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят. Те самите отиват, може би на конференция, но спят, защото активната мисъл не е това, което се радва днес на една изключителна популярност.
към текста >>
И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха
отношение
с човешкото същество по време на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват действието на духовните същества, тези духовни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.
И тази воля да се мисли, установена над векове, се адаптираха най-вече многобройни практики, които съществуваха в такива или такива тайни общества.
И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха отношение с човешкото същество по време на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват действието на духовните същества, тези духовни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.
към текста >>
Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това
отношение
.
Но това е една душевна тоналност. И Шпенглер изразява основно по твърде ясен начин душевната тоналност, която представя това, че модерният човек не обича това състояние на будност! Наистина, всички видове образи от този род се представят там. Да кажем само това, че по време на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани слушатели, които бяха наистина целите в слух. Това означава, че сънят е нещо, което се радва на едно изключително благоразположение, нали?
Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение.
Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни. Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят. Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме! И той използва цялото си знание, за да изнесе една съвсем адекватно реч в полза на съня. И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното време, един изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня!
към текста >>
113.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по
отношение
на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
към текста >>
Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по
отношение
на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век.
Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко
отношение
.
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи.
Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение.
Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал. Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Тази дистанция, по
отношение
на своята собствена телесност, е един от феномените, който показва, че човек действително е направил малък прогрес.
Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност. Когато иска отново да приеме своя обикновен живот, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено. Когато човек се събужда сутрин, той се намира в своето тяло, той изпитва същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, както преди. Това се извършва съвсем само. Но когато човек пребивава в свръхсетивното и иска да се върне отново в своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да по ложи усилия, за да го направи, трябва, така да се каже, да се потопи в своята собствена телесност.
Тази дистанция, по отношение на своята собствена телесност, е един от феномените, който показва, че човек действително е направил малък прогрес.
Впрочем, посветеният прави малко по малко свои симпатии и антипатии към широките перспективи.
към текста >>
Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по
отношение
на свръхсетивните истини.
Всъщност, трябва да се мисли от друга страна абсолютно, без да ви помага тялото за тази мисъл. Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това един честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този свят. Слабо развитите ясновидци могат да виждат точно нещата, но забравят логиката, когато са от другата страна.
Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по отношение на свръхсетивните истини.
И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от мисълта, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното.
към текста >>
Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по
отношение
на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
Ако мога да си позволя да кажа нещо лично, то би било това: когато аз самият правя конференции, нещата са различни от правенето на конференции изобщо. При конференциите, които се правят изобщо, се говори често, като лекторът черпи от своята памет; излагат се често неща, като лекторът черпи от своята памет това, което е научил, това, което мислил. Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги изработва в момента, в който ги излага. Така че, аз самият мога да изнеса 30, 40, 50 пъти една и съща лекция и за мен тя няма да бъде никога същата.
Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
към текста >>
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по
отношение
на космоса.
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса.
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса. Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му.
към текста >>
Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото
отношение
към материята, каквото има негативът към позитива.
Това е инспирацията.
Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива.
Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка. Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива. Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне. Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат.
към текста >>
Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по
отношение
на позитива.
Това е инспирацията. Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива. Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка. Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно.
Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива.
Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне. Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат. После, мога да вляза в дългове. Ако имам един шилинг дълг, имам един шилинг по-малко.
към текста >>
За да се упражняваме в
отношения
та на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата.
Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия. В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно. И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на времето, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите.
За да се упражняваме в отношенията на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата.
И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
към текста >>
Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по
отношение
на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши.
Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши.
Сега, болката става едно космическо страдание с цялото настоящо страдание на основата на съществуванието.
към текста >>
Ако човек усеща това още отначало, по
отношение
на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>
Значи, в това
отношение
то е една опитност, която човек въвежда в познанието.
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието.
Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието.
към текста >>
114.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Начинът на виждане на
отношение
то между света и човека е тотално обърнат, когато живеем между смъртта и едно ново раждане.
Докато тук, на земята казваме: белите дробове в нас, сърцето в нас. Слънцето отвън, Луната отвън, Зодиака отвън -, в живота между смъртта и едно ново раждане, казваме: Зодиака в нас, Слънцето в нас, Луната в нас, белите дробове отвън, сърцето отвън. Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият външен свят, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не.
Начинът на виждане на отношението между света и човека е тотално обърнат, когато живеем между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И тогава, този човек, е този, който в определено
отношение
действа отгоре върху земните обстоятелства.
Той се стеснява, става по-малък. И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед. Ние се гледаме как ставаме хора. И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето. Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
И тогава, този човек, е този, който в определено отношение действа отгоре върху земните обстоятелства.
към текста >>
И в тези мистериозна неопределеност, която се крие в
отношения
та на земната любов, действат силите, които се излъчват от тези, които търсят бъдещите инкарнации.
И в тези мистериозна неопределеност, която се крие в отношенията на земната любов, действат силите, които се излъчват от тези, които търсят бъдещите инкарнации.
Никога няма пълна свобода, пълно съзнание в това, което събира като външни обстоятелства мъжките и женските същества. Това са неща, които се изплъзват тотално днес от разбирането на хората.
към текста >>
Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки
отношения
, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах.
После дойде времето, в което западното човечество трябваше да мине през интелектуализма, в хода на своята еволюция. Човекът трябва малко по малко да постига своята свобода. Нямаше свобода в древните времена, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън.
Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах.
Там винаги действа интересът, на слизащите на Земята души.
към текста >>
Но тяхното
отношение
с езика се променя.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите. Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята.
Но тяхното отношение с езика се променя.
Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува. В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
115.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по
отношение
на света, от който съм слязъл.
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят.
Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
към текста >>
Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по
отношение
на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота.
Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
към текста >>
И човечеството усещаше, че се беше все повече и повече отдалечило от Отца по
отношение
на който човек можеше да каже: Ex Deo nascimur и трябваше то да бъде излекувано.
И човечеството усещаше, че се беше все повече и повече отдалечило от Отца по отношение на който човек можеше да каже: Ex Deo nascimur и трябваше то да бъде излекувано.
Човечеството очакваше в този, който практикуваше познанието, лечителят, спасителят. Христос за нас вече не живее като Спасител; но само ако той бъде изпитан отново като лечител на световете, като великия Спасител, би могло да му се от даде отново неговото точно място в света.
към текста >>
Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по
отношение
на това, което ставаше някога преди.
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода.
Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди.
Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар. Но това беше именно болестта, която не води към смъртта, която води към освобождаването и към едно ново опознаване на това, което е вечно в човека.
към текста >>
Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по
отношение
на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем?
Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по отношение на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем?
към текста >>
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото
отношение
към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи.
към текста >>
116.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено
отношение
между Юпитер и Венера.
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера. Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени.
към текста >>
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено
отношение
между Юпитер и Венера.
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени. Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е.
към текста >>
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено
отношение
, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство. При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла. Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването.
към текста >>
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки
отношения
, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Помислете само за това: нито най-значителната среща, най-значителната връзка, нито пък тази, която е съвсем определена, не са без връзка с цялостността на съдбата, цялостността на кармата на човека.
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Човешкото същество се чувства отвътре на цялостността на житейската си съдба.
към текста >>
Погледнете в древна Индия: тези, които искаха да научат нещо чрез състоянието на сън, по
отношение
на звездния свят, искаха да научат само за звездите, за констелациите, намиращи се тогава над Земята, не винаги, а в тогавашен момент, защото това се променя.
И виждате ли, хората извършваха тези опитности по различен начин през различните епохи.
Погледнете в древна Индия: тези, които искаха да научат нещо чрез състоянието на сън, по отношение на звездния свят, искаха да научат само за звездите, за констелациите, намиращи се тогава над Земята, не винаги, а в тогавашен момент, защото това се променя.
Но те никога не искаха да имат връзки с констелациите, намиращи се под Земята, чиито сили преминават тогава Земята.
към текста >>
Защото, в
отношения
та с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва.
към текста >>
117.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много
отношения
тя буди възхищение.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд. Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада. Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение.
Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно. Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен живот.
към текста >>
118.
Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Относно
отношение
то на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35).
Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35).
Оригиналният текст е даден в края на този том. Казаното там важи по същия начин също и за семинарите и курсовете в отделните научни области, проведени за запознати с основите на науката за духа и различните теми участници.
към текста >>
119.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в
отношения
с общото.
Опознаване на «несъзнателното». Сън и сънища. Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване.
Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото.
Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането. Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди. Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси. Връщането на човека през трите стадия към събуждането чрез лунните сили.
към текста >>
Значение на главата и нервната система и
отношение
то им към седемгодишните периоди в човешкия живот.
Процеси в очите при гледането. Среща на аза и астралното тяло с етерното и физическото тяло. Изграждащи сили в главата, разтварящи сили в бъбречната система. Образуване на паметта като процес между бавния втвърдяващ ритъм и бързия разтварящ ритъм. Бъбречният живот като носител на имагинации.
Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия живот.
Същите ритми в очите. Увреждане на ритмите: детски спазми. Отражение на ритмите в статуята «Представителят на човечеството».
към текста >>
Същност на болестта и здравето,
отношение
на човека към светлината.
Характеристика на древната светла епоха.
Същност на болестта и здравето, отношение на човека към светлината.
Болест и лечение през светлата и тъмната епоха. Ново отношение днес към светлината: подвижно познание. Христовото събитие и оживяването на мъртвата светлина.
към текста >>
Ново
отношение
днес към светлината: подвижно познание.
Характеристика на древната светла епоха. Същност на болестта и здравето, отношение на човека към светлината. Болест и лечение през светлата и тъмната епоха.
Ново отношение днес към светлината: подвижно познание.
Христовото събитие и оживяването на мъртвата светлина.
към текста >>
Задълбочаване чрез познанието на
отношение
то към Христос.
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос.
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата. Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос.
към текста >>
Отношение
към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос.
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.
към текста >>
Интелектуално схващане на моралното в третия седемгодишен жизнен период: морално свободна личност в изграждането на социалните
отношения
.
Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това. Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване.
Интелектуално схващане на моралното в третия седемгодишен жизнен период: морално свободна личност в изграждането на социалните отношения.
към текста >>
Отношение
на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане.
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане.
Спомени и любов. Същност на изкуството. Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане. Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си. Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне.
към текста >>
120.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по
отношение
на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
към текста >>
Защото по
отношение
на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Човек узнава неговото съвсем особено отлично
отношение
към изживяването на човека на Земята.
След като през втория стадий на съня той е живял в отражението на планетните движения, сега живее в констелациите на неподвижните звезди, предимно в отражението на констелациите на неподвижните звезди в Зодиака. Това изживяване на констелациите на неподвижните звезди на Зодиака е много реален факт по време на третия стадий в нощния живот. Тогава човекът започва да изживява и разликата между Слънцето като планета и като неподвижна звезда. Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда. По времето на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване.
Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята.
Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди.
към текста >>
Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно
отношение
Луната може да свети и през Земята.
И така, аз съм описвал различни аспекти на тези сили, днес искам да ги опиша в космическия им аспект. Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във физическия организъм, т.е. лунните сили, отговарящи в духовността на физическия образ на Луната.
Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно отношение Луната може да свети и през Земята.
Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно. Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна. Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес.
към текста >>
121.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Достатъчно е, когато например видите някъде червен цвят, да помислите дали в този момент, когато виждате червеното, можете да се отличите по
отношение
на вашия аз от това червено.
Това, което се случва първоначално, всъщност е взаимодействие на процеси в аза и в астралния организъм. Искам да покажа това, като в окото означа аза с жълто, естествено, след това то продължава по-нататък навътре в организма, и с червено означа астралния организъм. Трябва напълно да сме наясно, че това, което първо се проявява при виждането, са процеси в аза и астралния организъм. Можете непосредствено да ги възприемете, ако не сте повърхностен човек и внимателно наблюдавате своето виждане.
Достатъчно е, когато например видите някъде червен цвят, да помислите дали в този момент, когато виждате червеното, можете да се отличите по отношение на вашия аз от това червено.
Не можете, не можете да се отличите от този червен цвят. Вие сам сте този червен цвят. Той е нещо, което изцяло изпълва съзнанието ви. Вие не сте нещо различно от това червено. Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е единственото, което можете да виждате.
към текста >>
Външно тя се проявява само чрез това, че в края на двадесетте години във всяко
отношение
ние наистина можем да се чувстваме напълно вътрешно и външно пълнолетни.
Външно тя се проявява само чрез това, че в края на двадесетте години във всяко отношение ние наистина можем да се чувстваме напълно вътрешно и външно пълнолетни.
Всичко, протичащо от главата, приключва истински едва в това време. Главата през двадесет и осмата си година всъщност е едва седемгодишна. Това е следователно нещо, което съществува в целия човек. Както, от една страна, имаме дишане и кръвообращение, както дишането се отнася към кръвообращението, така в живота, в цялото развитие на живота се отнасят процесите на главата към процесите, произлизащи от храносмилателната система, изобщо от двигателно-веществообменната система на човека. Това се отнася едно към друго както едно към четири.
към текста >>
Ние непрекъснато биваме атакувани в нашето спокойно развитие от двигателно-веществообменната система по
отношение
на това, което главата на човека иска.
Вие обаче виждате как в човешкия живот нещата действат едно в друго, как ние действително трябва да знаем, че когато сме станали на двадесет и осем години, ако бихме били само глава, всъщност сме на седем години. Когато станем на тридесет и пет години, ако бихме били само глава, бихме били всъщност едва на четиринадесет години.
Ние непрекъснато биваме атакувани в нашето спокойно развитие от двигателно-веществообменната система по отношение на това, което главата на човека иска.
Ако искаме да разберем човека, трябва да не разглеждаме субстанциалността на главата като равностойна на субстанциалността на останалия организъм, а да виждаме взаимодействието на двигателно-веществообменната система и главовия организъм в един ритъм. Това обаче се отнася и за отделните органи.
към текста >>
Там има
отношение
едно към четири между процесите в зрителния нерв, ретината и темпото на пулса в кръвта.
Вземете окото. В окото, от една страна, се намира зрителният нерв, от друга - кръвоносните съдове (виж рис., червено). Поради това, че там се разпростират кръвоносните съдове, в окото имате двигателно-веществообменния организъм. Поради това, че и зрителният нерв е там, имате нервно-сетивния организъм в окото. Сега гледате навътре в окото.
Там има отношение едно към четири между процесите в зрителния нерв, ретината и темпото на пулса в кръвта.
В окото непрекъснато вибрира нещо едно в друго, чиито ритми се отнасят като едно към четири. На това вибриране един в друг на два различни ритъма почиват вътрешните процеси на окото. И разиграващото се в хороидеята[1] на окото иска да разтвори в окото това, което се стреми да се консолидира в нерва на окото. Нервът на окото желае непрекъснато да създаде контурирани образувания в окото. Хороидеята с кръвта непрекъснато се стреми да ги разтвори.
към текста >>
По
отношение
на всичко, подчинено на по-бавния ритъм, човекът вътрешно е много силно изложен на ариманичните сили, а по
отношение
на всичко, което отговаря на по-бързия ритъм, той е много силно изложен на луциферичните сили.
По отношение на всичко, подчинено на по-бавния ритъм, човекът вътрешно е много силно изложен на ариманичните сили, а по отношение на всичко, което отговаря на по-бързия ритъм, той е много силно изложен на луциферичните сили.
И така бихте могли също да кажете, ако видите дървената скулптура «Представителят на човечеството»[2], че при нея всичко ариманично е представено като бавния ритъм, който се втвърдява в остри и твърди форми. Във всичко луциферично е посочен бързият ритъм, който закръгля всичко, понеже протича по-бързо, затова закръгля всичко, не го сковава, а го прави течащо. В скулптурните форми там можете да видите, че той пулсира в съотношение три или четири към едно.
към текста >>
122.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тук е същото
отношение
, което се проявява при дишането и пулса.
Ако астралното тяло не е в ред, тогава се получава заприщване или нефроцироза. Така че в устройството на бъбреците при заприщване или нефроцироза имаме точно отражение на това, което всъщност протича в астралното тяло на човека, също както при дегенерирало сърце имаме съвсем точна картина на това, което става в етерното тяло на човека. Последния път ви казах, че там има дори хармонизиране на ритъма. В това, което се излъчва нагоре от бъбреците (виж рис. 7, жълто) винаги са налице четири импулса, докато в това, което отгоре, от главата действа закръглящо, има само един импулс.
Тук е същото отношение, което се проявява при дишането и пулса.
Ако още веднъж употребя същото сравнение, би трябвало тук да закръглям с ръката четири пъти по-бавно. Именно така прави организмът (виж рис. 9).
към текста >>
Предишните физиолози са били в известно
отношение
, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието.
Защо то се появява? То се появява, защото става преход от бъбречната дейност към чернодробната дейност. Можете да го разберете, когато се обърнете към физиологията.
Предишните физиолози са били в известно отношение, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието.
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното.
към текста >>
123.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В това
отношение
обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание.
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
към текста >>
Накратко, болестта се е приемала като произхождаща от
отношение
то на човешката организация към мястото, на което човекът се е намирал.
Тогава са казвали: «Този човек е станал силно зависим от земната област, в която живее.» Това е ставало във времената, когато преселването на хората, напускането на местожителството е било по-рядко от сега. Хората най-често са оставали през целия си живот на едно място, поне повечето от тях. Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни времена съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез прозрението, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята. Казвало се е, че ако през четиридесетте години или още по-рано някой човек е получил белодробно възпаление, пневмония, той не си е избрал правилно своето местоживеене на Земята. Той не си пасва истински с мястото на земния си престой.
Накратко, болестта се е приемала като произхождаща от отношението на човешката организация към мястото, на което човекът се е намирал.
към текста >>
Това може да се направи, когато той се постави в
отношения
със заобикалящия го Космос, с външния небесен свят.
Ако искам да изобразя това, би изглеждало така (виж рис. 11). Ако си представим Земята тук, си казваме, че когато човекът живее там, той е силно зависим от земното си местоживеене и трябва да го лекуваме, като го освободим вътрешно от външната зависимост с това място.
Това може да се направи, когато той се постави в отношения със заобикалящия го Космос, с външния небесен свят.
Казвало се е: «Небето е човешкото отечество, преди той да дойде тук, на Земята. Той не пасва съвсем със Земята. Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете. Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари. Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време.
към текста >>
Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни
отношения
с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете.
Ако искам да изобразя това, би изглеждало така (виж рис. 11). Ако си представим Земята тук, си казваме, че когато човекът живее там, той е силно зависим от земното си местоживеене и трябва да го лекуваме, като го освободим вътрешно от външната зависимост с това място. Това може да се направи, когато той се постави в отношения със заобикалящия го Космос, с външния небесен свят. Казвало се е: «Небето е човешкото отечество, преди той да дойде тук, на Земята. Той не пасва съвсем със Земята.
Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете.
Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари. Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време. Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин. И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис.
към текста >>
Ако от днешната гледна точка човекът се разглежда по
отношение
на здравето и болестта, ще откриете, че и днес трябва да се каже: «Светлината има невероятно силно влияние върху човешкото здраве.
Ако от днешната гледна точка човекът се разглежда по отношение на здравето и болестта, ще откриете, че и днес трябва да се каже: «Светлината има невероятно силно влияние върху човешкото здраве.
Човекът трябва да се стреми да получи правилното количество светлина в своя организъм.» Знаем как деца, които в ранната си възраст страдат от липсата на светлина, се разболяват от рахит и други болести, свързани изцяло с липсата на светлината - естествено и с други неща, една болест никога не произхожда от една-единствена причина, но неща като например рахита са свързани изцяло с липсата на светлина. Може да се констатира колко много са заплашени от рахита деца, живеещи в града в жилища с недостатъчно светлина и колко малко имат склонност към рахита деца - разбира се взето средно аритметично, които могат да бъдат излагани по подходящ начин на светлината. И днес можем напълно да кажем, че човекът поема светлина в себе си.
към текста >>
Всеки човек е индивидуален в това
отношение
, но това е така по
отношение
на цялата му човешка конституция.
Става ново. Това, което виждате при ноктите на пръстите си, че растат навън, постоянно растат, след като се отрежат, това е така при целия човек, т.е. че от центъра си той постоянно обновява материята. Представете си, че ритмическият човек не е в ред, че за неговата организация лъчите от бъбречната система се излъчват прекалено бързо, че няма правилно съотношение четири към едно. Това варира при всеки човек.
Всеки човек е индивидуален в това отношение, но това е така по отношение на цялата му човешка конституция.
Приемете сега, че не е в ред, че от бъбречната система става прекалено бързо излъчване. Какво се получава чрез това?
към текста >>
124.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви
отношения
с физическото!
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото!
То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство. За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня. Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането. По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване.
към текста >>
Това са
отношения
, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена.
Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената.
Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Има
отношения
, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената.
Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Човекът може да влезе в
отношения
с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло.
Мистерията на Голгота то живее тук, на Земята.
Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло.
И поради това той има силата, при слизането през лунната сфера отново по свободна воля да поеме своята карма, своите добри и зли дела с техните следствия. Ние сме станали свободни хора в течение на историческото развитие. Станали сме обаче затова, защото чрез Христовата сила, която постигаме тук, на Земята, от свободната си вътрешна сила поемаме нашата карма при слизането си в лунната сфера. Напълно безразлично е дали това ни харесва или не на Земята, ние го правим, когато ставаме истински християни тук, на Земята, в стадия, който описах.
към текста >>
125.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Спомняте си сигурно още, че човекът тогава навлиза във втория стадий на съня в отраженията на планетните движения и че за онези, които имат
отношение
към Мистерията на Голгота, се появява Христос като водач за иначе хаотичните изживявания, които човек има, докато преживява отраженията на звездно-планетния живот в съня.
Сигурно си спомняте, че в съня човекът първо изживява навлизането на своето същество в мировия етер, поради което го обзема известен страх пред непознатото, неопределеното, недиференцираното. Спомняте си още, че в този момент в душата се събужда нещо, което може да се нарече копнеж към божественото.
Спомняте си сигурно още, че човекът тогава навлиза във втория стадий на съня в отраженията на планетните движения и че за онези, които имат отношение към Мистерията на Голгота, се появява Христос като водач за иначе хаотичните изживявания, които човек има, докато преживява отраженията на звездно-планетния живот в съня.
След това идва изживяването на постоянните звезди. Човекът е излязъл от отраженията на планетната сфера и изживява констелациите на постоянните звезди. От заспиването до събуждането той наистина изживява цялото космическо извънземно битие. Казах ви също, че лунните сили, това, което отговаря духовно на лунните явления, връщат човека при събуждането в неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>
В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови
отношения
.
Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот. Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят. Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло.
В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения.
В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови
отношения
имат предвид с моралността.
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят. Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения.
В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
», така древният човек се е чувствал принуден да има
отношения
със звездите.
Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие. Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
», така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите.
Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания.
към текста >>
Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това
отношение
, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени
отношение
то на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания.
», така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва.
Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания.
Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него. Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло. Лекарят му е казвал: «Опитай, когато вечер има пълнолуние, да отправиш поглед към Луната и същевременно да кажеш тази или онази мантра.»
към текста >>
Тогава по
отношение
на сегашното време ще можем да решим своите задачи в земния си живот.
Ние имаме физическа диета, която е напълно подходяща за нас. Но в древните времена е била необходима духовна диета. Тази духовна диета трябва да се научим да я прибавяме към нашата физическа диета. Задачата на настоящето е ние, хората, отново да си изработим чувство за духовна диета, прибавена към физическата.
Тогава по отношение на сегашното време ще можем да решим своите задачи в земния си живот.
Това е, което исках да ви кажа в първата част.
към текста >>
Тогава човекът няма да има особено
отношение
към семейството си.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера.
Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си.
Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство. Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство. Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ. Ако областта на този народ се огрява от лъчите на Меркурий и той идва от тъмната страна на Меркурий, за него това е пътят към този народ.
към текста >>
Това са неща, които ви показват как целият живот на човека на Земята изцяло зависи от това как неговото
отношение
е формирано при слизането.
Това са неща, които ви показват как целият живот на човека на Земята изцяло зависи от това как неговото отношение е формирано при слизането.
Това е нещо, което трябва да се научим да разбираме. Трябва да стигнем отново дотам да се чувстваме като създания на звездния свят, както на Земята се чувстваме създания от водород, кислород, азот, въглерод, сяра и т.н. Ние не сме физически хора, съставени от белтък и някои други вещества, а сме хора, съставени от всички сили на Всемира, само че тези сили на Всемира ни въздействат при слизането. Тогава ги имаме в нас. И в съня ние имаме спомен за това.
към текста >>
126.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките
отношения
.
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие. Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия. Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно. И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия.
Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.
към текста >>
Зад това, което човекът възприема по този начин в себе си чрез своите инстинкти, нагони и страсти, се намира един свят от същества, които имат вътрешно
отношение
към хората, но са от подчовешки вид.
Второто, което трябва да се вземе под внимание, е, че човекът има в себе си физическа природа и когато погледне навътре в себе си, възприема тази физическа природа като свои инстинкти, свои страсти. Всичко това, естествено, е астрално, но то произтича от физическата природа.
Зад това, което човекът възприема по този начин в себе си чрез своите инстинкти, нагони и страсти, се намира един свят от същества, които имат вътрешно отношение към хората, но са от подчовешки вид.
Така че, когато възприемаме обкръжението със сетивата си, когато виждаме повърхността на природата, външната страна на природата, зад нея трябва да предполагаме свръхсетивната природа. А когато погледнем в себе си и сами възприемаме нашите нагони, инстинкти, страсти, тогава зад това, което се проявява в нас, трябва да предполагаме една подсетивна природа. Надсетивната природа, намираща се около нас, може да преценява само този, който притежава духовен взор, който не се насочва само като природната наука към това, което протича в строгите природни закони. Там, където природната наука може да изследва така, никога няма да се види стоящата зад природата надсетивна природа. Тя се показва, когато човекът изостри духовния си взор за това, което не е закономерно, а за което обикновено се казва, че то става случайно.
към текста >>
Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно
отношение
първоначално се означава от човека като случайност в природните явления.
В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във времето, в нередовностите на атмосферата по време на годината. Ако разгледате детайлите, да речем на лондонската мъгла, общо взето ще можете да видите известни правила, но не в детайлите. В детайлите при неща като вятър и промяна на времето се казва, че те подлежат на случайността. И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин.
Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления.
Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на времето. Тя обаче не може да се сведе до природни закони, тя е нещо инспирирано или интуитивно.
към текста >>
Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по
отношение
на хората.
Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по отношение на хората.
Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения. Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество.
към текста >>
Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални
отношения
.
Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по отношение на хората.
Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения.
Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество. В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята.
към текста >>
Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по
отношение
на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек.
Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек.
В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите времена е установен мир чрез Бог Отец.
към текста >>
Днес човекът е пораснал по
отношение
на познанието на външната природа.
Следователно, ако вземете в ръка един кристал, един минерал или едно растение, няма да забележите, че има кавга между тези два вида същества. Но в момента, в който съзрете проникването на човешкото тяло с душата, там ще видите, че тези същества се държат така едно с друго, че луциферичните същества казват на ариманичните: «Ние обещахме на Бог Отец да не се караме за минералите, растенията, животните и човека, докато той още е несъзнателно същество, което не мисли, а живее като животно, няма да се борим за тях, но за човека, който е постигнал своето самосъзнание, ще се борим на нож. И между въздушно-огнените и земноводните същества се развихря ужасна война за човека. Това трябва да се прозре.
Днес човекът е пораснал по отношение на познанието на външната природа.
Да, в нея луциферичните и ариманичните същества се понасят. Но човекът не знае нищо за това, което живее отвъд сетивния свят, за надсетивната природа и за надчовешката природа. Тези две царства крият същества, които воюват за човека в тази ужасна борба, която характеризирах.
към текста >>
А тези ариманични същества вярват да постигнат своята цел с нашепванията на безсъвестното зло, така че можем да кажем, че човекът трябва всъщност да бъде напълно зависим по
отношение
на нисшата си природа от по-висшите власти, от лунните, венерините, меркуриевите власти.
Ариманичните същества основават другия род, за който ви говорих, срещу рода хора на Яхве. И едно важно средство за тях е това, което последния път тук характеризирах. Докато човекът спи, те се приближават до него и му казват, че доброто е зло, а злото е добро. Това човекът го възприема с ужасна лекота, докато спи, и го внася след това в своето физическо и етерно тяло.
А тези ариманични същества вярват да постигнат своята цел с нашепванията на безсъвестното зло, така че можем да кажем, че човекът трябва всъщност да бъде напълно зависим по отношение на нисшата си природа от по-висшите власти, от лунните, венерините, меркуриевите власти.
Нисшата природа не е зла и нисша сама по себе си; тя става такава поради това, че противниковите на Яхве сили проникват в хората по описания начин. Яхве желае тези същества да се проявяват само в прилива и отлива, във вулканичните изригвания и в земетресенията. Но те правят всякакви усилия да могат да се проявят също и в човека и в своята крепост не са само такива, че да враждуват единствено срещу въздушните и огнените същества, а предимно се противят срещу Яхве и неговите помощници от Венера и Меркурий. Така човекът се намира в борба, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за справедливостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.
към текста >>
От моето изложение виждате, че съществата, които днес отново ги наричам луциферични и ариманични същества, са особено развити по
отношение
на определени качества, луциферичните същества по
отношение
на моралността, а ариманичните - по
отношение
на интелигентността.
Зад природата и в човека действително бушува жестока борба и в тази жестока борба човекът трябва да си извоюва своя напредък и своята свобода. Това той е направил в древните времена с помощта на уроците на древните мистерии, в сегашното време трябва да го постигне чрез това, което относно скритото зад природата и в човека може да се разкрие чрез духовното изследване. Защото, ако човечеството остане незапознато с тези неща, в бъдеще то ще стигне до най-голям упадък.
От моето изложение виждате, че съществата, които днес отново ги наричам луциферични и ариманични същества, са особено развити по отношение на определени качества, луциферичните същества по отношение на моралността, а ариманичните - по отношение на интелигентността.
И въпреки това тези същества от двете страни постоянно вярват, че ще постигнат своите цели. И винаги започват отново да се борят за своите цели по начина, който днес ви описах. Относно постигането на тези цели на Земята те изживяват много разочарования. Така че когато срещнем чрез съвременната инициация такива луциферични или ариманични същества зад природата или между хората, ние ги виждаме да се намират, от една страна, в непрекъснато опиянение от победата. Те постигат целите си, не искат да се откажат от тях и са убедени, че ще постигнат победа.
към текста >>
Но те не се чувстват добре по
отношение
на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.
А в детайли се проявява следното. Първоначално се установява как луциферичните и ариманичните същества са разочаровани от Земята чрез физическата същност на човека. Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично болни хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования. Както казах, тези два вида същества водят жестока борба за природата на човека.
Но те не се чувстват добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.
към текста >>
Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно
отношение
към него.
Ние сме насочени към Христос, който като духовно същество, свързано с Мистерията на Голгота, стои там и казва: «Не се отчайвай, че Слънцето е станало черно. То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното познание за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск, но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето.
Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно отношение към него.
към текста >>
Но ако земният човек намери правилното
отношение
към Христос, му е дадено дори това, да не се отчайва в момента, когато види отчаянието на по-висши от самия себе си същества, които обаче искат да вървят по различни пътища от тези на божествените същества, към които принадлежи човекът и на които той следва да остане верен в по-нататъшния земен развой.
Но ако земният човек намери правилното отношение към Христос, му е дадено дори това, да не се отчайва в момента, когато види отчаянието на по-висши от самия себе си същества, които обаче искат да вървят по различни пътища от тези на божествените същества, към които принадлежи човекът и на които той следва да остане верен в по-нататъшния земен развой.
Центърът на тези божествени същества е Христовото същество, което някога е говорило към древните посветени през слънчевия диск, което от Земята говори към нас с помощта на Слънцето, така че, когато ние говорим днес за Христос, говорим за Онзи, който може да застане на Земята до нас като водач, който ще ни изведе от ужасната война между ариманичните и луциферичните сили и срещу горните и долните божествени светове.
към текста >>
127.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако човек е бил добър в някое
отношение
, то в сферата на лунните смъртни сили в известен смисъл се намира едно същество, което има в себе си една сила, останала от нашата доброта.
Нека да разгледаме следното: тези смъртни сили, които са и сили на раждането, са лунни сили. В лунните сили е вложено всичко, което човекът е събрал като морални мирови сили от своето раждане до смъртта си.
Ако човек е бил добър в някое отношение, то в сферата на лунните смъртни сили в известен смисъл се намира едно същество, което има в себе си една сила, останала от нашата доброта.
Това същество има в себе си и всичко това, което е останало от нашата лошотия. И докато живеем на Земята, ние изграждаме това същество. Обикновеното съзнание не знае нищо за това, но ние го носим в себе си. Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло.
към текста >>
Така че по
отношение
на тази област на говорните органи трябва да работим така, че ще сме затруднени или улеснени според това дали сме казвали истината или сме лъгали.
Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове. Когато Марс свети нагоре към сферата на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи. Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея. Можете да си представите какво представлява споменът, който имате там от вашите собствени дела. След смъртта ние намираме този спомен, записан във Всемира и той дори говори от Всемира като Логос към другата страна.
Така че по отношение на тази област на говорните органи трябва да работим така, че ще сме затруднени или улеснени според това дали сме казвали истината или сме лъгали.
към текста >>
Това е могъщият преход, който става от нашата епоха към бъдещето по
отношение
на духовния живот на хората.
Ние винаги можем да увредим други хора чрез това, което правим. Преценката за това, което сме направили на някой друг човек, ще свети особено силно в момента, когато сме още в етерното тяло, когато още не сме навлезли във физическото тяло. Там обаче ще действа в бъдеще светлината на Михаил и любовта на Христос. И ние ще бъдем в състояние да направим промяна в нашето решение, да предадем на някой друг тялото, което сме подготвили, и сами да поемем тялото, което е подготвено от този, когото особено сме увредили.
Това е могъщият преход, който става от нашата епоха към бъдещето по отношение на духовния живот на хората.
към текста >>
След като три пъти поред говорих пред вас, не само бих искал, скъпи приятели, тук да благодаря за тази възможност - което правя най-сърдечно, но се чувствам и задължен да обърна вниманието ви към някои неща, за да не се появят недоразумения по
отношение
на разбирането на нашето антропософско движение.
След като три пъти поред говорих пред вас, не само бих искал, скъпи приятели, тук да благодаря за тази възможност - което правя най-сърдечно, но се чувствам и задължен да обърна вниманието ви към някои неща, за да не се появят недоразумения по отношение на разбирането на нашето антропософско движение.
към текста >>
128.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено
отношение
.
Под тази идеална магия разбирам следното.
Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение.
Навиците са се променили, макар и бавно. Някои способности са придобити, някои са изчезнали. Който честно се разгледа по отношение на някои способности в земния живот, може да си каже, че е станал друг. Но това животът е направил от нас. Ние изцяло сме били отдадени на живота и той ни възпитава, тренира, изгражда нашата душевност.
към текста >>
Който честно се разгледа по
отношение
на някои способности в земния живот, може да си каже, че е станал друг.
Под тази идеална магия разбирам следното. Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение. Навиците са се променили, макар и бавно. Някои способности са придобити, някои са изчезнали.
Който честно се разгледа по отношение на някои способности в земния живот, може да си каже, че е станал друг.
Но това животът е направил от нас. Ние изцяло сме били отдадени на живота и той ни възпитава, тренира, изгражда нашата душевност.
към текста >>
Това е възможно, когато се прояви енергична воля в продължение на години, за да може в това
отношение
човек изцяло да се преобърне по
отношение
на определени форми на изживяването.
Това е възможно, когато се прояви енергична воля в продължение на години, за да може в това отношение човек изцяло да се преобърне по отношение на определени форми на изживяването.
Възможно е човек не само да остави животът да го възпитава чрез физическото му тяло, а сам да вземе в ръцете си възпитанието, самовъзпитанието си.
към текста >>
Но поради това, че сме имали фамилни
отношения
, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот.
И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло.
Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот.
Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
към текста >>
Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни
отношения
, които се опосредяват чрез телесните
отношения
.
Чрез екзактното ясновидство и идеалната магия всичко това е не само нещо, в което се вярва, а то става реално знание. То навлиза в непосредственото съзерцание на човека.
Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни отношения, които се опосредяват чрез телесните отношения.
Но когато човекът е в духовния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в духовния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта, общува през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си. Той ги изживява все още като души, докато те са още на Земята до тяхната собствена смърт.
към текста >>
Моята задача утре ще бъде да разясня
отношение
то на антропософската наука към християнството.
Моята задача утре ще бъде да разясня отношението на антропософската наука към християнството.
към текста >>
129.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат
отношение
то към Христос.
Днес ще се занимаем с другата съпротива.
Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос.
Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници. Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата. Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
към текста >>
Преди всичко те смятат, че
отношение
то на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос. Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници.
Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
към текста >>
Но въпреки това точно по
отношение
на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение.
Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава.
Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение.
Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията. Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос.
към текста >>
Нека в това
отношение
да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството.
По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно.
към текста >>
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша
отношение
то на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот.
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
За това са му били давани препоръки по
отношение
и на говора.
За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове.
За това са му били давани препоръки по отношение и на говора.
Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото.
към текста >>
Древният ученик си е мислил, а и така го е обучавал гуруто: «Този свят, в който живееш между раждането и смъртта, по определен начин изцяло обхваща другите природни царства, но той не обхваща по-дълбоката същност на човека.» И това, което човекът може да извърши между раждането и смъртта - нека да се абстрахираме, че в много
отношения
то е било описвано като изцяло грешно в древните времена, също е било представяно така, че човекът си е казвал: «Това, което мога да изживея тук, в света между раждането и смъртта, което мога да извърша като дела, не стига до моята дълбока човешка същност, защото тя принадлежи на надсетивните светове.» В онези древни времена всички ученици на мистериите са знаели от древното примитивно ясновидство това, което не е било нужно да си изработват, което в онези древни времена на човечеството са притежавали като съноподобно ясновидство, и в определени моменти от живота си те ясно са разбирали, че наистина, преди да слязат на Земята, са били в надсетивния свят и след смъртта отново ще преминат в него.
Каква е била предпоставката изобщо нещо да се направи? Предпоставката е била, че човекът тук, на Земята, живее в един свят, който в сравнение с божествения не обхваща човешката същност.
Древният ученик си е мислил, а и така го е обучавал гуруто: «Този свят, в който живееш между раждането и смъртта, по определен начин изцяло обхваща другите природни царства, но той не обхваща по-дълбоката същност на човека.» И това, което човекът може да извърши между раждането и смъртта - нека да се абстрахираме, че в много отношения то е било описвано като изцяло грешно в древните времена, също е било представяно така, че човекът си е казвал: «Това, което мога да изживея тук, в света между раждането и смъртта, което мога да извърша като дела, не стига до моята дълбока човешка същност, защото тя принадлежи на надсетивните светове.» В онези древни времена всички ученици на мистериите са знаели от древното примитивно ясновидство това, което не е било нужно да си изработват, което в онези древни времена на човечеството са притежавали като съноподобно ясновидство, и в определени моменти от живота си те ясно са разбирали, че наистина, преди да слязат на Земята, са били в надсетивния свят и след смъртта отново ще преминат в него.
Те си казвали: «Ако аз като човек извърша само това и съм свързан само с това, което е на физическата Земя, не съм цялостен човек. Аз трябва да насоча силите си нагоре в духовните светове. Те не са на Земята, а горе.»
към текста >>
Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по
отношение
на жестовете в движението на Слънцето.
Това обаче е било различно за онези древни времена на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно. В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше духовно същество. Това висше духовно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление. Оттам древните мистерийни мъдреци са наричали това същество висшето божествено Слънчево същество. И както тук, на Земята, гледаме човека с неговата външна физиономия и казваме, че чрез физиономията, чрез жестовете му в него се проявява душата, така древните хора са наблюдавали движението на Слънцето и неговите проявления.
Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето.
В проявлението на Слънцето те са виждали жестовете за висшето
към текста >>
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено
отношение
към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
Така са говорили посветените, инициираните по времето на Мистерията от Голгота чак до 3-то столетие.Тези посветени са казвали на хората, които са искали да ги чуят: «За каквото копнеете като за истинската лечебна същност, човечеството го е имало в древните времена.
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
към текста >>
Така от
отношение
то, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по
отношение
на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето
отношение
към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите.
Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в
отношения
с духовния свят.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по
отношение
на божественото?
Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин. Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид. Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото.
Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото?
Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по
отношение
на своите мисли.
Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли.
Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете
отношение
към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето
отношение
към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото. Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа. Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот.
към текста >>
130.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но който може да прецени
отношение
то на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното наблюдение и с интелекта може да се разбере само минералното царство.
С познанието, което постигаме чрез обикновеното сетивно възприятие и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света. Човек се надява някога, когато науката, както се казва, стане по-съвършена, да разбере повече от сега от света чрез интелигентността, чрез сетивното наблюдение и експеримента.
Но който може да прецени отношението на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното наблюдение и с интелекта може да се разбере само минералното царство.
Щом се стигне до растителното царство, трябва да сме наясно, че в растителното царство навлизат от Всемира много по-фини закономерности и сили от тези, които могат да бъдат схванати с разума и сетивата. Още повече важи това за животинския свят, а най-много важи за човека. Защото растенията - при тях най-малко, животните и хората дори в тяхната физическа организация са такива, че силите, действащи в материята, действат като идеална магия. Който вярва, че някакъв процес, който той е проследявал в лабораторията, може да го проследи по същия начин в животното или в човешкия организъм, много се заблуждава. Защото в животинския и човешкия организъм чисто физическият процес се обхваща в една идеална магия.
към текста >>
Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има
отношение
към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега.
Разбирането на една такава духовна магия може да се постигне от човека чрез познанията, за които вчера и завчера говорих тук.
Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега.
Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм.
към текста >>
Тя е такава и в едно друго
отношение
.
Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство. При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието.
Тя е такава и в едно друго отношение.
Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия. Само това, което издига самите нас вътрешно морално като възпитател или учител във възпитанието, което прониква възпитателните ни подходи като религиозно богослужение, дава силата, чрез която можем да действаме редом с детето така, че всички заложби в него да се разгърнат навън. С други думи, всяко възпитание и занимание трябва сами да са морални действия, да произлизат от морални импулси. И тези морални импулси трябва да обогатят човешкото познание и наблюдението на човека така, както току-що описах.
към текста >>
То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно
отношение
е вътрешен осезателен орган.
Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган.
То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган.
Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето. Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора.
към текста >>
» Саморазбиращото се авторитетно
отношение
води до невидимото в
отношения
та между възпитателя и детето!
И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила. И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време. Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава?
» Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето!
Искам да го онагледя с един пример. Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно. Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост. Трябва да вплета едно в друго природа и дух и ще кажа на детето нещо, което ще оформя като художествена картина: «Виж пашкула на пеперудата. Пеперудата се измъква от пашкула навън.
към текста >>
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на
отношения
та между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща.
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>
Който наблюдава живота в цялата му взаимовръзка, трябва да си каже: «Моралният въпрос е като светлината, която трябва да освети социалния живот, ако той следва в човешки правилен смисъл да достигне до това, което се нарича религиозност.» Затова преди всичко е необходимо и в социално
отношение
човекът да вземе днес
отношение
към моралния въпрос.
Социалният въпрос може да бъде изместен в полето на правилната преценка едва чрез истинското разбиране на моралния въпрос.
Който наблюдава живота в цялата му взаимовръзка, трябва да си каже: «Моралният въпрос е като светлината, която трябва да освети социалния живот, ако той следва в човешки правилен смисъл да достигне до това, което се нарича религиозност.» Затова преди всичко е необходимо и в социално отношение човекът да вземе днес отношение към моралния въпрос.
Аз мисля, че е възможно да се покаже, че това, което наричам тук духовна наука, антропософска наука за духа, в този смисъл честно стига до големите епохални въпроси на настоящето и че тя сериозно се отнася към моралния въпрос и възпитанието на моралния човек.
към текста >>
131.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Защото в първата жизнена епоха на човека детето е това, което бих искал да нарека подражаващо на цялото си обкръжение същество също и по
отношение
на това, което то трябва да прави в душевността и морално.
Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка. Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето. Ако детето е израснало в обкръжение, което не му е дало достатъчно импулси, а е било изпълнено със скука, виждаме обратното, как детето върви в по-късния си живот с прекалено тежка стъпка. Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото наблюдение. От тях се вижда какво бихме могли да дадем на детето, ако можем правилно да наблюдаваме през първата жизнена епоха.
Защото в първата жизнена епоха на човека детето е това, което бих искал да нарека подражаващо на цялото си обкръжение същество също и по отношение на това, което то трябва да прави в душевността и морално.
И за това искам да дам един пример.
към текста >>
Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по
отношение
на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява.
Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>
Това, което ви казах по
отношение
на израстващия човек като подражателно същество, се отнася за първата жизнена епоха на детето, която се вижда от правилното човешко познание като протичаща от раждането до смяната на зъбите, приблизително до седмата година.
Това, което ви казах по отношение на израстващия човек като подражателно същество, се отнася за първата жизнена епоха на детето, която се вижда от правилното човешко познание като протичаща от раждането до смяната на зъбите, приблизително до седмата година.
През седмата година детето се променя повече, отколкото обикновено се мисли. Това, което настъпва тогава в развитието на детето и трябва да се прозре като основа за истинската възпитателска практика и изкуството на възпитанието, искам да го обясня през втората част на лекцията, след като първата част бъде преведена.
към текста >>
Човешкото
отношение
на учителя, на възпитателя е това, за което става въпрос.
И то трябва да не харесва това зло, което не се харесва на този авторитет. Никакви други основания за харесване и нехаресване на доброто или злото не следва да има за детето извън тези, които стоящият до него авторитет му разкрива като добро или зло. Не защото нещата му изглеждат добри или лоши сами по себе си според интелекта, а защото възпитателят ги намира за такива. Това е, за което става въпрос при истинското правилно възпитание. Става въпрос, че всичко морално и религиозно трябва да се даде на детето в периода от смяната на зъбите до половата зрялост от хората.
Човешкото отношение на учителя, на възпитателя е това, за което става въпрос.
Каквото вярваме, че ще предадем на детето, като апелираме към способността му за преценка, му го поднасяме така, че всъщност много неща се убиват вътрешно в детето. Детето сега не е повече изцяло сетивен орган, но макар то да е преместило сетивните си усещания на повърхността, цялата му душа е вътре в тях. А от интелектуалното не произлиза нищо, чрез което сетивата се регулират органично, правят се закономерни, а то може да се отдаде на саморазбиращия се авторитет, на възпитаващата личност точно когато всичко му се поднесе в одушевени образи.
към текста >>
Покажем ли на детето буквите, чрез които то следва да чете и пише, то формите на буквите днес, в нашата съвременна цивилизация са такива, към които детето няма никакво
отношение
, изобщо никакво
отношение
.
Това обаче изисква от нас да изградим изцяло художествено възпитанието между смяната на зъбите и половата зрялост, навсякъде да изхождаме от художественото.
Покажем ли на детето буквите, чрез които то следва да чете и пише, то формите на буквите днес, в нашата съвременна цивилизация са такива, към които детето няма никакво отношение, изобщо никакво отношение.
Знаем, че тези форми на буквите са произлезли в определени цивилизации от художественото подражаване на външните процеси и неща. Светът е започнал с картинния шрифт. Когато учим детето да пише, също трябва да започнем от картината. В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с буквите като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане. Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява.
към текста >>
То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има
отношение
между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание.
Когато учим детето да пише, също трябва да започнем от картината. В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с буквите като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане. Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява. Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него. По този заобиколен път трябва да се учи всичко.
То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има отношение между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание.
Защото между възпитателя и детето действат именно невидими неща. Там действа не само това, което човек си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно отношение на учителя. То обаче може да получи съответната насока, когато човек е в състояние да се издигне като учител до духовността на света.
към текста >>
Там действа не само това, което човек си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно
отношение
на учителя.
Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява. Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него. По този заобиколен път трябва да се учи всичко. То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има отношение между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание. Защото между възпитателя и детето действат именно невидими неща.
Там действа не само това, което човек си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно отношение на учителя.
То обаче може да получи съответната насока, когато човек е в състояние да се издигне като учител до духовността на света.
към текста >>
Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по
отношение
на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат.
Така от истинското познаване на човека можем да почерпим до детайлите, до непосредствената помощ в практиката какво да направим възпитателски и преподавайки на детето. Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме. Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство.
Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат.
Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него. Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски инстинкт.
към текста >>
Учителската професия не само изисква най-голямата всеотдайност, но и изобщо не търпи някаква предварително установена програма, тя трябва да третира детето така, че чрез
отношение
то, което има към детето, стоейки до него, всъщност само да предостави възможността детето само да може да се развива.
По такъв начин учителят ще може да наблюдава педагогиката заедно с израстването на детето. Във Валдорфската педагогика учебният план се извлича от детето. Всичко, което трябва да се направи не само от година на година, а от месец на месец, от седмица на седмица, трябва да се извлече от детето, за да може да се поднесе на детето това, което то изисква въз основа на вътрешната си природа.
Учителската професия не само изисква най-голямата всеотдайност, но и изобщо не търпи някаква предварително установена програма, тя трябва да третира детето така, че чрез отношението, което има към детето, стоейки до него, всъщност само да предостави възможността детето само да може да се развива.
към текста >>
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по
отношение
на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба?
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване?
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба?
Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света. Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
132.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ОТНОШЕНИЕ
НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА КЪМ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
ОТНОШЕНИЕ НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА КЪМ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
към текста >>
Тогава говорих за
отношение
то на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Днес искам да говоря как животът, който човекът прекарва между раждането и смъртта тук, на Земята, в известно
отношение
е преобразуван отпечатък на изживяваното в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Днес искам да говоря как животът, който човекът прекарва между раждането и смъртта тук, на Земята, в известно отношение е преобразуван отпечатък на изживяваното в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Човешкият живот на Земята се разбира само тогава, когато отделни прояви на този живот могат да се отнесат към това, което им съответства в духовния свят, в който човекът, бих казал, прекарва главната част от своето съществуване.
към текста >>
По
отношение
на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене. Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване.
По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н.
В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет. Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
към текста >>
По
отношение
на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим.
Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии. Ако беше винаги така, че бихме възприемали вътрешно света на висшите йерархии само в духовния свят, ние никога не бихме се осъзнали. Щяхме да знаем, че в нас живее това или онова същество, но в духовния свят никога не бихме осъзнали себе си. Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание.
По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим.
Но спането тук е нещо друго. Отвърнем ли - ако мога да се изразя така - нашето внимание от света на духовните същества в нас, тогава започваме сами да се възприемаме. Но тогава е така, като че ли се намираме извън нас, но знаем, че това извън нас сме самите ние. В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества. Този ритмичен процес, който постоянно се повтаря, можем да го сравним с две неща от физическото земно съществуване.
към текста >>
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по
отношение
на духовния свят.
Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва. И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята. Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят.
С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен. И така се вживяваме в нашето тяло. Чувството на самотност се опира на тялото и става способност на паметта, а чувството на общност трябва отново да го завладеем тук, на Земята.
към текста >>
Това е тайната на живота по
отношение
на любовта.
Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта.
Това е тайната на живота по отношение на любовта.
Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично.
към текста >>
Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем
отношения
та, които съществуват между човека тук, в неговото физическо земно битие, и духовния свят.
Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите. Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното. Изкуство, религия и наука някога са били едно. Но ние можем да предположим техния общ произход.
Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем отношенията, които съществуват между човека тук, в неговото физическо земно битие, и духовния свят.
Това трябва да го направим наше познание, изхождайки от най-различните гледни точки.
към текста >>
133.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Бих искал от определена гледна точка да говоря за
отношения
та на човека към надсетивния свят.
Много се радвам отново да говоря пред вас, в клона на нашето Антропософско общество, в който в продължение на много години ми беше възможно да разгърна главната част от моята дейност.[1] Днес бих искал да говоря за някои неща, за които вярвам, че точно в настоящето е много важно те да бъдат разгледани.
Бих искал от определена гледна точка да говоря за отношенията на човека към надсетивния свят.
към текста >>
След като с тези думи представям нюанса, който следва да приемат моите днешни разяснения, бих искал отново да изложа нещо ново относно
отношения
та на човека с надсетивния свят.
В нашето време е особено важно първо да се научим да се вслушваме в това, което може да ни бъде казано от ясновидското изследване, и да се постараем чрез здравия човешки разум да разберем съдържанието на изследването, да го превърнем в жизнена задача, да просветлим задачите си в живота, да повишим отговорността си пред духовните светове.
След като с тези думи представям нюанса, който следва да приемат моите днешни разяснения, бих искал отново да изложа нещо ново относно отношенията на човека с надсетивния свят.
към текста >>
Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по
отношение
на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот. В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам.
Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
Както на Земята стоим в определени
отношения
с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят.
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви, животни и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите. И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот. Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот.
Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят.
И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена. Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера. Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие. Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад.
към текста >>
Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните
отношения
в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека.
Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности.
Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека.
Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена. Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Така приблизително изглежда светът по
отношение
на това, което една земна наука може да бъде, когато заема такава «къртичина гледна точка».
Това е нещо, което човекът днес още не го схваща в неговото пълно реално значение също и за земния живот. Но днес познаваме човека само така, както къртицата познава музеите. Къртицата, която разравя земята под музеите, вероятно може да изброи своите опитности, но в тях няма да има много от това, което се намира горе.
Така приблизително изглежда светът по отношение на това, което една земна наука може да бъде, когато заема такава «къртичина гледна точка».
Само че къртицата може да живее и без музеите - те нямат много общо с нея, но човекът е вътрешно свързан с надсетивния свят, той е зависим от него. Човечеството трябва отново да осъзнае това. Някога е имало смътно, потиснато съзнание за тези неща, в които са прониквали лъчите на древните мистерии, но с древните методи. Тези древни мистерии не са били само едностранчиви култови места. Склонност към едностранчиви култови места има всъщност едва по-новото човечество.
към текста >>
А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по
отношение
на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина.
Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне. Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток. Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане.
А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина.
Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят.
към текста >>
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите
отношения
към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане. Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
134.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Последния път[1] можах да ви говоря за някои духовни факти, отнасящи се до
отношение
то на човека към надсетивните светове, бих могъл също така да кажа, за
отношение
то на човешкото земно съществуване към съществуването между смъртта и новото раждане.
Последния път[1] можах да ви говоря за някои духовни факти, отнасящи се до отношението на човека към надсетивните светове, бих могъл също така да кажа, за отношението на човешкото земно съществуване към съществуването между смъртта и новото раждане.
Защото от човешката гледна точка е така, че животът на човека между раждането и смъртта, чрез неговото вплитане във физическо-сетивния свят, представя главно този физическо-сетивен свят, но животът на човека между смъртта и новото раждане, понеже е изцяло вплетен в духовния над-сетивен свят, гледано от човешката гледна точка, представя именно надсетивния свят.
към текста >>
При човека обаче можем да кажем, че в много
отношения
той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят.
Днес бих желал да продължа това разглеждане с някои други факти и няколко важни човешки изисквания. Чрез антропософската наука за духа можем преди всичко много добре да осъзнаем как за човека, намиращ се във физическия свят, този физически свят е истинско отражение на надсетивния свят. Когато разглеждаме минерала, не можем да кажем, че както застава пред нас, той е непосредствено образ, отражение на надсетивното. Какво е той, можете да почерпите от моята книга «Теософия».
При човека обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят.
От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична. Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото. Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост».
към текста >>
Но всичко, което в това
отношение
не се разбира, се натъпква в думата «наследственост».
При човека обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят. От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична. Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото. Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката.
Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост».
С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии. Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества.
към текста >>
Ние можем да кажем, че в това
отношение
човекът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас. А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера.
Ние можем да кажем, че в това отношение човекът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
към текста >>
Оттам този среден човек във всяко
отношение
е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното.
Те само са загатнали гласните, а са писали съгласните. Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното. И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното. Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта. Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното.
Оттам този среден човек във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното.
Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се човек, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои. Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата. Ушите и очите са се изплъзнали от гравитацията. Ориентирането ни в пространството се отразява в изправянето и стоенето. Ние ги учим, след като сме вече родени.
към текста >>
Това обаче е второто ухо по
отношение
на слушането.
Какво означава, че чувате думата «дърво»? Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво». Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви.
Това обаче е второто ухо по отношение на слушането.
Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание. Когато чувате думата «дърво», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното. И през така наречената евстахиева тръба, която отива от устата в ухото, думата «дърво» звучи етерно срещу идващата отвън дума «дърво». Иначе бихте чули това и то би било нещо си. Вие го разбирате поради това, че идващото отвън го произнасяте чрез евстахиевата тръба.
към текста >>
Представете си, че имате намерението да опознаете човека по
отношение
на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното.
Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре.
Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари. Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите. Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология.
към текста >>
В това
отношение
нещата са съвсем обективни.
Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите. Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира.
В това отношение нещата са съвсем обективни.
Но когато аз ви опиша нещата, както описах сега как се получава разбирането на думата «дърво», как ухото е копие на небесната дейност, бих искал да видя тази душа, която при това не се вълнува, не чувства прекрасното в това, не усеща нищо при такова изложение. Човек би трябвало наистина да е вътрешно изсушен, ако от такова изложение - разбира се, то днес е несъвършено, би могло да се разкаже по-добре и тогава ще изпъкне още по-силно - човек не изпита възхищение пред света и поставянето на човека от духовния във физическия свят.
към текста >>
Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по
отношение
на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите.
Защото моралността трябва да я постигнем във вътрешното изграждане на ритъма между седмата и четиринадесетата година. Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека. Това го носим по-късно в нас. Ние винаги носим всичко в нас. Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате.
Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите.
Както чувствате болката на палеца в дейността на главата, така това, което до седмата си година сте изживели, е дейно във вашите четиридесет години. То е налице.
към текста >>
135.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Там е показано това, което в духовното съзерцание все повече се изграждаше като сграда на антропософията, но в много
отношения
се осъществи в несъвършен вид.
Който желае да проследи моите вътрешни усилия и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвремието, той трябва да го направи въз основа на публикуваните ми съчинения. В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като стремеж за познание.
Там е показано това, което в духовното съзерцание все повече се изграждаше като сграда на антропософията, но в много отношения се осъществи в несъвършен вид.
към текста >>
Затова когато изискванията в това
отношение
станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото.
Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията.
Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото.
Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки.
към текста >>
136.
Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
ОТНОШЕНИЕ
ТО
ОТНОШЕНИЕТО
към текста >>
ОТНОШЕНИЕ
ТО
ОТНОШЕНИЕТО
към текста >>
137.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Отношение
то на звездния свят към човека.
Отношението на звездния свят към човека.
Борбата на луциферическите и ариманически Същества за надмощие върху човека по време на неговия сън.
към текста >>
Движението за религиозно обновление и неговото
отношение
към Антропософското Движение.
Движението за религиозно обновление и неговото отношение към Антропософското Движение.
към текста >>
138.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ако всеки от Вас, скъпи мои приятели, проучи внимателно и точно този процес, ще знае съвсем ясно как е поставен човекът в своите
отношения
спрямо Космоса.
И ако всеки от Вас, скъпи мои приятели, проучи внимателно и точно този процес, ще знае съвсем ясно как е поставен човекът в своите отношения спрямо Космоса.
Преди всичко той трябва да обърне внимание на три особени качества на човешкото същество, които и преди са били обект на нашето антропософско разглеждане; едва чрез тези качества, едва чрез тези проявления, човекът се превръща в онова същество, кое то трябва да изпълни своите задачи в условията на физическия план.
към текста >>
Защото звездните
отношения
съвсем не са такива, че да ни позволят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос.
Духовните Лунни сили ни приковават към Земята. Духовните Сатурнови сили ни позволяват да живеем в най-отдалечените предели на Космоса. Тази е разликата. Тук на Земята Лунните сили са от особено значение за човека; аз многократно съм обяснявал каква е тяхната роля при ежедневното пробуждане. Макар и да звучи странно, обаче е така: Това което са за нас Лунните сили тук на Земята, същото са за нас и Сатурновите сили след смъртта, когато те се носят на просторите на Космоса.
Защото звездните отношения съвсем не са такива, че да ни позволят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос.
Обаче това не е вярно. Напротив, физическото тяло на Сатурн ако мога така да се изразя трябва да си представим като една дупка в огромната сфера на мировия, универсален Сатурн, през която минава духовното сияние на Сатурн. И от определен момент след смъртта, това духовно сияние заличава всеки наш спомен от земния живот, заличава го и го покрива със светлина.
към текста >>
По същия начин земният човек е поставен и по
отношение
на гравитацията.
По същия начин земният човек е поставен и по отношение на гравитацията.
Той организира своята походка, както и всяко друго движение в силовото поле на гравитацията. Навън нещата изглеждат съвсем иначе; там те са организирани, както вече стана дума, по всички възможни посоки, там ориентиращите линии са изтеглени между отделените Същества на висшите Йерархии. И сега отново възниква същият въпрос: Какво лежи между двете области? Между небесния ритъм и човешкия ритъм се разиграват въздушните явления на метеорологията. А какво се разиграва между антигравитацията на Космоса и тежестта на Земята?
към текста >>
139.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По
отношение
на Слънцето, обикновеното човешко съзнание постъпва по същия начин: то си изработва един картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
При действителния човек Вие долавяте неговата духовно-душевна същност.
По отношение на Слънцето, обикновеното човешко съзнание постъпва по същия начин: то си изработва един картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
към текста >>
Ако погледнем на тези факти от антропософска гледна точка, ние ще се доближим и до
отношение
то на човека към извънземния свят, което той градеше докато се намираше още в своето физическо тяло.
Ако погледнем на тези факти от антропософска гледна точка, ние ще се доближим и до отношението на човека към извънземния свят, което той градеше докато се намираше още в своето физическо тяло.
Виждате ли, през лятото, докато е потънал в своя сън, човекът е обгърнат от една ясно очертана космическа имагинация. По време на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури. Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса.
към текста >>
Отношение
то на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните
отношения
на мислите и чувствата.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята. Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности.
Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата.
Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл. Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в
отношение
то на човека към Космоса.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса.
За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
към текста >>
И така, по
отношение
на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса.
По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е. когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
По
отношение
на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса.
По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето.
С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е. когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
140.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в
отношение
и с въздушния пояс около Земята.
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, човекът е свързан със Земята и нейните явления. Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето.
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята.
По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм. Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Отношение
то на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и
отношение
то на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека. Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека. По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека.
Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено
отношение
с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно.
Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
Другата ударна вълна идва от ариманическото войнство, което е разположено в твърдите и течни
отношения
на Земята; то застъпва противоположния възглед: Христос не съществува; има само физическия Исус, „скромния мъж от Назарет" отново един теологически специалитет.
Другата ударна вълна идва от ариманическото войнство, което е разположено в твърдите и течни отношения на Земята; то застъпва противоположния възглед: Христос не съществува; има само физическия Исус, „скромния мъж от Назарет" отново един теологически специалитет.
към текста >>
141.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните
отношения
, той винаги ще изпада в грешки.
Да, тези зависимости трябва да бъдат проучени основно, защото категориите „морално" и „неморално" изобщо са необясними от земна гледна точка.
Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки.
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области. И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва човека към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони. За естественонаучния подход към света, моралът се явява под формата на илюзии.
към текста >>
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни
отношения
спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области.
Да, тези зависимости трябва да бъдат проучени основно, защото категориите „морално" и „неморално" изобщо са необясними от земна гледна точка. Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки.
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области.
И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва човека към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони. За естественонаучния подход към света, моралът се явява под формата на илюзии.
към текста >>
Моралът никога не може да бъде разбран от земните
отношения
.
Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята. Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща.
Моралът никога не може да бъде разбран от земните отношения.
към текста >>
С други думи органите са свързани с определени пространствени
отношения
.
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения.
По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>
142.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По този начин обаче, земният човек е вплетен в такива
отношения
, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят.
Скъпи мои приятели! Качествата, необходими на човека за да се противопоставя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане.
По този начин обаче, земният човек е вплетен в такива отношения, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят.
към текста >>
Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по
отношение
на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества. И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат.
Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
към текста >>
143.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Съвременният човек започна да се съобразява все повече и повече с пространството, не само по
отношение
на Космоса, но и по
отношение
на своето мислене.
Едва с епохата на Галилей, Коперник и Джордано Бруно, пространството започва да играе своята голяма роля в човешкия светоглед. Дори и Птоломеевата система, макар и да работеше с пространството, беше замислена в тясна връзка с времето. Това, до което днес се стига, е съвременното подреждане на звездите в Космоса, а за древните светогледи за тях човек може само да се досеща как са възникнали те в съответните древни епохи. Представата за пространството, пространственият светоглед се превърна в нещо основно. И по този начин, скъпи мои приятели, всяко човешко съждение се оказва ориентирано спрямо пространството.
Съвременният човек започна да се съобразява все повече и повече с пространството, не само по отношение на Космоса, но и по отношение на своето мислене.
И днес ние сме застанали ако мога така да се изразя във върховата точка на това пространствено мислене.
към текста >>
И нали усещате този велик миг, скъпи мои приятели, че ако от духа на Посвещението бликне една истинска Антропософия, тя ще носи в себе си и изгарящата тревога по
отношение
на едно космическо дело, изгарящата тревога по
отношение
на една космическа задача, която трябва да бъде решена заедно с Боговете.
И нали усещате този велик миг, скъпи мои приятели, че ако от духа на Посвещението бликне една истинска Антропософия, тя ще носи в себе си и изгарящата тревога по отношение на едно космическо дело, изгарящата тревога по отношение на една космическа задача, която трябва да бъде решена заедно с Боговете.
Общо взето, в днешната епоха нещата се свеждат до следното: Дали ние ще поискаме да вложим в сърцата си зародиша на бъдещото развитие като една обща с Боговете космическа перспектива, или ние няма да поискаме да вложим този зародиш!
към текста >>
144.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
За да опазим яснотата на нашето съзнание по
отношение
на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления.
За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
В хода на дневното бодърствуване независимо дали по
отношение
на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи. Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си. Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос.
В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането.
Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло. Разбира се, това прибиране или изтегляне на астралното тяло в мига на пробуждането, остава незабелязано за обикновеното съзнание, тъй както и самият сетивен процес остава незабелязан за обикновеното съзнание. Ако обаче напредналият до инспиративно познание човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека. Да, сега тук възникват сериозни пречки.
към текста >>
Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по
отношение
на целия организъм.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи. Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си. Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос. В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането.
Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм.
При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло. Разбира се, това прибиране или изтегляне на астралното тяло в мига на пробуждането, остава незабелязано за обикновеното съзнание, тъй както и самият сетивен процес остава незабелязан за обикновеното съзнание. Ако обаче напредналият до инспиративно познание човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека. Да, сега тук възникват сериозни пречки.
към текста >>
По
отношение
на пространството се знае, че това, което е „разтегнато" в пространството, може да бъде „сгъстено", като същевременно обаче расте и неговата сила на експанзия.
По този начин добиваме представа за нещо, което в друг случай винаги се изплъзва от съзнанието на човека. Обикновено той си представя времето като нещо, което постоянно „изтича". И всичко, което се разиграва във времето, също изтича заедно с времето.
По отношение на пространството се знае, че това, което е „разтегнато" в пространството, може да бъде „сгъстено", като същевременно обаче расте и неговата сила на експанзия.
Но същото се отнася и до това, което живее във времето, до онези душевни качества, които могат разбира се, стана дума само за едно сравнение да бъдат сгъстени във времето и да укрепят своята вътрешна сила. А за човека тази сила е идентична със силата на спомнянето.
към текста >>
145.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тя води началото си от онези възгледи за духовния свят, които определят и характерните
отношения
между човека и цялата Земя, тъкмо в началото на зимния сезон.
Скъпи мои приятели! В основата на Коледните празници лежи една велика Мистерия, която може да даде повод за сравнение с онези Мистерии от древната история на човечеството, които са възникнали при съвсем други условия. Коледната Мистерия на Рождество Христово доколкото тя се схваща именно като Мистерия се разиграва пред нас като една зимна Мистерия.
Тя води началото си от онези възгледи за духовния свят, които определят и характерните отношения между човека и цялата Земя, тъкмо в началото на зимния сезон.
към текста >>
Древните хора също полагаха подобни усилия, само че по
отношение
на образите, които те имаха от духовния свят.
Древните хора също полагаха подобни усилия, само че по отношение на образите, които те имаха от духовния свят.
Но наред с образите, от духовния свят те получаваха и мисли. Да, ако можехме да си представим величествените и преливащи от светлина мисли на древното човечество, ние просто бихме застинали от удивление. Тези мисли не бяха съчинявани, те бяха получавани като едно откровение. Както днес имаме училища и университети, така древните имаха своите Мистерии, в които наука, изкуство и религия бяха едно цяло. Там не съществуваше никаква разлика между вяра и познание.
към текста >>
Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно
отношение
към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли.
Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина.
Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
146.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното
отношение
към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него. Позволете ми да обясня какво имам предвид.
към текста >>
В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат
отношение
към нас, хората, доколкото сме жители на Земята.
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост. И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост.
В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята.
Впрочем Земята не се променя толкова бързо. Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята. И така, доколкото всяка година минаваме през пролет, лято, есен и зима в нашето собствено тяло, ние сме включени в природната необходимост.
към текста >>
Отново имаме сливане между зима по
отношение
на физически-етерния организъм, и лято по
отношение
на Азът и астралния организъм.
По време на бодърствуването нещата са поставени обратно. Тогава за физическото и етерно тяло настъпва зима. Азът и астралният организъм на човека са обърнати към онези космически сфери, с които те могат да поддържат връзка, докато човек е буден. Когато Азът и астралното тяло се потопят във физическото и етерно тяло, тогава за тях за Азът и астралното тяло настъпва лято.
Отново имаме сливане между зима по отношение на физически-етерния организъм, и лято по отношение на Азът и астралния организъм.
към текста >>
По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално
отношение
към човека, също както изграждаме и едно природно
отношение
към природата.
И така, Вие виждате, че докато наблюдаваме външната природа, ние стигаме до такива образи, до какви то е изключено да стигнем при човека нито в неговия сън, нито в неговата будност. Тук ние трябва да сме съвсем точни: В рамките на човешката природа, естествените природни процеси губят своята валидност! И едва когато тези естествени природни процеси престанат да смущават нашата човешка природа, ние стигаме до истинската възможност да погледнем в духовно-моралната същност на човека.
По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално отношение към човека, също както изграждаме и едно природно отношение към природата.
към текста >>
И едва сега, след като разглеждаме нашата човешка същност по този нов начин, ние започваме да внасяме нещо ново и в
отношение
то ни към времето и неговото протичане.
Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твърдение могат да се посочат още много факти ние стигаме до един обобщен и „кондензиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето.
И едва сега, след като разглеждаме нашата човешка същност по този нов начин, ние започваме да внасяме нещо ново и в отношението ни към времето и неговото протичане.
към текста >>
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова
отношения
спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят.
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ.
към текста >>
Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в
отношение
то на Антропософията към различните форми на култа.
Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание.
Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
147.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, водени от същата незадоволеност по
отношение
на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
След известно време тези млади хора отново дойдоха при мен.
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, водени от същата незадоволеност по отношение на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
Налице бяха всички изгледи, че кръгът се разраства.
към текста >>
Общностите, които създаваме тук или там имат пряко
отношение
към този въпрос.
Често се налага да помагаме по един или друг начин на хора, които засега не са в състояние да предприемат крачката към Антропософското Движение.
Общностите, които създаваме тук или там имат пряко отношение към този въпрос.
Те са длъжни да посочват единствения правилен път, по който може да напредва днешното човечество. Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват човека! И едва тогава хората ще открият верния път, който от едната си страна е художествен, а от другата религиозно етично-социален.
към текста >>
В това
отношение
аз действувах независимо от Антропософското Движение.
И с оглед на обстоятелството, че Антропософското Движение остава в рамките на това, което то трябваше да бъде, аз споделих с част от тези личности моето становище за духовния смисъл на една бъдеща теология, за култовото съдържание на една нова християнска общност.
В това отношение аз действувах независимо от Антропософското Движение.
Подбудите за религиозно обновление бяха техни, а не мои.
към текста >>
Ако става дума за
отношение
то на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път.
Тези неща трябва да се разберат особено добре от антропософите, иначе те не биха могли да работят за напредъка на нашето дело.
Ако става дума за отношението на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път.
Истински духовен покровител на това религиозно Движение може да бъде само един пълносъзнателен антропософ. Обаче това религиозно Движение трябва да се ръководи от хора, които поради особеностите на своя духовен живот все още не са успели сами да намерят пътя към Антропософското Общество.
към текста >>
148.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато духовно-научното познание сравнява планетарния организъм на Земята с човешкия организъм например по
отношение
на летните и зимни процеси то ни кара да се замислим върху състоянието на противоположните Земни полукълба.
Когато духовно-научното познание сравнява планетарния организъм на Земята с човешкия организъм например по отношение на летните и зимни процеси то ни кара да се замислим върху състоянието на противоположните Земни полукълба.
При човека нещата са устроени така, като че ли лятото от едното полукълбо би могло да се пренесе светкавично в зимата на другото полукълбо.
към текста >>
Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по
отношение
на физическото и етерно тяло докато човек спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства.
Ако отблизо разгледаме истинската същност на човека, ще открием, че в него са вложени редица закономерности. Ние се научаваме да разбираме човека едва след като проумеем: Да, в себе си той носи частица от самата природа, но по такъв начин, че природните противоположни процеси се неутрализират взаимно.
Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по отношение на физическото и етерно тяло докато човек спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства.
Да, спящият човек е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него един вид лято.
към текста >>
Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво
отношение
с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
По същия начин човек е проникнат и от своята кръв. В кръвта действува етерният организъм. Всичко, кое то циркулира в човешкото тяло кръв, лимфа и т.н. е проявление на етерния организъм. И точно с този свой етерен организъм, човекът влиза във връзка ако мога така да се изразя с действията на звездите, с движенията на планетите.
Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
към текста >>
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново
отношение
към света, протъкано от воля и чувства.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства.
Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител. Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
НАГОРЕ